Р Е Ш Е Н И Е № 4267
гр. Пловдив, 09.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
10.10.2019г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 5323 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск предявен от И.Г.Б. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: адв. М. Б.–П., гр. П., ул. „К.“ № *, ет. *, ап. * против
Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2 за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - преживени болки и страдания от повдигнатото му незаконно обвинение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2013г. до
окончателното изплащане.
В исковата
молба се твърди, че след извършена предварителна проверка с Постановление от
26.09.2013г. било образувано досъдебно производство. С Постановление от
17.11.2014г. по сл.д. № ***** по описа на ОСО ищецът бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 311, ал. 1 от НК и
спрямо същия била взета МН „*****“ С постановлението било прието, че са събрани
достатъчно данни за извършено от ищеца престъпление за това, че на
19.03.2009г.,като длъжностно лице - *****„Р.“, в кръга на службата си е
съставил официален документ – заверил скица № *******, представляваща
предложение за делба на имот ******, землище на с. Б., област П., с която са
удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че имотът е възможно да бъде
разделен на два отделни имота, посочени в предложението за делба, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тези обстоятелства по гр.д.
№2001/2004г. по описана ПРС, 6-ти гр. състав.
Твърди се, че
след приключване на досъдебното производство , ответникът внесъл срещу него
обвинителен акт, въз основана който било образувано НОХД № 4913/2015г. по описа
на ПРС, 16 – ти наказателен състав. По това обвинение съдът постановил
оправдателна присъда, но по протест на представител на ответната прокуратура
било образувано ВНОХД № 2397/2015г. по описа на ОС –Пловдив.
Ищецът твърди,
че още от първия разпит бил убеден, че не е извършил престъпление в качеството
си на ********* и смятал, че разследващите ще прекратят производството.
Неговата увереност бързо преминала в притеснение и паника, защото виждал как
превратно се тълкуват фактите и се правели тенденциозни изводи. Осъзнал, че
може да бъде не само неоснователно обвинен, но и осъден. Повече от година след
приключване на делото се изолирал от приятели и познати. Ограничил до минимум
публичните си срещи, защото се притеснявал от поведението на хората и от това
да не им създаде проблеми от същото естество.
Опасявал се, че тези хора могат да станат обект на разследване и
подслушване, заради срещата си с него. Тези събития оказали изключително
неблагоприятно въздействие върху
неговата психика и здраве. Цялото напрежение продължило повече от две години,
като съдебния процес подложил ищеца на огромен стрес , който не успял да намали
по никакъв начин. Изпитвал усещане за безнадеждност и пълна безпомощност.
Процесът повлиял неблагоприятно и на семейството му. Имали много безсънни нощи
със съпругата си, като ищецът изпитвал безпокойство и за това как процесът ще
се отрази на децата им и на техните семейства.
Отговорността
за всички негативни преживявания носела ответната прокуратура, която му
повдигнала незаконно обвинение и не изпълнила ефективно правомощията си.
Въз основа на гореизложените
твърдения ищецът е сезирал съда с искане да постанови Решение, с което да
осъди ответната Прокуратура да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в размер на 12 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2013г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане
на направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на
ищеца в писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответната Прокуратура, чрез свой представител е постъпил писмен отговор, с
който изцяло оспорва иска. Твърди, че липсва пряка причинна връзка между
твърдяните от ищеца вреди и вмененото му обвинение, нито доказателства за това,
че са резултат от действия на ответната Прокуратура. В тежест на ищеца било да
докаже твърденията си, че е претърпял вреди, връзката им с обвинението и
размера им, но за тези обстоятелства не били ангажирани доказателства.
Недоказани били и твърденията за наличие на причинна връзка между уволнението
на ищеца и повдигнатото му обвинение, както и твърдението му, че наказателното
производство било продължило две години. Твърди се в отговора, че този срок е 1г. 2м. и 29 дни.
Неясно било и защо ищецът претендира законна лихва от посочената дата, а не от
датата на влизане на оправдателната присъда, от който момент според съдебната
практика същата била дължима. Отделно от това се твърди, че претенцията за
лихва е погасена с изтичането на предвидения в закона тригодишен давностен
срок.
Оспорва се размерът на вредите, като
прекомерно завишен, несъответстващ, както на реалните вреди, така и на
икономическия стандарт в страната, принципите на справедливост и установената
съдебна практика. Моли за отхвърляне на исковете, или алтернативно- за
присъждане на обезщетение в значително по- нисък от търсения размер.Подробния
съображения се излагат в писмена защита.
Съдът - въз
основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се
установяват и от приложените към делото преписки и дела:
С Постановление от
26.09.2013г. е образувано досъдебно производство № **** срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и с Постановление от
01.11.2013г. разследването е възложено на следовател при Окръжен следствен
отдел на Окръжна прокуратура- Пловдив. С Постановление от 17.11.2014г. по сл.д.
№ *****. по описа на ОСО ищецът И.Б. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление от общ характер по чл. 311, ал. 1 от НК за това, че на
19.03.2009г., като длъжностно лице- *****„Р.“, в кръга на службата си е
съставил официален документ – заверил скица № *******, представляваща
предложение за делба на имот ******, землище на с. Б., област П., с която са
удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че имотът е възможно да бъде
разделен на два отделни имота, посочени в предложението за делба, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тези обстоятелства по гр.д.
№2001/2004г. по описана ПРС, 6-ти гр. състав
и спрямо същия е взета МН „*****“ . В хода на досъдебното разследване са
извършени редица процесуални действия – разпит на свидетели, събиране на
писмени доказателства, възлагане и изготвяне на експертизи.
След приключване на досъдебното производство,
ответната Прокуратура е внесла срещу Б. обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД № 4913/2015г. по описа на ПРС, 16 – ти наказателен състав. По
това обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, но по протест на
представител на ответната прокуратура е образувано ВНОХД № 2397/2015г. по описа
на ОС –Пловдив. С Решение № 44 от 16.02.2016г.
първоинстанционната Присъда е потвърдена и същата е влязла в сила на
посочената дата – 16.02.2016г.
За установяване на твърдените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно
производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на С. П.
/протокол от съдебно заседание, проведено на 10.10.2019г./.
От показанията на същия се установява, че познава
ищеца от 1996 – 1997г. покрай строителството на семейните им къщи. Близки
приятели са, а съпругата на ищеца е негов личен лекар. През есента на 2013г.
научил от И. за повдигнатите срещу него обвинения. Бил много притеснен и
изнервен, а след процеса станал затворен и ограничил контактите с близки и
приятели. Опасявал се как обвинението спрямо него ще се отрази на съпругата му,
която била лекар и всички ги познавали. Страхувал се това обвинение да не се
отрази негативно на дъщерите му и техните
семейства
Като цяло съдът кредитира показанията
на св. П., тъй като същия възпроизвежда непосредствените си възприятия досежно
емоционалното състояние на ищеца през процесния период, показанията му
кореспондират и с останалите събрани в хода на производството писмени
доказателства и съдът не констатира противоречия между тях и доказателствената
съвкупност, които да подложи на самостоятелен анализ.
При така установените, релевантни
за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било
образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на
обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК,
предаден е на съд и впоследствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да
се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността
се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване
на разследването и т.н., и постановяването на оправдателна присъда по внесеното
срещу ищеца обвинение.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва
да се предяви срещу органа, от
чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК и е привлякла ищеца в качеството на обвиняем с нарочно
постановление.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение
изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по
делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно
поведение у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг
негов принос като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на
производството по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: непродължителния период
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му като обвиняем на 17.11.2014г. до влизане в сила на оправдателната присъда – на 16.02.2016г. /около година и три месеца, обвинението е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, в рамките на досъдебната фаза ищецът еднократно е привлечен като
обвиняем и е разпитван в това качество;
При
индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца съдът отчете и факта, че спрямо него е взета най – леката мярка за
неотклонение – „*****”; спрямо Б. не са взети други мерки за процесуална
принуда. Не се установяват други специфични по вид и интензитет негативни последици
/като напр. публично /медийно/ достояние на обвинението, подлежащи на
репариране /извън обичайните и презумирани от закона/. Освен това интензитетът
на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален
статус на ищеца. В случая свидетелските показания не са достатъчни, за да
обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение, които да обосноват
присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца размер от 12 000 лева.
В процесния казус обаче, при индивидуализиране размера на обезщетението, на
плоскостта на интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът
отчете факта, че вмененото му обвинение касае престъпление, извършено в кръга
на службата му. Същото, видно от свидетелските показания е станало достояние на
широк кръг от хора, което неминуемо е уронило авторитета на ищеца, заемащ
отговорна длъжност. Следва да се отчете и установения по делото факт, че Б. е с
чисто съдебно минало и посредством повдигнатото му обвинение за съставяне на
документи с невярно съдържание и то в длъжностно качество, за него са създадени
неудобства, притеснение под угрозата от наказателна отговорност и уронване на
престижа сред колегите му, които следва да бъдат репарирани, доколкото се
намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Предвид гореизложените
съображения и като се съобрази с икономическите условия в
страната и стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 3 000
лв, която следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 16.02.2016г.,на
която дата е влязла в сила постановената оправдателна Присъда /съобразно
константната съдебна практика в този смисъл/, като за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 12 000 лв, претенцията ще се отхвърли.
Не споделят съображенията на представителя на
ответната Прокуратура, че претенцията за законна лихва следва да се отхвърли
поради погасяването й по давност, тъй като в случая не се касае за
самостоятелен иск за обезщетение за забава, който да се погасява с изтичане на
краткия 3-годишен давностен срок, а за претенция за законна лихва, като
непосредствена последица от уважаване на иска за обезщетение за неимуществени
вреди, която няма самостоятелен характер.
Претендират се от ищеца разноски,
които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят съразмерно на
уважената част от претенцията, а именно сумата от 10 лв /за държавна такса,
която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ и сумата от 222,50
лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска или общо сумата от 232,50 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.Г.Б.
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: адв. М. Б.–П., гр. П., ул. „К.“ № *, ет. *,
ап. * сумата от 3000 лева /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- преживени
болки и страдания от повдигнатото му незаконно обвинение за престъпление по чл.
311, ал. 1 от НК по досъд. пр. № **** по описа на ОСС при ОП - Пловдив, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2016г. до окончателното
изплащане,като ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 3000 лева ДО ПЪЛНИЯ
ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 12 000 лв., ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на И.Г.Б.
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: адв. М. Б.–П., гр. П., ул. „К.“ № *, ет. *,
ап. * сумата от
232,50 лв. /двеста
тридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.