РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 275
гр. Велико Търново, 14.08.2019 г.
Днес, 14.08.2019 г., в закрито заседание, ДИАНКА
ДАБКОВА – административен съдия в Административен съд Велико Търново,
оправомощен със Заповед № РД-05-330/10.06.2019 г. на председателя на
Административен съд Велико Търново, като се запознах с материалите по АД № 397/2019
г. по описа на съда, взех предвид следното:
Производство по реда на чл. 306 от АПК.
Образувано е по повод на Молба вх. № 3153/03.07.2019г.
в АСВТ, подадена от С.Г.К., в качеството му на председател на УС на Сдружение
"Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България".
Със същата се иска образуване на
административнонаказателно производство и налагане на глоба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за неизпълнение
на влезли в сила съдебни актове, а именно: Определение № 217/19.06.2017 г. по
АД № 438/2017 г. по описа на АСВТ и Решение №142/17.04.2018г., допълнено с
Решение № 233/11.05.2018г. по АД № 55/2018г.
В подадената молба се описва с подробности административното
производство, по повод на което са били образувани това и последвалите съдебни
производства, като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на действията на
администрацията на ДФ "Земеделие" и в частност на изп. директор на
фонда, които действия като правен резултат водят да липса на изпълнение на
постановеното от съда. Поради което не е налице произнасяне по заявки за
плащане с № 301015170117 и № 212015300117, въпреки определения с влязлото в
сила съдебно решение едномесечен срок за издаване на административен акт.
Ответната страна по искането – изп. директор на ДФ
"Земеделие", в представено по делото писмено становище с вх.
№3577/05.08.2019г., чрез пълномощник
оспорва подаденото искане и моли същото да бъде оставено без уважение. Прилага
писмени доказателства.
Съдът като съобрази твърденията на искателя, както и
писмените доказателства, приложени по делото, приема за установено следното по
фактите и правото:
От фактическа страна се установява, че с Определение №
217/19.06.2017 г. по АД № 438/2017 г. състав на АСВТ е отменил Заповед № 03-РД/930/28.04.2017
г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 54,
ал. 1, т. 3 от АПК е било спряно производството, инициирано със заявки за
плащане с ИН№ 301015170117 и № 212015300117, подадени от Сдружение
"Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" по
сключен с ДФ "Земеделие" Договор за финансово подпомагане №
15/18.09.2015 г., като преписката е върната на административния орган за
продължаване на производството по подадените заявки. Това определение е било
обжалвано с частна жалба от изп. директор на ДФ "Земеделие", като с
Определение № 11262/27.09.2017 г. по АД № 9877/2017 г. по описа на ВАС частната
жалба е била оставена без разглеждане. Така постановеното определение на ВАС е
било оставено в сила с Определение № 13683/13.11.2017 г. по АД № 12391/2017 г.
Впоследствие с Решение № 142/17.04.2018 г. по АД № 55/2018
г. на АСВТ/допълнено с Решение № 233/11.05.2018г./
е отменен мълчалив отказ на изп.
директор на ДФ "Земеделие" да
възобнови производството за разглеждане на заявки за плащане № 301015170117
и № 212015300117. Съдът е върнал преписката на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за продължаване на
адм. производство, като е определил едномесечен
срок от влизането му в сила да издаде АА. Решението на АСВТ е влязло в сила на 21.05.2019г., когато е
потвърдено с Решение № 7593/21.05.2019г., постановено по АД № 7657/2018г. по
описа на ВАС.
След приключване на тези съдебни производства/последното
на първа инстанция/ от страна на изп. директор на ДФ "Земеделие" е
била издадена нова заповед, с № 03-РД/1580/14.05.2018г.,
с която административното производство по подадената заявка за плащане повторно
е било спряно на същото правно основание. Тази заповед е била оспорена по съдебен
ред, като с Определение № 262/25.07.2018 г. по АД № 455/2018 г. по описа на
АСВТ заповедта е била обявена за нищожна,
а делото изпратено като преписка на АО за продължаване на производството по
подадените заявки за междинно плащане. Определението е било обжалвано с частна
жалба от изп. директор на ДФ "Земеделие", като с Определение № 11757/04.10.2018
г. по АД № 11031/2018 г. по описа на ВАС частната жалба е била оставена без
разглеждане. Така постановеното определение на ВАС е било оставено в сила с Определение
№ 13978/14.11.2018 г. по АД № 13589/2018
г.
Според разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК „Длъжностно
лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с
глоба от 200 до 2000 лв.“.
Случаите по дял пети обхващат действията по изпълнение на влезлите в сила административни актове,
съдебните решения по съществото на съответния спор, споразумения пред
административните органи или пред съда, както и административните договори в
качеството им на изпълнителни основания, какъвто не настоящият случай. Тоест
съдебният акт не трябва да разпорежда изпълнение на притезание, за
принудителното удовлетворяване на което може да се образува изпълнително
производство. От друга страна нормата изисква неизпълнение на съдебен акт, който да е влязъл в сила.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че основания
за налагане на санкция са налице.
Налице е първата предпоставка за това – Определение №
262/25.07.2018 г. по АД № 455/2018 г. е влязъл в сила и подлежащ на изпълнение
съдебен акт след 14.11.2018 г., когато окончателно е прекратено производството
по обжалването му. Видно от определението, с него преписката е била върната за
продължаване на производството по подадените заявки, поради нищожност на
повторно постановената заповед за спирането му на същите фактически и правни
основания като предходната, отменена от съда. Действително това не е акт, който
да задължава органа да се произнесе с акт с конкретно съдържание или пък в
определен от съда срок. Но повторната Заповед за спиране на адм. производство е
прогласен за нищожен акт, поради пряко противоречие със съдебния акт – Определение
№ 217/19.06.2017 г. по АД № 438/2017 г. състав на АСВТ. Тоест, действията
на АО са в противоречие на постановеното
със съдебния акт, което е принудило молителя да оспори пред съда наличието на
мълчалив отказ за възобновяване на производството по подадените заявки за
плащане. Този МО е отменен с Решение № 142/17.04.2018 г. по АД № 55/2018 г. на
АСВТ/допълнено с Решение № 233/11.05.2018г./, влязло в сила на 21.05.2019г.
Диспозитивът на същото задължава АО да се произнесе в месечен срок. Нещо повече
повторната заповед за спиране е издадена само з дни след като спорът по
АД№55/2018г. е приключил на първа инстанция.
Към този момента на произнасяне по искането по чл.304
от АПК и Решението е влязло в законна сила и Определението по новата заповед за
спиране. След 21.05.2019г. не са налице действия на АО по изпълнени ена
съдебното решение като не са налице никакви обстоятелства, които да
възпрепятстват дължимото произнасяне на АО. Същият съобразно специалната
нормативна уредба следва или да извърши плащане или да уведоми молителя, че
заявката му е недопустима или има други причини, поради които заявката му не се
обработва до отстраняването им.
Според чл.24б,
ал.4 от Наредбата „Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция,
извършва междинно плащане до 60 календарни дни след депозирането на заявката за
плащане. Този срок спира да тече и се уведомява предлагащото сдружение, когато
заявката е недопустима, не са предоставени всички необходими документи или ДФ
"Земеделие" - Разплащателна агенция, смята за необходимо да получи
допълнителна информация или да извърши допълнителна проверка. Срокът продължава
да тече след получаване на необходимите документи или от датата на извършване
на проверките, които трябва съответно да бъдат предадени или извършени в срок
30 календарни дни считано от уведомяването на предлагащото сдружение.“.
В случая след като е отстранена процесуалната пречка
пред движението на производството, следвало е ИД на ДФ „Земеделие“ или да
извърши междинното плащане в 60 дневен срок, считано от датата на влизането в
сила на определението по АД №455/2018г., т.е. след 14.11.2018г. или да уведоми
сдружението, че заявката е недопустима или пък ще извърши допълнителна
проверка. От друга страна в месечен срок от 21.05.2019г. АО дължи произнасяне с
АА по същите тези заявки за плащане, с оглед влязлото в сила съдебно Решение №
142/17.04.2018г. по АД №55/2018г.
В този смисъл е недопустимо мълчание на
администрацията, тъй заявката за плащане има за цел не издаването на
административен акт, а извършването на самото плащане. Поради това аргументът
на ответника, че редът по чл.304 от АПК е недопустим поради формиране на
мълчалив отказ, който може да се обжалва по друг ред, е несъстоятелен.
От представените към писмените обяснения от ответника
доказателства не се установява нито, че ответникът е извършил междинното
плащане, нито, че е уведомил настоящият молител, че заявката му е недопустима
или има други причини, поради които заявката му не се обработва до
отстраняването им. Несъстоятелно е и
възражението, че непроизнасянето след 14.11.2018г. до 21.05.2019г. е обусловено
от воденото съдебно производство по мълчалив отказ за произнасяне по двете
заявки за междинно плащане. Всъщност се касае за мълчалив отказ за поизнасяне
по възобновяване на производството, т.е. за процесуален акт, което е различно от акт по същество. Ако се приеме,
че с влизане в сила на Определение № 262 по АД № 455/2018г. на 14.11.2018г. е
възобновена висящността на административното производство по силата на закона,
то изричен акт на АО за това не е необходим. Но от друга страна, диспозитивът
на съдебното решение по АД №55/2018г. на АСВТ изисква издаване на акт по
същество.
От представените към писмените обяснения от ответника
доказателства не се установява нито, че ответникът е извършил междинното
плащане, нито, че е уведомил настоящият молител, че заявката му е недопустима
или има други причини, поради които заявката му не се обработва до
отстраняването им.
При това положение следва да се приеме, че влязлото в
сила Решение № 142/17.04.2018 г. по АД № 55/2018 г. на АСВТ/допълнено с Решение
№ 233/11.05.2018г./, влязло в сила на 21.05.2019г. не е изпълнено и адм. производството по подадените две заявки за
междинно плащане не е приключено. Същите не са надлежно администрирана след
отмяната на процесуалния акт на ИД на ДФ „Земеделие“, препятствал движението и
след влизане в сила на съдебното решение.
Предвид посоченото, в случая се установи наличието и
на другата кумулативна предпоставка за привличане към административно
наказателна отговорност – виновно неизпълнение на съдебното решение от
длъжностното лице, ръководител на отговорната за изпълнение на съдебното
решение административна структура.
При това положение настоящият съдебен състав намира,
че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е реализирал състава на чл.304,
ал.1 от АПК, като не е изпълнил влязлото в сила Решение № 142/17.04.2018 г. по
АД № 55/2018 г. на АСВТ/допълнено с Решение № 233/11.05.2018г./, като след
възобновяване на производството не е предприел действията по продължаването на
производството и произнасяне с АА по междинната заявка за плащане на молителя
„Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул.Никола Габровски №25а“, които са
изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.25б, ал.4 от НАРЕДБАТА за условията
и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и
хранителни продукти. Това налага прилагането на предвидените в разпоредбата на
чл.304, ал.1 от АПК последици.
При съобразяване с характера на нарушението и формата
на вината, която според съда представлява небрежност, съдът намира, че на
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ следва да се наложи глоба в размер от
300 лв.
Предвид горното, и на основание чл.306, ал.2, във вр.
чл.304, ал. 1 от АПК, овластения от Председателя на АСВТ съдия
Р А З П О Р
Е Д И :
НАЛАГАМ глоба в размер от 300 лв. на Ж.Т.Ж. ЕГН ********** за
това, че в качеството му на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр.София не е изпълнил задължение, произтичащо от
влязъл в сила съдебен акта, а именно: Решение
№ 142/17.04.2018 г. по АД № 55/2018 г. на АСВТ/допълнено с Решение №
233/11.05.2018г./.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – Велико Търново в седемдневен срок от
връчването му на наказаното лице.
ПРЕПИС ОТ РАЗПОРЕЖДАНЕТО да се връчи на Сдружението,
на изп. директор на ДФ
"Земеделие" и на наказаното лице.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: