№ 324
гр. Сливен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104915 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл.
240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 7650 лв., от които сумата от 5700 лв., съставлява главница по
договор за заем от 08.06.2017 г., а сумата от 1950 лв., съставлява неустойка за забава по
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК -29.06.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира
сторените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 08.06.2017 г. бил сключил в качеството си на заемодател договор за
заем с ответника, като последният се бил задължил в срок до 30.06.2018 г. да върне заетата
му сума от 6500 лв. В договора имало клауза, че същият служи като разписка за получената
сума от заемополучателя. На 20.06.2017 г. заемополучателят бил върнал част от заетата сума
от 800 лв., като не бил погасил остатъка от главницата от 5700 лв. В чл. 7 от договора за
заем между страните била уговорена неустойка при забава на плащането на паричното
задължение в размер на 0,1 % на ден върху незаплатената част от заетата сума, но не повече
от 30 % от цялата заета сума. Ответникът не бил заплатил остатъка от главницата в размер
на 5700 лв., поради което на основание чл. 7 от договора за заем следвало да заплати и
неустойка в размер на 30 % от 6500 лв. или сумата от 1950 лв.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
на 7650 лв., от които сумата от 5700 лв., съставлява главница по договор за заем от
08.06.2017 г., а сумата от 1950 лв., съставлява неустойка за забава по договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК -29.06.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира сторените по делото разноски в
исковото и в заповедното производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна.
В насроченото открито съдебно заседание ищецът чрез неговия процесуален представител
по чл. 32, т. 2 ГПК Т. СВ. П., който моли да бъдат уважени предявените искове като
основателни. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В насроченото открито съдебно заседание ответникът чрез назначения му особен
представител в хода на производството адв. Л.А. оспорва предявените искове като
неоснователни, прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение
на претенцията за заплащане на неустойка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното:
Правната квалификация на така предявения положителен установителен иск е чл. 422
ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД. Ищецът носи доказателствена тежест да установи наличието на
договорни отношения по договор за заем между страните, предаването на заетата сума на
ответника, както и настъпването на падежа на задължението. Следва да докаже и
осъществяването на фактическия състав на неустойката за забава предвидена в чл. 7 от
договора за заем, а именно изпадането на длъжника в забава по отношение на плащането на
неплатения остатък от главницата, както и нейния размер.Ответникът следва да установи
изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на дължимите суми.
Приложено е ч. гр. д. № 2551/2021 г. на СлРС, от което се установява, че по
заявление на ищеца, депозирано на 29.06.2021 г., е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземанията, предмет на
настоящия иск- сумата от 5700 лв., съставлява главница по договор за заем от 08.06.2017 г.,
а сумата от 1950 лв., съставлява неустойка за забава по договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -29.06.2021
г. до окончателното й плащане. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен
иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между страните е подписан договор за паричен заем от 08.06.2017 г., по силата на
който, на ответникът е предоставена заемна сума в размер на 6500 лева. Заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 30.06.2018 г. по см. на чл. 1 от договора. Заемодателят
предоставя на заемателя сумата от 6500 лв. в деня на сключването на договора, като в чл. 1
от същия е предвидено, че договора има силата на разписка за предаването на сумата от
заемодателя и получаването на сумата от заемателя.
На 20.06.2017 г. заемополучателят е върнал част от заетата сума от 800 лв., което е видно от
представената разписка за получена сума, като не е погасил остатъка от главницата от 5700
лв. В чл. 7 от договора за заем между страните е уговорена неустойка при забава на
плащането на паричното задължение в размер на 0,1 % на ден върху незаплатената част от
заетата сума, но не повече от 30 % от цялата заета сума. Ответникът не е заплатил остатъка
от главницата в размер на 5700 лв., поради което на основание чл. 7 от договора за заем
2
следва да заплати и неустойка в размер на 30 % от 6500 лв. или сумата от 1950 лв.
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са
налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от
представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за заем, усвоена
е от заемателя предоставената сума от 6500 лв., доколкото в чл. 1 от договора е предвидено, че
същият служи като разписка за предаване на сумата, настъпил е падежа на задължението за
връщане на главницата с настъпването на крайния срок на договора за заем -30.06.2018 г. по чл. 1
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-29.06.2021 г.
Ответникът не доказа връщане на остатъка от заетата сума в размер на 5700 лв., тъй като се
установи от представената по делото разписка, че същият е заплатил единствено сумата от 800 лв.
на 20.06.2017 г.
Съответно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло в размер на 5700 лв. Като законна последица от уважаване на
иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.06.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът успя да докаже по предявения положителен установителен акцесорен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД осъществяването на фактическия състав на
неустойката за забава предвидена в чл. 7 от договора за заем, а именно изпадането на
длъжника в забава по отношение на плащането на неплатения остатък от главницата, както
и нейния размер. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Предпоставките и хипотезите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.
4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените в него указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и
неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или мораторна), вида на неизпълнение
на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В настоящият случай преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената
неустойка, която се изчислява като 0,1 % от незаплатената част от заетата сума за всеки ден
3
от забавата, но не повече от 30 % от размера на заетата сума е в съответствие с присъщите й
по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като е съобразен с естеството на
обезпеченото задължение, както и с възможните вреди от неизпълнение на задължението на
длъжника да заплаща дължимата сума.
Съдът счита, че възражението за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
вземането на ищеца за неустойката направено от особения представител на ответника в
открито съдебно заседание е преклудирано, тъй като по см. на чл. 133 ГПК ако в срока за
отговор на исковата молба ответникът не направи възражения, включително и тези за
изтекла в негова полза погасителна давност същите не могат да бъдат направени по-късно
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито не се
установяват в настоящото производство. Ответникът е получил лично по местоработата си
исковата молба и приложенията към нея, но не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор
на исковата молба, в който да релевира и своите възражения.
С оглед на изложеното и предявения акцесорен иск следва да бъде уважен като основателен
в пълен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата от 866,50 лв.,
съставляваща общ размер на сторените в исковото производство разноски и сумата от 154
лв., съставляваща общ размер на разноските сторени в заповедното производство.
Така мотивиран, Сливенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че ИВ. СТ. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** , дължи на СВ. Г. П.,
ЕГН: ********** от гр. **** сумата от 5700 лв., съставляваща изискуема главница по
договор за заем от 08.06.2017 г. и сумата от 1950 лв., съставляваща неустойка за забава по
чл. 7 от договора в размер на 30 % от заетата сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -29.06.2021 г. до
окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2551/2021
г. на СлРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** , да заплати на СВ. Г. П., ЕГН:
********** от гр. **** сумата от 866,50 лв., съставляваща общ размер на сторените в
исковото производство разноски и сумата от 154 лв., съставляваща общ размер на
разноските сторени в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5