РЕШЕНИЕ
№ 4731
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110110315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против (фирма) с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 15 000 лева, представляваща 1/2 част от заплатено от ищеца обезщетение на З. С.,
водач на лек автомобил ****, с рег. № ****, за претърпени неимуществени вреди вследствие
на пътнотранспортно произшествие от 04.09.2020 г., причинено от водачите на лек
автомобил **** с рег. № *** и лек автомобил **** с рег. № ****, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата в размер на 2589,35 лева представляваща мораторна лихва върху
главницата за период от 17.10.2021 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 19361/03.07.2023 г. по ч. гр. д. № 31402/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.09.2020 г. в района на
републикански път III-514 (В - Г ), км 47+500, е настъпило пътнотранспортно произшествие
причинено от водачите на лек автомобил **** с рег. № *** и лек автомобил **** с рег. №
****, вследствие на което са нанесени увреждания на З. С., водач на ****, с рег. № ****, за
което събитие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 276/04.09.2020
г. Представителят на ищеца поддържа, че пътният инцидент е възникнал при осъществена от
водача на лек автомобил **** с несъобразена скорост маневра за завой надясно, в резултат
на което водачът е загубил управлението на автомобила, вследствие на което моторното
превозно средство променя траекторията си на движение и навлиза в лентата за насрещно
движение, където се движи управлявания от пострадалата З. С. автомобил ****, зад който се
движел лек автомобил ****. В исковата молба са изложени твърдения, че при така описаната
фактическа обстановка е възникнал удар между лек автомобил **** и лек автомобил ****,
като от своя страна, поради движение с несъобразена скорост, водачът на лек автомобил
**** е нямал време и възможност да спре, поради което между него и управлявания от З. С.
лек автомобил настъпва втори удар. Представителят на ищеца поддържа, че към датата на
описаното произшествие между (ФИРМА) и водача на лек автомобил **** е съществувало
1
застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 07120000692318/06.03.2020г. В
исковата молба са изложени твърдения, че във връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие пострадалата З. С. предявила към ищеца претенция с №
**********/18.06.2021 г. за изплащане на обезщетение за претърпените от лицето в резултат
на събитието неимуществени вреди вследствие на получената травма – закрито счупване на
пети шиен прешлен. Представителят на ищеца поддържа, че назначена при застрахователя
експертна комисия е определила застрахователно обезщетение в размер на 30000 лева, която
сума на 16.08.2021 г. е изплатена на пострадалото лице. В исковата молба са изложени
твърдения, че с изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото вследствие на
пътнотранспортното произшествие лице ищецът на основание чл. 499, ал. 7, изр. 2 ЗК има
право да претендира ½ част от изплатеното в полза на пострадалото лице застрахователно
обезщетение от застрахователя на другия виновен водач за настъпване на събитието, а
именно ответникът, който към датата на вредоносното събитие е бил в правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
водача на лек автомобил ****. Представителят на ищеца поддържа, че (ФИРМА) отправило
покана до ответника за заплащане на половината от изплатеното застрахователно
обезщетение, която претенция не била удовлетворена, поради което насрещната страна
наред с главницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
17.10.2021 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2023
г. в размер на 2589,35 лева. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски в
заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Г.,
оспорва исковата претенция по основание и размер. С подадения отговор е оспорен
описания от ищеца механизъм на възникване на процесното пътнотранспортно
произшествие, както и поддържаните доводи за допуснати от водача на лек автомобил ****
нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП. Процесуалният представител на
дружеството поддържа, че ударът е бил непредотвратим за водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при (ФИРМА), тъй като шофьорът не е имал възможност нито
да предвиди, нито да предотврати настъпването на вредите. В отговора са изложени
твърдения, че виновен за настъпване на събитието е изцяло водача на лек автомобил ****,
който е загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за
насрещно движение и е реализирал удар с движещия се в насрещната пътна лента лек
автомобил ****. Представителят на ответника поддържа, че пострадалият е управлявал
автомобила без правилно поставен предпазен колан, с което в значителна степен е
допринесъл за настъпване на уврежданията. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца
твърдения за наличие на пряка причинно-следствена връзка между описаното
пътнотранспортно произшествие и травматичното увреждане, за удостоверяване на което е
представено единствено становище на доверен лекар към (ФИРМА). По изложените доводи
е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат
възложени сторените от ответника съдебни разноски в това число адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира следното:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №276 от
04.09.2020г., издаден от органите на МВР, доказващ настъпването на ПТП с участници лек
автомобил **** с рег. № ***, управляван от Л. П. А., чиято гражданска отговорност била
застрахована при (фирма), лек автомобил ****, с рег. № ****, управляван от пострадалото
лице З. Л. С., чиято гражданска отговорност била застрахована при (фирма) и лек автомобил
**** с рег. № ****, управляван от водач К. С. С., чиято гражданска отговорност била
застрахована при (фирма). Установява се, че от настъпилото ПТП има пострадало лице - З.
Л. С..
2
По делото са изискани и приложени копия от материали по ДП № ЗМ-700/2020г. по
описа на РУ гр. В.Т, по пр.пр. № 2656/2020г. по описа на ВТРП. Видно от постановление за
прекратяване на наказателно производство на ВТРП от 18.06.2021г., досъдебното
производство е образувано за това, че на 04.09.2020г. на път III-514 (В.Т – Г.О), км 47+500, е
настъпило ПТП, при което лек автомобил **** с рег. № ***, собственост на К.И.Га,
управляван от правоспособния водач Л. П. А., при движение в посока от гр. Г.О към гр. В.Т,
в зоната след десен по посока на движението й завой, навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска челно в движещия се в насрещното платно автомобил ****, с рег. №
****, собственост на В.Б.С, управляван от правоспособния водач З. Л. С., след което в тях се
удря движещия се в посока от гр. В.Т към с. А. (гр. Г.О) лек автомобил **** с рег. № ****,
собственост на и управляван от правоспособния водач К. С. С.. В резултат на ПТП е
пострадала водачката на автомобил ****, с рег. № ****, З. Л. С. с фрактура на шиен прешлен
– престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал.1 НК във вр. с чл.20, ал.1 и
ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП. В хода на досъдебното производство е установено, че причина за
настъпване на ПТП е неправилна преценка на водача на лек автомобил **** с рег. № ***,
като Л. П. А. е управлявала автомобила със скорост, по-висока от граничната, при което е
настъпило странично плъзгане на автомобила, както и неправилно боравене с органите за
управление /волан и спирачка/. Наказателното производство е прекратено на основание
чл.343, ал.2 НК във вр., с чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.9 НПК – по искане на
пострадалия.
По делото са представени копия от медицинска документация – история на
заболяването №11932/2020 г., касаеща проведено лечение в Неврохирургично отделение на
З. Л. С. за периода 04.09.2020 г.-07.09.2020 г., от които се установява, че З. С. е била
хоспитализирана с поставена диагноза „Закрито счупване на други уточнени шийни
прешлени“, наложена е имобилизация с мека шийна яка и е предписано медикаментозно
лечение. Съгласно документацията резултатът от компютърно-томографското изследване
сочи, че при пациентката С. се установява наличие на дискови протрузии с вакуум феномен
при L4-L5-S1 и фрактура на прешлен C5, стабилна.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно, компетентно дадено и отговарящо на
всички поставени задачи, се установява, че в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие от 04.09.2020 г. З. Л. С. е претърпяла следните травматични увреждания –
фрактура (счупване на пети шиен прешлен) – стабилна (счупване на тялото на прешлена) и
дискови протрузии в лумбалната област на ниво Л4Л5-Л5Ес1 без данни за отпадна
неврологична симптоматика. Посочено е, че увреждането е предизвикало временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и трайно затрудняване на движението
на врата, поради което е наложена имобилизация с шийна мека яка. Посоченият от вещото
лице приблизителен период на зарастване на прешлена е от 3 до 6 месеца, а
възстановяването на пациента може да продължи до 1 година.
От приетото заключение се установява, че така описаните травматични увреждания се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие, при което вследствие на камшичен удар отпред (какъвто е преживеният при
настъпилото ПТП) се чупи тялото на прешлена отпред. Разяснено е, че счупването е
причинено при първия удар отпред, при който се чупи тялото на прешлена с рязко
отклоняване на главата в предно-задна посока. Експертът е категоричен в заключението си,
като е разяснено от него и при изслушването му в открито съдебно заседание, че подобно
счупване няма как да се получи от втория удар, причинен от лек автомобил ****, тъй като
при удар отзад се чупят дъгите на прешлена, за което няма данни в медицинската
документация. Във връзка с поставените задачи относно наличието на поставен предпазен
колан от пострадалата, вещото лице пояснява, че няма данни за носенето на такъв, както и че
коланът би предотвратил единствено движението на тялото, но не и движението на главата
при рязко отклонение в предно-задна посока и дори да е бил поставен предпазен колан,
главата е свободно подвижна и може да бъде реализирано процесното травматично
3
увреждане. При изслушване на заключението вещото лице Н. уточнява, че при счупване на
прешлен е препоръчително носенето на твърда яка, а не на мека, но решението на
лекуващия лекар не рефлектира върху поставената диагноза.
От приетото заключение по допусната съдебно автотехническа експертиза, изготвена
след събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите по делото и
приета без възражения от страните, се установява, че лек автомобил **** с рег. № *** се е
движил със скорост 59 км/ч в посока от с. А. към гр. В.Т, а лек автомобил ****, с рег. № ****
и лек автомобил **** с рег. № **** са се движили със скорост 43 км/ч в посока от гр. В.Т
към с. А.. В заключението си вещото лице е посочило, че ударът е настъпил при навлизане
на лек автомобил **** с рег. № *** в крива на десен завой, при което е занесъл странично и
е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която е настъпило съприкосновението.
Установено е, че водачът на лек автомобил ****, с рег. № **** не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на удара с лек автомобил **** с рег. № ***.
Непосредствено след удара настъпва втори такъв между лек автомобил **** и движещия се
зад него лек автомобил **** с рег. № ****. Посочено е, че причина за настъпване на втория
удар е движението на лек автомобил **** със скорост и несъобразена дистанция, при които
водачът не е имал възможност да предотврати удар при внезапно възникване на опасност,
както и че съприкосновението е било предотвратимо при спазване на безопасна дистанция
от водача на лек автомобил **** и своевременно задействане на спирачната уредба. Съдът
цени експертното заключение като безпристрастно, обективно, компетентно дадено и
отговарящо на всички поставени въпроси, поради което го кредитира изцяло.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация от
Районен съд - Г.О, на свидетелката и пострадала при пътнотранспортното произшествие З.
Л. С.. Същата сочи, че в деня на пътния инцидент управлявала лек автомобил ****, както и
че се е движила със скорост между 20 и 40 км/ч в посока от гр. В.Т към гр. Г.О, когато е
видяла, че автомобил, чиито марка, модел и регистрационен номер не може да си спомни,
движещ се в лентата за насрещно движение, се е насочил към управлявания от нея
автомобил. Сочи, че насреща движещият се автомобил е ударил управляваното от
свидетелката МПС отпред вляво, след което последвал втори удар в багажника от движещия
се зад нея автомобил. Свидетелката пояснява, че е изпитала силна болка във врата,
гръбначния стълб и кръста, като не може да посочи от кой от двата удара точно е настъпило
травматичното увреждане. С. поддържа, че някой от спрелите на мястото на инцидента хора
се е обадил на Бърза помощ, след което са я закарали в болница в гр. В.Т, където е останала
за лечение 2-3 дни. Свидетелката сочи, че след катастрофата носила яка на врата и колан на
кръста, но не може да уточни период, както и че продължава да изпитва главоболие и да пие
обезболяващи и към момента на провеждане на съдебното заседание. Поддържа, че е
ползвала чужда физическа помощ около 2-3 месеца, тъй като заради носените от нея яка и
колан, не е можела да се движи самостоятелно.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация от
Районен съд – В.Т, на свидетеля Л. П. А., която е управлявала лек автомобил **** с рег. №
*** при настъпване на процесното ПТП. Свидетелката сочи, че когато е пътувала, пътят е
бил мокър, поради което управляваният от нея автомобил поднесъл. Твърди, че е карала с
около 30-40 км/ч, когато загубила контрол над моторното превозно средство и ударила
отпред и отстрани движещата се в обратна посока кола, чиято марка и регистрационен
номер не помни. Непосредствено след това настъпил втори удар и между вече ударения от
нея автомобил и колата, движеща се зад него. Поддържа, че е подала сигнал до 112, тъй като
жената в ударения от свидетелката автомобил, била пострадала.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация от
Районен съд - Г.О, на свидетеля К. С. С., водач на лек автомобил **** с рег. № **** в деня
на процесното ПТП. Свидетелят твърди, че в деня на инцидента е пътувал в посока от гр.
В.Т към гр. Г.О, заедно със съпругата си, майка си и детето си. Твърди, че е превалявало, но
е имало добра видимост, както и че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието.
Свидетелят поддържа, че лек автомобил, движещ се в лентата за насрещно движение, ударил
4
лекия автомобил, движещ се пред него, като вследствие на това, двата ударили се
автомобила се изместили назад, удряйки управлявания от него автомобил.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. С. С. в частта им, в която същият
изяснява, че след удара на лек автомобил **** и лек автомобил ****, двата автомобила се
изместили назад, удряйки управлявания от него автомобил. В тази им част свидетелските
показания са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал, събран по
делото. От експертното заключение по изготвената съдебно автотехническа експертиза се
установява, че водачът на лек автомобил **** не е спазвал необходимите скорост и
дистанция, което е довело до съприкосновението между лек автомобил **** и лек автомобил
****. Същото е можело да бъде предотвратено при спазване на необходимата дистанция и
своевременно задействане на спирачната уредба.
Съдът цени показанията на свидетеля в останалата им част, както и дадените от
свидетелите З. Л. С. и Л. П. А. показания като обективни, логични и кореспондиращи
помежду си, поради което и доколкото изнесените от свидетелите обстоятелства се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, ги цени като достоверни.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и водача на лек
автомобил **** към датата на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие
е съществувало правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по силата на което се е задължил да изплати
застрахователно обезщетение при настъпване на предвидените по договора условия,
представляващи покрит риск, механизма на възникване на описания пътен инцидент, в
резултат на който са настъпили описаните вреди за трето за спора лице, характера на
вредите, че е изплатил застрахователно обезщетение на пострадало от пътния инцидент
лице, размера на изплатеното обезщетение, както и, че транспортното произшествие е
възникнало и по вина на водача на лек автомобил ****, чиято гражданска отговорност към
датата на пътнотранспортното произшествие е била застрахована при ответника по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че пострадалото вследствие на
описаното пътнотранспортно произшествие лице е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
При установяване на възложените в тежест на ищеца обстоятелства в доказателствена
тежест на ответника е да установи, че е погасил вземането.
При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните
обстоятелства – че на 04.09.2020 г. в района на републикански път III-514 (В.Т – Г.О), км
47+500, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил **** с рег. №
***, лек автомобил ****, с рег. № **** и лек автомобил **** с рег. № ****, като
гражданската застраховка на водача на **** е била застрахована при ищеца, а гражданската
застраховка на водача на лек автомобил **** е била застрахована при ответника, както и че
ищецът е заплатил на водача на лек автомобил **** сумата в размер на 30000 лева по
претенция № **********/18.06.2021 г.
В разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ законът изрично предвижда, че при множество
причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният
фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания,
аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както
отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите,
съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва
гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят
5
солидарно. Когато при съпричиняване дългът към пострадалото лице е погасен само от
единия от застрахователите, последният има право на регресен иск, като основателността на
претенцията се извежда от наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и от
обстоятелството, че ищцовото дружество е изплатило цялото дължимо на пострадалия при
процесното ПТП обезщетение. Вземането възниква в размера, в който застрахованият при
ответника водач отговаря във вътрешните отношения с другия делинквент и зависи от два
факта – степен на съпричиняване между делинквентите и степен на допринасяне от
увреденото лице, ако има такова.
От обсъдените доказателства се установява категорично настъпването на описаното в
исковата молба пътнотранспортно произшествие, начина, по който е реализирано,
участниците и причинените вреди, както и причинна връзка между тях и пътното
произшествие.
Видно от приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, заключението по
която е подкрепено и от събраните гласни доказателствени средства, първото
съприкосновение между лек автомобил **** и лек автомобил **** настъпва при навлизане
на лек автомобил **** с рег. № *** в крива на десен завой, при което водачът губи контрол
над автомобила и навлиза странично в лентата за насрещно движение, където удря лек
автомобил ****. За настъпването на инцидента допринася и състоянието на пътната
настилка, която е била мокра, като това обстоятелство безспорно се установява от събраните
по делото гласни доказателствени средства, както и граничната скорост, с която се е движил
водачът – 59 км/ч. От експертизата се установява, че водачът на ударения автомобил не е
имал техническата възможност да предотврати сблъсъка.
Спорният въпрос по делото е дали водачът на лек автомобил **** с рег. № **** е
допринесъл с поведението си настъпването на вредоносния резултат, за който е обезщетено
от страна на ищеца пострадалото лице чрез плащане на сумата от общо 30 000 лева, за
претърпени неимуществени вреди. Изплатеното застрахователно обезщетение от (фирма) на
З. Л. С. е за обезщетяване на неимуществените вреди болки и страдания от претърпените
вследствие на ПТП травматични увреждания – фрактура (счупване на пети шиен прешлен) –
стабилна (счупване на тялото на прешлена) и дискови протрузии в лумбалната област на
ниво Л4Л5-Л5Ес1 без данни за отпадна неврологична симптоматика. Съдът приема, че в
конкретния случай настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение единствено на водача на лек автомобил **** с рег. № ***,
застрахован при ищеца. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно
медицинската експертиза безспорно се установява, че настъпилото травматично увреждане е
причинено от първия удар между лек автомобил **** и лек автомобил ****. Вещото лице
изрично пояснява, че уврежданията, които е получило пострадалото лице са в причинно-
следствена връзка с камшичния удар при отклоняване на главата рязко в предно-задна
посока, при който се чупи тялото на прешлена, а не дъгите на прешлена, което би се
получило при удар в задната част на автомобила и отклоняване на главата в задно-предна
посока. Категорично е установено, че затвореното счупване на шиен прешлен е следствие от
поведението на водача на лек автомобил ****, като поведението на водача на лек автомобил
****, макар и в причинна връзка с втория настъпил удар, е последващо за настъпилите
травматични увреждания и не е в причинно-следствена връзка с претърпените от
пострадалата неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на
заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.
е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице или писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото / така Решение № 186/09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на ВКС, IV и Решение № 79/12.05.2015 г. по гр. д. № 322/2015 г. на ВКС, I
ГО/. Нито една от страните не е оспорила заключението по допуснатата съдебно-медицинска
6
експертиза, поради което съдът приема, че претърпените от пострадалото лице болки и
страдания вследствие на травматичното увреждане се дължат единствено на поведението на
водача на лек автомобил ****. Макар и водачът на лек автомобил **** да не е спазил
необходимата дистанция и поведението му да е довело до настъпване на съприкосновението
между управлявания от него автомобил с автомобила движещ се пред него, действията му не
са довели до увреждане на телесния интегритет на пострадалото лице.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението. Предвид неоснователността на претенцията по главния иск, обусловения иск
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените по делото
разноски от страна на ответника следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. По делото е
представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, видно от който ответникът е направил разноски
в размер на 2890 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева с ДДС,
заплатено в брой съгласно представен Договор за правна защита и съдействие №**********
от 01.10.2024г., депозит за изготвяне на съдебно медицинска и за съдебно автотехническа
експертиза в общ размер на 750 лева и депозит за разпит на свидетел по делегация в режим
на призоваване в размер на 40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
в гр. (АДРЕС), против (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
15 000 лева, представляваща 1/2 част от заплатено от ищеца обезщетение на З. С., водач на
лек автомобил ****, с рег. № ****, за претърпени неимуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 04.09.2020 г., причинено от водачите на лек автомобил
**** с рег. № *** и лек автомобил **** с рег. № ****, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата в размер на 2589,35 лева представляваща мораторна лихва върху
главницата за период от 17.10.2021 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 19361/03.07.2023 г. по ч. гр. д. № 31402/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 2890 лева, представляваща сторени от
ответника в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, да се приложи заверен препис от настоящия
съдебен акт по ч. гр. д. № 31402/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7