РЕШЕНИЕ
№ 870
гр. Варна, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110116510 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. Р. Ю., ЕГН
**********, с адрес: с. *, с която срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 лв. /десет лева/, част от сумата от 1 101,38 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на капак преден, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв,
причинени в резултат на настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно събитие по Договор №
0312200340015776 от 17.07.2020 г. за застраховка „Каско“ на л.а. „**", с per. № *, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът С. Р. Ю. твърди, че на 17.07.2020г. в гр. Варна, сключил
Застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ на собствения му лек автомобил марка „*“,
модел „*“, с peг. №*, с ответника, със срок на действие от 27.07.2020 г. до 26.07.2021 г.
Автомобилът бил застрахован за 22 500 лева, като застрахователната премия, която трябвало
да заплати съгласно застрахователна полица № 0312200340015776 от 17.07.2020 г. възлизала
на 1 301.27 лева, разсрочена на четири вноски. Твърди се, че към настоящия момент всички
вноски са заплатени. На 10.07.2021 г. паркирал автомобила до бл. *, като на 12.07.2021 г.,
отивайки до автомобила, установил, че същият е увреден с твърд и остър предмет от
неизвестно лице. На 12.07.2021 г. уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, като представител на застрахователното дружество извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение за вреди на
МПС № *********. В описа, като увредени детайли били описани: капак преден, калник
преден ляв, врата предна лява, врата задна лява и калник заден ляв. Уведомил Трето РУ на
МВР – Варна за повредата, за което му било издадено Удостоверение с peг. № 000-15568-
160721. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 891,72 лв., която
била много малка и не можела да покрие щетите. Във връзка с настъпилите щети, извършил
проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
1
автомобили, и установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в
размер на 2 013,10 лв. Счита, че сумата, дължима от застрахователя, като обезщетение е в
размер на 2013,10 лв., от която сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума
в размер на 891,72 лв., или сумата, която следва застрахователя да заплати е в размер на 1
121,38 лв. Сочи, че на 15.02.2022 г. предявил частичен иск срещу застрахователя за
заплащане на обезщетение, по който било образувано гр.д. № 1900/2022 г. на ВРС. По това
дело съдът се произнесъл с решение, с което ответникът бил осъден да заплати 20 лв. от
общо 1 121,38 лв., които били заплатени на 08.12.2022 г. Предвид отказа от заплащане на
останалата част от обезщетението за него е налице интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли ответникът да бъде осъден за сумата от 10 лв., частичен иск от 1 101,38 лв., както и за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът „**“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че заплатеното към момента застрахователно обезщетение е определено съобразно
експертна оценка и отговаря напълно на претърпените от ищеца вреди, поради което счита,
че не дължи други суми. Не оспорва, че между страните е налице застрахователно
правоотношение в процесния период за процесния автомобил, както и че е уведомен за
настъпилото събитие и описаните вреди съставляват покрит застрахователен риск. Счита, че
претендираният размер на вредите е силно завишен и надвишава пазарния и чрез
заплащането на сумите в общ размер от 911,72 лв. е покрил изцяло същите. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Допуснато е увеличение на иска до сумата от 1 101,38 лв. окончателен размер.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
автомобилна застраховка „„Каско“, клауза „Пълно каско“ на собствения на ищеца лек
автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. №*, с ответника, със срок на действие от 27.07.2020 г.
до 26.07.2021 г. На 10.07.2021 г. ищецът паркирал автомобила до бл. *, като на 12.07.2021 г.,
отивайки до автомобила, установил, че същият е увреден с твърд и остър предмет от
неизвестно лице. На 12.07.2021 г. е уведомен застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като представител на застрахователното дружество извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение за вреди на
МПС № *********. В описа, като увредени детайли били описани: капак преден, калник
преден ляв, врата предна лява, врата задна лява и калник заден ляв. Уведомено е Трето РУ
на МВР – Варна за повредата, за което на ищеца било издадено Удостоверение с peг. № 000-
15568-160721. г., Застрахователят заплатил на ищеца сумата от 891,72 лв. застрахователно
обезщетение.
По делото е допусната съдебно автотехническа експертиза и допълнителна такава,
като при втората експертиза вещото лице е извършило по-задълбочено проучване на пазара,
за което е представил и официални отговори от различни сервизи. Определената обща
стойност на разходите за труд и резервни части по средни пазарни цени за обезвреда на
автомобила в размер на е 2 045,18 лв. Касае се за най-висок клас боя металик с перлен
ефект.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск, за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „КАСКО“ по чл. 405, ал. 1 КЗ.
2
Между страните е приключило с влязло в сила решение производството по гр.д. №
1900/2022 г. на ВРС. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случая ищецът предявява друг частичен иск, а не иск за цялата останала част от
вземането, но същите условия следва да се приложат. Между страните не може да се
пререшава спорът относно съществуването на материалното правоотношение, както и
последиците от него. Единственият спорен въпрос в производството е по отношение на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, поради което и само за това е
разпределена доказателствена тежест.
В тежест на ищеца е било да докаже размера на претърпените от него имуществени
вреди. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил изцяло дължимото
застрахователно обезщетение.
Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява
и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя и изплащане на обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От допълнителното заключение на вещото лице, след извършено задълбочено
проучване, се доказа, че средната пазарна стойност за възстановяване на уврежданията по
автомобила е 2 045,18 лв. След приспадане на размера на извършените плащания от 891,72
лв. и 20 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от 1 133,46 лв.
Възражението на ответника, че следва да се дължи по-ниско обезщетение
противоречи на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която изключение се допуска само
при подзастраховане или застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито
хипотези в случая не се твърдят и не се установяват по делото.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 1 101,38 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като
3
претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 1 985 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 765 лв.
възнаграждение за вещо лице и 1 080 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, за които са
представени списък и доказателства за плащане. Същото е в минималния размер предвиден
в Наредба № 1/2004 за МРАВ и при отчитане на броя проведени съдебни заседания, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумата от 1 101,38 лв. /хиляда сто и един лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак преден, калник преден
ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, причинени в резултат на
настъпило на 12.07.2021 г. застрахователно събитие по Договор № 0312200340015776 от
17.07.2020 г. за застраховка „Каско“ на л.а. „**", с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумата от 1 985 лв. /хиляда деветстотин
осемдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата
молба банкова сметка с IBAN: *, с титуляр адв. Й. А..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4