№ 2604
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Диана Василева
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100502324 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 23.10.2023 г., гр.д. 62421/2022 г., СРС, 173 с-в отхвърля
предявените от И. К. З. срещу Прокуратура на Република България искове с
правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
Определение от 16.03.2020г. по гр.д. № 14344/2019 г. на Софийския градски
съд, ГО, І-6 състав и Определение № 11773/31.07.2020 г. по ч.гр.д. №
2020/2020 г. на Апелативния съд в град София, ТО, 11 състав, като осъжда
ищцата да заплати на ответника 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 08.12.2023 г. по същото дело се оставя без уважение
молба по чл. 248 ГПК, вх. № 321736/13.11.2023г. на СРС.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата И. К. З.. Счита,
че в нарушение на диспозитивното начало, първоинстанционният съд не се
произнася по исковете на предявеното основание за прогласяване нищожност
на определенията поради противоречие с правовия ред, като с
волеизявленията в тях се накърнява правото й на защита. Решението е
1
невалидно поради недобросъвестно изложените съображения, че доводите на
ищцата не касаят нищожност. Същевременно съдът неправилно служебно
обсъжда основания, които не са предявени от ищцата и противоречат на
формалната логика. Косвеният съдебен контрол е доказателствено средство в
подкрепа на твърденията по иска. Неправилно е разпределена
доказателствената тежест. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете.
В частната жалба на ищцата И. К. З. срещу определението по чл. 248,
ал. 1 ГПК се навеждат оплаквания, че исковете не са отхвърлени и делото не е
решено в полза на ответника, защото няма произнасяне по предявените
основания. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на молбата за
присъждане на разноски за ответника.
Въззиваемият – ответникът по иска Прокуратура на Република България
оспорва жалбите.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
2
С влязло в сила на 10.05.2021 г. определение от 16.03.2020 г., гр.д.
14344/2019 г., СГС, ГО, І-6 с-в се прекратява производството в частта, за
предявените от настоящата ищца И. К. З. срещу сегашния ответник
Прокуратура на Република България, искове за признаване за установено, че
прокурорски актове/материали – постановления и резолюции, са невалидни и
да бъдат прогласени за нищожни, като се задължи ответника да: унищожи
удостоверените в съответните прокурорски актове твърдения, които не
отговарят на истината /на действителното фактическо положение/; отмени
порочните актове; извърши съответните действия по проверки и разследване
относно материалите, намиращи се в преписките, по които са постановени
съответните порочни невалидни актове; както и допусне ищцата до делото,
образувано по пр.пр. № 95/2016г. на СпП, за да се конституира като частен
обвинител. В мотивите е прието, че фактите, чието съдебно установяване
иска ищцата не попадат в предметния обхват на установителен иск и спорът
за тях не е подведомствен на съдилищата. Определението е потвърдено с
друго такова от 30.07.2020 г., в.ч.гр.д. 2025/2020 г., САС, ТО, 11 с-в, по
съображения за недопустимост на иска. С определение № 167/10.05.2021 г.,
ч.гр.д. 4047/2020 г., ВКС, ІV г.о. не се допуска касационно обжалване на
въззивния акт.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, която е
пречка същото да произведе правно действие. Легално определение на
понятието „нищожност“ на съдебното решение няма нито в ГПК, нито в друг
закон, но в съдебната практика и в правната теория се приема за нищожно
решението, което е постановено от ненадлежен орган; от орган,
функциониращ в ненадлежен състав; извън пределите на правораздавателната
власт на съда; неизготвено в писмена форма или неподписано; когато
повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и
технически постижения на съвременната цивилизация; което е толкова неясно
и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез
тълкуване Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност
на съдебния акт, както в рамките на провеждан инстанционен контрол, така и
в процес по чл. 270, ал. 2 ГПК. В този смисъл са Тълкувателно решение №
1/10.02.2012 г., тълк.д. № 1/2011 г., ОСГТК на ВКС; решение №
810/17.10.2008 г., гр. д. № 2895/2007 г. , ВКС, І г.о., решение №
432/26.10.2010 г., гр. д. № 826/2010 г., ВКС, ІІ г.о. и решение №
3
123/04.04.2012 г., гр.д. № 777/2011 г.,, ВКС, І г.о.
В случая, определенията на СГС и САС са постановени от надлежен
орган на съдебната власт, с участие на правоспособни съдии, т.е. в законен
състав.
Произнасянето е в рамките на правораздавателната власт на съда.
Определенията са изготвени в изискуемата писмена форма и са
подписани от съдията, респ. тримата съдии, участвали в съдебния състав.
Прекратителният диспозитив на СГС и потвърдителният диспозитив на
САС са напълно изпълними.
Правораздавателната воля на съдилищата е достатъчно ясно и
разбираемо обективирана в актовете, което изключва хипотезата на
абсолютна неразбираемост, водеща до нищожност. Изложени са ясни
фактически и правни изводи при обсъждане на твърденията и доводите на И.
З. в исковата молба с уточнеия и в частната й жалба. Развити са разбираеми
съображения относно липсата на процесуални предпоставки за допустимост
на предявения установителен иск за факти, които съответстват на напълно
разбираемите диспозитивни части от определенията.
При преценката за нищожност и в конкретно разбираемост на
изразената съдебна воля, сезираният с иск за установяване нищожност на
съдебен акт съд, не следва да преразглежда и пререшава въпросите за
неговата допустимост и правилност, които могат да бъдат предмет само на
инстанционна проверка. Нарушаването на императивна материалноправна
или процесуалноправна норма при постановяване на крайния съдебен акт
може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до
нищожност. Именно затова, предпоставка за предявяване на иска по чл. 270,
ал. 1 ГПК е изчерпването на възможностите за инстанционна проверка, както
е и в случая. В тази връзка, ирелевантни за правилния изход на настоящия
спор са обстоятелствата доколко в определенията достатъчно задълбочено и
обосновано са обсъдени всички доказателства и доводи на страните в
съвкупност. Тези оплаквания касаят правилността на определенията по
съществото на спора, което както вече се посочи може да бъде преценявано
само в рамките на инстанционнен контрол.
С оглед всичко изложено, напълно несъстоятелни са останалите
4
оплаквания във въззивната жалба. Първоинстанционният съд се произнася
ицзяло по предявените искове с правно основание чл. 270, ал. 1 ГПК, като
излага подробни съображения в кои хипотези съдебен акт може да бъде
прогласен за нищожен. Така съдът обосновава изводите си, че сред тях не
попадат твърдените в исковата молба основания за нищожност на
определенията, а именно поради: противоречие с правовия ред, когато с
волеизявленията в тях се накърнява правото на защита, както и
недобросъвестно изложение на съображения, че доводите на ищцата не касаят
нищожност. Противно на оплакванията в жалбата, с доклада по чл. 140 ГПК
правилно е разпределена доказателствената тежест за страните и са приети по
делото всички представени от ищцата доказателства. Исковете по чл. 270, ал.
1 ГПК следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Неоснователна е частната жалба на ищцата срещу определението по чл.
248, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ответникът има право да
претендира заплащане на направените разноски съразмерно отхвърлената
част от иска, а също и юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите
предвиждат възможност, спечелилата делото страна да получи възмездяване
на реализираните от нея деловодни разноски по повод неоснователно
предизвикания правен спор. В случая, след като предявените искове са
отхвърлени изцяло, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът Прокуратура
на Република България има право да претендира юрисконсултско
възнаграждение, каквото е правилно е присъдено в размер на 100 лв.
Обстоятелството, че ищцата не намира исковете за отхвърлени, нито делото
за решено в полза на ответника, т.к. нямало произнасяне по предявените от
нея основания, не се подкрепя от диспозитива на решението, с което
първоинстанционният съд „отхвърля“ исковете.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.10.2023 г., гр.д. 62421/2022 г., СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН ********** да заплати на Прокуратура на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6