№ 14834
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110134843 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 372 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът
/ФИРМА/ дължи на ищеца /ФИРМА/, сумата от 12204,39
лв., представляваща сбор от единичната стойност на
фактура № **********/13.02.2017 г. и фактура
№**********/16.03.2017 г., дължима за заплащане на
транспортни услуги по договори за международен превоз на
стоки през м.02. и м.03.2017г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума за периода от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (26.03.2020г.), до окончателно
плащане на вземането. Прави искане за направените
съдебно – деловодни разноски, както и разноските в
1
заповедното производство.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че между него и ответника
/ФИРМА/ е извършен международен транспорт на стоки
(райска ябълка) от Кралство Испания до Република
България, по заявки на товародателя-ответник. Сочи, че
транспорта, предмет на договореното е осъществен при
уговорените между страните условия и срок. Твърди, че
изпълнението му е прието без забележки от страна на
товародателя. Посочва, че за извършените услуги
дружество /ФИРМА/ е издало следните данъчни
фактури:данъчна фактура №**********/13.02.2017 г на
стойност 8 449.19 лв. с ДДС; данъчна фактура №
**********/16.03.2017 г. на стойност 3 755, 20лв. с ДДС.
Твърди, че към момента на подаване на исковата
молба ответникът не е извършил плащания по
задълженията си по гореописаните фактури на обща
стойност от 12204,39 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът /ФИРМА/ е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер. Твърди, че
процесните стоки (райски ябълки), които са пристигнали в
Република България, били в негодно състояние, вследствие
на неправилно транспортиране от страна на ищеца.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Г., която поддържа
2
исковата молба и моли за уважаване на исковата
претенция.
В съдебно заседание ответникът „/ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 15344/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
По делото са приети фактура № ********** от
13.02.2017г. и № ********** от 16.03.2017г., с приета по
делото товарителница, от които се установява, че на
27.01.2017г. в гр.Солана, област Валенсия, камион на
/ФИРМА/ с рег. № ********/******** натоварва 26 палета
стоки, с общо тегло 22 949 кг., които разтоварва на
02.02.2017г. в гр.София, България. След разтоварване
ищецът издава фактура № ********** от 13.02.2017г. на
стойност 8 449,19 лева с ДДС и с падеж на плащане
23.03.2017г.; на 10.03.2017г. в гр.Солана, област Валенсия,
3
камион на /ФИРМА/ с рег. № ********/******** натоварва
групажни стоки, с общо тегло 11 500 кг., които разтоварва
на 14.03.2017г. в гр.София, България. След разтоварване
ищецът издава фактура № ********** от 16.03.2017г. на
стойност 3755,20 лева ДДС и с падеж на плащане
25.05.2017г.
От изслушаната първоначална ССчЕ, която съдът
цени като компетентно изготвена и съотносима на приетия
по делото доказателствен материал, се установява, че
счетоводството на ищеца е водено редовно, като
процесните фактури са осчетоводени и са взети следните
счетоводни операции: Дебит сметка 4111 Клиенти;
Аналитична партида /ФИРМА/, Кредит сметка 703
Приходи от услуги, кредит сметка 4532 Начислен ДДС на
продажби. След извършена проверка вещото лице
установява, че процесните фактури са включени в
дневниците за продажба и подадени със Справка-
декларация в ТД на НАП от ищеца, както следва: Фактура
№ **********/13.02.2017г. – ред 2611, м.02.2017г. – справка –
декларация № 29001020799/14.03.2017г. и №
**********/16.03.2017г. – ред 3619, м.03.2017т.- справка –
декларация № 29001021606/13.04.2017г. При извършената
проверка вещото лице установява, че няма данни за
постъпило плащане по процесните фактури от страна на
ответника.
В многократни разговори с ответника не са
4
предоставени на вещото лице материали за изготвяне на
заключението, в частта за отговор по поставените от него
въпроси.
При изготвената допълнителна ССчЕ и след
извършена проверка в счетоводството на ответника и след
справка в ТД на НАП, вещото лице установява, че
процесните фактури са включени в дневниците за покупка
и по тях са подадени Справка-декларации от ответника,
както следва: Фактура № **********/13.02.2017г. –
м.02.2017г. – справка –декларация №
22151505581/10.03.2017г. и № **********/16.03.2017г. –
м.03.2017т.- справка – декларация №
22151516584/13.04.2017г., като вещото лице установява, че
/ФИРМА/ е ползвало правото си на данъчен кредит по
процесните фактури.
Страните в производството не спорят, че са били
обвързани от договори за международен автомобилен
превоз на стоки по смисъла на чл. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), доколкото мястото на приемане на стоката за
превоз и мястото на доставянето й се намират в две
различни държави. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното
условията на договора и получаването на стоката от
превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не
5
засяга самото превозно правоотношение. Следователно с
подаването на заявки за международен превоз от страна на
ответника и нейното приемане от страна на ищеца са
сключени договори за международен автомобилен превоз
на стоки. Ищецът – превозвач, е извършил уговорените
превози, като е доставил в срок стоката, съгласно
представената товарителница. Не се установява стоките да
са приети с възражения, в предвид направеното от
ответника възражение, че стоката е била в негодно според
предназначението й състояние. От приетата по делото
товарителница се установява, че на горепосочените дати
изпращач /ФИРМА/ е натоварил в камиони, собственост
ищеца стоката /райска ябълка/, а ответникът, като
превозвач е превозил и доставил стоката в България –
гр.София. Според чл. 17, т. 1 от Конвенция CMR
превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Основанията за освобождаване на
превозвача от отговорност са изчерпателно предвидени в
чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенцията - липсата, повредата или
забавата се дължат на: грешки на правоимащия
/изпращача или получателя/; нареждане на правоимащия
/изпращача или получателя/, което не е резултат на грешка
на превозвача; присъщ недостатък на стоката; или
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и
последиците, които не е могъл да преодолее. Следва да се
6
посочи, че тази отговорност е обективна и превозвачът би
могъл да се освободи от отговорност само на посочените в
конвенцията основания, като по делото са релевирани
възражения, че стоката е била в негодно състояние при
доставката, вследствие неправилно транспортиране.
Следователно в предмета на доказване с оглед естеството
на делото е техническата изправност на превозното
средство и съответствието му с изискванията стоката да се
съхранява под съответен температурен режим, след като и
от самата товарителница се установява, че инструкциите
на изпращача е стоката да се превозва при температура от
+8-9 градуса. Съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 3 от
Конвенцията за да се освободи от отговорност превозвачът
не може да се позовава на недостатъци на превозното
средство. В настоящото производство се установи, че
стоката е доставена на територията на Р.България и е
получена от ответника без възражения. Действително
съгласно чл. 8 от горецитираната конвенция по време на
приемането на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да
провери точността на данните в товарителницата относно
броя на колетите, маркировката и номерата им и видимото
състояние на стоката и опаковката й и доколкото няма
направени констатации за повреда, то следва да се приеме,
че стоката е доставена в годно за ползване състояние.
Обратното не се установи в процеса при условията на
пълно и главно доказване. В конкретния случай
получателят е получил стоката, не е направил възражения
7
за явни недостатъци най – късно в момента на доставянето
й, поради което съобразно чл. 30, ал. 1 от посочената
конвенция се счита до доказване на противното /каквото
доказване не е проведено/, че е получил стоката в
състоянието, описано в товарителницата, тъй като в
предвид естеството на стоките, които са потребими /райска
ябълка/, то състоянието им при преглед следва да се
установи веднага и съответно да се удостовери. След като
по делото няма данни ответникът да е направил
възражения във връзка със състоянието на стоката,
презумпцията не е оборена и съдът приема, че стоката е
доставена в годно според предназначението и за ползване
състояние.
От изслушаните първоначална и допълнителна ССчЕ,
се установява, че процесните фактури са осчетоводени от
ищеца, и че процесните суми не са заплатени. Също така,
след справка в НАП вещото лице е установило, че
процесните фактури са включени в дневниците за покупка
и подадени със справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС в
ТД на НАП, и че ответника се е възползвал от правото си
на данъчен кредит по тях. Фактурите, са отразени в
счетоводствата и на двете дружества, поради което
отразяват възникналата между тях облигационна връзка и
осчетоводяването от търговеца-ответник, включването им
в дневника за покупко-продажби и ползването на данъчен
кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява признание
за възникване на задължението.
8
По гореизложеното съдът намира иска за основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца в заповедното производството следва да му се
присъдят разноски в размер на 344,09 лева. Ищецът е
заплатил разноски в исковото производство в размер на
244,09 лева за държавна такса, за изслушване на ССчЕ –
150,00 лева, като се претендира за присъждане и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, за реалното
заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на 53
по делото. Или на ищеца в исковото производство следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1394,09 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от /ФИРМА/, ЕИК ******** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, че /ФИРМА/ дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 12 204,39 лв.,
представляваща сбор от единичната стойност на фактура
9
№ **********/13.02.2017 г. и фактура
№**********/16.03.2017 г., дължима за заплащане на
транспортни услуги по договори за международен превоз на
стоки през м.02. и м.03.2017г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума за периода от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (26.03.2020г.), до окончателно
плащане на вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 344,09 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 1394,09 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10