№ 521
гр. Благоевград, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500239 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Н.А. срещу решение № 7939/28.05.2021
г., постановено по гр.д. № 617/2020 г. по описа на Районен съд-***, с което са
отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от въззивника срещу ЕТ
„***“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7,
представлявано от Г.Е.М. искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.79 ЗЗД, чл.258 ЗЗД, чл.286 и сл ТЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 627.34
/три хиляди шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща неплатена главница, дължима на основание Договор за
извършване на услуга-кетъринг-доставка на храна и хранителни стоки, по
фактура № 00000***/30.07.2014 г. и сумата от 1 807.11 /хиляда осемстотин и
седем лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава на
главницата, за период на забава, считано от 31.07.2015г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК /29.06.2020г./ по ч.гр.д. № 489/2020г. по описа
на РС-***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания акт, с които обосновава искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да бъдат изцяло уважени
предявените искове. Жалбоподателят претендира съдебни разноски за две
инстанции. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна депозира чрез
пълномощник -адв.Д. Бойкова-Банева, писмен отговор, с който заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Релевира подробни
аргументи в подкрепа на заявената позиция. Пледира за оставяне на жалбата
1
без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК,
приложен към отговора. Не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание за дружеството-въззивник процесуален представител
не се явява, неизразява становище относно отговора на насрещната страна по
въззивната жалба.
За дружеството-въззиваем в съдебно заседание се явява договорен
процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба,
оспорва същата като неоснователна и пледира за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно списък
по чл.80 ГПК.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата и отговора, и като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал – поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в законоустановения срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивника,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което
следва да бъде отменено.
Релевираните от въззивника оплаквания съдът счита за основателни.
Съображения:
Производството по гр.д. № 617/2020г. по описа на Районен съд-*** е
образувано въз основа на искова молба вх.№ 4836/04.08.2020г., подадена от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от едноличния собственик Н.Г.А. срещу ЕТ „***“, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от
Г.Е.М., обективираща установителни искове за сумите: 3 627.34 /три хиляди
шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ лева главница
с вкл.ДДС, представляваща неплатена цена по фактура №
00000***/30.07.2015г. и 1 807.11 /хиляда осемстотин и седем лева и
единадесет стотинки/ лева лихва за забава на главницата, считано от датата,
следваща падежа на задължението - 31.07.2015г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.
Ищецът твърди, че е извършил кетъринг услуга -доставка на храна и
хранителни стоки, възложена от ответника, във връзка с което е издал
фактура № 00000***/30.07.2015г. Твърди, че изпълнението на услугата и
фактурата били приети от ответника без възражения. Сочи, че плащането
следвало да извърши на датата на издаване на фактурата, а именно на
30.07.2015г. Твърди, че задължението за заплащане цената на услугата не
било изпълнено въпреки многократните разговори, провеждани между
страните по делото. Сочи, че ответникът е в забава от 31.07.2015г., поради
което дължи както главницата по фактурата, така и лихва за забава, считано
от посочената дата.
Ищецът твърди, че за процесното вземане е подал заявление по чл.410
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д № 489/2020г. на РС-***, в
хода на което била издадена заповед по чл.410 ГПК с № 2073/29.06.2020г. за
2
процесните вземания. В законоустановения срок длъжникът подал
възражение, с което оспорил съществуване на вземанията по заповедта за
изпълнение. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Оспорва съществуването на релевираното с
исковата молба облигационно правоотношение между страните. Оспорва
представената фактура № 00000***/30.07.2015г., като твърди, че
съдържанието й не дава информация за основанието на нейното издаване. С
посоченото ответникът обосновава теза, че е лишен от възможността да се
защити поради неяснота относно правното основание на договора, въз основа
на който ищецът претендира процесните вземания, както и че е лишен от
възможност да направи възражение за виновно неизпълнение на договорните
задължения от страна на ищеца. Твърди, че на 30.07.2015г. не е получавал от
ищеца кетъринг-услуга.
При така очертания предмет на делото в първоинстанционното
производство като доказателства по делото са събрани фактура №
00000***/30.07.2015г., фактура № 10525/12.06.2015г., ч.гр.д. № 498/2020г. по
описа на РС-***. Назначена е съдебно счетоводна експертиза, вещото лице е
изслушано в съдебно заседание, заключението е приобщено към
доказателствата. При анализ на този доказателствен материал и на
приложимия закон, първоинстанционният съд е постановил решение №
7939/28.05.2021г., с което е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените искове. Съдът е приел, че в случая ищецът не е доказал
възникване на релевираното с исковата молба облигационно правоотношение
между страните, на основание договор за кетъринг –услуга. По отношение на
фактура № 10525/12.06.2015г. с издател „***“ с.Д. и получател- ищеца, за
доставени храни и хранителни стоки, на обща стойност 3 627.34 лева с ДДС,
съдът е приел, че същата не доказва, че описаните в нея стоки са доставени
след издаването й от ищеца на ответника, същевременно неизяснена останала
разликата от един месец от получаване на стоките от ищеца по фактура №
10525/12.06.2015г. и издаването на фактура № 00000***/30.07.2015г. По
отношение на фактура № 00000***/30.07.2015г., районният съд е приел, че
тъй като тя не съдържа елементи на твърдяната от ищеца сделка -вид,
количество и единична цена на доставените стоки, същата не доказва
ищцовите твърдения за възникнало между страните облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът-изпълнител по договора, е
изпълнил възложената от ответника-кетъринг услуга, респективно
последният е приел изпълнението без възражения, във връзка с което е
издадена фактура № 00000***/30.07.2015г. Съдът е посочил, че отразяването
на фактурата в счетоводството на ответника би могло да бъде разглеждано
като доказателство за признание от страна на ответника на релевираното от
ищеца облигационно правоотношение само при условие, че в нея са отразени
съществените елементи на сделката- вид и стойност на закупената стока,
имена на купувача и продавача /или на техните представители/, време и място
на сключване на договора. Приел е, че процесната фактура не съдържа
основните елементи на твърдяната сделка -вид, количество и единична цена
на доставените стоки, същите не са установени по друг начин в процеса,
поради което е счел за недоказан и неоснователен главния установителен иск
и като такъв го е отхвърлил, а като последица от това е отхвърлил като
недоказана и неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава. С
оглед този резултат в тежест на ищеца са възложени претендираните и
доказани разноски, сторени от ответника, а именно сумата от 200.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Установи се по делото, че на 29.06.2020г. ЕООД „***“, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния собственик
Н.Г.А. е подало заявление с вх. № 3254 /по описа на РС-***/ за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК срещу ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М., за сумите:
3 627.34 /три хиляди шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири
3
стотинки/ лева, главница с вкл.ДДС, представляваща неплатена цена за
кетъринг, по фактура № 00000***/30.07.2015г. и 1 807.11 /хиляда осемстотин
и седем лева и единадесет стотинки/ лева лихва за забава на главницата,
считано от датата, следваща падежа на задължението - 31.07.2015г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. Образувано е ч.гр.д. № 489/2020
г. по описа на РС-***, в хода на което е издадена заповед за изпълнение №
2073/29.06.2020г. по чл.410 от ГПК, за претендираните от заявителя суми.
Със заповедта длъжникът е осъден да заплати на заявителя и съдебни
разноски в размер на 108.70 лева държавна такса и 304.00 лева адвокатски
хонорар.
На 13.07.2020г. заповедта е връчена на длъжника/ответното дружество/,
който в законоустановения срок /на 21.07.2020г./ е подал възражение, с което
е оспорил съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
На 27.07.2020г. заявителят е уведомен за подаденото от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК, като в указания едномесечен срок е предявил
/на 04.08.2020г./ исковите претенции, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От представената по делото фактура № 00000*** от 30.07.2015г., се
установи, че същата е издадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, с управител Н.Г.А. в качеството на доставчик на кетъринг-
услуга на стойност 3 022.78 лева /без ДДС/ или 3 627.34 лева с ДДС, и с
получател на услугата – ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М.. Не е спорно по делото, че
във фактурата доставената услуга е описана като "кетъринг", без
индивидуализиране на включените в нея стоки/асортимент, брой, цена.
Съгласно приобщеното към доказателствата съдебно-счетоводно
заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно,
обективно, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства
по делото, фактура № 00000*** от 30.07.2015г. е осчетоводена в
счетоводството на ответника/въззиваем, включена е включена в Дневник за
покупки за месец юли 2015г. и лицето е ползвало по нея данъчен кредит през
същия месец юли 2015г. Вещото лице сочи, че счетоводството на ответника е
редовно водено, както и че сумата по фактурата е отразена като задължение
към доставчика на услугата, което задължение не е погасено. Съгласно
заключението размера на законната лихва за забава на главницата по
фактурата, за период на забава от 31.07.2015г. - 29.06.2020г. е 1 808.63 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че фактура № 10525/12.06.2015г. е
неотносима към спора и като такава не я коментира.
При така установеното от фактическа страна предявените установителни
искове се явяват основателни и доказани в пълен размер и като такива следва
да се уважат.
Претенциите са допустими – предявени са в законоустановения срок от
кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на парично задължение,
което е своевременно оспорено от длъжника, т.е. претенциите са предявени
от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е
родово компетентният съд. По основателността на претенциите:
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и успешното му
провеждане предполага установяване по категоричен начин на
съществуването и дължимостта на вземането, за което е издадена оспорената
заповед.
В настоящия процес, в контекста на основанието, на което се претендира
възникването и съществуването на процесното вземане – неформален договор
за кетъринг-услуга, сключен между страните, по силата на който
ищецът/въззивник като изпълнител в тази облигационна обвързаност, е
4
изпълнил възложеното от ответника – доставка и продажба на храна, в тежест
на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от релевираната с исковата молба облигационна
обвързаност, изпълнение на възложената услуга и предаване, респективно
приемане на изпълнението от последния без възражения. В подкрепа на
главната претенция по делото е събрано писмено доказателство – фактура №
00000*** от 30.07.2015г., която разгледана в съвкупност със заключението на
вещото лице, установяват по несъмнен начин възникването и съществуването
на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, със
съдържание, релевираното в исковата молба.
При преценка доказателствената стойност на процесната фактура съдът
съобрази следното:
Съгласно константната практика на ВКС фактурата като частен
свидетелстващ документ може да се ползва като доказателство, установяващо
облигационна обвързаност между страните в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи на съответния юридически факт / сделка –вид
на стоката/услугата, стойност, начин на плащане, имена на страните, време и
място на съставянето й/. Съгласно същата съдебна практика вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача /изпълнител и
купувача/получател, както и отразяването й в справките –декларации по
ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит
във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникването
на облигационното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена. В частност, осчетоводяването на такава фактура от получателя /в
случая въззиваемия/ и включването й в дневника за покупко-продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС представляват
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Т.е. при редовно водене на счетоводството фактурата, която съдържа
неизгодни за страната факти има материална доказателствена сила относно
стоящия извън нея факт, който се удостоверява с материализираното в
документа удостоверително изявление.
В казуса процесната фактура, издадена от въззивника, макар и да не
съдържа подробно описание на кетъринг -услугата и по-конкретно вида,
количеството и цената на всяка една от доставените и продадени храни, е
годно доказателствено средство за факта, стоящ извън нея - договора за
кетъринг-услуга, сключен между страните по делото, тъй като на същия факт
сочат счетоводните записвания в книгите на ответника /с оглед формалната
доказателствена сила на счетоводните книги като частни свидетелстващи
документи и спецификата на казуса –същите записвания съдържат неизгодни
за страната, която ги е съставила /въззивника/ факти, поради което и следва да
бъдат ценени в нейна тежест/.
В казуса не се спори, а събраните доказателства установиха по несъмнен
начин, че счетоводствата на страните са водени редовно, в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството. По делото не се оспорва
редовността на счетоводните записвания в счетоводствата на страните по
делото. Процесната фактура е отразена в счетоводството на
ответника/въззиваем, отразена е в Дневника за покупки на същия за месец
07.2015г. и лицето е ползвало през същия месец данъчен кредит по фактурата.
Съгласно чл.182 ГПК счетоводните книги се преценяват от съда с оглед
тяхната редовност и другите обстоятелства по делото.
Съгласно чл.55 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в
тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване
на търговски сделки.
Наред с горното съдът съобрази, че фактурата като частен свидетелстващ
документ съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
него, са направени от лицата, които са го подписали. Сам по себе си този
документ не е основание за извършване на плащане. Основание за
извършване на плащане е изпълнението от страна на издателя /в случая
5
въззиваемия/ на договореното с насрещната страна задължение, каквото
изпълнение в случая съдът прие за безспорно доказано предвид
записването/отразяването на фактура № 00000*** от 30.07.2015г. в
счетоводството на въззиваемия и факта на ползване на данъчен кредит от
същия по фактурата. Посочените обстоятелства представляват извънсъдебно
признание на кредиторовите твърдения за сключен между страните договор за
кетъринг-услуга, по силата на който въззивникът е изпълнил задължението си
да достави на въззивамия уговорената кетъринг-услуга, приемане на
изпълнението от възложителя без възражения, което от своя страна е
породило задължението на последния да заплати на изпълнителя –въззивника
уговореното възнаграждение/цена – в случая сумата по фактура № 00000***
от 30.07.2015г., с падеж 30.07.2015г.
По делото не е спорно, а събраните доказателства категорично установиха,
че сумата по фактурата не е платена.
Поради гореизложеното настоящият съдебен състав счита за безспорно
доказано въведеното от въззивника твърдение за възникнала между страните
облигационна обвързаност по силата на договор за кетъринг-услуга, в
изпълнение на която същият е доставил и предал на въззиваамия/получател на
услугата уговорения кетъринг, а последният е приел изпълнението без
възражения. С приемане на изпълнението за възложителя/въззиваемия е
възникнало задължение да заплати на доставчика/въззивника уговорената
цена, във връзка с което е издадена процесната фактура, по банков път, на
падежа-30.07.2015г., което не е сторено. Т.е. несъмнено се установи по делото
ликвидно и изискуемо вземане на въззивника от въззиваемия за сумата по
процесната фактура, което вземане не е удовлетворено до датата на
приключване на съдебното дирене в настоящия процес, поради което
предявения главен иск се явява основателен и доказан в предявения размер,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главната претенция обуславя основателност на
акцесорната такава за заплащане на законна лихва за забава на главницата по
фактурата, считано от датата, следваща падежа на вземането – 31.07.2015г. до
29.06.2020г. /датата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК/, в претендирания размер - 1 807.11 лева, както и законна лихва за забава
на главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Поради изложеното въззивната жалба е изцяло основателна, а атакуваното
решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,
включително в частта за присъдените разноски. Вместо това съдът следва да
постанови ново решение, с което уважи изцяло предявените искове и присъди
на въззивника сторените от него разноски в заповедното и исково
производство /първа и въззивна инстанция/. В този смисъл въззиваемият
следва да заплати на въззивника съдебни разноски както следва:
412.70 лева, от които 108.70 лева платена държавна такса и 304.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № по описа на РС-***;
308.70 лева, от които 108.70 лева заплатена държавна такса и 200 лева
заплатено възнаграждение на експерта, в производството пред първа
инстанция /гр.д. № 617/2020г./;
108.70 лева заплатена държавна такса за въззивно обжалване пред
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7939/28.05.2021 г., постановено по гр.д. №
617/2020 г. по описа на Районен съд-*** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Н.А. и ЕТ „***“ ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М., че ЕТ
„***“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № 7,
представлявано от Г.Е.М., дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от Н.А. сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
2073/29.06.2020г. по ч.гр.д. № 489/2020г. по описа на РС-***, а именно: 3
627.34 /три хиляди шестотин двадесет и седем лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща неплатена главница, дължима на основание
Договор за кетъринг-доставка на храна и хранителни стоки, във връзка с
което е издадена фактура № 00000***/30.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда /29.06.2020г./
до окончателното й плащане и сумата от 1 807.11 /хиляда осемстотин и седем
лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава на
главницата, за период на забава, считано от 31.07.2015г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК /29.06.2020г./ по ч.гр.д. № 489/2020г. по описа
на РС-***.
ОСЪЖДА ЕТ „***“ ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***,
ул.“***“ № 7, представлявано от Г.Е.М. да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Н.А. съдебни разноски по делото както
следва:
412.70 /четиристотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/ лева,
сторени по ч.гр.д. № по описа на Районен съд-***;
308.70 /триста и осем лева и седемдесет стотинки/ лева, в производството по
гр.д. № 617/2020г. по описа на Районен съд-***;
108.70 /сто и осем лева и седемдесет стотинки/ лева заплатена държавна
такса за въззивно обжалване в настоящото въззивно производство /в.гр.д. №
239/2022г. по описа на БОС/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7