№ 630
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200356 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Т. М. Х. против Наказателно постановление №21-0819-003614 от
20.09.21 г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Варна, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на Т.Х. на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от Закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата и по съществото на делото
изразява становище за отмяна на НП, като твърди, че деянието не било
виновно извършено, както е установил и прокурора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. В писмени бележки същата оспорва жалбата и иска
потвърждаване на НП като законосъобразно, претендира разноски.
В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.02.2021 г. около 15:13 ч. в гр. Варна Т. М. Х. управлявала МПС –
л.а. „Додж", рег. № ТХ3602А, като движението на автомобила било заснето
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна с техническо средство АИС -
1
Трафик SD2D0013.
Тъй като автомобилът бил с прекратена регистрация, била извършена
прокурорска проверка, приключила с отказ от образуване на наказателното
производство и АУАН е бил съставен въз основа на постановление на
№5086/2021г. от 02.07.2021г. на РП – Варна.
В хода проверката при ВРП се установило, че регистрацията била
прекратена служебно, за което собственикът на превозното средство не е бил
уведомен. Поради това и прокурорът приел, че не е налице умишлената
форма на вината, каквато се изисква за да бъде квалифицирано извършеното
като престъпление.
Видно от отговор на „Гаранционен фонд“ от 26.03.2021г. , на Т.Х. е
било изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ, че процесният
автомобил не е имал сключена застраховка „ГО“ .
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на свидетеля Ф.,
които са непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, заповед за компетентност, писма, копие от постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство и други, вкл. приобщените в хода на
съдебното заседание копия от прокурорска преписка, копие на справка за
изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС, справка за
извършена проверка, сведения на Т.Х. от 20.05.2021г.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени предвидените от закона срокове и от
компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно от правна страна,
както е описано и от фактическа страна. Описан е диспозитива на
нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено.
Диспозитивната част на наказателното постановление кореспондира с
обстоятелствената му част и въззивницата е могла да разбере в какво се
изразява нарушението и срещу какви факти се защитава.
Правилно е приложен материалният закон.
Видно от справката на ОД на МВР, собственикът не е бил уведомен за
дерегистрацията. Уведомяването на собственика не е част от фактическия
състав по служебното дерегистриране, поради което нарушението е
осъществено от обективна страна. Липсата на уведомяване поставя под
съмнение дали е осъществен състава на нарушението от субективна страна.
Тук всеки отделен случай следва да се разглежда конкретно според
доказателствата. Изводите за наличие или липса на виновно поведение
2
следва да се извеждат от конкретните обстоятелства. Всеки водач е длъжен
преди потегляне да се увери, че превозното средство има валидна застраховка
гражданска отговорност. Той е длъжен да познава закона и съответно – да
знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна
дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което
изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е извършено
административно нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост.
Поради това в общия случай съдът приема, че след като е бил длъжен
да знае, че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“,
бил е длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното
средство е дерегистрирано, то водачът е осъществил от субективна страна
състава на нарушението при непредпазлива форма на вината. В този
конкретен случай не са налице специфични обстоятелства, които да го
отличават от обикновените случаи и които да поставят под съмнение
обстоятелството, дали въззивницата не е имала погрешни възприятия относно
фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна
дерегистрация.Т.Х. е била собственик на автомобила и законът именно на нея
е възложил задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“. В качеството си и на собственик, и на водач
на автомобила, тя е била длъжна и е могла да предположи, както това, че
превозното средство е без застраховка, така и това, че по тази причина
същото е служебно дерегистрирано. По тези съображения съдът намира, че
деянието е извършено виновно, при непредпазлива форма на вината, поради
което и макар да не е престъпление, същото е административно нарушение.
Не са налице обстоятелства които да изключват вината, или
отговорността.
Не са налице и такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да отличават нарушението от обикновените случаи от този род, поради което
същото не е с по- ниска степен на обществена опасност и не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Наложеното наказание е справедливо. Същото е в предвидения от
закона минимален размер и НП следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, в полза на ОД на МВР – Варна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото и участието в процеса без явяване в съдебно заседание, следва да
бъдат в размер на 80.00 лева.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
003614/20.09.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР - ВАРНА, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 от
ЗДвП на Т. М. Х. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
3
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА Т. М. Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР
– Варна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4