РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Белоградчик, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200158 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на от „Мрак 68” ЕООД – с. Д., общ. Р., обл. В.,
представлявано от М. К. М. – управител, чрез адв. Н. А. от АК Видин, против
Наказателно постановление № 05 – 2200074/ 08.07.2022 г. на Директор на Д
„ИТ” – гр. Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3
КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.,
за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в същата съображения. Доводите за исканата отмяна са,
че от страна на дружеството не е осъществен състава на административното
нарушение, за което е наказано, тъй като отношенията между него и лицето
А. Б. Т. не са трудовоправни, поради което и дружеството не е имало
задължението да сключи със същия трудов договор. Подробни доводи за
исканата отмяна, са изложени в депозираната по делото Жалба против
процесното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание, наказаното юридическо лице се представлява от
процесуален представител – адв. Н. А. от ВАК. Пълномощникът поддържа
жалбата и моли съда да отмени Наказателното постановление. Подробни
съображения са изложени в представена по делото Писмена защита.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото
са допуснати и разпитани свидетелите А. Б. Т. и М. М. Р. – и двамата от с. Д.,
общ. Р., обл. В.
Въззиваемата страна се представлява в процеса от процесуален
представител – ст. Юрисконсулт Д. В. – М. Оспорва жалбата и пледира, съда
да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно,
тъй като е доказано по безспорен начин осъществяване на административно
нарушение от наказаното ЮЛ. Подробни за това са изложени в представената
по делото Писмена защита. Твърди се, че сключения граждански договор на
практика представлява трудов такъв, тъй като е уговорено място, както и
изпълнение еднородни повтарящи се действия – траурни и погребални
услуги.
По делото е допуснат и разпитан свидетелят на въззиваемата страна: П.
Ц. П. – актосъставител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално
допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в
законния срок, пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Свидетелят на въззиваемата страна П. П.– актосъставител, на длъжност
«главен инспектор» към Д «ИТ» – гр. Видин, описа следната фактическа
обстановка :
По повод подаден сигнал в Д „ИТ“ – гр. Видин, на 23.05.2022 г., около
11:00 часа, от контролните органи била извършена проверка в обект –
Гробищен парк с. Д., общ. Р., обл. В. При проверката, на място било
установено лицето А. Б. Т., с ЕГН **********, който копаел гроб във връзка с
предстоящата погребална церемония в същия ден. На лицето А. Т. била
представена за попълване Декларация от лице, работещо по
2
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка
по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание
чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т. 3 и чл.402, ал.2 от
Кодекса на труда. В Декларацията, същия посочил, че работи в „Мрак 68“
ЕООД от една година, с работно време от 08:00 ч. до 13:00 ч., с дневно
трудово възнаграждение – 30.00 лв. Свидетелят П. показа, че на 02.06.2022 г.
в Д „ИТ“ – гр. Видин, при извършена и проверка по документи на фирмата –
жалбоподател, в хода на която е установено, че с лицето А. Т. има сключен
граждански договор от дата 01.05.2022 г. Свидетелят заяви, че предвид
обективираните в Декларацията обстоятелства от А. Т. – че има работно
място, работно време, работи в дружеството от една година и с инструменти
предоставени от Управителя на дружеството, то отношенията с
жалбоподателя е следвало да бъдат уредени като трудовоправни, а не със
същия да бъде сключен граждански договор.
За нарушение на чл. 61 ал.1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ – че дружеството
е допуснало на 23.05.2022 г. да работи лицето А. Т.., без да има сключен
трудов договор с него преди това, св. П. П., съставил на дружеството –
жалбоподател АУАН № 05 – 2200074/ 08.06.2022 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 05 – 2200074/ 08.07.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.
Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал,
обсъден заедно и по отделно, намира следното от фактическа и правна страна:
Безспорно доказано е от материалите по делото, че на инкриминираната
дата 23.05.2022 г., св. А. Б. Т. е работел в Гробищния парк на с. Д., като е
копаел гроб във връзка с предстояща погребална церемония в същия ден. На
място с него работел и св. М. Р., извършвайки същата дейност.
На лицето А. Т. е предоставена за попълване Декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с
чл.402, ал.1, т. 3 чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, която същия попълнил
,
3
собственоръчно. В нея, св. А. Т., декларирал, че работи в „Мрак 68“ ЕООД, на
обект Гробищен парк, с работно време от 08:00 ч. до 13:00 ч. и получава
дневно трудово възнаграждение в размер на 30. 00 лв.
Безспорно е, че Декларацията представлява частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила. Съдът обаче
намира, че с оглед останалите събрани по делото доказателства, тази
доказателствена сила бе оборена, тъй като писменото доказателство не
корелира с останалия събран по делото доказателствен материал.
В този смисъл, съдът кредитира показанията на св. А. Т. и св. М. Р.,
въпреки, че същите са в близки взаимоотношения с жалбоподателя, предвид
съществуващите между тях договорни взаимоотношения. Съдът цени техните
показания, тъй като същите са от съществено значение за изхода на делото и
разкриват обстоятелства, от които съдът прави обуславящи за изхода на
делото изводи.
При обстоятелствения разпит на свидетелите на жалбоподателя, съдът
приема, че се доказа тезата на последния – а именно, че работещото на
мястото на проверка лице А. Б. Т. не е престирал труд по трудово
правоотношение, поради което и отношенията им не следва да бъдат уредени
като трудовоправни.
Въпреки, че Декларацията е попълнена по този начин, всички останали
доказателства сочат на друг правен извод. И двамата свидетели на
жалбоподателя чистосърдечно заявиха пред съда, че Управителя на
дружеството – жалбоподател ги наема на работа само когато в селото има
погребения и се налага да се изкопае гроб. И двамата свидетели еднопосочно
и безпротиворечиво показаха пред съда, че не ходят на работа всеки ден, а
само когато се налага, като съществуват и продължителни периоди – от
месец време, в които управителят на дружеството не ги е търсил за работа. И
свидетелят А., и св. Р. заявиха с показанията си, че не извършват поддръжка
на Гробищния парк, а ходят само когато има погребение, изкопават гроб и си
тръгват. Нямат никакъв ангажимент за извършване на други дейности освен
тази.
Св. А. заяви, че по принцип работи на частно при други хора и дори е
имало случаи в които е отказвал на управителя на жалбоподателя да отиде да
копае гроб, в случай, че в същия ден е поел ангажимент да работи при други
4
хора.
Свидетелят показа пред съда, че инструментите, с които работи, си ги
осигурява сам, като от страна на М. М. са му предоставяни такива, като в
случай че неговите се повредят в момента.
При обстоятелствения разпит на същия този свидетел във връзка с
попълването на Декларацията, предоставена му от контролните органи в деня
на проверката, същия заяви, че е записал като работно време часови диапазон
от 08:00 ч. до 13:00 ч., тъй като това е времето, необходимо за изкопаване на
гроб. Същият заяви: „За това време, което съм написал като работно време
трябва да изкопая гроба и затова съм написал, че е работното ми време“.
Заяви, че не прави разлика между граждански и трудов договор и никога не
му се налагало да посещава държавни институции и няма познания по този
въпрос.
В пълна корелация с неговите показания, са и тези на другия разпитан
по делото свидетел М. Р., от чиито показания също се установи, че двамата
извършват тази услуга епизодично, само при нужда – когато има погребение
и в случай, че не са ангажирани с други дейност, а не всеки ден, при спазване
на работно време.
Поради това, съдът приема, че отношенията между страните нямат
характера на трудовоправни такива. В случая, лицето А. Т. не е подчинено на
работен режим, трудова дисциплина и ред, не са му осигурени определени
условия за работа, няма организиран работен процес, няма установено
работно време, работно облекло, регламентиран отпуск и почивни дни.
Поради това, липсват основните елементи и характеристики на трудовия
договор. В случая, целта е извършване на услуга и постигане на определен
резултат, конкретизирани по вид, и характеризиращи се с относителна
самостоятелност от изпълнителя – да извършва услугата при възможност, да
си осигурява сам облекло и инструменти.
Както сам заяви свидетелят Т., той е ниско грамотен, не познаващ
законодателството, живее в малко населено място, не разграничава
граждански и трудов договор, не се е налагало да посещава държавни
институции. Това обяснява начина, по който е попълнил предоставената му от
контролните органи Декларация. Потвърждение на този извод, е и
обективираното в Декларацията от декларатора, че получава 30.00 лв.
5
трудово възнаграждение дневно. Ноторно известно е, че трудовото
възнаграждение се уговаря на месец, а не на ден. Това също е индиция, че св.
Т. не е престирал труд по трудово правоотношение, не е получавал
константно месечно възнаграждение, а възнаграждение за възложена и
свършена от него работа, поради което и отношенията се съотнасят към
договор за изработка.
Във връзка с направено от процесуалния представител на въззиваемата
страна доказателствено искане, Управителят на жалбоподателя даде
обяснения в които заяви, че между представляваното от него дружество и
Община – Ружинци – собственик на Гробищния парк в с. Д., няма сключен
Договор за поддръжката и почистването му.
От всичко изложено по – горе, съдът извежда правен извод, че
отношенията между св. А. Т. и жалбоподателя са съотносими към Договор за
изработка, за постигане на конкретен резултат, за което възложителя заплаща
възнаграждение на изпълнителя при свършена и приета без възражения
работа. Поради това, жалбоподателят не е имал задължението да уреди
отношенията си с лицето А. Т. като трудовоправни, съгласно чл. 1, ал. 2 КТ.
Съдът приема, че обвинението в извършване на административното
нарушение се явява недоказано от обективна страна, поради което и
ангажираната от жалбоподателя адмонистративнонаказателна отговорност
следва да отпадне. Не се доказа по един категоричен и безспорен начин
неспазване от страна на жалбоподателя, на императивните норми на КТ – в
частност на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
По разноските :
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
6
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни
доказателства – договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските. Поради това, въззиваемата страна следва да понесе в своя тежест
направените от жалбоподателя за разноски за адвокат в процеса, в размер на
300.00 лв., което е и минималния размер на адвокатското възнаграждение по
този вид дела.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление
№ 05 – 2200074/ 08.07.2022 г. на Директор на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на
„МРАК 68“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.
Д., общ. Р., обл. В., ул. „.....................“ № ..., представлявано от М. К. М. –
Управител, осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева),
за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Видин, гр. Видин,
ул. „Дунавска“ № 6, представлявана от Надежда Симеонова – Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „МРАК 68“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление – с. Д., общ. Р., обл. В., ул. „.....................“ № ..., представлявано от
М. К. М. – Управител, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7