Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 02 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №4595 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът – „Кредитреформ
България“ ЕООД твърди, че на 15.04.2015 г. между ,,4финанс" ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус" и
ответника Н.Н.Ц. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6
от ЗПФУР, Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя
– www.vivus.bg, на която били предоставени Общите условия, които
кредитополучателя трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на интернет
страницата на „Вивус", на ответника бил предоставен проект за договора за
кредит, който трябвало да подпише, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона "Подпиши". С натискането на този бутон от
кредитополучателя се считало, че се подписва всяка страница от договора и
приложените Общи условия. С подписването на договора за кредит, ответникът
потвърждавал, че бил прочел и приел условията на Договора за кредит и бланката
на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната
във формуляра на заявката банкова сметка***. На 15.04.2015 г. страните сключили
Договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********, явяващ се
втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът заявил
желание да му бъде отпусната сума в размер на 100 лева. Кредитът бил отпуснат
за период от 15 дни, с падежна дата 30.04.2015 г. Сумата била отпусната на
името на кредитополучателя в „Изи Пей" АД на същия ден. На 21.04.2015 г.
ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100
лева, като съгласно т. 8.2 от Общите условия, той имал право да кандидатства за
допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия, като при
отпускане на този допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се
изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали
съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на 21.04.2015г. и
кредитодателят отпуснал исканата сума на името на ответника в "Изи
Пей". С тегленето на тази допълнителната сума и при точно спазване на
уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в
размер 200 лева – главница. С настъпване на падежа по договора 30.04.2015 г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава и от
01.05.2015 г., ищецът започнал да му начислява наказателна лихва.
На 01.02.2018 г. „4финанс“ в
качеството си на цедент сключил Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г. с „Кредитреформ България" ЕООД в качеството си
на цесионер, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
Договор № **********, а именно: главница в размер на 200 лева; наказателна лихва
в размер на 282,24 лева, дължима за периода 01.05.2015 г. до 31.01.2018 г.;
такси в размер на 30 лева, които подробно били посочени в Приложение № 1, което било неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия
и приложения към него, цесионерът бил упълномощен да уведоми длъжника от името
на цедента за прехвърлянето на задълженията му. На ищецът било изпратено
уведомление за цесията чрез препоръчано писмо с обратна разписка, посредством
"Български пощи" ЕАД, което било върнато с отметка
„непотърсено".
Иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 200 лева – неплатена главница по Договор за
кредит № **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
25.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
В отговора на исковата молба
ответникът чрез назначеният му особен представител оспорва предявения иск.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2015 г. ,,4финанс" ЕООД и ответника сключили Договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********, явяващ се втори по
ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът заявил желание да му
бъде отпусната сума в размер на 100 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 15
дни, с падежна дата 30.04.2015 г. Сумата била отпусната на името на
кредитополучателя в „Изи Пей" АД на същия ден. На 21.04.2015 г. ответникът
заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100 лева, като съгласно
т. 8.2 от Общите условия, той имал право да кандидатства за допълнителен
кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия, като при отпускане на този
допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез
подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и
за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на 21.04.2015г. и кредитодателят
отпуснал исканата сума на името на ответника в "Изи Пей". С тегленето
на тази допълнителната сума и при точно спазване на уговорените срокове,
ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в размер 200 лева –
главница. С настъпване на падежа по договора 30.04.2015 г., кредитополучателят
не погасил дължимите суми и изпаднал в забава и от 01.05.2015 г.
На 01.02.2018 г. „4финанс“ в качеството си на цедент сключил Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. с „Кредитреформ
България" ЕООД в качеството си на цесионер, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********, а именно: главница
в размер на 200 лева; наказателна лихва в размер на 282,24 лева, дължима за
периода 01.05.2015 г. до 31.01.2018 г.; такси в размер на 30 лева, които
подробно били посочени в Приложение № 1,
което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Цесионерът
бил упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. На ищецът било изпратено уведомление за цесията чрез препоръчано
писмо с обратна разписка, посредством "Български пощи" ЕАД, което
било върнато с отметка „непотърсено".
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.6 от ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние– едно или повече. Съгласно
чл. 7 от ЗПФУР страни по договора са доставчикът и потребителят, а в ал.2 на
същия член е разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна
по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното,
правоотношението между „Фератум България” ЕООД и ответника попада изцяло в
обхвата на ЗПФУР.
Разпоредбата на чл.18 от
ЗПФУР предвижда, че при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл.8 от същия закон на потребителя, както и че
е получил неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон,
а в случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ
и електронен подпис (сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
При твърдени от ищеца
облигационно правоотношение, възникнало от вид договор за заем, между ,,4финанс"
ЕООД и ответника, в който случай потребителят на този кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа
по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.10 от ЗПК
договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според
настоящият съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР.
Съгласно чл.2 и
чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/
ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията/ редакция ДВ, бр. 34 от
2001 г., в сила от 7.10.2001 г.) . Електронен документ е електронен документ по
смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан
по-нататък Регламент (ЕС) № 910/2014. Посочения регламент определя електронният
документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление.
Съгласно Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., електронното
изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Според
посочената разпоредба „електронен подпис“ означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).
В действителност процесния
договор не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди да е
сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез
средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези
електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК.
От представените
писмени доказателства 2 бр. Разписки за извършени плащания №
2000000081606783/15.04.2015 и № 2000000081930666/21.04.2015 г., се установява,
че ,,4финанс" ЕООД е изпълнило своите задължения по договора за кредит
като е предоставило на ответника заем в размер на общо 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях,
а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на
цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетите по делото
известие за доставяне, на посочения от ответника в договора адрес, било
изпратено уведомление за извършената цесия, но същото се върнало в цялост.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с редица
решения практика на ВКС (вж. Решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.),
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице връчване, като приложение към исковата
молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на
длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени
доказателства, се счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр.
първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 09.01.2020 год., поради което следва да се
приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски
кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече,
когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария
кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на
І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме,
че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.
От представените
писмени доказателства е видно, ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лв. неплатена
главница по Договор за кредит № **********.
По отношение на претендираната
законна лихва от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, следва да се посочи че същата се дължи съгласно чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, ал. 3
от ГПК /ДВ, бр.100/2019 год./ за периода 25.07.2019 г. до 13.03.2020 г. в
размер на 12.94 лв. и след това от 14.07.2020 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът дължи на
ответника разноски за производството в размер на 300 лв. , от които 100 лв.-
юрисконсулско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Н.Ц.,***
да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Шандор Петьофи №10, сумата 200
лв.- главница, представляваща задължение по прехвърлено от „4финанс"
ЕООД вземане по Договори за кредит №
**********, законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019 г. до
13.03.2020 г. в размер на12.94 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 14.07.2020 г. до окончателното и изплащане както и 300 лв. разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/