№ 11774
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110151405
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца Т. К. В. срещу ответник „фирма” ЕАД, като
частичен, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено,
че ответникът няма право на принудително изпълнение спрямо ищеца на
сумите по изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по ч. гр. д. № 6411/2011 г. по
описа на СРС, 88 състав, а именно сумата от 1250 лева – чат от обща сума в
размер на 3791,39 лева, представляваща главница за топлинна енергия за
периода от 01.12.2003 г. до 30.06.2010 г., за събирането на които е образувано
изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С.Я., ... в регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
Ищецът Т. К. В. твърди, че ответникът претендира заплащане на
исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията
са погасени по давност с изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на
заповедта за изпълнение, тъй като не са предприемани изпълнителни
действия. Твърди, че последното годно изпълнително действие по
изпълнителното дело е от дата 10.02.2017 г. При тези твърдения иска да се
установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение
посочената по-горе сума. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „фирма” ЕАД оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че срещу процесната заповед за изпълнение
ищецът не бил депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с оглед което заповедта
за изпълнение има силата на влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че
вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице своевременно
предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната.
1
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че в полза на „фирма” ЕАД срещу ищеца Т. К. В. е
издаден изпълнителен лист от 03.01.2012 г. въз основа на влязла в сила
Заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 6411/2011 г. по описа на
СРС, 88 състав за сумата 3791,39 лева – главница за топлинна енергия за
периода м.12.2003 г. – м.06.2010 г., сумата 1628,47 лева – мораторна лихва за
периода 31.01.2004 г. – 31.03.2011 г., за събирането на които е образувано
изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С.Я., ... в регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай вземането е станало
изискуемо с влизане на сила на заповедта за изпълнение, което не може да е
по-късно от датата на издаване на изпълнителния лист – 03.01.2012 г.
От представеното изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ С.Я.,
... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС се установява, че
същото е образувано на 20.01.2012 г. въз основа подадена молба от 13.01.2012
г. от ответника взискател за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист. В подадената молба за образуване на изпълнително дело е
налице възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от страна на взискателя на
ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.
С разпореждане от 28.03.2014 г. е наложена възбрана върху собствения
на длъжника имот – ап. 70, находящ се в /населено място/ с прилежащото
мазе № 6, вписана в ИР към АВ на 03.04.2014 г.
С разпореждане от 30.05.2014 г. е насрочен опис и оценка на собствения
на длъжника недвижим имот за 10.07.2014 г. от 16:30 часа като няма данни
същите да се състояли.
С разпореждане от 02.10.2014 г. е насрочен опис и оценка на собствения
на длъжника недвижим имот за 20.11.2014 г. от 14:00 часа като няма данни
същите да се състояли.
С разпореждане от 15.05.2015 г. е насрочен опис и оценка на собствения
на длъжника недвижим имот за 04.06.2015 г. от 16:00 часа като няма данни
същите да се състояли.
С молба от 15.06.2015 г. на ответника взискател е направено искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията от
трудовото възнаграждение/пенсия и запор върху вземанията по банкови
сметки.
С молба от 03.02.2016 г. на ответника взискател е направено искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията от
трудовото възнаграждение/пенсия и опис на движими вещи.
С молба от 10.02.2017 г. на ответника взискател е направено искане за
2
прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията от
трудовото възнаграждение/пенсия и запор върху вземанията по банкови
сметки.
С разпореждане от 01.07.2019 г. е насрочен опис и оценка на собствения
на длъжника недвижим имот за 30.07.2019 г. от 10:00 часа като няма данни
същите да се състояли.
Със запорно съобщение изх. № 026847/31.05.2019 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника по банковите сметки в „Първа инвестиционна банка”
АД.
С молба от 20.11.2019 г. на ответника взискател е направено искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор върху вземанията от
трудовото възнаграждение/пенсия и запор върху вземанията по банкови
сметки.
С разпореждане от 15.04.2021 г. е насрочен опис и оценка на собствения
на длъжника недвижим имот за 26.05.2021 г. от 15:00 часа като няма данни
същите да се състояли.
С постановление от 14.09.2021 г. е прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. Искането да бъде приложен определен способ или
да бъде извършено определено действие също прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо
дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл,
преценката на съда по въпроса: дали е изтекъл срокът на погасителната
давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните
действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са
посочени само вземанията установени "със съдебно решение" , но няма
основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има
влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията
по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков
ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не
е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
3
интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане (или след оттеглено възражение), който не е водил иск по
чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с
оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая
"заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е. двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че
исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на 03.01.2012 г., а
давността за вземанията е 5 годишна. Същата е била прекъсвана многократно
с молбата за образуване на изпълнителното дело от 13.01.2012 г., с
наложената възбрана на 28.03.2014 г. и с вписването на същата на 03.04.2014
г., с молбите на взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи
от 15.06.2015 г., 03.02.2016 г., 10.02.2017 г. с наложения запор от 31.05.2019 г.
и с молбата на взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи
от 20.11.2019 г.
Тъй като след молбата на взискателя за прилагане на конкретни
изпълнителни способи от 20.11.2019 г. по изпълнителното дело е изминал
период от 2 години, през който не са поискани и извършвани други
изпълнителни действия, на 20.11.2021 г. е настъпила перемпция на
изпълнителното дело по силата на закона и новата давност е започнала да
тече от датата на последното надлежно извършено изпълнително действие
(31.05.2019 г. – запор на вземания по банкови сметки в „Първа инвестиционна
банка”) Петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване
на исковата молба 02.09.2021 г. През време на съдебни процес за вземането
погасителната давност не тече по аргумент от чл. 115, ал.1, буква "ж" ЗЗД.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като изцяло
неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. С оглед
изрично направеното искане в тази насока, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. В., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к. „/населено място/” ... срещу „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: /населено място/ иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване на установено, че ответникът няма право на принудително
4
изпълнение спрямо ищеца на сумите по изпълнителен лист от 13.01.2012 г.
по ч. гр. д. № 6411/2011 г. по описа на СРС, 88 състав, а именно сумата от
1250 лева – чат от обща сума в размер на 3791,39 лева, представляваща
главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.06.2010 г., за
събирането на които е образувано изпълнително дело № ............ по описа на
ЧСИ С.Я., ... в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
ОСЪЖДА Т. К. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „/населено
място/” ... ДА ЗАПЛАТИ на „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лева – юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5