Определение по дело №199/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 996
Дата: 12 октомври 2017 г.
Съдия: Вела Грозева Стайкова
Дело: 20172100900199
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 април 2017 г.

Съдържание на акта

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                996 година 2017,  12. 10.   гр. Бургас

 

                        БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела  Стайкова

постави на разглеждане  т. дело № 199 по описа на БОС за 2017 г. и за да се произнесе  съобрази, следното:

                        Производството е образувано по искова молба на Т.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.К., съд. адрес: ***, срещу  „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, за заплащане на сумата 29072 лв. – застрахователно обезщетение, за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно- транспортно произшествие,  станало на 22. 03. 2017г. по щета № 44010211702057 от 23.03.2017г. и  дължимо по застрахователен договор- автомобилна застраховка „Каско +“, с клауза „Пълно каско“ , от 21.06.2016г. застрахователна полица № 440116021022762, валидна от 14. 00 часа на 21. 06. 2016г. до 24.00 часа на 20.06.2017г. за лек автомобил: марка БМВ, модел 325, с рег. № А 80 64 МК. Претендират се и законна лихва, от датата на подаване на исковата молба и разноски. Приложени са и са ангажирани доказателства.

                        Ищецът твърди, че сумата 29072 лв. е дължима, като обезщетение за настъпилата  тотална щета,  на основание сключения застрахователен договор, описан по- горе.  Сочи,  че със застрахователния договор са покрити застрахователни  рискове, изрично изброени в Раздел ІІ, т. 2.3 от ОУ за застраховка „Каско +“ на МПС, включително и настъпилата тотална щета. Последната е била причинена при допуснато самостоятелно пътно- транспортно произшествие, станало на 22. 03. 2017г. около 21 часа, при движение на процесното МПС, управлявано от ищеца, от ж.к. „Меден Рудник“ към Горно Езерово, като на един от завоите автомобилът поднася, в резултат на което е последвал удар в крайпътно дърво, от който удар, автомобилът се е преобърнал. За ПТП е съставен протокол № 1342369 от служител на сектор ПП на ОД на МВР- Бургас.  

                        Ищецът сочи, че спазвайки изискванията на раздел ІІ, т. 11 от ОУ, за застраховка „Каско +“ на МПС и чл. 403 от КЗ, на 23. 03. 2017г. надлежно е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.  Образувана е била щета № 44010211702057 от 23. 03. 2017г. и е бил предстоящ оглед  за установяване на уврежданията, който е останал непроведен. Последвал е отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в писмено становище на застрахователя, изх. № ОЗ-426 от 10. 04. 2017г.  поради което е предявен този  иск.

                        Ищецът намира, че са налични предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение: налице е застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, по смисъла на §1, т. 4 от ДР на КЗ и не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя.  Намира още, че съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, плащането следва да бъде направено в уговорения срок и в размер, равен на действителната стойност на застрахования автомобил, при настъпилата тотална щета.

                        Предявеният иск е с  правно основание – чл. 405 от КЗ.  

                        Ответникът, чрез адв. М. В., с отговора си на исковата молба, оспорва активната легитимация на ищеца, поради това, че той не е собственик на процесния автомобил.

                        Искът е оспорен по основание и размер.  Не се спори, че:  на 21. 06. 2016г. ищецът е застраховал лек автомобил „БМВ“, с рег. № А 8064 МК и със застрахователна полица № 440116022762/ 2016 г. на ответника,  е застраховано моторното превозно средство; на 23.03.2017г. от ответника е депозирано уведомление за ПТП, което е  сбъдване на застрахователното събитие, посочено, като станало на 22.03.2017г. Сочи, че по   образуваната щета са започнати незабавни действия по идентифициране на лекия  автомобил. При извършената сверка на  рамата на автомобила, представена за извършване на сверка в лабораторията, към съответната ОД на МВР, обслужваща района на агенцията, в присъствието на представител на отдел „Специална ликвидация“ Николов, е констатирано, че по номера на рамата има изменения- заличаване и подмяна на номерата на рамата. Сочи още, че номера на двигателя е незаводски изпълнен, а от направената проверка в масивите на Интерпол и страната, автомобил, с посочения номер на рамата, се издирва, бил е обект на кражба, с  образувано досъдебно производство- ДП№ 304 зм- 1406/09.08.2015г.  на РУ на МВР- Несебър. Направен е извод, че автомобилът, вече е бил обект на кражба, а върху рамата на същия има интервенция.   Намира, че не дължи обезщетение,  на основание чл. 13.2 от ОУ на застраховката, защото при огледа на уврежданията по МПС, номерът на рамата не може да бъде установен, при несъответствие между номера на рамата, с този, вписан в застрахователната полица и/ или свидетелството за регистрация на МПС, или при установяване на следи от интервенция върху номера на рамата. В случая- фабричният номер на рамата на застрахованото МПС, не съответства на записания в полицата и регистрационния талон, поради което, застрахователят счита, че не е в риск и не дължи застрахователно обезщетение.

Ответникът оспорва описания механизъм на настъпване на процесното ПТП,  в Протокол за ПТП № 13423669, като го намира за невъзможен, от техническа гледна точка и несъответстващ на заявените обстоятелства. Оспорено е наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между събитието и претендираните вреди. Намира несъответствия между твърдените вреди и заявения механизъм на ПТП. Счита, че  вредите не са получени от ПТП, с така описания механизъм, защото не е възможно лек автомобил БМВ, с рег. № 8064 МК  да е получил вредите в самостоятелно ПТП.  Тази липса на съответствие между заявеното застрахователно събитие и действителното положение, е послужила за още едно  основание за отказа му от изплащане на застрахователно обезщетение. 

Сочи, че протоколът за ПТП, в частта си, относно механизма на ПТП, не е официален документ, тъй като длъжностното лице – съставител, не е възприело непосредствено събитията, а съставя протокола по обяснението на водача на МПС, от неговия разказ.

Ответникът намира, че е налице основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение, защото застрахованият не предоставил точна и вярна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие- на основание чл. 9.1.9 от ОУ. Счита, че е налице премълчаване или неточно обявяване  на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е съществено, с оглед интереса на застрахователя. В тази връзка твърди правоизключващо обстоятелство – измама или опит за измама- действия, свързани с настъпило застрахователно събитие,   извършени от ищеца, в качеството му на застрахован. Твърди още, че ищецът не е уведомил застрахователя за поправка в рамата на автомобила, което е бил длъжен да направи, при сключване на застрахователния договор, съгласно т. 3.3 от ОУ- да обяви писмено, точно и добросъвестно, всички обстоятелства, за които е бил поставен въпрос  от застрахователя, в образец – предложение – въпросник. Сочи, че ищецът не е уведомил застрахователя, че автомобилът е бил обект на кражба, че върху рамата  има интервенция, че автомобилът се издирва от Интерпол.

Предявеният иск е оспорен и по размер, като прекомерен и несъответстващ на действителната стойност на вредите, към деня на твърдяното събитие. Направено е възражение, че застрахователят дължи обезщетение, равно на размера на вредите, към деня на настъпване на събитието.

При евентуалност, ищецът твърди, че при тотална щета, от действителната стойност на МПС, следва да бъде приспадната стойността на запазените части. Обяснява, че тоталната щета не означава автоматично, че всички части на увредения автомобил са увредени  и неизползваеми. Общата стойност на наличните запазени части, може да бъде определена, като процент , след оценка на увредените части и този процент, следва да бъде приспаднат от дължимото обезщетение, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Приспадането на стойността на запазените части е в съответствие с т. 12.3. 1 от приложимите Общи условия. Сочи още, че за да бъде изплатено застрахователно обезщетение, при тотална щета, за процесното МПС, условията на договора и закона, обвързващи страните,  изискват, застрахованият да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на това МПС. Такова доказателство е липсвало, при предявяване на искането за изплащане на обезщетението.

Възраженията на ответника, са изброени, както следва: оспорена  активна легитимация на ищеца и правото му да получи застрахователно обезщетение, във връзка с процесното МПС;  нищожност на процесната застрахователна полица, поради липса на застрахователен интерес; нищожност на договора за покупка на МПС, сключен на 20.06. 2016г. и непроизвеждане на транслативен ефект от същия; недължимост на обезщетение, на основание чл. 13.2 от ОУ, поради несъответствие на фабричния номер на рамата на застрахованото МПС, със записания в полицата и регистрационния талон; липса на застрахователно събитие, респективно- несъответствие на твърдяното събитие, с действителното такова; основание за освобождаване на ответника от задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, по силата на т. 9.1.9 и т.3.3 от ОУ; неизпълнение на договорно задължение, което е основание за изключване на отговорността на ответника; прекомерност на претендираното обезщетение, предвид настъпилите вреди и пазарната им стойност. Приложени са и са ангажирани доказателства.

С депозираната допълнителна искова молба, ищецът оспорва възраженията на ответника, за наличие на освобождаващи причини, водещи до липса на основание за плащане на застрахователно обезщетение, по силата на сключения договор между страните. В тази връзка, сочи, че към датата на сключване на договора и към датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, несъответствие между номера на рамата с този, вписан в застрахователната полица, свидетелството за регистрация и в договора за закупуване на МПС, няма. Същият номер на рамата е вписан и протокола за оглед. Направен е извод, че са изпълнени изискванията на чл. 13.2 от ОУ- представеният за оглед автомобил  е напълно идентичен с вписания в застрахователната полица и във всички други документи за МПС. Този автомобил е бил представен за оглед, при сключване на застрахователния договор- чл. 3.5 от ОУ, за задължително извършване на оглед  и заснемане, което включва идентифициране, определяне на техническото състояние, наличие на повреди и липса по МПС. Застрахователят е имал възможност, при огледа на застрахованата вещ и при наличие на съмнения, относно декларираните от ищеца, обстоятелства, да извърши необходимите му обследвания  и  при констатиране на несъответствия, да откаже да застрахова вещта.  Страните са сключили застрахователния договор, след като всяка от тях е изпълнила условията за сключването му и след необходимите: оглед и заснемане на вещта и съставянето на протокол за това, ответникът е приел направените плащания на застрахователната премия. Той е приел и  заявлението на ищеца, за настъпилата щета, образувал е преписка, по нея, направил е оценка на щетите, като е съставил опис  и заключение, по щета.  От изброените действия на ответника, не би могъл да бъде направен извод, за оспорване на действителността на процесния договор, според ищеца. Последният сочи, че ответникът се е считал обвързан от този договор и защото са били изпълнени  всички предпоставки на т. 4.1 от ОУ, застрахователното покритие е влязло в сила.

Като неоснователни, са оспорени и възраженията на ответника за нищожност на застрахователния договор, поради невъзможен предмет. Ищецът намира, че застрахователният договор е абсолютна търговска сделка, п смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ  и чл. 286, ал. 2 от ТЗ и поради това, страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението и  може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ.

Ищецът намира, че не са налице предвидените в т. 9.1.9 от ОУ, предпоставки, водещи до изключване на застрахователното покритие, защото липсват основания, в подкрепа на твърдяните измамливи действия, от ответника. Ищецът твърди, че в изпълнение на разпоредбата на т.3.3, изр. второ от ОУ, е бил длъжен, като кандидат за застраховане, да обяви фактите, които са от значение за оценката на риска,  които са му известни. В случая, не са му били известни факти, свързани със заличаване на заводския номер на рамата, поради което добросъвестно е обявил това, което му е било известно. Ответникът е имал и друг източника за необходимата му информация-  задължителен оглед, извършен не по- рано от 10 дни, преди датата, посочена в полицата за начало на застрахователното покритие, без който оглед, застрахователното покритие не може да влезе в сила. Така застрахователят получава пълната информация за вещта, която застрахова, включително и идентификация на същата, според ищеца. Сочи още, че именно за това, застраховащият е длъжен да предостави МПС, не по- рано от 10 дни преди началната дата на застрахователно покритие, за да не се стига до случилото се, ответникът без особени затруднения, в рамките на срока за произнасяне по претенцията, да се извършат необходимите проверки, включително и тази, дали застрахованият автомобил не е издирван от полицията.

Ищецът предявява инцидентен установителен иск, който иска да бъде приет за съвместно разглеждане, по делото, за приемане за установено, че той – Т.М.Б., ЕГН **********, е собственик на лек автомобил, марка БМВ, модел 325, с ДК № А 8064 МК, рама №  WBAWE32000PX95629, придобит на основание – договор за покупко- продажба на моторно превозно средство, сключен на 20. 06. 2016г. При евентуалност е предявен иск за приемане за установено, че – Т.М.Б., ЕГН **********, е собственик на лек автомобил, марка БМВ, модел 325, с ДК № А 8064 МК, рама №  WBAWE32000PX95629, придобит на основание, разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗС. Приложено е доказателство.

Предявеният инцидентен установителен иск е с правно основание – чл. 124 от ГПК.

В отговора на допълнителната искова молба, ответникът отново оспорва иска, като сочи, че според КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане, може да бъде всяко право, което за застрахователя е оценимо в пари. При застраховката, конкретната вещ следва да бъде посочена с индивидуализиращите я белези, като в случая, при застраховката на МПС, основният индивидуализиращ белег е поставеният, от производителя, идентификационен номер на превозното средство- номер на рама, както и регистрационен номер, поставен при регистрирането на МПС- то на името на собственика му и то по поставения, от производителя, идентификационен номер- чл. 143 ал. 1 от ЗДВП и чл. 5 от Наредба № І- 45 от 24. 03. 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на  МПС… Сочи още, че  останалите данни за МПС- категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС, като в чл. 143, ал. 3 от ЗДВП, е предвидена забрана за регистриране на МПС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не се установи, съответно – възстанови, по предвидения, за това ред, установен от министъра на вътрешните работи, автентичният, поставен от производителя на МПС, идентификационен номер. В тази връзка е посочена и нормата на чл. 140, ал. 5 от ЗДВП.

Ответникът намира, че застрахователна закрила не съществува, при наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица, в случая и това води до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, който е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, предложения първо  от ЗЗД.

Направено е възражение и за липса на застрахователен интерес у ищеца, като несобственик на автомобила, тъй като праводателят му не е бил собственик на вещта. Сочи, че в правния мир не съществува автомобил БМВ, с рама WBAWE32000PX95629, рег. № А 8064-МК, модел 325, червен лява дирекция, черен салон. Твърди, че след справка, е установил, че производителят на  автомобил БМВ, е произвел  два идентични, като модели и двигатели, автомобила, с разлика  една година,  различен цвят на купето, различен цвят на салона и различна дирекция на управление, съответно: автомобил, с рама WBAWE31030PV98567, сив, автомат, производство 2009г. лява дирекция, черен салон и автомобил, с рама      WBAWE32000PX95629, червен, автомат, производство 2008г. дясна дирекция, кремав салон.

Отново се сочи, че е налице изключен риск, съгласно ОУ на застраховка „Каско+“ от 31. 08. 2015г. , с които ищецът, подписвайки ги, се е съгласил и приел и т. 15.3, в които е записано, че застрахователят не дължи обезщетение, когато при огледа на уврежданията по МПС, номера на рамата не може да бъде установен, при несъответствие между номера на рамата, с този вписан в застрахователната полица и свидетелството за регистрация на МПС или при установяване на следи от интервенция върху номера на рамата.

Въведени са нови възражения срещу иска:  нищожност на застрахователната полица, поради невъзможен предмет, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД;  нищожност на договора за покупко- продажба на МПС, поради невъзможен предмет,  по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД; ищецът не може да придобие правото на собственост върху процесния автомобил, поради това, че праводателят му не е бил собственик на вещта и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗС е неприложима, предвид  изискваната форма на договора- писмена, с нотариална заверка на подписа; несъществуване, в правния мир на автомобил „БМВ“ , рама  WBAWE32000PX95629, рег. № А 8064 МК, модел „325“, червен, лява дирекция и наличие на изключен риск  и недължимост на обезщетение, при установени несъответствия, посочени по- горе.

Ответникът оспорва: договора за покупко- продажба на МПС от 20. 06. 2016г. , като неверен, поради непроизвеждане на такъв автомобил;  свидетелството за регистрация на процесното МПС, защото няма произведен такъв автомобил и протокол за ПТП № 1342369 от 22. 03. 2017г.  относно обстоятелствата и причините за ПТП. Приложени са доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответникът сочи   че ищецът, като несобственик на процесното МПС, няма пречка да го застрахова, без пълномощие, но със задължението да плати застрахователната сума. Той обаче, не придобива правото  да получи застрахователно обезщетение, в случай на  настъпване на застрахователно събитие, защото липсва такава изрична уговорка, между страните и са приложими общите принципи на правото.  

Ответникът твърди, че тъй като в процесния случай, фабричният номер на рамата на застрахованото МПС не съответства със записания в полицата и регистрационния талон, на основание т. 8.23 от ОУ, той, като застраховател не покрива щети, когато при сключването на застраховката, МПС е било обект на престъпление  и/ или е обявено за издирване от компетентните органи, като незаконно отнето, в или извън страната.

Ответникът оспорва предявения инцидентен установителен иск, намира за нередовна молбата, с която е депозиран, поради това, че посочената цена на иска е 6000 лв. . Счита, че тя следва да бъде 29072 лв. – равна на търсеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на автомобила, съгласно твърденията на ищеца.

Инцидентния установителен иск е оспорен, като неоснователен и недоказан, защото в правния мир не съществува автомобилът – предмет на иска. Последният е с рама, различна от посочената, в молбата. Ответникът твърди, че процесният автомобил е с рама WBAWE31030PV98567, а не с рама WBAWE32000PX95629, както е заявено от ищеца.  Сочи, че при наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер на МПС, вписан в договора за покупко- продажба, следва да бъде направен извод, че индивидуализираното, с този основен белег МПС, като предмет на прехвърляне на собствеността, не съществува. Несъществуването на посочената в договора индивидуално определена вещ,  води до фактическа невъзможност, ищецът да придобие правото на собственост на процесния автомобил, тъй като праводателят му не е собственик на вещта и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗС не намира приложение, предвид изискването за форма на договора – писмена, с нотариална заверка на подписа, според ответника.

Направени са възражения:  за нищожност на договора за покупко- продажба на МПС, поради невъзможен предмет- чл. 26, а 1, предл. 1 от ЗЗД.; ищецът не е придобил собствеността върху процесния автомобил, тъй като праводателят му не е бил негов собственик; неприложимост на чл. 78, ал. 1, в случая, поради изискването за писмена форма, с нот. заверка на подписите и несъществуване в правния мир на автомобил марка БМВ, модел 325, с ДК № А 8064 МК, рама №  WBAWE32000PX95629, червен, лява дирекция.  Оспорен е договорът за покупко- продажба на МПС от 20. 06. 2016г. като неверен, защото няма произведен такъв автомобил.

Производството е по реда на чл. 374 и чл. 140  от ГПК.

Съдът намира предявените искове за допустими и следва да ги приеме за разглеждане.

Възражението за нередовност на инцидентния установителен иск, поради неправилно посочена цена на същия, съдът намира за неоснователно. Цената на предявения установителен иск, би следвало да се определи, въз основа на данъчната или пазарната оценка. Съгласно чл. 54 от Закона за местните данъци и такси размерът на данъка за МПС, се определя от служител на общинската администрация, въз основа на регистъра за пътните превозни средства, поддържан от МВР, следователно – не е налична данъчна оценка, в случая.  Относно пазарната оценка на вещта, ако е движима, тя би следвало да бъде определена, към датата на предявяване на иска.- т. 20 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11. 2913г. на ВКС по ТД № 6/12г. на ОСГТК. Няма как да бъде прието, че пазарната  оценка на процесното МПС, към датата на предявяване на инцидентния установителен иск, е равна на търсеното застрахователно обезщетение, при претърпяното ПТП с автомобила. Поради това, съдът приема посочената, от ищеца, цена, съгласно представеното удостоверение за застрахователна стойност, от 23.06. 17г.

Съдът намира направените възраженията  и оспорвания от  ответника, по двата иска за допустими и относими  и следва да ги приеме за разглеждане.

Приложените, от ищеца и ответника, писмени доказателства, са относими и допустими.

По отношение на доказателствените искания:  ответникът е представил исканата от ищеца преписка – щета № 44010211702057 от 23. 03. 2017г. ; по искането на ответника за представяне на образуваната административно- наказателна преписка,  от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, във връзка с процесното ПТП от 22. 03. 2017г. – на ответника следва да бъде дадена възможност да се снабди със съдебно удостоверение, което да му послужи пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, за да се снабди и представи исканата преписка; по същия ред- със съдебно удостоверение, се дава възможност на ответника да се снабди с копие от образуваното ДП № 304 зм- 1406/ 09. 08. 2015г.  на РУ- гр. Несебър; съдът следва да допусне до разпит, при призоваване, поисканите трима свидетели, от ответника, за установяване на обстоятелства, относно станалото ПТП и последиците от него; по отношение исканията за разпит на ищеца, по реда на чл. 176 от ГПК  и за изпълнение на експертизи, съдът ще се произнесе, в съдебно заседание; дава възможност на ответника, да се снабди със съдебно удостоверение, въз основа на което, да се снабди с друго такова, от Четвърто РУ на МВР- Бургас, от което да е видно, кои от  служителите, които са били на дежурство на 22. 03. 2017г.   към 21 часа са се отзовали на сигнала за станалото ПТП, при което е пострадал процесния автомобил.

Съдът указва доказателствена тежест за предявените искове – за ищеца, който дължи пълно и главно доказване на иска по чл. 405 от КЗ-настъпването застрахователно събитие, причинени щети, основание за плащането на претенираното обезщетение, собствеността и идентификацията на МПС. Ответникът дължи доказване на заявените възражения и оспорвания по исковете Всяка от страните носи доказателствена тежест за доказване на фактите, от които извлича благоприятни правни изводи, за себе си.

                        Предвид гореизложеното и на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК,  Бургаският окръжен съд,

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

 

                        ПРИЕМА за разглеждане предявения иск  от Т.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.К., съд. адрес: ***, срещу  „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, за заплащане на сумата 29072 лв. – застрахователно обезщетение, за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно- транспортно произшествие,  станало на 22. 03. 2017г. по щета № 44010211702057 от 23.03.2017г. и  дължимо по застрахователен договор- автомобилна застраховка „Каско +“, с клауза „Пълно каско“ , от 21.06.2016г. застрахователна полица № 440116021022762, валидна от 14. 00 часа на 21. 06. 2016г. до 24.00 часа на 20.06.2017г. за лек автомобил: марка БМВ, модел 325, с рег. № А 80 64 МК.

                        ПРИЕМА за разглеждане, предявения от Т.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.К., съд. адрес: ***, срещу  „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, инцидентен установителен иск, за приемане за установено, че той – Т.М.Б., ЕГН **********, е собственик на лек автомобил, марка БМВ, модел 325, с ДК № А 8064 МК, рама №  WBAWE32000PX95629, придобит на основание – договор за покупко- продажба на моторно превозно средство, сключен на 20. 06. 2016г.  и предявения , при евентуалност  иск, за приемане за установено, че – Т.М.Б., ЕГН **********, е собственик на лек автомобил, марка БМВ, модел 325, с ДК № А 8064 МК, рама №  WBAWE32000PX95629, придобит на основание, разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗС.

                        Приема за разглеждане отговорите на ответника, направените в тях, възражение и оспорвания.

                        Допуска приложените, от страните, писмени доказателства.

                        По направените искания за назначаване на експертизи и разпит, по реда на чл. 176 от ГПК, съдът ще се произнесе, в съдебно заседание.

                        Дава възможност на ответника, да се снабди със съдебни удостоверения, въз основа на което да се снабди с поисканата информация и документи, посочени, по- горе.

                        Допуска до разпит при режим на призоваване,  свидетелите: Николай Николов- експерт Дирекция „Сигурност“ при „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД,  гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 26; Райко Стоянов- вещо лице „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД,  гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 26;  Станимир Мидюров- мл. автоконтрольор, КАТ – Бургас. Да се призоват свидетелите за първото съдебно заседание.

Указва доказателствена тежест, съобразно изложеното в мотивната част.

Насрочва в съдебно заседание на 15. 11. 2017г. – 10часа и 20 мин. 

Да се призоват страните, като им се връчи това определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора на доп. искова молба.

Да се призоват допуснатите свидетели. 

                         

 

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :