№ 1088
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215272 по описа за 2023 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хелиос“ АД срещу електронен фиш № ********** от 01.04.2021
година на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание член 187а, ал.2, т.3
вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП на „Хелиос“ АД е наложена имуществена санкция в размер на
2 500,00 лева да нарушение на член 102, ал.2 от ЗДвП. Фишът се обжалва по подробно
изложени съображения в писмен вид като твърди, че отказът за анулиране на издадения
електронен фиш е незаконосъобразен. Претендира разноски пред Административен съд-
Габрово и за настоящето производство пред СРС. Представя списък.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
ППС влекач „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“, с рег. № *** , с технически допустима маса
18 000, брой оси – 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой на осите 5,
с обща технически допустима маса на състава 40 000, е собственост на „Хелиос“ АД със
законен представител Д.М.И.. На 01.04.2021 година 22.02 часа посоченото ППС се
движило по път А-6 км 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и заснето с устройство № 10181, представляващо елемент от
1
електронната система за събиране на пътни такси по член 10, ал.1 от Закона за пътищата.
Въз основа на заснемането било установено, че за посоченото ППС не е заплатена изцяло
дължимата пътна такса по член 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от приобщените писмени
доказателства и снимков материал.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". Въпреки изрично
дадените указания от съда в разпореждането за насрочване на делото въззиваемата страна
не е представила снимков материал към процесния електронен фиш като веществено
доказателствено средство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал.
3б ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Според чл. 139, ал. 5
ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията
във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП,
според категорията на ППС. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидено
заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.
10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя каквото е процесното, се
счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 на посочената разпоредба е
предвидено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, се налага имуществена
санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в
случая.
2
Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е
предвидена възможност за издаване на ЕФ само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият ЕФ е
подлежал на отмяна само на това основание. Безспорно е, че новата редакция на
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е допълнена, като вече се предвижда, че „при
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение“. Изменението е влязло в сила от 13.02.2024 г. ( ДВ бр. 13 от 2024 г.), което
означава, че за нарушения като процесното, извършени преди тази дата, не съществува
възможност за издаването на ЕФ.
Следвало е нарушението да бъде санкционирано по общия ред чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП актовете за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а
съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл. 179, ал.
3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта
(ал. 2).
Самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е обстоятелството, че
наложената имуществена санкция е непропорционална. Легалното понятие за „тол такса“ е
дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17
юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване
на определени инфраструктури – „такса за изминат участък“ означава заплащане на
определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от
инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е
базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство.“ От това определение се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за
изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на
Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури („Директива
1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи“.
3
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 и
чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от
2500 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще
контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява
своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи
принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат (решение от 09 март 1978 г.,
Simmenthal SA, 106/77 на СЕС)
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален
на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко ограничителната ( в този смисъл решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001
по дело C- 501/14 на СЕС). От тези постулати се извежда, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера
на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4
октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17 на СЕС). Санкциите
следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през принципа на
пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на
административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да
остане неприложена. Предвид размера на незаплатената тол такса в размер на 119,00 лева,
имуществената санкция от 2 500,00 лева е очевидно непропорционална. В този смисъл е и
актуалната релевантна практика на СЕС - решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение като съдът намира, че съобразно представения списък и договори за правна
помощ следва да бъдат присъдени единствено разноските сторени пред СРС по договор от
25.04.2024 година между жалбоподателя и адвокат Й. Л. в размер на 600,00 лева.
Направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред
Административен съд-Габрово, както и за държавна такса в размер на 50,00 лева са в
резултат на неправилно адресиране на жалбата до административния съд. Съгласно член
189ж, ал.1 от ЗДвП нарушенията по член 179, ал.3б от ЗДвП се санкционират посредством
издаване на електронен фиш по образец, утвърден от УС на АПИ. От своя страна, член
189ж, ал.2 от ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от връчване на фиша лицето има
възможност да заплати компенсаторна такса по член 10, ал.2 от Закона за пътищата или да
поиска анулиране на фиша. Председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощено от него лице уведомява лицето, подало искане по ал. 2,
за решението си по ал. 3 в 7-дневен срок от датата на анулирането или от датата на отказа за
анулиране на фиша (член 189ж, ал.4 от ЗДвП). Член 189ж, ал.5 от ЗДвП гласи, че
електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните
4
нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 – в 14-дневен срок от съобщаването
на отказа за анулиране на фиша. От буквалния прочит на закона следва, че се образува
административнонаказателно производство по обжалване на електронния фиш по реда на
ЗАНН пред местно компетентния районен съд като различен е само началният момент на 14-
дневният срок, в който може да бъде подадена жалбата срещу електронния фиш – при
постановен отказ от Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощено от него лице, този 14-дневен срок тече от датата на
съобщаване на отказа на санкционираното лице. Обстоятелството, че процесуалният
представител на жалбоподателя неправилно е инициирал производство пред
административен съд-Габрово по реда на АПК, вместо производство по ЗАНН пред
съответния районен съд не може да породи отговорност на разноски за въззиваемата страна
в лицето на адмнистративнонаказващият орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 01.04.2021 година на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание член 187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП на
„Хелиос“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева да нарушение на
член 102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Хелиос“ АД, ЕИК
*********, сумата 600,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5