Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 10.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети
ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 746 по описа
на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:
********* чрез
пълномощника юрк. И.Н.Н. против П.И.Н., с която
се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 481.55
лв. - главница
за периода от 15.08.2016г. до 13.02.2017г. по договор за
паричен заем №73353/13.05.2016г.
между „Сити Кеш“ ООД и П.И.Н., вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.09.2016г.;
сумата от 66.45 лв. – договорна лихва за
периода от 15.08.2016г. до 13.02.2017г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 14.09.2016г.; сумата от 480.17 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.08.2016г. до
13.02.2017г.; сумата от 205.63 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на дата 14.09.2016г.; сумата от 99.62 лв. – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2016 г. до 18.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 19.11.2018г. /датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и
разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 13.05.2016г.
„Сити кеш“ООД, като заемодател и П.И.Н., като заемател, сключили договор за
паричен заем №73353 при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, като съгласно
договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя под формата на
паричен заем сума в размер на 600 лв., представляваща главница и чиста стойност
на заема и я предоставил, което получаване на сумата заемателят е удостоверил с
подписа си. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в
размер на 104.58 лв. и така общата стойност на плащанията по заема била 704.58
лв., платима на 9 броя равни месечни погасителни вноски от по 78.29 лв. всяка,
при първа погасителна вноска на 13.06.2016г. и последна – на 13.02.2017г.,
която дата била и крайният срок за издължаване на кредита. Тъй като заемателят
не изпълнил в срок задължението си за плащане на 2 бр. месечни погасителните
вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост, считано от 14.09.2016г. Заемателят начислил на
14.09.2016г. неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 205.63 лв.
Съгласно клаузите на договора, страните се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две обезпечения и ако в 3-дневен срок от
подписване на договора заемателят не предостави договорното обезпечение, същият
дължи неустойка за неизпълнение на договорно обезпечение, което настоящият
заемател не сторил, поради което му била начислена неустойка от 617.49 лв.
Съгласно Общите условия, действащи към момента на сключване на договора, в
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи
обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден просрочие, поради което на
длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер на 99.62 лв. за
периода от 15.09.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се,
че сумата която заемателят е погасил била в размер на 293.90 лв., от които
118.45 лв. като главница, 38.13 лв. като договорна лихва и 137.32 лв. като
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът твърди още, че на 31.05.2017г. е подписано
приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания от същата дата
между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД
срещу П.И.Н., произтичащи от Договор за паричен заем №73353 от дата
13.05.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Сочи се, че
Общите условия на договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се
още, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш“ ООД е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер, да
уведоми длъжниците по извършената цесия от името на цедента и по реда на чл.99,
ал.3 ЗЗД „Агенция за събиране на вземания“ изпратила уведомително писмо изх.
№УПЦ-П-СТК/73353 от 14.06.2017г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за
паричен заем, като писмото се върнало в цялост с отбелязване, че „получателят е
в чужбина“. Изпратено било и второ уведомително писмо на 25.10.2018г. чрез
куриерска фирма на същия адрес, което отново се върнало в цялост. Копие от
последното уведомително писмо е приложено към исковата молба и се иска да бъде
връчено на ответника, заедно с нея.
Сочи се в исковата молба, че съдът е уважил
претенцията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по образувано ч.гр.д.
№524/2018г. по описа на РС-Пирдоп и е издал заповед за изпълнение, като
длъжникът обаче не е намерен и заповедта за изпълнение му е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от подаване на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор от ответника П.И.Н.
и същата не е взела становище по исковете.
В
съдебните заседания по делото страните не се явяват и не се представляват.
Ищецът е депозирал писмена защита, с която заявява, че поддържа исковата молба
и моли да бъде постановено решение, с което съдът да уважи предявените
обективно кумулативно съединени установителни искове и да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника П.И.Н.,
че същата дължи всички присъдени суми съгласно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №524/2018г. по описа на РС-Пирдоп, като се претендират и
разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 524/2018г. по описа на Районен съд-Пирдоп като доказателство за развилото се заповедно производство.
Видно от същото е, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника П.И.Н. за сумата 481.55 лева - главница по Договор за паричен
заем № 73353 от 13.05.2016г.; 66.45 лева - договорна лихва от 15.08.2016г. до 13.02.2017г.;
480.17 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
от 12.08.2016г. до 13.02.2017г.;
205.63 лева - неустойка за предсрочна изискуемост; 99.62 лева - обезщетение за забава от 15.09.2016г. до 01.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 176.67 лева - разноски по делото за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 529/03.08.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия
иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На 13.05.2016г. ответникът П.И.Н. и
"Сити Кеш" ООД са сключили Договор за паричен заем № 73353. Посоченият договор, както и Погасителен план към
договора, Молба за сключване на договор за паричен заем, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия
по договор за заем, в сила от 01.05.2016г., са представени по делото и от
същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание. Видно от самия договор, параметрите
му са следните: сума по кредита – 600 лв.; размер на погасителната вноска –
78.29 лв.; ден на плащане – 13-то число; годишен процент на разходите –
47.966%, годишен лихвен процент – 40.08%, брой вноски – 9; дата на първо
плащане – 13.06.2016г.; обезпечение – запис на заповед, поръчител/банкова
гаранция; дата на последно плащане – 13.02.2017г.; обща сума за плащане –
704.58 лв. В договора е записано, че заемателят, с полагане на подписа си под
договора, удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на
600 лв. В чл.7, ал.4 от договора е предвидено, че страните се съгласяват, че
всички задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми
в случай на забава на плащане на месечни погасителни вноски или дължими
неустойки и нее необходимо заемодателят
даа уведомява допълнително за настъпилите събития. Предвидено е още, че при
настъпване на предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, в
размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума. В чл.8 е
предвидена неустойка в размер на 617.49 лв. в случай, че в три-дневен срок от
подписване на договора не се предостави необходимото обезпечение или то не
отговаря на условията, посочени в Общите условия.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017г. "Сити Кеш" ООД е прехвърлило на ищеца по
делото "Агенция за събиране на вземания" ЕАД свои вземания, описани
подробно в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо ответника П.И.Н.. С Писмо от 31.05.2017г. към процесния договор "Сити Кеш" ООД е
потвърдило извършената цесия, съгласно договора.
С Пълномощно "Сити Кеш" ООД е упълномощило
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД с правото да уведоми от негово
име длъжниците за извършената цесия.
Било е изпратено Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-СТК/73353 от 14.06.2017г. от ищеца в качеството на пълномощник на "Сити
Кеш" ООД, до ответника за извършената цесия, като видно от направеното
отбелязване в Известието за доставяне от дата 19.06.2017г. - "Получателят отсъства". Било е изпратено и второ Уведомително писмо от 25.10.2018г. от ищеца в качеството на пълномощник на "Сити
Кеш" ООД, до ответника за извършената цесия, като в Обратната разписка към
товарителница № 68056126 от 25.10.2018г. е отбелязано: "Няма такъв адрес и няма посочен тел.номер".
По делото съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема като безпристрастно и съобразено със
счетоводните записвания. От
същото се установява, че по договора за
паричен заем №73353 са направени само две вноски –
едната в размер на 146.90 лв., платена на 10.06.2016г., а другата в размер на
147.00 лв., платена на 30.07.2016г. Според експертизата заемодателят е начислил
неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 205.63 лв., която представлява
20% от сумата 1028.17 лв. – сбор от остатъците от главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора. Според заключението общо
дължимата сума по договора е 1233.80 лв., от която главница в размер на 481.55
лв., договорна лихва в размер на 66.45 лева за периода от 15.08.2016г.до
13.02.2017г., 480.14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
вза периода от 15.08.2016г. до 13.02.2017г. и 205.63 лв. – неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 14.09.2016г. Вещото лице е
изготвило и таблица за начислената лихва за забава, която и според експерта
възлиза на 99.62 лв. за периода от 15.09.2016г. до подаване на заявлението в
съда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца
към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит – за претендираните главница и договорно възнаграждение;
по чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД -
за
претендираното обезщетение за забава и по чл.422 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД – за претендираната неустойка.
По делото
се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи
процесните си права, а именно фактът, че между "Сити
Кеш" ООД
и ответника П.И.Н.,
като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 73353 на 13.05.2016г., по силата на
който ответникът е получил в заем сумата от 600
лева за срок до 13.02.2017г., при съответно
уговорени между страните конкретни параметри по заема - брой на вноските,
стойност на седмичната вноска, начален падеж, лихвен процент и начин на
плащане, както и други условия.
Договорът за потребителски кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Не се оспорва подписа, положен от името на ответницата под договора, както и
този, положен в
приложените и действащи към него в момента Общи условия. Не се оспорва и
подписа, положен от името на ответника в погасителния план към него и в
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит. Установява, се от приложения европейски информационен формуляр, че
предоставената в същия информация относно кредита съвпада с договора и ОУ към
същия, а така също и с твърденията по исковата молба.
Установено
бе по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави
уговорения кредитен ресурс в размер на 600.00
лева. Ответницата следва да се приеме, че е усвоила процесната
сума, доколкото договорът служи за разписка за получената сума в брой, а
заплащането на две вноски от нейна страна още веднъж доказва, че е получила
сумата, чието връщане е започнала да реализира.
Установява
се, че ответницата Н. не
изпълнила точно задължението си за връщане на заема, като е платила само две от дължимите вноски, като след юли
2016г. не е
платила нито една от остващите 7 погасителните
вноски. Съгласно уговорката в чл.7, ал.4 от договора за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, с
която Н. изрично се е съгласила и доколкото не се касае за заемодател-банкова
институция, вземанията на заемодателя за целия размер
на главницата на заема са станали
предсрочно изискуеми, считано от 14.09.2016
г. – след настъпване
датата на падежа на втората
просрочена погасителна вноска.
Без значение е в настоящия случай колко точно вноски са били просрочени, като
съобразно договора просрочването дори на една вноска, може да представлява
основание за заемодателя да обяви предсрочната изискуемост на вземанията по
договора.
Вземането
по процесния договор е било
валидно цедирано от заемодателя на дружеството ищец по силата на Приложение №
1/31.05.2017г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017г. Прехвърлянето на
вземанията е съобщено надлежно на ответницата чрез връчването на приложенията
към исковата молба със съобщението по чл.131 ГПК, извършено на 30.01.2019 г. На основание чл.235, ал.3
ГПК съдът отчита така
извършеното уведомяване след предявяване на иска и приема, че цесията е
породила действие, макар ищецът да не е
могъл да открие ответницата и да и връчи уведомленията в по-ранен момент.
Предвид
изложеното,
съдът следва да уважи в пълен размер предявения от ищеца "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД против ответницата П.И.Н. установителен иск за
главницата на заема в размер на 481.55
лв.
Искът в
частта за за договорна лихва в размер на 66.45 лв. за периода от 15.08.2016 до 13.02.2017
г. също е основателен. Размерът на договорната лихва , процентно изразен- 40.08
%, не противоречи на закона, нито на добрите нрави. С новата законодателна промяна от 2014 г. – чл.19, ал.4 ЗПК, се въведе
законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се нормира, че
„годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.“ С въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд
които уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на
императивна правна норма. Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е
използвала като мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави именно законната лихва за
просрочени задължения /която към настоящия момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр.
д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., II г.о., според които съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. Този критерий вече е неприложим, доколкото има законово
правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия случай,
равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в допустимите
от ЗПК рамки. В този смисъл, уговорената между страните договорна лихва не
влиза в противоречие със закона, а също така и с добрите нрави, доколкото не
може да се квалифицира като противоречащо на добрите нрави, съглашение
допустимо от закона.
Недължими обаче според съда и незаконосъобразно начислени
се явяват претендираните неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
480.17 лв. и неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 205.63 лв.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закон за
потребителския кредит (обн.ДВ бр.18/05.03.10г.) и неговите
императивни правни норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, предвид и
указанията, дадени с Тълкувателно решение
№1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС. Уговореното в чл. 6 от разглеждания
договор за заем се отнася до поемането на задължение за осигуряване на
поръчителство от трети лица или банкова гаранция, обезпечаващи плащането на
сумата по чл.
4, ал.1 от същия този договор и за непредставяне на това обезпечение в чл.8 е
уговорена неустойка в размер на 617.49 лв. При
тълкуване според правилото на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че
волята на страните е била да се създаде обезпечение по главното задължение.
Така цитираната неустойка в този случай не се отнася до вредите от
неизпълнението на главното задължение на заемателя. Вредите от неизпълнението в
срок на задължението за връщане на заема е уредено в договора за заем
самостоятелно. Така в чл.
7, ал.1 от договора за заем е
предвидено плащане на законна лихва при забава в погасителните вноски. В чл. 8 е договорено, че
непредоставянето на обещаните поръчителство или банкова гаранция е източник на
парично задължение, фиксирано в размер на 617.49
лева, начислено към всяка погасителна вноска в размер на 68,61 лв. В този смисъл
предварителното калкулиране на тази сума и приобщаването й към погасителните
вноски, които според волята на страните се отнасят до редовното изпълнение на
главното задължение по заемното правоотношение, води до значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, съизмерим с размера
на кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на
договаряне при потребителско кредитиране (чл.19, ал. 4
ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване
на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка.
В случай, че заемодателят в действителност е целял обезпечаване на договорното
задължение, то не е следвало да отпуска заема преди надлежното представяне на
обезпечение.
Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД
е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
Съдебната
практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите нрави приема, че
"добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на конто съдът
прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите па страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане па собствена изгода.
Така,
според съда клаузата на чл.8 от договора под формата на
неустойка за непредставяне на
договорно обезпечение противоречи на добрите нрави и по действителната си
същност представлява уговорена надбавка
над уговорената договорна лихва от 40,08 %. С оглед на така изложеното и при съобразяване
с разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗПК
съдът намира уговорката на чл.
8 от договора за нищожна
и като такива
същата не поражда права и
задължения за страните по процесното правоотношение. Ето защо, недължима се явява претенцията на ищеца за неустойка
за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 480.17 лева.
От доказателствата се установява, че по тази
недействителна клауза са били отнасяни суми, заплащани от ответницата Н. през
периода на договора, като обаче съдът не може да извърши прихващане без изрично
нейно възражение, а такова тя не е направила, доколкото не е взела никакво
участие в процеса и в този смисъл съдът намира, че следва да признае за
установена дължимостта на сумите за главница и договорна лихва в размера, в
който са поискани.
Неоснователен
е и искът за сумата 205.63
лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост на задълженията по
договора. Вземането за неустойка за предсрочна изискуемост се
обосновава с упражняване от страна на кредитора на потестативното му право да
счете за автоматично настъпила изискуемостта на главния дълг, ведно с
възнаградителната лихва, а също на неустойката за неизпълнението на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, доколкото размерът на тази неустойка
е обвързан с тези вземания и възлиза на 20 % от техния сбор. Очевидно е, че
тази неустойка не преследва нито една от присъщите за това съглашение
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а по същество представлява
кумулиране, наред с обезщетението за забава, и на допълнително обезщетение,
пряка последица от същата тази забава. В крайна сметка очевиден е и опитът едни
и същи вреди да бъдат обезщетени два пъти- веднъж чрез обезщетението за забава
и втори път- чрез неустойката за предсрочна изискуемост, като наред с това се
заплати и дължимата за целия срок на договора възнаградителна лихва, която по
същество представлява цената за ползване на предоставената в заем сума за целия
срок на договора, а също и вече разгледаната неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Законодателството
забранява с императивни правни норми неоснователното обогатяване, като наред с
това тази неусточена клауза се явява и в пряко противоречие със закона -
чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото е забранено начисляването на потребителя на
допълнителни такси, свързани със забавата, а също и с добрите нрави. С
оглед на това, уговорката за
посочената неустойка в чл.7, ал.4 от договора е нищожна, тъй като противоречи
на императивната норма на чл.33, ал.2 ЗПК,
според която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С оглед тази
норма от закона, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
заема (14.09.2016
г.), ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочената главница, но не и уговорената кумулативна неустойка от 20 % върху
просрочените суми. Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3
и чл. 33 ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит, на условия, при
които, освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни фиксирани по размер
разходи. Ето защо,
съдът следва да отхвърли като неоснователен иска за сумата 205.63 лв., представляваща
неустойка за предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
При гореизложените мотиви, съдът намира, че задълженията
за неустойка за непредставяне на обезпечение и неустойка за предсрочна
изискуемост са били изначално недължими, като предвидени в нищожни клаузи,
поради което не са могли да са предмет на цесия, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са само ликвидни и изискуеми
вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити.
Искът
за обезщетение за забава за времето от 14.09.2016 до 01.08.2018 г. в размер на 99.62 лв. е частично
основателен. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, така
посочената в исковата молба сума
е изчислена върху база, включваща както
главницата, така и други начислени
суми по договора. Дължимото по договора обезщетение в размер на законната лихва
следва да бъде изчислено само върху просрочената главница от 481.55 лв. Ето защо, съдът следва да уважи
иска за обезщетение за забава до
размера от 91.76 лв. и да отхвърли иска
като неоснователен за горницата над посочената сума до пълния претендиран
размер от 99.62
лв.
Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК
(01.08.2018 г.) вземането за непогасената главница по заема е било изискуемо
поради настъпилата на 14.09.2016г. предсрочна изискуемост на целия непогасен
размер на заема. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1
ЗЗД ответницата дължи на
ищеца законната лихва върху непогасената главницата от 481.55 лв. за времето от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410
от ГПК
(01.08.2018г.) до изплащане на вземането.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се
явява частично основателна, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив, включително когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, както повелява
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Според съда сторените от ищеца разноски възлизат общо на 453.34 лв. за
заповедното и исковото производство (по 26.67 лв. държавна такса за двете
производства, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съобразно обема
на свършената от юрисконсулта работа и в определен от съда размер и 200 лв. –
депозит за експертиза). От тях, при съразмерно изчисление на разноските за
уважената и отхвърлената част, съдът намира, че ответницата П.И.Н. следва да
бъде осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата
от 217.51 лв., от които 36.79 лв. за заповедното производство и 180.72 лв. - за
исковото производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземане на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2,
офис №4 против П.И.Н.,
ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** за сумите:
481.55 лв. /четиристотин осемдесет и един лва и петдесет и пет
стотинки/
-
остатък от главница по Договор за паричен заем №73353 от 13.05.2016 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и П.И.Н., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението;
66.45 лв. /шестдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/
- остатък от договорна/възнаградителна лихва за
периода от 15.08.2016г. до 13.02.2017г., които вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017г. между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и относно което вземане
е издадена заповед за изпълнение № 529
от 03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 524/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл.422 вр. чл.92 ЗЗД, от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис
сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 против П.И.Н.,
ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, установителни искове за съществуване на вземане на ищеца
спрямо ответника за сумите от: 480.17
лв. /четиристотин и осемдесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
неустойка за непредставено обезпечение за периода от 12.08.2016г. до
13.02.2017г. и 205.63 лв. /двеста и
пет лева и шесстдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 14.09.2016г., за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение № 529 от 03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 524/2018г. по описа на РС-Пирдоп, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2,
офис №4 против П.И.Н.,
ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** за сумата от 91.76 лв. /деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
от 14.09.2016г. до 31.07.2018г. и ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, установителен иск за
обезщетение за забава за горницата от 7.86 лв. /седем лева и осемдесет и шест
стотинки/ над признатите 91.76 лв. до пълния предявен размер от 99.62 лв., за
който е била издадена заповед за изпълнение № 529 от 03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 524/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
и 8 ГПК, П.И.Н.,
ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър
Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4, сумата 217.51 лв.
/двеста и седемнадесет лева и петдесет и една стотинки/, от които 180.72 лв. представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 36.79 лв. - деловодни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
524/2018
г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: