№ 624
гр. Русе, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Б. П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Б. П. Войков Административно наказателно
дело № 20234520200985 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
адв. С. И. от АК – Велико Търново, със съдебен адрес ***, против
Наказателно постановление № BG21022022/4000/P8-130/26.07.2022 г. на
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Била нарушена процедурата по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Същото не отговаряло на фактическото правно
положение. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Упълномощеният защитник адв. И. е депозирал молба, в която излага
пространни съображения за неправилност на обжалваното наказателно
постановление. В наказателното постановление никъде не било отразено като
1
факти или квалификация качеството на санкционираното лице – собственик
на управлявания автомобил или трето лице, което управлява автомобила,
като това предполагало и различна правна уредба – по чл. 187а, ал. 1 или ал. 2
ЗДвП. Това възпрепятствало жалбоподателя да разбере кое било виновното,
съответно – отговорното лице и дори кой бил санкциониран. Наказващият
орган дължи доказване на обстоятелствата, изпълващи състав на нарушение,
неговия извършител и вината, в случаите когато е физическо лице. Липсвало
ясно посочване на извършителя на нарушението, съответно на отговорното
лице. Това било съществен порок, който не можел да бъде саниран в
съдебното производство. Предвидената в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкция във
фиксиран размер независимо от характера и тежестта на нарушението
противоречала на чл. 9 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г., тъй като нарушавала принципа за
пропорционалност. В практиката на СЕС било възприето, че изискването за
пропорционалност не допускало система от наказания, която предвиждала
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Така предвидената в
чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкция била във фиксиран размер и не давала
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта. От приложените
доказателства се установявало, че на посочената дата имало платена такса за
управляваното от жалбоподателя МПС, което на самостоятелно основание
следвало да послужи за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Налице е сключен договор с доставчик на услуга за електронно събиране на
такса за изминато разстояние от страна на собственика на процесното МПС,
поради което дружеството собственик е изпълнило задълженията си във
връзка с установяването на изминатото от ППС разстояние. Липсвали данни
по делото неподаването на тол декларация да се дължи на неправомерно
поведение на дружеството собственик или на жалбоподателя. Налице било
несъответствие между описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и приложената правна квалификация. От фактическа страна било
посочено единствено, че за процесното ППС не била заплатена пътна такса по
чл. 10, ал. 1 ЗП за определен участък от пътя. Приложената санкционна норма
предвиждала обаче налагане на административно наказание за неизпълнение
на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, а не за
2
незаплащане на пътната такса, което незаплащане би могло да бъде следствие
от неизпълнение на тези задължения, но би могло да се дължи и на други
обстоятелства. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление
и за присъждането на сторените в хода на производството разноски.
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, се представляват
от юрк. З. С., която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за
нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира
подробно писмено становище.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 03.08.2022
г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено
на нарушителя на 01.08.2022 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № BG21022022/4000/P8-130/26.07.2022 г.
на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено против
Б. М. Муруджиев за това, че на 08.02.2022 г., в 10,43 ч, по път I-5, км 25+914
е управлявал моторно превозно средство – влекач марка „Волво ФХ“, с рег. №
***, с обща технически допустима максимална маса над 12 т, с прикачено
полуремарке, с общ брой на осите на влекача и полуремаркето 5, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, като това съставлява нарушение
по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото
доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 21.02.2022 г., в 10,06 ч, в направление излизане от територията на Р
България на ГКПП Русе-Дунав мост, пристигнало ППС с рег. № *** – влекач
„Волво ФХ“, с прикачено полуремарке с обща технически допустима
максимална маса на състава над 12 т и общ брой оси 5, което се управлявало
от жалбоподателя Б.. Митническият служител Г. Й. Г. извършил проверка в
3
системата по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и установил, че бил генериран
доказателствен запис № D849D19DFCD4357DE053011F160A3E75, от който
се установило, че с процесното ППС било извършено нарушение на
08.02.2022 г., в 10,43 ч, тъй като същото било управлявано в района на с.
Тръстеник, общ. Иваново, обл. Русе, на път I-5, при км 25+914, без за него да
е била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и това нарушение
било засечено с контролно устройство № 40341. Нарушението е било
установено при преминаване през пътен сегмент № **********. Установява
се от становището на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД и
приложения технически лог за работа на бордовото устройство, асоциирано
към ППС с рег. № ***, че последното е било изключено в периода от
08.02.2022 г. от 08,48 ч до 08.02.2022 г. 11,11 ч, като вследствие на
изключването в този период не са генерирани данни за геолокация и не са
били създадени тол декларации в посочения период, имащо за последица
регистриране на неправомерно ползване на платената пътна мрежа. От
представените разпечатки от дигиталния тахограф, с който е оборудван
влекач с рег. № ***, пътен лист и товарителница за извършения на 08.02.2022
г. превоз се установява, че на същата дата превозното средство, за което е
констатирано нарушението, действително е управлявано от установения при
проверката на 21.02.2022 г. водач Б. Б.. От представените справки от Агенция
„Пътна инфраструктура“ за констатирани нарушения от контролно
устройство № 40341 за периода 08.02.2022 г. от 10,13 ч до 11,13 ч се
установява, че освен извършеното с управляваното от жалбоподателя Б.
превозно средство нарушение, са били засечени нарушения на други три
превозни средства. За същия период имало подадени 83 бр. тол декларации за
пътен сегмент № **********, на който е разположено контролно устройство
№ 40341. Анализът на тези доказателства показва, че към момента на
извършване на нарушението системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ е
била в изправност.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
4
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Неоснователни са развитите от жалбоподателя аргументи, че в наказателното
постановление и в акта за установяване на административното нарушение не
ставало ясно кое било санкционираното лице. В наказателното постановление
изрично е посочено, че същото се издава срещу Б. Б.. На стр. 2, абзац 9 от
наказателното постановление е обективиран изводът на
административнонаказващия орган, че жалбоподателят Б. е извършил
нарушение, изразяващо се в управление на МПС в пътен участък, за който е
дължима, но не е била заплатена изискуемата пътна такса. В диспозитивната
част на НП ясно е записано, че наказанието се налага на жалбоподателя Б.,
което не оставя съмнение относно обстоятелството кое е санкционираното
лице.
Съдебният състав намира за неоснователни доводите, свързани с
нарушаване принципа за пропорционалност. Основно положение е, че
принципът за пропорционалност /съразмерност/ е задължителен при преценка
на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето
на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността на подобни санкции, "санкционните мерки
по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели". Така, при приложение на принципа на
пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на
Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на
5
създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици. А тя е - защита
на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя
като основен фактор за безопасността на движението по него. Това мотивира
решение за пропорционалност на наложената санкция, нормативно
установена в твърд размер. При това, законодателят е създал достатъчно
гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП. Този режим
включва не само инструментариума на административнонаказателната
принуда, който борави с административни наказания и санкции в твърд
размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от ЗП за лицето да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и
дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на
ППС, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за
жалбоподателя е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в
НП срок, в резултат на което постановлението би било анулирано. Колкото до
твърденията, че съобразяването на административнонаказващия орган с
принципа за пропорционалност би следвало да намери изражение в
приложението на чл. 28 ЗАНН, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице формалните предпоставки за приложимостта на тази законова
привилегия, тъй като нарушението е извършено след влизане в сила на чл.
189з ЗДвП, който не допуска приложението на чл. 28 ЗАНН за нарушения,
извършени по този закон. Дори и да се приеме, че както
административнонаказващият орган, така и въззивният съдебен състав, следва
да приложат чл. 9, ал. 2 НК съобразно препращащата разпоредба на чл. 11
ЗАНН, то съдът намира, че нарушението не се изразява в малозначителност
на извършеното деяние или с явна незначителност на обществената опасност.
Нарушението не разкрива смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. Нарушението не може да бъде квалифицирано като
малозначително, тъй като засяга обществени отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случаи
деянието разкрива една и съща обществена опасност и по един и същ начин
нарушава установения ред на държавно управление. Деянието не е резултатно
6
и е достатъчно управлението на МПС по републикански път, без да е била
заплатена пътна такса, за да възникне административнонаказателната
отговорност за нарушителя. Липсата на настъпили вредни последици, която
липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на
конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от
основанията за квалифициране на случая като малозначителен.
Възприемането на тази теза би довело до квалифициране на всички случаи на
формални нарушения като малозначителни, което обезсмисля наказуемостта
за извършени безрезултатни нарушения от този вид въобще.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на яснота относно това в какво
нарушение е обвинен нарушителят. В наказателното постановление е
посочено, че на датата на нарушението не е била заплатена дължимата пътна
такса за използването на платената пътна мрежа. Не е била налице подадена и
платена тол декларация или закупена маршрутна карта. Разпоредбата на чл.
179, ал. 3а ЗДвП квалифицира като нарушение извършеното от водач на ППС
деяние, изразяващо се в управлението на това ППС, без да са били изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата. И в двата случая неизпълнението на съответните
задължения и незакупуването на маршрутна карта имат един и същ резултат –
незаплащането на дължимата пътна такса. В този смисъл е без значение
причината, поради която това задължение не е било изпълнено, в частност
дали е трябвало да се подаде маршрутна карта или тол декларация. Няма как
административнонаказващият орган да проведе изследване на въпроса по
какъв начин е следвало да стане заплащането на тол таксата, още повече че
двете алтернативни възможности представляват еднакъв способ за нейното
заплащане и изборът им е изцяло предоставен на ползвателя на платената
пътна мрежа като съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта.
Административнонаказващият орган следи само за факта на плащането, който
7
няма да е осъществен, без да са изпълнени изискуемите съгласно ЗП и
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние задължения за
установяване размера на пътната такса, които пък на своя страна зависят
именно от избрания от ползвателя на платената пътна мрежа вариант
измежду два такива за деклариране и заплащане на тол таксата. Изборът как
да бъде определено това разстояние, респ. да бъде заплатена таксата, съгласно
чл. 10б, ал. 4 ЗП, е предоставен на ползвателя на пътната мрежа – това може
да стане въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени
по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т.е. по реда на Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние) или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
Следователно не се касае до алтернативни задължения, които могат да бъдат
вменени на съответния субект, което да обосновава извод и за две
алтернативно съществуващи форми на изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, а за единно задължение за деклариране
на изминатото разстояние по платената пътна мрежа, съответно за заплащане
на дължимата за това тол такса, което задължение обаче може да бъде
изпълнено чрез два способа – чрез подаване на декларирани тол данни
посредством съответните технически средства и софтуерни продукти за
геопозиционирането на превозните средства и изминатото от тях разстояние в
рамките на платената пътна мрежа и заплащане на така определената тол
такса или чрез закупуване на маршрутна карта за предварително определения
от ползвателя маршрут. Касае се до регламентирано право на ползвателя на
платената пътна мрежа да избере един от двата начина на отчитане на
изминатото разстояние, а не за уредено от закона негово задължение.
Задължението и при двата начина на отчитане, за което се налага санкцията, е
неплащане на дължимата тол такса, което, изключва възприетата от
жалбоподателя теза за алтернативност на изпълнителното деяние на
нарушението – в този смисъл е и Решение № 98/22.05.2023 г. по КАНД №
59/2023 г. на АдмС – Русе.
8
Твърденията на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си по чл.
139, ал. 7 ЗДвП, тъй като е налице сключен договор с доставчик на
електронна услуга за електронно събиране на пътни такси за неоснователни.
В чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидено, че таксата за изминато разстояние
представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП, като
същата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП
дължимата тол такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки. Ал. 4 от същия чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като
същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно чл.
139, ал. 7 ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В Наредбата по чл. 10, ал. 7 ЗП се
определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата данните, необходими за
начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция "Пътна
инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа или директно
чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато
9
разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице, извършващо
дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата. В случаите, в които данните относно географското позициониране
и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на
платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни,
същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на такса
за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната
система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. Видно
от така изложеното законодателят е предвидил алтернативни възможности за
определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като
изцяло в дискрецията на ползвателите, респективно водачите, е да решат дали
ще използват маршрутна карта или бордово устройство. От събраните по
делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 08.02.2022 г., в
10,43 ч, ППС – влекач марка „Волво ФХ“, с рег. № ***, с прикачено
полуремарке, с технически допустима максимална маса на състава над 12 т и
общ брой оси 5, е било управлявано в община Иваново, по път I-5 км 25+914,
с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП. Според представеното по делото писмено доказателство –
писмо от доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато
разстояние – „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД,
доказателствените записи показвали, че устройството, асоциирано с ППС рег.
№ *** е било изключено или е било неправилно включено в електрическото
захранване и с напълно изчерпан заряд на батерията, поради което не е
осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Затова не
били генерирани данни за геолокация на бордовото устройство, съответно
нямало създадени тол декларации към момента на регистриране на
нарушението - 08.02.2022 г., в 10,43 ч, като това била и причината за
регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Бордовото
устройство получило електрическо захранване едва на в 11,11 ч на същия ден.
Видно от представените технически данни устройството е било изключено в
08,48,21 ч и е включено едва в 11,11,37 ч, работило е в продължение на около
6 мин, след което в 11,17,34 ч отново е било изключено и включено в 13,41,06
ч. Тогава е работило в рамките на 1 мин, след което е изключено и е включено
отново едва в 17,00,54 ч и е работило в продължение на около 50 мин и
10
отново е било изключено. Щом бордовото устройство е предавало данни през
деня, включително и в период след извършване на нарушението, значи
същото е било в изправност и това потвърждава информацията, предоставена
от доставчика на електронната услуга за събиране на пътни такси, че същото е
било изключено, с изчерпана батерия или без захранване. За деня на
нарушението, във времевия диапазон от половин час преди и след часа на
нарушението, са били подадени общо 84 бр. тол декларации за преминали
през пътен сегмент № ********** ППС, а контролно устройство № 40341 е
отчело само 3 друг ППС без подадени тол декларации или закупени
маршрутни карти или електронни винетки, което изключва всякакво
съмнение относно твърденията на жалбоподателя, че бордовото устройство е
работело в процесния период и че неотчитането и неподаването на тол
декларация се е дължало поради неизправност в поддържаната от АПИ
електронна система за събиране на пътни такси, като се опровергава и
възможната вероятност неподаването на данни към сегмента да се дължи на
движение през зона на заглушаване на сигнала и прекъсване на GNSS и GPRS
връзка, щом 84 бр. ППС успешно са подали валидно тол декларации за този
сегмент. От представените справки е видно, че Електронната система за
събиране на пътни такси е функционирала, не е била налице нарушена
синхронизация и не са настъпили събития от извънреден характер като токов
удар в сървъра, записващ техническите логове в системата за мониторинг.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от Наредбата в случай че дадено бордово устройство
преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на
пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на
услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Такова
уведомяване не е сторено от страна на дружеството жалбоподател по времето,
когато бордовото устройство, с което е било оборудвано ППС рег. № ***, е
било изключено, следователно в този случай се прилага текстът на чл. 11, ал.
2 от Наредбата, според който когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, и в случай че
не се заплати такса по чл. 10, ал. 2 ЗП за съответната категория пътно
превозно средство, се приема, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
11
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай ползвателят заплаща
максимална такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП. От анализа на тези разпоредби следва
изводът, че нормативната уредба предвижда да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя и в случаите когато бордовото устройство спре
да функционира, тъй като е налице задължение от страна на ползвателя на
това бордово устройство да уведоми доставчика на услугата по електронно
събиране на такса. При липса на уведомяване на доставчика на услугата за
електронно събиране на пътни такси за това, че бордовото устройство е
спряло да подава данни, е налице неизпълнение на задълженията на
ползвателя на платената пътна мрежа във връзка с установяване и заплащане
на дължимата тол такса, защото за да бъде подадена валидна тол декларация е
необходимо бордовото устройство, което е асоциирано със съответното пътно
превозно средство, да бъде включено и да подава данни. В противен случай е
без значение обстоятелството дали собственикът е осигурил парично
покритие на сметката си при доставчика на услугата за електронно събиране
на пътни такси, защото без работещо бордово устройство е невъзможно този
паричен ресурс да бъде използван, тъй като не са подадени тол декларации, а
подаването им е задължение, свързано с установяване размера на тол таксата
по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, което е възложено в тежест на собственика,
но касателно водача също е предвидено задължение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП да
се убеди, че са изпълнени съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащането на дължимата пътна такса. Съгласно чл. 13, ал. 8 от
Наредбата при надлежно включване на бордово устройство в списъка по ал. 7,
осъществено в рамките на започнало и продължаващо ползване на платената
пътна мрежа, на съответния ползвател се предоставя възможност в срок до 2
часа от уведомлението по ал. 6 да декларира чрез доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, с когото има сключен
договор, реално изминатото разстояние и маршрут. В този смисъл, при
преустановяване подаването на данни от бордовото устройство, задължение е
на неговия ползвател сам да декларира пред доставчика на услугата за
електронно събиране на пътни такси тол данните за изминатия маршрут. Така,
съгласно ал. 9, въз основа на декларацията по ал. 8 Агенция "Пътна
инфраструктура" изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на
платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните
12
данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото устройство не
предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател или
поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани
данни, в които случаи се прилага чл. 11, ал. 2. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че бордовото устройство,
асоциирано с ППС рег. № ***, е било изключено, поради което правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение, тъй
като той не е уведомил доставчика на услугата за електронно събиране на
пътни такси, като в този смисъл отговорността за наблюдаване състоянието
на бордовото устройство и дали същото функционира е възложена върху
ползвателя на платената пътна мрежа. Съгласно сключения между
жалбоподателя и представителя на „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“
АД – „А1 България“ ЕАД, тристранен договор и по-точно клаузите в общите
условия към него при възникнал проблем с бордовото устройство ползвателят
е длъжен да провери неговата свързаност и да се свърже с доставчика на
услугата за електронно събиране на пътни такси, т.е. по силата на договора и
общите условия на ползвателя му е вменено задължение да следи за
техническата изправност на предоставеното му бордово устройство. От своя
страна сключването на Договор с предплатен баланс от 27.02.2020 г., сключен
между ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“ и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК
СИСТЕМИ“ АД чрез представителя „А1 България“ ЕАД не дерогира
задължението на собственика или ползвателя по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и
съответно не води до отпадане отговорността на жалбоподателя при
установено неизпълнение на задължението по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
От обективна страна деянието, осъществено от жалбоподателя Б., се
изразява в управление на ППС, с обща технически допустима максимална
маса над 12 т, през пътен участък, принадлежащ към платената пътна мрежа,
за чието ползване се дължи заплащането на тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т.
2 ЗП и чл. 10б ЗП, но такава не е била заплатена, тъй като водачът не е
изпълнил задълженията си, свързани с установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса или не е закупил маршрутна
карта за ползвания пътен участък. Жалбоподателят Б. има качеството на
водач, тъй като към момента на извършване на нарушението е управлявал
ППС, за което е установено процесното нарушение. От субективна страна
деянието е извършено при непредпазливост, тъй като жалбоподателят Б. не е
13
целял постигането на общественоопасните последици, свързани с
извършването на нарушението, не е предвиждал тяхното настъпване, но като
правоспособен водач, който е наясно с правилата по ЗДвП е бил длъжен и е
могъл да се осведоми относно обстоятелствата дали за управляваното от него
превозно средство са изпълнени задълженията, свързани с установяване на
изминатото разстояние и заплащането на дължимата пътна такса или да
установи дали за процесното МПС има закупена маршрутна карта при
невъзможност да бъде подадена тол декларация. Водачът е бил наясно, че
процесният влекач е разполагал с бордово устройство, което отчита
движението на автомобила, предавайки неговата геолокация и генерирайки
по този начин тол декларация и съобразно инструкцията за работа с това
бордово устройство е следвало да следи за неговата изправност и да се убеди,
че същото е било включено и е функционирало през цялото време на
движение на превозното средство по платената пътна мрежа. По аргумент от
чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите нарушения са винаги наказуеми, освен ако
в специален закон не е предвидена изрично тяхната ненаказуемост, поради
което така осъщественото от жалбоподателя Б. деяние се явява доказано и
съставомерно от субективна страна.
Предвид тези обстоятелства обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право
на разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание
процесуалният му представител е направил искането за присъждане на
такива. След като е бил валидно сезиран с искане за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, то съдът следва да ги определи
съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, изр. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В настоящия случай при
определянето на юрисконсултското възнаграждение следва да се вземе
предвид, че процесуалният представител на административнонаказващият
орган е взел активно участие в две проведени съдебни заседания, изложил е
пространни твърдения във връзка с депозираната жалба и становище на
жалбоподателя, като е представил и обстоятелствени писмени бележки.
Делото също така се отличава и с над средната фактическа и правна
14
сложност, а материалният интерес е в размер на 1 800 лв., поради което съдът
намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в
максималния предвиден в чл. 27е, изр. 2 от НЗПП размер от 150 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG21022022/4000/P8-
130/26.07.2022 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което
на Б. М. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр. София, пл.
„Македония“ № 3 сумата от 150 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15