Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
гр. Велико Търново, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Св.
Ф.и участието на прокурора Донка Мачева, разгледа докл***аното от съдия
Данаилова касационно КАД № 478/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на Т. Пл. Кр.,
разузнавач при РУ - Горна Оряховица против Решение № 244 от 16.07.2020г.,
постановено по административно дело № 474/2020г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица, с което е отменена по жалба на К.М.Б. от с. Поликраище заповед за
задържане на лице с рег. № 268зз-102 от 06.06.2020г., издадена от разузнавач в
сектор „КП“ при РУ – Горна Оряховица.
В касационната жалба се излагат съображения за нищожност,
алтернативно неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
На първо място било допуснато ***. Д. незаконно представлявала К.Б., тъй като
представителната й власт била пред Административен съд Велико Търново, а не
пред Районен съд – Горна Оряховица. Не е съгласен с извода на съда за
недоказаност на материалноправните предпоставки за издаването на заповедта за
задържане. Липсата на активност от страна на съда била пречка за попълване на
делото с доказателствен материал, което от своя страна довело до постановяване
на неправилно решение. Представя доказателства, обосноваващи фактическите и
правни основания за издаване на заповедта за задържане на К.Б.. Касаело се за
деяние, което в груба форма засяга обществените отношения и народното здраве. Позовава
се на практика на ЕСПЧ, че задържането следва да става по „обосновано
подозрение“ за извършено престъпление, което да е конкретно и да има данни, че
е извършено от лицето, за което се отнася. Иска се решението на Районен съд –
Горна Оряховица да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, или алтернативно – на основание чл.
222, ал. 1 от АПК да бъде отменено решението като неправилно.
Ответникът по касационната жалба – К.М.Б.
***, ***. Д.оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка и е направил своите изводи въз основа на наличните доказателства. По
отношение на представените с касационната жалба доказателства, счита, че същите
не доказват, че са налице данни за задържането и не обосновават законосъобразност
на заповедта. Същите доказателства са оспорени в съдебно заседание, но предвид факта
на разглеждане на делото пред касационната инстанция, нямало как да бъде
изследвана тяхната автентичност и вярност. С оглед изложеното, моли да се остави
в сила решението на ГОРС като правилно и законосъобразно.
Окръжна
прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор Мачева дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът бил преценил на база
събраните пред него доказателства, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.
Пред РС касаторът бил заявил, че няма да сочи други доказателства.
Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не били за
установяване на касационните основания по смисъла на чл. 209 от АПК.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
С Решение №
244 от 16.07.2020г., постановено по административно дело № 474/2020г. по описа на
Районен съд Горна Оряховица е отменена по жалба на К.М.Б. от с. Поликраище
заповед за задържане на лице с рег. № 268зз-102 от 06.06.2020г., издадена от
разузнавач в сектор „КП“ при РУ – Горна Оряховица.
За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа
на приетите по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна е
установил че със Заповед за задържане на лице с рег. № 268зз-102 от
06.06.2020 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, издадена от разузнавач при
същото РУ, К.Б. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В
заповедта е посочено, че за лицето има данни, че е извършител на престъпление
по чл.
354а от НК. В хода на съдебното производство са приети представените от
ответника Удостоверение на ОД на МВР – Велико Търново изх. №
366000-18418/15.07.2020 г. и Длъжностна характеристика на длъжността Разузнавач
VI-V степен в група "Противодействие на криминалната престъпност към
сектор "Криминална полиция" при районна управление на ОДМВР.
За да отмени заповедта за задържане, районният съд е
достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед,
тъй като не е доказано наличието на материалноправните предпоставки за
издаването й. Липсвали доказателства за наличието на фактически и правни
основания за издаване на оспорваната заповед, включително и доказателства за
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
354а от НК. Недоказано било твърдението, че при задържането Б. е предал
доброволно наркотични вещества и срещу него е образувано досъдебно производство
за извършено на тази дата престъпление. В писмените доказателства, представени
с административната преписка се съдържа само докладна записка от издалия
заповедта разузнавач при РУ – Горна Оряховица, с дата от 06.06.2020 г., която
съдържала същите твърдения, които са посочени в мотивите на заповедта за
задържане. Тя представлява дадени в писмена форма изявления на страна в
процеса, в които не са дори упоменати наличие на образувано досъдебно
производство, предприети следствени или оперативно - издирвателни мероприятия
по случая, освен задържането на жалбоподателя. Към административната преписка
липсвал Протокол за доброволно предаване. Такъв не бил представен и в хода на
съдебното производство. При извършения обиск у лицето не били намерени
наркотични вещества, видно от приложения Протокол за обиск на лице от
06.06.2020 г. В хода на съдебното производство административният орган не бил
представил абсолютно никакви доказателства, които да установяват по безспорен
начин наличието на данни за извършено от жалбоподателя престъпление, които да
обосноват необходимостта от задържането му. Нямало данни да са извършвани други
процесуално - следствени действия със задържания.
Настоящият касационен
състав намира решението за правилно по следните съображения:
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е
издаден от компетентен орган. Органът издал оспорената заповед е сред
полицейските органи по чл. 57 ЗМВР, в законоустановената писмена форма и не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че
оспорената пред него заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл. 74,
ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба
задължителни реквизити.
Недопустимо е позоваването
на касатора на липсата на представителна власт на ***. Д. спрямо жалбоподателят
пред Районен съд Велико Търново. Не може нарушаването на правата на противната
страна да се сочи като основание за отмяна на благоприятно за нея решение.
Не кореспондира с данните
по делото твърдението на касатора, че съдът се е ограничил с обсъждани на
основанията, посочени от оспорващия, без да е проверил законосъобразността на
оспорения акт на всички основание по чл. 146 от АПК. Не липсата на активност в
първоинстанционния съд, а неизпълнение на изричните му указания са причина за
непопълването на делото с релевантните доказателства. С разпореждането си за
насрочване на делото от 07.07.20г. съдът е указал на административния орган, че
върху него лежи доказателствената тежест относно фактическите основания и
законовите изисквания за постановяване на акта, вкл. доказателства за
образувано досъдебно производство срещу К.М.Б. за извършено престъпление.
Същите не са изпълнени, като в протокола от открито съдебно заседание от
16.07.20г. е заето становище, че няма да представя други доказателства и няма
други искания.
При правилно разпределение
на доказателствената тежест в процеса съдът е установил относимите за спора
факти и въз основа на тях е извел правните изводи за приложимото право.
Касационната инстанция счита, че материалният закон е правилно приложен
на база наличните пред ГОРС доказателства. Формираните изводи за незаконосъобразност
на заповедта съответстват на фактически установеното от първоинстанционния съд,
а доводите по съществото на спора са непотвърдени от наличните пред ГОРС
доказателства.
Съдът съобразно събраните доказателства правилно е
преценил, че обжалваната заповед за задържане е незаконосъобразна. В
производството пред него той е разпределил доказателствената тежест между
страните и е указал на касатора за какви обстоятелства следва да сочи
доказателства. В това производство съдът може да събира нови доказателства само
по искане на страните, а касторът изрично е заявил в качеството си на ответник
по делото пред ГОРС, че няма да сочи други доказателства.
Представените към касационната жалба
доказателства не могат да бъдат ценени, тъй като съобразно чл. 219, ал. 2 от АПК в касационните производства не се допускат доказателства за установяване на
обстоятелства, несвързани с касационните основания. Налице е краен срок за
събиране на доказателства и нови фактически установявания, и той е пред
районния съд, тъй като касационната инстанция е такава по правото, а не по
фактите и непълнотата на доказателствата не е основание за касационно
оспорване. Страната не може да поправи процесуалните последици от бездействието
си, чрез представяне на тези доказателства пред касационната инстанция, тъй
като непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание.
Представените пред касационната инстанция за първи път
протокол за разпит на свидетел от 06.06.2020г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 06.06.2020г.; протокол за доброволно предаване от 06.06.2020г.
и протокол за доброволно предаване от 06.06.2020г., макар и да обосновават
материалната законосъобразност на заповедта не могат да бъдат релевирани за
първи път в касационната инстанция. Както се посочи по-горе, непълнотата на
доказателствата, при правилно разпределена и указана доказателствена тежест, не
е касационно основание, обосноваващо отмяна на решението като неправилно. Касаторът
признава, че действително не са били представени тези доказателства пред
първата инстанция поради това, че нямало разрешение от наблюдаващия прокурор по
досъдебното производство и съответно наистина нямало образувано такова срещу Б.
лично, доколкото образуваното досъдебно производство за конкретния случай се
водело срещу неизвестен извършител. Надлежното процесуално поведение при това
положение е следвало да бъде искане на допълнителна възможност за ангажиране на
сочените доказателства пред ГОРС, а не заемане на становище, че няма да се
сочат такива и не се правят искания за събиране на доказателства.
Принципно верни са
изводите на съда относно характера на принудителната административна мярка по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предпоставките за нейното прилагане. Обоснован
е изведеният извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради
недоказаност с доказателвствения материал пред ГОРС на предвидените в закона
материалноправни предпоставки за задържане на лицето. Практика на ЕСПЧ, на
която се позовава касаторът, че задържането следва да става по „обосновано
подозрение“ за извършено престъпление, което да е конкретно и да има данни, че
е извършено от лицето, за което се отнася е напълно относима в настоящия
случай, но доказателства за това не са били ангажирани пред ГОРС, като този
пропуск не може да бъде отстранен по пътя на касационното оспорване.
Настоящата инстанция не
споделя изводите на съда, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на
закона, но съобразно
всичко гореизложено, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
244 от 16.07.2020г., постановено по административно дело № 474/2020г. по описа
на Районен съд Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.