РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Павликени, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200213 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят - „Товарни превози“ АД, гр. *** - оспорва НП № 531242-
F531915 от 15.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“, *** в ЦУ
на НАП, с което са му наложени осем имуществени санкции по чл. 185, ал. 2
от ЗЗДС по 500 лв. - общо 4000 лв. Счита, че са допуснати съществени
нарушения при издаване на НП, като същото е издадено след преклузивния 6
месечен срок. Оспорва отразената на НП дата - 15.06.2020 год., която е в
срока, при положение, че е връчено на търговския адрес непроменен в
продължение на повече от 10 години, едва на 02.08.2021 год. Излага, че е
нарушен чл. 11 от ЗАНН, като не са изложени мотиви по индивидуализация
размера на наказанието и АНО се е произнесъл бланкетно и без да съобрази
всеки конкретен случай. Счита, че е допуснато съществено нарушение и
поради факта, че с едно НП са наложени осем санкции за осем нарушения, въз
основа на АУАН, по който е установено едно нарушение за посочен период,
формирано по осем броя доставки. Счита за недопустимо разширяване
обхвата на обвинението, който се формира от АУАН в НП. Твърди, че
дружеството не е канено за съставяне на осем АУАН-на, нито е получил акт, в
който да са повдигнати осем обвинения. Изтъква нарушение на чл. 40 от
ЗАНН поради непосочване на конкретната хипотеза от този текст, при която е
1
съставен АУАН - посочено е присъствие на един свидетел, който не е
участник в проверката, при положение, че нарушението е установено не само
от писмени доказателства, а и от възприятията на свидетелите извършили
проверката. Счита, че е следвало АУАН да бъде съставен при условията на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и няма основание за съставянето му по чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, нито тези по ал. 4 от същия текст. Сочи, че погрешно в АУАН и НП са
посочени законните представители на дружеството, като фигурират и лица
извън вписаните в ТР. Оспорва материалната компетентност на наказващия
орган. Счита, че не са индивидуализирани достатъчно процесиите нарушения,
като е посочена бланкетната норма на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС,
като не е посочен конкретния текст от чл. 118 от ЗЗДС или подзаконов акт.
Излага и съображения за недоказаност на процесните нарушения, тъй като чл.
3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 год. предвижда, че нивомерната
измервателна система за обем на течни горива е тази, чрез която се предават
данни от резервоарите за количествата горива в тях към НАП и
формулирайки нарушението като неизпълнение на задължението за подаване
на информация към НАП, дефакто е налице обвинение за невярност на тези
данни. Разликата е констатирана на база сравняване информация от два
различни източника - документи за доставки и нивомери, които
жалбоподателят счита за несъпоставими, тъй като измерванията на горивото в
двата случая се извършва чрез различни уреди в различни съдове, като са
допустими по методология процент отклонения и в двата варианта на
измерване. Счита, че при съпоставянето не са отчетени възможните
допустими грешки и не е взето предвид измерването в различно време на
различно място и чрез различни методи, като не са взети предвид фира, брак,
липса при съхраняване и транспортиране както и възможния субективен
момент дали е разтоварено пълното количество отразено в документа. Моли
НП да бъде отменено изцяло. Търси разноски.
Ответникът по жалбата – Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП – спори жалбата. Излага доводи, че АУАН и НП са съставени и
издадени изцяло в съответствие със закона, при спазване на процедурните
изисквания, като са наложени наказания в минимален размер при отчитане
тежестта на нарушенията и липсата на предходни такива. Счита, че
нарушенията са безспорно доказани, като са констатирани при фактическа
проверка нарушения на императивната разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ Н-18/2006 год., която задължава лицата извършващи продажба на течни
горива да предават на НАП дистанционно данни за количествата в
резервоарите им. Счита, че ясно за индивидуализирани нарушенията като
АУАН и НП подробно са описани количествата горива по акцизен документ
2
и съответните отчетени по нивомерната система. Моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и като
съвкупност и взе предвид навадените от страните съображения, съдът
установи следното:
На 14.11.2019 год., около 11 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК, ОД - ***
са извършили проверка в обект на жалбоподателя „Товарни превози“ АД - ***
в гр. ***, ул. „***“ № ***. Проверката е извършена в присъствие на
управителя на търговския обект - В. Д. А.. Проверени са документите за
получавани горива и реално получените автоматично подадени като данни за
количества към НАП по нивомер и е установено, че за периода 11.10.2019
год. - 23.10.2019 год. са налице следните разминавания: на 11.10.2019 г. са
декларирани с АДД № ***/11.10.2019 г. - 8 674,00 л. дизел при 15 С˚, а на
11.10.2019 г. по нивомер били отчетени - 8 024,14 л. дизел при 15 С˚, т.е.
разлика от 649,86 л., на 14.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/14.10.2019
г. - 5 990,00 л. дизел при 15 С˚, а на 14.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 5
428,14 л. дизел при 15 С˚, т.е. разлика 561,86 л., на 15.10.2019 г. са
декларирани с АДД № ***/15.10.2019 г. - 7 000,00 л. дизел при 15 С˚, а на
15.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 6 372,80 л. дизел при 15 С˚ - разлика
627,20 л., на 16.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/16.10.2019 г. - 9
989,00 л. дизел при 15 С˚, а на 16.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 9 238,47
л. дизел при 15 С˚ - разлика 750,53 л., на 18.10.2019 г. са декларирани с АДД
№ ***/18.10.2019 г. - 16 993,00 л. дизел при 15 С˚, а на 18.10.2019 г. по
нивомер са отчетени - 15 580,00 л. дизел при 15 С˚ - разлика 1413,00 л., на
21.10.2019 г. са декларирани с АДД № ***/21.10.2019 г. - 5 080,00 л. дизел
при 15 С˚, а на 21.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 4709,38 л. дизел при 15
С˚ - разлика 370,62 л., на 22.10.2019 г. са декларирани с АДД №
***/22.10.2019 г. - 9985,00 л. дизел при 15 С˚, а на 22.10.2019 г. по нивомер са
отчетени - 9173,02 л. дизел при 15 С˚ - разлика 811,98 л. и на на 23.10.2019 г.
са декларирани с АДД № ***/23.10.2019 г. - 6985,00 л. дизел при 15 С˚, а на
23.10.2019 г. по нивомер са отчетени - 6464,12 л. дизел при 15 С˚ - разлика
520,88 л. В протокола за извършена проверка освен тези констатации са
отразени и разлики в отчетен бензин и пропан-бутан. Не са констатирани
други нарушения по водене на данъчните книги и отчетността, както и по
регистрация на обекта. Проверяваното лице е отразило, че доставките на
дизел и пропан-бутан не са подавани към НАП на 08.10.2019 год. В същия
протокол е отправена покана представител на дружеството да се яви на
22.11.2019 год. в ТД на НАП - ***, като представи всички документи за
3
доставки по видове горива за процесния период. Проверката е извършена от
двама служители на данъчната администрация, които са подписали протокола
като съставители. Видно от Протокол от 22.11.2019 год. на лист 20 от делото,
на отправената покана за явяване в ТД на НАП - *** се е явил изп. директор
на дружеството жалбоподател И. Г. К.. Представени са изисканите документи
за доставка на горива по видове и е връчен препис от протокола на
дружеството.
На 19.12.2019 год. служителят на ЦУ на НАП, ГДФК, който е ръководил
проверката в обекта на жалбоподателя е съставил процесния АУАН № *** в
присъствието на свидетеля С. А. Г., който не е участвал при проверката на
място. Актът е съставен за следното нарушение: „При извършена оперативна
проверка на 14.11.2019 год. в обект *** ... и последваща проверка в
информационните масиви на НАП, се установи, че от наличната в обекта
ЕСФП с нивомерна система ..., са подавани некоректни данни за количество
гориво по дистанционна връзка“, като са изброени посочените по-горе АДД и
данни по нивомерен отчет. Констатира се обща разлика от 5705.93 литра
дизел за периода 11.10 - 23.11.2019 год. и приема, че така задълженото лице
не е изпълнило задължението си да подава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите. Като нарушена разпоредба е
посочен чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. Актът е подписан от
актосъставителя и единствения свидетел, както и от нарушителя с
отбелязване, че имат възражения. На нарушителя е връчен и препис от акта. В
срок са депозирани писмени възражения, които дружеството жалбоподател
оспорва констатациите в АУАН и моли АНП да бъде прекратено. Счита, че
няма данни за неотчитане на приходи. Налице е пълно съответствие между
законовите изисквания и ползваните системи за контрол по отношение
качество на стоките и водената отчетност, използват се одобрени средства за
измерване, подлагани на текущ метрологичен контрол и редовно се предават
данни към НАП. Обръща внимание на това, че при проверката стикерите и
пломбите върху СИ са налични, ненарушени и в срок на годност. Счита, че са
взети всички мерки за спазване на закона и надлежно предаване на данните,
като самият търговец няма достъп до това какви данни нивомерната система
подава към НАП, за да ги сравни с тези които има по АДД. Горните
обстоятелства са установени от разпита на свидетелите на ответника по
жалбата материалите от административно-наказателната преписка.
По делото са представени писмени доказателства относно валидността на
нивомерната система при жалбоподателя - свидетелство за калибриране,
4
Договор със сертифицирана фирма, гласни доказателства от свидетеля Т..
Видно е, че по документи нивомерната система е била изрядна и съдовете за
съхранение са сертифицирани. В хода на проверката жалбоподателят е
представил заявление до обслужващата го фирма. Посоченият свидетел
разяснява, че е сигнализиран от жалбоподателя за констатираните
разминавания при проверката, поради което са извършили проверка и те и
обяснява как се извършва замерването. При физическа доставка на гориво
нивомерът на измервателната система отчита при какво ниво започва
доставката и на какво ниво свършва. По въведената калибровъчна таблица се
отчита на какви милиметри ниво колко литра съответстват и електронният
калкулатор извършва линейно интерпретиране и в крайна сметка изчислява
колко литра са постъпили. Пояснява, че електронният калкулатор е хардуер,
част от нивомерната система и е нормално да съществува разлика от
порядъка на 0,5% от обема на резервоара. Втората допустима грешка е в
измервателното средство, което е замерено горивото доставено в обекта,
което се замерва в петролната база от която се товари и при което измерване
допустимата грешка е също половин процент от обема, или 50 литра, а с
оглед обема на резервоара грешката е до 200 литра. Така при идеални условия
допустимата грешка е 250 литра. Посочва, че точността на калибровъчната
таблица също влияе и за това е необходимо да се подменя на 5 години, а
конкретната проверка е в края на този законоустановен период. Свидетелят
потвърждава, че служителите в обекта подават данни за доставката по АДД, а
не какво отчита нивомера и макар да могат да видят разликата, не могат да
въздействат върху нивомерната система.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - ***, ЦУ на НАП, съгласно
упълномощаване със заповед на изпълнителния директор на НАП № ЗЦУ-
ОПР-***/2018 год. Поведението на жалбоподателя е описано като подаване на
некоректни данни за количество гориво по дистанционна връзка от наличната
в обекта ЕСФП с нивомерна система за петте процесни дати, като са посочени
АДД, количества и отчет по нивомер, идентични с АУАН. Повторена е
констатацията за общата разлика и отново се посочва нарушение, но този път
не като неподаване на некоректни данни, а като неизпълнение на
задължението за подаване на данни. Като нарушен е посочен състава на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Санкционната част на НП са наложени осем имуществени санкции от по 500
лв., всяко едно на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
поотделно за всяка от датите за която има констатирано разминаване между
АДД и подаденото от нивомерната система.
5
НП е връчено на жалбоподателя едва на 02.08.2021 год. - година и два месеца
след датата, сочена за издаването му.
Във връзка с оспорване датата на НП са събрани многобройни писмени
доказателства от които е видно, че процесното НП е заведено в регистъра на
НАП, който е общ за страната след НП от 21.08.2020 год., което предполага
да е издадено след тази дата, респективно след изтичане на шестмесечния
преклузивен срок. Ответната страна разясни, чрез процесуалния си
представител в с. з., че номерът и датата на НП се дават електронно от
деловодната система на НАП при изготвяне и принтиране на хартиен носител
на НП, като подписването от АНО е последващо действие. Датата на издаване
на НП е тази на подписването му от компетентния АНО и същата не може да
бъде безспорно установена, но предвид горното разминаване тя е на или след
21.08.2020 год. Късното съставяне на НП се установява и от предаването му
на компетентния да го връчи орган едва на 20.07.2021 год., тоест 11 месеца
след евентуалното му издаване, при заложен във вътрешните правила на НАП
7-дневен срок.
При така установената фактическа обстановка са налагат следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от законен представител на санкционираното
лице и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
В хода на административно-наказателното производство са допуснати
многобройни съществени процесуални нарушения както при съставяне на
АУАН, така и при издаване на НП, които са опорочили цялата процедура до
степен НП да е изцяло незаконосъобразно. При съставяне на АУАН, макар да
се касае за съчетана проверка - на място и по документи, е участвал само един
свидетел, който е такъв само на съставяне на АУАН. Актосъставителят е бил
в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението. По неизвестни причини, като свидетел не е
вписан втория данъчен служител, присъствал на проверката, а лице, което не
е било там. Очевидно актът е съставен по реда на ал. 3 - при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, но
6
не е спазено изискването в този случай АУАН да се състави в присъствието
на двама свидетели.
На второ място, в процесният АУАН от фактическа страна, са описани осем
дати на които са осъществени към дружеството - жалбоподател осем отделни
доставки на дизелово гориво, за които са подадени електронни документи за
доставка и такива от нивомерната система, но има разминавания, като
същевременно в заключителна част на АУАН не е посочено, че всяко от
разминаванията да е отделно нарушение, осъществяващо състава на чл. 3,
ал.3 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Така, както
е формулирано в АУАН, се налага разбирането, че от правна страна
нарушението е само едно. Тоест, налице е несъответствие между
фактическото описание на броя на нарушенията и тяхното правно отражение,
с което се нарушава, както разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, така и нормата
на чл. 18 ЗАНН. В НП този порок отново е налице и се задълбочава -
наложени са осем отделни санкции при нарушение според АУАН един брой
за посочен период.
Самото наказателно постановление не се установи да е издадено в рамките на
шесмесечния преклузивен срок, а поне два дни по-късно. Предвид датата на
изпращане за връчване може с голяма доза увереност да се заключи, че
издаването му /подписването/ е сторено дори година по-късно. Горните
процесуални нарушения са достатъчни да обосноват отмяна на НП.
За яснота и пълнота на изложението следва да бъди изследван въпроса дали
са извършени процесните нарушения: НП е издадено за осем нарушения по
чл. 118, ал. 6 ЗДДС, според който „Всяко лице по ал.1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на
лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива“. Данните се подават по реда, установен с Наредба №
Н-18/2006 год. на МФ и съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата, посочена в АУАН
като нарушена: „като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и
подлежи на метрологичен контрол“. По делото не се спори, че в проверения
обект на дружеството - жалбоподател има инсталирана и работеща нивомерна
7
измервателна система, че същата е минавала редовен метрологичен контрол,
не е имало достъп до нея от страна жалбоподателя. Безспорно е също така, че
редовно системата е подавала данни към НАП.
Предвид изложеното не се установи нарушение на посочените като нарушени
текстове - чл. 118, ал. 6 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба 18/2006г.
Разликата между доставеното по акцизни документи гориво и отчетеното по
нивомерна система не е елемент от фактически състав на нарушение, още по-
малко на това, за което е стартирало АН производство.
По какви причини има разминаване между АДД и данните от нивомерната
система по делото не е установено, не са установени и реалните количества на
доставка, които не е задължително да са идентични с отразените в АДД.
Документите за доставка на гориво, ръчно въведени чрез ЕСФП са успешно
подадени към НАП на съответните дати, т.е. дружеството е изпълнило
задълженията си за подаване на информация към данъчната администрация
както за количеството гориво по документи, така и за това по нивомер. Нито
се твърди, нито се доказва данните да са некоректни и на какво основание се
приема, че тези от нивомера се некоректни, а по АДД отговарят на реално
постъпилите в резервоара. Самият АНО не е положил усилия да изясни
причината за разликата, не е изследвал представените доказателства, не е
приложил относимите отклонения, фира, не са изследвани евентуални
изменение в резервоарите.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното наказателно
постановление изцяло.
Водим от изложеното и на осн чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 531242-F531915 от
15.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“, *** в ЦУ на НАП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8
9