№ 18167
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110141639 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 211907/26.07.2023
г., уточнена с молба с вх. № 254304/14.09.2023 г. от „Т---“ ЕАД, ЕИК ----,
представлявано от А--- - Изпълнителен директор и И--- председател на УС с
която са предявени следните обективно и субективно съединени
осъдителни искове, както следва
1. срещу Р. З. З., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. С----:
1. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 774.89 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , ведно със законната лихва от
26.07.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането
2. вр. с чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 127.00 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021
г. до 11.07.2023 г., изчислена върху главница от 774.89 лева
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 23.57 лева - главница за периода м.06.2020
г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение
ведно със законната лихва от 26.07.2023г. (дата на подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането
4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
1
ищеца сумата 5.03 лева - лихва за периода 15.08.2020 г. до
11.07.2023 г., изчислени върху главница от 23.57 лева
за имот ID номер -, номер на инстаналация -, абонатен номер ---, за
топлоснабден имот в гр. С----.
2. срещу М. И. М., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. Ва----:
5. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 774.89 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , ведно със законната лихва от
26.07.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането
6. вр. с чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 126.99 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021
г. до 11.07.2023 г., изчислена върху главница от 774.89 лева
7. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 23.58 лева - главница за периода м.06.2020
г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение
ведно със законната лихва от 26.07.2023г. (дата на подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането
8. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 5.03 лева - лихва за периода 15.08.2020 г. до
11.07.2023 г., изчислени върху главница от 23.58 лева
за имот ID номер -, номер на инсталация -, абонатен номер ---, за
топлоснабден имот в гр. С----.
В исковата молба и нейното уточнение са изложени твърдения, че А. Д.
П., ЕГН ********** е собственик на топлоснабден имот в гр. С----, ID номер -,
номер на инсталация -, абонатен номер ---. Твърди се, че А. Д. П. като
собственик следва да плати процесните суми за предоставяне услуга
топлоснабдяване и дялово разпределение, а като е починал нейните
задължение е преминавало в патримониума на нейните наследници. Ето защо
исковите претенции са насочени към нейните наследници. Твърди се, че за
процесния период ищецът е доставян топлинна енергия на абоната и
процесния апартамент.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: --- АД ФЦ „К-", IBAN: BG48SOMB --- BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът М. И. М., не подава отговор.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Р. З. З., чрез своя особен
представител адв. Д. М. подава отговор. Оспорва ответникът да е потребител
на топлинна енергия за процесния период и обект. Твърди, че няма
облигационна връзка. Прави възражение за погасителна давност.
2
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Уточнява, че искът е
предявен срещу двамата ответници, тъй като Д-- и Д. са осиновени непълно,
респективно при тях се създава връзки по права линия, а не съребрена. Моли
да се уважат исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът М. се явява лично и твърди, че имотът не е обитаван, тъй
като е заключен от прокуратурата.
Ответникът З., чрез особен представител адв. М. поддържа отговора на
исковата молба. Оспорва исковете.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в
о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 31434/02.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция, поради което, с
цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно да го повтаря в
решението по същество (л.119-133 от делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
3
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно представен н.а. през 2001 г. А. Д. П. става собственик на
процесния имот за топлоснабден имот в гр. С---- (л.17-18 от делото). От този
момент същата има качеството на потребител.
Съгласно представено удостоверение за наследници същата почина на
03.06.2021 година. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по
силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането
на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи
и не се доказа от ответниците, че са се отказали от наследството или са го
приели по опис, поради което е налице законовата презумпция, че са
наследници (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.).
Освен това, ответниците не твърдят, че са направили отказ или че са приели
наследството по опис, за да се изследва това възражение. Следователно от
датата на смъртта на А. П. нейните задължения се наследяват от нейните
наследници, тъй като са част от имуществото на наследователя. Наследниците
стават собственици на процесния апартамент, т.е. потребители на топлинна
енергия.
От представеното удостоверение за наследници се установи, че същата е
починала като вдовица. Същата няма деца, следователно няма призовани към
наследяване от първи ред, на основание чл.5, ал.1 ЗН. Родителите също са
били починали, поради което няма наследници от втори ред по чл.6 ЗН.
Но има наследници от трети ред чл.8, ал.1 ЗН. Съгласно т.3 от ТР № 1
ОТ 04.11.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1/1998 Г., ОСГК, починалите братя и сестри се
заместват от своите низходящи, без ограничение в степените, на основание
чл.10, ал.1-2 ЗН. В този случай наследяването се извърша по коляно, на
основание чл.10, ал.3 ГПК.
Видно от това УН, А. Д. П. – К- е имала братя и сестри (л.52-53 от
делото).
На първо място това е братя Х-- И. Х--в. Същият е починал през 1985
година, т.е. преди наследодателя. Същият има дете Г-----------, който е
осиновен непълно. Съгласно чл.5, ал.3 ЗН, при непълно осиновяване,
осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя,
т.е. не се създава роднинска връзка между непълно осиновения и роднините на
осиновителя. При това положение няма никой по право на заместване на братя
4
Х-- И. Х--в и същият не наследява, тъй като е починал преди наследодателя,
на основание чл.8, ал.1 ЗН.
На второ място, наследодателят А. П. е имала сестра Т---- И.а М.а.
Същата е починала през 2018 година, т.е. преди наследодателя и се замества от
своя син, т.е. ответникът М. И. М..
Трето, друга сестра на наследодателя е Н-- И.а З., който също е починала
преди А. П. и като неин наследник по право на заместване по чл.10, ал.1 ЗН се
явява другият ответник Р. З. З..
А. П. е имала две еднокръвни сестри – сестра от баща им от друг брак.
Това са П- П. К-- и В- П. К-. Но П- П. К-- е починала преди наследодателя и е
оставила непълна осиновена дъщеря Д. М--- К-. При това положение,
дъщерята на починалана преди наследодателя сестра не наследява, т.к. при
непълно осиновяване не се създава връзка между непълно осиновения и
роднините на осиновителя, на основание чл.5, ал.3 ЗН. След като П- К-- е
починала преди наследодателя и тя не участва като наследник, защото не
оставил по смисъла на чл.8, ал.1 ЗН. Другата еднокръвна сестра В- К- е
починала през 1999 г. и по право на заместване се явяват нейните наследници
по права линия, на основание чл.10, ал.1 ЗН. Това са двама сина М--, починал
през 2015 г. и Г-, починал през 2013 г. Следователно няма оставени
еднокръвни братя на А. П., а оставените техни низходящи са непълно
осиновени.
При това положение, се направи единственият възможен правен извод,
че наследници са децата на починалите преди А. П. нейна сестра Т---- М.а и
сестра Н-- З., а именно това са двамата ответници. Всяка една от сестрите на
А. П. получава по 1/2 ид. част от наследството, респективно и от
задълженията. По право на заместване, на основание чл.10, ал.1-2 ЗН техните
деца получават съответно по 1/2. Следователно М. М. има 1/2 ид. част, а Р. З.
също 1/2 ид. ч.
Ето защо възражението на ответниците, че не са собственици или
потребители на топлинна енергия е неоснователно. Всеки един от тях е
задължен за сумите към ищеца за 1/2 част. Неоснователно е възражението на
ответника М. М., че не са ползвали имота. На първо място, процесната сума е
начислена, поради неосигурен достъп до имот за процесната 2020/2021
година. Без значение е дали са имали фактически достъп до имота. Същите е
следвало да предоставят данни на дружеството. По повод възражението, че
имотът е заключен от прокуратурата, то е следвало със съдебно удостоверение
или прокурорско постановление да се осигури достъп на ищеца и топлинния
счетоводител, а запечатването на имот по ДП да бъде отразено при ищеца,
след като собствениците покажат прокурорското постановление. Ответниците
не ангажираха доказателства, че са уведомили ищеца, че имотът е запечатан
по ДП, както и не са положили грижата на добрия стопанин да поискат достъп
до имота от наблюдаващия прокурор по ДП.
Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за
5
уважаване на иска, че ответниците са потребители на топлинна енергия
за целия имот за процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 165-
171 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.161-163 от делото),. Съдът приема, че е доказаната третата и
шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия. Същите са както следва:
За А. З.:
№искпериодРазмерРазмерНеоснователнаИзвод
по ИМпочаст
ССчЕ
6
1Главница заОт м.05.2020 г.774.89774.89-основателен
ТЕдо м.04.2023 г.
2Мораторнаот 15.09.2021 г.127.00124.962.04Частично
лихва за ТЕдо 11.07.2023 г.,основателен
3Главница зам.06.2020 г. до23.5723.57-основателен
ДРм.04.2022 г
4МораторнаОт 15.08.2020 г.5.035.03-основателен
лихва за ДРдо 11.07.2023 г
Претендирана сума930.49
Уважена сума928.45
Отхвърлена сума2.04
Същото се получава и за ответника М. М., с оглед факта, че всеки един
от тях има 1/2 ид. ч. и търсимите суми са еднакви.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л.173-175 от
делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на исковата молба –
26.07.2023 г., които суми към 26.07.2020 г. са с настъпила изискуемост по
чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 26.07.2020 г., съобразно исковия
период.
Възражението за давност е направено само от Р. З., при което съдът
следва само него да го разгледа, с оглед диспозитивното начало и че давността
не се прилага служебно, на основание чл.120 ЗЗД.
При съпоставка на заявена претенция срещу Р. З. и установеното по
делото, се получава следното.
№искРазмер поССчЕИзводТриИзвод
ИМгодишен
период
1Главница774.89 лева774.89основателен774.89Недоказано
7
за ТЕ левавъзражение
за давност
м.05.2020 г.
до
27.07.2020
м.04.2022
г. до
г.
26.07.2023
г.
2Мораторна127.00 лева124.96Частично124.96Недоказано
лихва заоснователен, порадилевавъзражение
ТЕнедоказаност за 2.04за давност
15.09.2021
г. до27.07.2020
11.07.2023г. до
г.,26.07.2023
г.
3Главница23.57 лева23.57основателен23.57 леваНедоказано
за ДРвъзражение
за давност
м.06.2020 г.27.07.2020
дог. до
м.04.2022 г26.07.2023
г.
4Мораторна5.03 лева5.03основателен5.03 леваНедоказано
лихва завъзражение
ДРза давност
15.08.202027.07.2020
г. дог. до
11.07.202326.07.2023
г.,г.
Общо930.49
Доказана част928.45
Недоказана2.04
При това положение, възражението за давност е неоснователно.
При съпоставка на исковата претенция и установеното от заключението
по ССчЕ и комплексната експертиза, се направи извод, че искът за мораторна
лихва върху сумата за ТЕ е частично основателен, а останалите са напълно
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Искът за мораторна лихва върху сумата за ТЕ, за всеки един от
ответниците, е основателен за сумата от 124.96 лева, а за горницата от 124.96
лева до пълния претендиран размер 127.00 лева, а именно сумата от 2.04 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Уважената част на исковете за всеки един от ответниците е 930.49 лева,
при общо заявена от 928.45 лева.
8
Искът, за мораторна лихва за главница за ТЕ, е отхвърлен за 2.04 лева,
поради недоказаност
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част.
Ответникът М. М. не претендира разноски. Не представя списък по
чл.80 ГПК. Не следва да му се присъждат.
Ответникът Р. З. се представлява от особен представител и не
претендира разноски и не е направила такива. Ето защо не следва де си
присъждат.
Ищецът претендира 211.99 лева държавна такса (л.93 от заповедното
дело), 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 500.00 лева за СТЕ (л.147
от делото) и 500 лева за ССчЕ (л.148 от делото), 400.00 лева за особен
представител (л.110 от делото), 5.00 лева за държавна такса за съдебно
удостоверение (л.46 от делото). Юрисконсултското възнаграждение е в
минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо следва
да се признае. Общият размер разход е 1916.96 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 1912.76 лева
(1916.96 х 928.45/930.49).
Следователно за всеки един от двамата ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 956.38 лева (половината от 1912.76
лева).
По повод възражението на ответника Р. З., ищецът е направил разноски
за комплексна експертиза в размер на 300.00 (л.142 от делото).
Възражението е изцяло неоснователно, поради което ответникът следва да
понесе тези разноски. Ето защо сумата от 300.00 лева следва да се прибавят
към 956.38 лева и само Р. З. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
1256.38 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. З. З., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. С---- да заплати на
„Т---“ ЕАД, ЕИК ----, гр. С- Б сумите, както следва:
1.
1. 774.89 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , ведно
със законната лихва от 26.07.2023г. (дата на подаване на исковата
молба) до изплащане на вземането, на основание чл. 153 вр. чл.
149 ЗЕ;
2. 124.96 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
11.07.2023 г., изчислена върху главница от 774.89 лева, на
основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 124.96
9
лева до пълния претендиран размер от 127.00 лева, а именно сумата
от 2.04 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 23.57 лева - главница за периода м.06.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната
лихва от 26.07.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до
изплащане на вземането, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
4. 5.03 лева - лихва за периода 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г.,
изчислени върху главница от 23.57 лева, на основание чл. 86 ЗЗД;
за имот ID номер -, номер на инстаналация -, абонатен номер ---, за
топлоснабден имот в гр. С----.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. Ва----: да заплати
на „Т---“ ЕАД, ЕИК ----, гр. С- Б сумите, както следва:
1.
1. 774.89 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , ведно
със законната лихва от 26.07.2023г. (дата на подаване на исковата
молба) до изплащане на вземането, на основание чл. 153 вр. чл.
149 ЗЕ;
2. 124.96 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
11.07.2023 г., изчислена върху главница от 774.89 лева, на
основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 124.96
лева до пълния претендиран размер от 127.00 лева, а именно сумата
от 2.04 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 23.57 лева - главница за периода м.06.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната
лихва от 26.07.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до
изплащане на вземането, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
4. 5.03 лева - лихва за периода 15.08.2020 г. до 11.07.2023 г.,
изчислени върху главница от 23.57 лева, на основание чл. 86 ЗЗД;
за имот ID номер -, номер на инстаналация -, абонатен номер ---, за
топлоснабден имот в гр. С----.
ОСЪЖДА Р. З. З., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. С---- да заплати на
„Т---“ ЕАД, ЕИК ----, гр. С- Б сумата от 1256.38 лева (хиляда двеста петдесет
и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 41639/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. Ва----: да заплати
на „Т---“ ЕАД, ЕИК ----, гр. С- Б сумата от 956.38 лева (деветстотин петдесет
и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 41639/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „--
--" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С--, на страната на ищеца
„Т---“ ЕАД, ЕИК ----, ул. „-----.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца Т---“
10
ЕАД, ЕИК ----, както следва: --- АД ФЦ „К-", IBAN: BG48SOMB --- BIC:
SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11