Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1641 13.12.2010 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХХ граждански състав
на осемнадесети октомври две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2523/2009
година по описа на БРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във втора фаза по
извършване на делба. С влязло в сила съдебно решение № 1165/25.09.2009г. по гр.
№ 2523/2009 г. по описа на Бургаския районен съд е допуснато извършването на
съдебна делба между Р.И.Н., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Б., ул.
„Ц.С.” № ...., ет.... и С.Н.Н., ЕГН ********** ***, по отношение на следните
недвижими имоти: дворно място в с. М., Област Б., представляващо УПИ ....-....
в кв... по плана на с. М., целият с площ от 1484 кв.м., при граници: улица, УПИ
....-...., УПИ ...-...., УПИ ...-.... и УПИ ....-....., ведно с построената в
дворното място еднофамилна едноетажна с гаражен етаж жилищна сграда, застроена
върху 77,26 кв.м., и по отношение на следната движима вещ: лек автомобил „.........”
с рег.№ ........, рама № ....................., находящ се у Р.И.Н., ЕГН **********
***, при квоти: по ½ ид.ч. за
всяка една от страните.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Критериите за определяне на способа, чрез който
следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко. От значение е броят на
имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от
съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални дялове
за всички съсобственици; дали единственият неподеляем имот е жилище и др.
По делото е
изготвена съдебно – техническа експертиза, според която жилищната сграда е
неподеляема. Дворното място може да се радели при условие, че полумасивната и
паянтова сграда бъде пренебрегната като изоставена, необитаема и полуразрушена.
Според вещото лице делбата на дворното място може да се извърши от обособяване
в два парцела, като в единия парцел остане масивната сграда, а в другия парцел
остане полуразрушената сграда. Средната пазарна стойност на имота – дворно
място и къща, възлиза на 75700 лева. Изготвено е в последствие и допълнително
експертно заключение, в което вещото лице е записало, че дори при делбата на
дворното място да се игнорира незаконната постройка, разстоянието между
полумасивната жилищна сграда и новоизградената двуетажна жилищна сграда не е
осигурено, понеже посочените 6.00 метра са недостатъчни. Ето защо според
допълнителната експертиза дворното място е неподеляемо, тъй като не е осигурено
нормативното отстояние от 6.00 метра между двете сгради.
Съдът намира, че допуснатият до
делба имот – дворно място и къща, се явява неподеляем. Следва да се кредитира
допълнителното експертно заключение и да се приеме, че с оглед местоположението
на постройките в дворното място, процесното УПИ не може да се раздели реално
при спазване на нормативите за отстояния между сградите. По тази причина
делбеният имот е неподеляем.
Ответницата е направила искане да
й бъде възложен в дял процесният имот на основание чл.349, ал.1 ГПК. Тази
претенция е направена на два пъти – първо с отговора на исковата молба през
първата фаза на делбата и в последствие с нарочно заявление в първото по делото
заседание във фазата по извършване на делбата. Ето защо съдът намира
претенцията за допустима като подадена в срока по чл.349, ал.4 ГПК.
Разгледана по същество, същата е
и основателна. Съгласно чл.349, ал.1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Случаят е такъв. Видно е от
доказателствата по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с решение № 1910/11.12.2008г. на БРС по гр. дело № 1293/2008г. Видно е още, че
страните са придобили процесния имот по време на брака си. По тази причина с
решението по допускане на делбата същата е допусната между страните при равни
квоти на собственост върху дворното място и къщата. Налице е и второто условие
на цитираната разпоредба, а именно упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака да е предоставено на ответницата. С
бракоразводното решение съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите
споразумение по чл.101, ал.1 СК /отм./, според което упражняването на
родителските права по отношение на детето М. Р. Н. е предоставено на майката.
Към момента детето е на 16 години /родено е на ***г./, поради което въпросът за
родителските права продължава да е актуален. По делото също така няма данни
ответницата да има собствено жилище, различно от процесното. Ето защо съдът
намира, че в случая са изпълнени всички условия на чл.349, ал.1 ГПК. Наистина в
тази разпоредба буквално е записано само ”жилище”, докато по делото обект на
делба е жилище с прилежащо дворно място. Разпоредбата обаче трябва да се
тълкува в смисъл, че под ”жилище” следва да се разбира не само сградата за
живеене, но и дворното място към нея /така решение № 2019/25.10.1955г. по гр.
дело № 4441/1955г. на ВС, IV г.о./.
По горните съображения
претенцията на ответницата за поставянето на дворното място и къщата в неин дял
е основателна и доказана. На първо място недвижимият имот е неподеляем, като
освен това са изпълнени всички законови изисквания на чл.349, ал.1 ГПК. Ето
защо следва да се постанови решение, с което имотът се постави в неин дял.
Делът на ищеца следва да се уравни, като му се възложи собствеността на лекия
автомобил и се осъди ответницата да му заплати парична сума, съобразно дела му
в съсобствеността, като се приспадне стойността на автомобила. Пазарната оценка
на недвижимия имот възлиза на 75700 лева, или делът на ищеца в него е 37850
лева, а стойността на лекия автомобил възлиза на 2546 лева, поради което делът
на ищеца е равен на 1273 лева. След приспадане стойността на автомобила
ответницата дължи да заплати на ищеца сумата от 36577 лева за уравнение на дела
му, за колкото и следва да бъде осъдена с решението.
На основание чл. 355 ГПК и във връзка с чл.8 от
Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на БРС държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, а именно по 1564.92
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 349, ал.1 ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.Н.Н., ЕГН ********** ***
следният недвижим имот: дворно място в с. М., Област Б., представляващо УПИ ...-...
в кв.... по плана на с. М., целият с площ от 1484 кв.м., при граници: улица,
УПИ ....-....., УПИ ...-...., УПИ ...-.... и УПИ ....-....., ведно с
построената в дворното място еднофамилна едноетажна с гаражен етаж жилищна
сграда, застроена върху 77,26 кв.м.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р.И.Н., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр. Б., ул. „Ц. С.” № ...., ет.... следната движима вещ: лек
автомобил „...........” с рег.№ ......., рама № ................., находящ се у
Р.И.Н. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Р.И.Н. ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр. Б., ул. „Ц.С.” № ...., ет.... сумата от 36577 лева /тридесет и шест хиляди петстотин седемдесет и седем
лева/ за уравнение на дела му в
шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано също от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА С.Н.Н.,
ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса
за извършване на делбата в размер на 1564.92
лева.
ОСЪЖДА Р.И.Н.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Ц.С.” № ...., ет.... да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за извършване на
делбата в размер на 1564.92 лева.
УКАЗВА на
ответницата С.Н.Н., ЕГН **********, че ако паричното уравнение на ищеца не бъде
изплатено в шестмесечния срок от влизане на решението в сила, решението се
възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан на
основание чл.349, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иван Дечев
Вярно с
оригинала
Жасмина
Славова