№ 199
гр. Добрич, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230103316 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. Добрич, ***, чрез адв. А. Р. - АК-Варна, с която срещу
„КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М. В. Л.. Исковете са с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 и 11 от ЗПК
и чл.23 от ЗПК. Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията
между страните, че договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип
„Кредитна линия“-решение, скл. на 11.10.2023г. между кредитодателя „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* и кредитополучателя Р. Д. Ц.,
ЕГН **********, е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. чл.11, ал.1,
т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК и на осн. чл.19 от ЗПК.
В ИМ се излага, че на 11.10.2023г. между страните по делото, е бил
сключен договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип
„Кредитна линия“-решение, По силата на договора ответното дружество е
отпуснало кредитен лимит в размер на до 4 000 лв. на ищцата, която се
задължила да върне предоставената сума в срок до 08.01.2022 г. на 6 месечни
вноски, при лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите 43.56 %.
Съгласно погасителния план към горепосочения договор за кредитна линия,
всяка погасителна вноска била в размер на 92.30 лв., включваща главница и
лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 11.11.2023 г., а
последната под номер 6 - с падеж 11.04.2024 г.
Ищцата е усвоила само 500.00 лв. по отпуснатата линия на 11.10.2023г.,
1
при договорна лихва в размер на 54 лв.
На същата дата, бил сключен и договор за възлагане на
поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД, съгласно който, поръчителят
„Кредит Гаранция” ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички
задължения на ищцата при условията и за срока на договор № 3-1-11765-
302490 за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“-решение, скл. на
11.10.2023г. Така, всеки месец, Д. следвало да внася и вноска по договора за
поръчителство в размер на 76.70 лв., или общо 460.20 лв., като общо сумата по
всяка вноска била в размер на 169.00 лв. /92.30 лв. плюс 76.70 лв./.
Ищцата твърди, че договор № 3-1-11765-302490 за потребителски
кредит, тип „Кредитна линия“-решение, е недействителен на осн. чл.22 от
ЗПК във вр. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, като е сключен в нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, чл.19, ал.1 от ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК, поради
следните съображения:
В ИМ се излага, че липсвала ясно разписана методика, относно
формиране на годишния процент на разходите по кредита, т.е кои компоненти
са включени в него и как е формиран посочения ГПР от 43.56 %. В ГПР
следвало да бъдат инкорпорирани всички разходи, които длъжникът следвало
да направи и които са свързани с кредитното правоотношение. Не ставало
ясно, как стойността на лихвения процент – 36.00 % се съотнася към ГПР.
Нарушение имало и на разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй
като, освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били
включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на
дължими такси за извършването им, поради което ответникът не е имал
правото да формира размер на ГПР от 43.56%. Посочването в договора на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Клаузата в договора,
сочеща неверен ГПР била в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК и чл.143, т.19 от ЗЗП. Нищожността на клаузи, регламентиращи
основен реквизит от съществено съдържание на договора за потребителски
кредит - ГПР, имали за правна последица изначална недействителност на
цялото заемно съглашение на основание чл.22 ЗПК.
Твърди се, че в нарушение на изискванията на чл.19, ал.1 и на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, е също и невключването в ГПР на разходите за заплащане на
възнаграждението по сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД, договор за
възлагане на поръчителство от 11.10.2023г. в размер на 460.20 лева. Счита, че
по този начин ищецът е заблуден, относно размера на ГПР, който ще се
прилага, поради което и тази клауза за ГПР била неравноправна. Твърди се, че
в съдържанието на договора не били включени и условията за издължаване на
кредита, както и общо дължимата сума по кредита.
Договорената между страните възнаградителна лихва в размер на 40,05
% годишно надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало
нарушение на добрите нрави, поради което клаузата от договора уреждаща
2
възнаградителната лихва се явявала нищожна.
Моли за уважаване на предявеният иск, като съдът постанови решение,
с което да прогласи нищожността на Договор №3-1-11765-302490 от
11.10.2023г. за потребителски кредит тип кредитна карта, като противоречащ
на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.
Ищецът претендира присъждане на сторените съдебни разноски по
делото.
На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В
законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, в който оспорва
иска по основание и по размер, като ответникът моли претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Отделно от горното, в срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество е
подало насрещна искова молба срещу Р. Д., като моли съдът да я осъди на осн.
чл.23 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, да му заплати сумата от 407.70 лв.,
представляваща останалия дължим остатък от усвоената чиста стойност на
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът потвърждава сключването на процесния Договор за кредит
от 11.10.2023г., по който ищецът е усвоил сумата от 500 лева, с фиксиран
лихвен процент 36 %, че кредитът е следвало да се върне на 6 вноски, всяка в
размер на 92.30 лв. Към момента имало само едно извършено плащане от
длъжника в размер на 92.30 лв., след което, плащанията били преустановени
от Р. Ц..
Оспорва изложените доводи за нищожност на договора, поради
противоречие с добрите нрави.
Месец 12.2023г., Д. сезирала ДРС с ИМ, в която поискала процесният
договор да бъде обявен за недействителен. Ако същият бъде прогласен от съда
за нищожен на сочените от кредитополучателя основания, тя следвало да
върне на кредитора на осн. чл.23 от ЗПК, чистата усвоена сума, без лихви и
такси. От приложената счетоводна справка, било видно, че сумата от 500 лв.
не е погасена, има направено само едно плащане от 92.30лв. от Ц. по първата
вноска, следователно, остатъкът от 407.70 лв. подлежал на връщане, ведно със
законната лихва върху сумата, което мотивирало ответникът да предяви
насрещният осъдителен иск срещу длъжника Р. Ц.. Ответникът претендира
присъждане на съдебни разноски.
Счита твърдението на ищеца за недействителност на договора за кредит
на основание чл.19, ал.1 от ЗПК във вр.с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, че не
могат да бъдат основание за недействителност на договора, тъй като не били
част от законоустановените основания за недействителност в чл.22 от ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
3
правна страна следното:
Не се спори, че на 11.10.2023г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД е сключен договор № 3-1-11765-302490 за потребителски
кредит, тип „Кредитна линия“-решение, с лихвен процент по кредита 36.00 %
и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43.56 %.
По делото е приет като писмено доказателство горепосочения договор,
от което е видно, че е уговорен кредитен лимит в размер до 4000 лв. и
минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 300.00 лв.
Уговорен е лихвен процент при максимален срок на кредита е 36 %.
Предвидено е обезпечение – поръчителство от две физически лица, наети по
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в
размер на 1500 лв., или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена
от кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя
дружество. Начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други
налични способи. Отразен е годишен процент на разходите при максимален
срок на кредита – 43.56 % при следните допускания: приема се, че кредитът се
предоставя за срок от 6 месеца, считано от датата на първоначалното му
усвояване и че окончателното плащане, направено от кредитополучателя,
погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива;
главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и
погасяването започва един месец след датата на първоначалното му
усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с
еднократно
плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите
усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от
кредитополучателя настъпват в рамките на период от 6 месеца; лихвата и
другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания
на главницата, съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.
В чл.1, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят
се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по този договор, да осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на
1500 лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя
дружество, съгласно списък.
Кредитополучателят се задължава да върне при условията и срока на
договора предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и други
разходи.
Съгласно чл. 2.1. от договора за кредит, кредитополучателят има право
да заявява и усвоява парични суми по договора до размера на кредитния
лимит и се задължава да заплаща вноските за издължаването им, съгласно
погасителния план, приложим към съответната сума. Съгласно ал. 4, всяка
4
сума по договора се отпуска след оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя.
Съгласно чл. 10 от договора, същият се сключва за неопределен срок.
В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят има
право да прекрати договора с отправяне на 1-месечно писмено предизвестие, а
кредиторът съгласно ал.2 може да го прекрати с 2 месечно писмено
предизвестие.
Предвидено е, съгласно чл.12 от договора, право на прехвърляне на
правата и задълженията по договора.
В чл. 7 от договора е визирано, че в случай на просрочие на вноска по
кредита и/или на другите дължими суми, съгласно условията на договора,
кредитополучателят дължи на Кеш Кредит, лихва за просрочени плащания с
годишен лихвен процент в размер на стойността на съответното забавено
плащания с годишен лихвен процент в размер на 10 % от стойността на
съответното забавено плащане, ведно с направените, както съдебно, така и
извънсъдебно, разходи за събиране на вземането, като забавата и
неизпълнението по кредити се отразяват в Централния кредитен лимит (ЦКР).
Отразено е, че разходите за събиране на вземането включват разходи за
изпращане на текстови съобщения и напомнителни писма, разходи за
извършване на напомнителни обаждания, разходи за посещения на служител
на адреса, както и разходи за ангажиране на човешки ресурс в процеса по
събиране на вземането. Страните са се договорили разходите да не
надвишават 100 лв. месечно. Сочи се, че за посещението на служител се
съставя протокол, а в случай, че лицето не бъде открито на посочения адрес,
се поставя напомнителен стикер.
В чл. 31 от ОУ е предвидено, че при забавяне на плащането с една или
повече вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
вноска, ведно с направените от кредитора разходи за събиране на вземането за
телекомуникационни и куриерски услуги.
В чл. 32 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не
изплати в срок две или повече вноски, кредиторът има право да направи
вземането си предсрочно изискуемо, считано от падежната дата на втората
последователно непогасена вноска. Договорът за кредит се прекратява след
заплащане на всички финансови задължения от страна на кредитополучателя
към кредитодателя, съгласно условията на договора за кредит тип.
Към договора е представен и погасителен план /л.21/, в който е отразено,
че предоставената в заем сума се връща чрез заплащане на 6 месечни вноски,
всяка от които в размер от по 92.30 лв., платими в срок до 11.04.2024г.
Представен е и приет като писмено доказателство и Погасителен план с
включено възнаграждение за обезпечение /л.42-43/. Не се установява да е
сключван договора за възлагане на поръчителство и да са претендирани от
ищеца суми за възнаграждение за поръчителство.
5
От приетата като писмено доказателство, справка от счетоводството на
ответното дружество /л.104/, се установява, че към настоящия момент е
заплатена главница по договора за кредит в размер на 500 лв. и лихва в размер
на 15.21 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно–счетоводната експертиза
/л.169-172/, се установява, че ГПР е 43.56 %, като в него като разходи,
възложени в тежест на заемателя, определени по чл. 19, ал.1 от Закона за
потребителския кредит е включена само договорна лихва. Вещото лице
посочва, че процентът, с който би се оскъпил кредита в случай на постигната
договорка за заплащане на възнаграждение за услугата поръчителство е
205.60 %.
От кредитополучателя Р. Ц. по процесния договор за кредит от
11.10.2023г. е усвоена сумата от 500.00 лв., като от лицето е направено само 1
плащане на 11.11.2023г в размер на 92.30 лв. по първа месечна вноска по
погасителния план към договора.
Ако се приеме, че кредитополучателят дължи на кредитора връщане на
разликата между чистата стойност на усвоения кредит от 500.00 лв., намалена
със сумата от 92.30 лв. на извършеното плащане от кредитополучателя, то
дължимата сума от последния би била в размер на 407.70 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като пълно,
обективно и неоспорено от страните.
От събраните доказателствао делото се установява безспорно, че между
ищеца Р. Д. и КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД са възникнали правоотношения,
произтичащи от сключен договор за потребителски кредит тип кредитна
линия, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът
– физическо лице се явява потребител на финансова услуга.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
6
разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от
потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. ГПР, съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК,
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
В договора за кредит не е посочен Годишен процент на разходите по ясен
и разбираем за потребителя начин, определящ финансовата тежест от
сключване на договора за кредит. Условията за прилагането на ГПР са неясни,
както и не ясно, какво се включва в него, доколкото се говори за различни
лихвени проценти, при които се взима предвид най- високата стойност от тях.
В това число не е ясно, уговорената по договора лихва от 36 %, как се
начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли,
фиксирана ли е или се променя, което отново води до неяснота за размера на
ГПР, какво включва същия и каква лихва се включва в него, какви други
стойности и разходи го формират, което на практика води до липса на ясно
посочен и приложим по делото ГПР и ясни условия за прилагането му. Наред
с това липсата на яснота, относно условията за прилагане на лихвения
процент създават пречка за определяне и на лихвения процент на ден при
отказ от кредита, такъв изрично и не е посочен в договора, което води до
нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Този извод не се променя от
заключението на вещото лице, което посочва, че ГПР е 43.56 %, доколкото
потребителят не следва да разполага със специални знания, а следва при
сключване на договора за кредит по ясен и разбираем начин да са описани
параметрите на постигнатите договорености и размера на подлежащите на
връщане суми.
С оглед изложеното, съдът приема, че сключеният между страните
договор е недействителен, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от
ЗПК.
Неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, води до
недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание гореизложените доводи, съдът счита, че искът за
обявяване на договора за кредит за недействителен, е основателен и следва да
се уважи.
При този изход на главния иск, съдът следва да разгледа насрещните
искове с пр. осн. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от кредитора „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД срещу кредитополучателя Р. Ц. си да се произнесе
по тях.
Ответникът – потребител не оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен договор за кредит по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, както и че по кредита е усвоена от Р. Д. сума
7
в размер на 500.00 лв. на 11.10.2023г. Това обстоятелство се установява и от
заключението на вещото лице по ССчЕ. От представения по делото
погасителен план, е видно, че падежът за връщане на предоставената в заем
сума, е настъпил на 11.04.2024г.
Предвид установената по делото недействителност на договора за
кредит, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която
постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. С Решение № 50174/26.10.2022 г.
по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК
вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието, че при установена в хода на исковото
производство недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно
чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на
дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита /Решение
№50056/29.05.2023г. по т. д. №2024/2022г. по описа на ВКС, ТК, 1 т.о./. А
чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на сумата от 500
лв., която е усвоена от потребителя, а той е погасил само първата вноска в
размер на 92.30 лв. и така, разликата от 407.70 лв. /500.00 лв. – 92.30 лв./,
трябва на осн. чл.23 от ЗПК да се върне от Р. Д. на кредитора. Ответницата по
насрещния иск, чиято е доказателствената тежест за това, не установи при
условията на пълно и главно доказване, че е заплатила изцяло задължението
си по договора за кредит. Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане
на главница по договора за кредит, следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер от 407.70 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на спора по главния иск /за обявяване недействителност
на процесния договор за кредит/ и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза
ищеца Р. Д., следва да се присъдят направените разноски, съобразно
представения и приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването
им. С Определение №355/31.01.2024г., съдът е освободил ищцата от
заплащане на държавна такса в размер на 50.00 лв. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер от 400.00 лв. за внесен депозит за
съдебно – счетоводна експертиза /приложена разписка от 25.11.2024г. на л.164
по делото/, като същата сума следва да се присъди изцяло.
Съдът, следва да осъди ответника да заплати по сметка на ДРС, сумата
от 50.00 лв. – дължима държавна такса по предявения иск от Р. Ц. /с оглед
обстоятелството, че ищцата е освободена от внасяне на д. такса на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК/.
Представен е договор от 05.12.2023г. за правна защита и съдействие
между ищцата и процесуалния и представител адв. А. Р. от АК-Варна /л.66/, в
който е уговорено защитата на Р. Ц. по настоящото дело да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал.2, в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер,
съобразно уважената искова претенция, съдът определя на осн. чл.7, ал.2, т. 1
8
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
стойност 400.00 лв., с оглед диспозитивното начало. В случая, е представен
договор за правна защита и съдействие с адв. А. Р. от АК-Варна в полза, на
който следва да се присъди възнаграждението.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза ищеца
по насрещния иск - „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, следва да се присъдят
направените разноски, съобразно представения и приет списък по чл. 80 ГПК
и доказателства за извършването им. Така, гореупоменатото дружество е
сторило разноски в размер на 450.00 лв., от които: 50.00 лв. – внесена
държавна такса /л.107 – платежно нареждане от 11.03.2024г./ и 400.00 лв. –
адвокатско възнаграждение /уговорено и платено, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2024г., приложен на л.106 и пълномощно –
л.105/.
Ответната страна по насрещния иск е направила възражение за
прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, което като неоснователно, следва да
оставено без уважение. Съображенията за това са следните: уговореното адв.
възнаграждение между КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и процесуалния му
представител е на установения минимум, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г на ВАС, предвид цената на иска /407.70 лв./, както и това, че делото
не е с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. Д.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, *** и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от М. В. Л., че договор № 3-1-11765-302490 за потребителски
кредит, тип „Кредитна линия“-решение, скл. на 11.10.2023г., е
недействителен, като противоречащ на императивните изисквания на чл.
22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. В. Л. да заплати
по сметка на ДРС, сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/ - дължима държавна
такса по предявения иск от ищцата Р. Ц. Д., /която е освободена от внасяне на
държавна такса в настоящото производство на осн. чл.83, ал.2 от ГПК/.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. В. Л. ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, ***, съдебни
разноски в размер 400.00 лв. /четиристотин лева/ - внесен депозит за
съдебно–счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. В. Л.
9
да заплати на адв. А. Р. от АК-Варна, личен №*********, със съдебен адрес:
град Варна, ул. „Шар“ №22, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ -
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. В. Л., на осн.
чл.23 от ЗПК във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 407.70 лв.
/четиристотин и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
разликата между чистата стойност на усвоения от Р. Ц. Д. кредит в размер на
500.00 лв. по договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип
„Кредитна линия“-решение, скл. на 11.10.2023г. между страните, намалено със
сумата от 92.30 лв. – извършено плащане на първа вноска по кредита от
кредитополучателя Р. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.03.2024г. /дата на подаване на насрещната искова молба/ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. В. Л., сумата от
450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляващи съдебни
разноски, сторени от ищеца по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10