№ 789
гр. П., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря А.П.С.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20241720101906 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По изложените в исковата молба обстоятелства, “***” ЕАД – ***, е поискала да
бъде установено по отношение на В. Н. Ш. с ЕГН:**********, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 2 232,69 лева, от които 1861,82 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, 343,47 лева -
мораторна лихва за забава or 15.01.2021 г. до 10.07.2023г., както и суми за дялово
разпределение 21,60 лева - главница за периода ог м.06.2020г. до м.02.2021г., ведно със
законната лихва от 28.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,80 лева -
лихва за периода от 15.08.2020г. до 10.07.2023г., както и да заплати направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение..
Ответника, чрез процесуалния си представител е оспорил исковете по основание с
твърдението, че между страните не е налице облигационна връзка. С депозирания писмен
отговор същата е направила възражение, че исковете относно претендираните суми са
погасени по давност.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че ответницата е собственик на топлоснабденото жилище,
което се подкрепя и от представените от ищцовата страна писмени доказателства, видно от
които топлоснабденото жилище е придобито по наследство от Р.С.К., майка на ответницата.
1
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща
дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3
от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата
за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса
мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
2
сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез
преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част
от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната
съсобственост.
Ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съдът намира доводите на ответната страна, че не е налице облигационна връзка
между страните за недоказана по делото. Съдът не възприема и показанията на свидетеля
М.Х.Х., син на ответницата и ценени по реда на чл.172 от ГПК, като заинтересована страна.
Същия заявява, че той ползва топлоснабденото жилище, предоставено от майка ми, като
преди години отшили в ищцовото дружество и поискали смяна на партидата, като бъде
открита такава на негово име. Същия през процесния период редовно заплащал суми на
ищцовото дружество, но те били осчетоводявани за предишен дълг на баба му, а не за
текущия месец, респективно предходен при плащането.
В случая смяната на партида, включително заявлението за това, респективно
сключването на договор за доставка на топлоенергия, се извършват в писмена форма в която
насока не се сочат доказателства от ответната страна. Също така наличието на плащане през
процесния период, независимо от начина на осчетоводяване от ищеца, също следва да бъде
доказан с надлежни писмени доказателства, в която насока отново не сочат такива.
Следва да бъде посочено, предвид представения договор от 29.05.2017г. сключен
между ответницата и посочения по горе свидетел, с който същия се е задължил да заплаща
доставената топлоенергия за процесното жилище, което и ще ползва, не се отразява на
облигационната връзка между ищцовото дружество и ответницата. Последната има правната
възможност, въз основа на този договор, ако заплати суми на ответното дружество да
претендира възстановяването им от свидетел.
Предвид изложеното съдът приема за доказано по делото, че ответника е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск
ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен номер се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на
предявените искове. Както бе посочено, ответната страна изрично в отговора на исковата
3
молба е посочила, че не оспорва размера на претендираните суми и доставката на
топлоенергия а еиднственно наличието на облигационна връзка между страните.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то
съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец.
Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата. На същото правно основание следва да се
присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението - 28.07.2023г.,
до окончателното и изплащане.
Съдът намира и възражението, че претендираните суми са погасени по давност за
неоснователно. В случая правото за принудително изпълнение се погасява с изтичането на 3
годишен давностен срок, които би изтекъл на 01.12.2023г. Доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.07.2023г., то става ясно, че от този
момент давностния срок преди да изтече е бил прекъснат и е започнал да тече нов 3 годишен
давностен срок.
Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени разноските
сторени от ищеца в заповедното производство, както и в настоящето такова. Предвид това в
размер на 13.79 лева, платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение.
Ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата
страна които съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК са в размер на
239.30 лева, общо разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело
№05349/2023г. по описа на ПРС.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че е определено прекалено високо
юристконсултско възнаграждение в полза на ищеца, доколкото същото и двете производства
е в минимален размер.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Ш. с ЕГН:**********, от
***, че дължи на “***” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А.- Изпълнителен директор и
И.Е. - Председател на Управителния съвет, сумата от 2 232,69 лева, от които 1861,82 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.07.2023г. до изплащане на
вземането, 343,47 лева - мораторна лихва за забава or 15.01.2021 г. до 10.07.2023г., както и
суми за дялово разпределение 21,60 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.02.2021г.,
ведно със законната лихва от 28.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,80
4
лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 10.07.2023г..
ОСЪЖДА В. Н. Ш. с ЕГН:**********, от ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***,
представлявано от А.А.- Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния
съвет, сумата от 239.30 лева, общо сторени разноски в настоящето производство и разноски
по гражданско дело №05349/2023г. по описа на ПРС.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №05349/2023г., по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото
в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5