№ 52
гр. гр. Лом, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. А.а
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.а Гражданско дело №
20221620102060 по описа за 2022 година
Делото е образувано по депозирана с съда искова молба, подадена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез пълномощника ю.к. И. П.
с правно основание чл.422 ГПК, съда да признае за установено по отношение
на ответника по иска М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес по искова молба: гр.
В. ул.„О.“, № *, че същият дължи на ищеца „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ №159, бл.„БенчМарк Бизнес център“ , следните суми:
6520,30 лева, представляваща главница по незаплатени фактури: №
**********/02.07.2019г., **********/18.10.19г., **********/22.05.2020г.,
**********/24.09.2020г., № **********/16.07.2021г., №
**********/17.08.2021г., и **********/23.03.2022г. за електрическа
енергия за периода от 19.04.2019г. до 19.03.2022г., за обект на адрес: гр. В.,
ул.«О.» №*, издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ,
във връзка с извършена от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
на 20.06.2019г., 09.10.2019г., 21.05.2020г., 18.09.2020г., 13.07.2021г.,
12.08.2021г., и 19.03.2022 г. проверки, при които са съставени 7
бр. констативни протоколи с № 3026730/20.06.19г., 3028353/09.10.2019г.,
3029495/21.05.2020г., 3030908/18.09.2020г., 3032766/13.07.2021г. ,
3033521/12.08.2021г., 3033661/19.03.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№1459/2022г. по описа
на ЛРС, до изплащане на вземането, както и 745.87 лева, представляваща
начислено обезщетение за забава.
Претендират и направените от тях по заповедното и исковото
производства разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответника, представляван от адв. С. П.,
оспорва изцяло иска, с мотива че е неоснователен и недоказан, подробно
аргументирайки се за това.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че
исковата молба е допустима, подадена е в срок и е насочена срещу ответника-
длъжник.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на оспорванията и възраженията на страните,
намира следното от фактическа страна:
ЛРС е сезиран с иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Установено е по делото, че след проверка в отчетно-счетоводната
документация на ищеца „Чез Електро България“ АД, вещото лице е
констатирало наличието на открита партида на името на ответника по делото.
Както и че след няколкократни проверки от служители на ищцовото
дружество е констатирано неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, проверките са извършени на: 20.06.2019г.,
09.10.2019г., 21.05.2020г., 18.09.2020, 13.07.2021г., 12.08.2021г. и на
19.03.2022г. с средството за търговско измерване (СТИ) на адреса в гр.
Вълчедръм, ул.„Оборище“№2, констатациите са обективирани в съставения
констативен протокол №3026730/20.06.19г., 3028353/09.10.2019г.,
3029495/21.05.2020г., 3030908/18.09.2020г., 3032766/13.07.2021г. ,
3033521/12.08.2021г., 3033661/19.03.2022г., относно осъществено
неправомерно въздействие върху СТИ и извършената корекция на сметката
на абоната, като съдът възприема за правилна тази фактическа обстановка,
поради което не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото
решение. Пред тази инстанция е спорен единствено въпросът относно това
дали между страните през процесния период е съществувало договорно
правоотношение по продажба на електрическа енергия за битови нужди, със
съдържание по ОУ. Правнорелевантните за дължимата преценка
обстоятелства са изложени по-горе.
От фактическа страна съдът, намира че от представените като
доказателства по делото документи и от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че ответника е регистриран при „ЧЕЗ
Електро България” АД като битов клиент за ел. енергия , с място на
потребление: гр. Вълчедръм, ул.„Оборище“ №2, обект: къща. Както и, че
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България" АД са били публикувани в един централен и един местен
всекидневник, т.е. влезли са в сила, също и Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, поради което ответникът, е абонат на ищцовото дружество,
както и че до къщата му е доставяна електроенергия. Намира също така, че
ищцовото дружеството основава вземането си въз основа на извършени
2
проверки, с констатации, че има неправомерно присъдиняване към
електропреноснтата мрежа, което е породило правния интерес в ищеца от
предявяване на иска.
Преценявайки установените по делото факти, в т.ч. и представените от
ответника такива, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно действалата до 17.07.2012г. легална дефиниция, съдържаща
се в § 1 т.42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. След измененията на ЗЕ с
ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1 т.2а от
ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а съгласно § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. с ДВ
бр.35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува
енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия.
Същевременно, според чл.4 ал.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД, потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Представените доказателства, изходящи от дружеството, не са годни
за надлежно установяване на обстоятелството, че ответникът е бил носител на
право на собственост върху процесния електроснабден имот или че е имал
качеството на ползвател на валидно правно основание на същия. Всъщност,
единственото доказателство в тази посока е констатацията на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, в посока, че в дружеството има
открита партида, със съответен номер, на името и адреса на ответника.
Фактът, че при ищеца има открита партида на името на ответника не означава
непременно, че са се осъществили предпоставките, по силата на които същият
да придобие качеството на потребител на ел.енергия. Същевременно се касае
за въпрос, който е извън компетентността на вещото лице, още повече, че
констатираният факт се основава на данни, предоставени от самото
дружество.
Доколкото по делото не се установява наличието на правнорелевантна
връзка на ответника със собствеността и ползването на процесния имот в
исковия период, не може да се приеме, че същият има качеството на битов
клиент по смисъла на § 2а от ДР на ЗЕ, респ. на потребител на енергийни
услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ, а оттук и че същият е страна по
договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия с
дружеството.
Фактът, че от данните, подадени от ответника се установява, че
същият е продал къщата си още в далечната 2009 година, че лицето не живее
3
на този адрес, не покрива изискванията за провеждане на пълно доказване на
твърдението на страната. Безпредметно е да се обсъжда по какъв начин влияе
върху съществуващото правоотношение продажбата на електроснабдения
имот, при положение, че в случая въобще не се установява да съществува
такова правоотношение, тъй като е била извършена продажба на процесния
имот.
Съдът споделя ответното възражение, че не дължи изпълнение, тъй
като не е потребител на консумираната в обекта, но незаплатена
електроенергия, а същата е консумирана от друго лице, което е живеело в
имота, обстоятелство признато и от другите ползватели на имота, т.е. в този
случай те са консумирали доставената електроенергия в т.ч. и
нерагламентирано във вреда на ищеца.
Това обаче, не е решаващ аргумент на съда, а друг – неизпълнението
вмененото от Общите условия – чл. 13, ал. 85 задължение за уведомяване на
продавача за настъпилите промени, свързани със собствеността / доколкото
може да се твърди, че същото не е изпълнено или не е своевременно/, не
създава задължение за заплащане на електроенергия, която реално не е
потребител ищеца. Липсва уговорка в Общите условия, която реално да
обвързва неизпълнението на това задължение със задължение за плащане на
стойността на електрическата енергия за посочения в ИМ период, тъй като не
се установи през този процесен период ответника фактически да е ползвател
на електрическа енергия на адреса, т.е. краен потребител по смисъла на
чл.4,ал.2, тълкуване във връзка с ал.3 от цитираните ОУ на ищеца.
Потребител на електрическа енергия е лицето, което реално получава такава и
я използва за собствени нужди в домакинството си като ползва
електроснабдения имот в качеството си на собственик на същия, тъй като в
случая не се доказа ползване на такава от него, нито съществуването на
наемно отношение с трето лице, за да се приеме солидарната им отговорност.
Очевидна е липсата на горния фактически състав за процесния период,
поради предявения иск над сумата от 1305,55 лв., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
От друга страна е видно, че ответника подведен е подписал
споразумителен протокол с ищцовото дружество, по силата на който е
признал , че дължи т.е. признал е задължение на сума в размер на 1305,55лв.,
за разсрочено плащане на тази сума. Заплатил е и първата вноска по този
споразумителен протокол в размер на 330 лв., т.е. остават дължими 975,55 лв.
От изложеното по горе, настоящият съдебен състав, намира, че следва
да уважи исковата претенция само до размера на 975,55 лв., като в останалата
час следва да бъде отхвърлен като неоснователно предявен.
С оглед факта, че отхвърлен иска за главното задължение, то респ.
следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.
На ищеца не се следват разноски за заповедното и за исковото
производство, но ищеца дължи такива на ответника.
4
Ответникът е направил разноски, който следва да се заплатят от
ищцовото дружество.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 във връзка
с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Д.
Б. с ЕГН ********** дължи на „Електроразпределитени мрежи Запад “ ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер на 975,55 лв. /деветстотин седемдесет и пет
лева и петдесет и пет ст./, представляваща неплатена сума по КП - главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2022г. до
изплащане на вземането,
в останалата част над уважения размер,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан иска, че М. Д. Б. с ЕГН
********** дължи на ищцовото дружество сумата над уважения размер от
975,55 лева, представляваща част от главница по издадени фактури №
**********/ 02.07.2019г., **********/ 18.10.19г., **********/ 22.05.2020г.,
**********/ 24.09.2020г., **********/ 16.07.2021г., **********/ 17.08.2021г.,
и **********/ 23.03.2022 г.,
както и иска по чл. 86 ЗЗД за дължима лихва в размер на 745,87 лв.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на М. Д. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на
1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща разноски за адвокат.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач,
наследниците на Б. М. Й., с пълномощник адв. В. Б. С..
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред МОС.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5