Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 439
22.11.2013г.
гр.С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският окръжен съд, Гражданско
отделение, Четвърти състав
на двадесет и четърти октомври 2013г.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар П.Г.
като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 1186/2012г. по описа на ОС- Ст.Загора,
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е на основание чл.108 от ЗС във вр. с
чл.211, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е Искова молба от 1 бр.
ищца- пълнолетната българска гражданка Р.Х.С. *** против 1 бр. ответничка–
пълнолетната българска гражданка Д.М.Б.-***, в която се твърди, че на основание
саморъчно завещание от 11.11.2004г., съставено от покойната Р. Д. М. в нейна
полза, тя е собственик на следния недвижим имот, подробно описан в нот.акт №
35, т.1, нот.дело № 108/1972г. на нотариуса при Народния съд- гр.С.З., а именно- АПАРТАМЕНТ *, находящ се в ***, със застроена площ от 70,08 кв. м, състоящ
се от: спалня, хол, кухня, антре, клозет- баня, заедно с прилежащите таванско
помещение и избено помещение, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж в мястото, където е построена жилищната сграда,
който имот понастоящем представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.516.163.1.5, находящ се в страда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта:
68850.516.163.1.2, над обекта: 68850.516.163.1.8. Твърди, че по силата на
горепосоченото завещание тя е собственик и на описания в него ГАРАЖ, находящ се
в ***, който не е предмет на настоящето дело, тъй като до настоящия момент не е
успяла да намери документа за собственост за този отделен обект в имота на
името на завещателката си. Заявява, че завещателката й Р. Д. М. е починала на 30.01.2012г. и от тази дата тя
е собственик на гореизброените имоти. Счита, че оставеното саморъчно завещание
в нейна полза е обявено от нотариус и вписано в Агенцията по вписванията/АВ/-
Ст.Загора. Недвижимите моти са записани като нейна собственост и в отдел
„Местни данъци и такси" на Община- Ст.Загора, и че съответно тя е
задължена да плащам всички данъци и такси за тях. Заявява, че въпреки
изложеното, вече близо 1 г., ответницата без правно основание владее завещаните
й имоти, сред които е и гореописания апартамент. Ключът за апартамента е в нея,
като във водените устни разговори отказвала да й го даде. Тя изчакала
достатъчно време след смъртта на завещателката, но въпреки добронамереното й
поведение, поставения проблем оставал нерешен. Ето защо изпратила до
ответницата Нотариална покана, с която изрично я предупредила да преустанови
всички действия, с които препятства неоснователно правото й на собственост
върху гореописаните имоти. Поканила я е и да й предаде ключовете от апартамента
и всички досега получени доходи от отдадените под наем гараж и избено помещение,
което било видно от приложената нотариална покана с Акт № 89, т.1, рег.№
3050/20.09.2012г. на нотариус Антония К., рег.№ 309 на НК, с район на действие
РС- Ст.Загора. Във връзка с изпратената нотариална покана, е бил съставен и
Констативен протокол № 93, т.1, рег.№ 3108/26.09.2012г. на нотариус Антония К.,
като в него е било отразено изявлението на ответницата, че в нейна полза също
било направено завещание на 23.01.2012г.- т.е. непосредствено преди смъртта на
завещателката, и поради това и с този аргумент тя оспорва правото й на
собственост върху имотите, предмет на завещанието. В Протокола е било отразено изявлението на нейния адвокат, че в
полза на ответницата няма съставено завещание и такова не е вписано в АВ-
Ст.Загора. След направена проверка в АВ- Ст.Загора, непосредствено преди
образуването на настоящето дело, също установила, че липсва подобно вписване на
завещание в полза на ответницата. От изложеното счита, че е видно, че тя е
собственик на описания по-горе апартамент, като същия се владее от ответницата
без правно основание. Ето защо за мен е налице правен интерес от предявяването
на настоящия ревандикационен иск, поради което и тя моли съда да ги призовете
на съд и след като докажа основателността на гореизложените обстоятелства, да
постановите решение, с което да осъди ответницата Д.М.Б.- ЕГН-********** да й
предаде собствеността и владението на процесния недвижим имот, ведно с всички
законни последици от това.
Претендира
изцяло заплащане на направените разноски по настоящето дело.
Ищцата в Становището си по Отговор от ответницата на
първоначалната ИМ сочи, че ще се
ползва изцяло от всички оспорени доказателства от ответницата, представени с исковата молба, че оспорва основателността на направеното
фактическо твърдение в отговора,
че в полза на ответницата е съставено ново завещание, което отменяло предходното завещание от 11.11.2004г., с аргументите, че в молбата от 23.01.2012г. изобщо нямало изразена
воля за завещаване. Изцяло неоснователни
са били твърденията на ответницата, че в нейна полза е завещан процесния имот, същият не бил индивидуализиран по
никакъв начин в молбата от 23.01.2012г.,
представената молба от 23.01.2012г. нямала характер на
завещание. Дори да се приеме, че в
тази молба е изразена воля за отмяна на завещанието, представено с исковата молба, по аргумент от разпоредбата на
чл.38 от Закона за наследството ЗН/, тя не можела да обуслови отмяна на завещанието. Също така Молбата от 23.01.2012г. е била съставена изцяло
под груб и неморален натиск от ответницата,
непосредствено преди смъртта на завещателката й. В тези последни дни от живота й, тя била в изключително тежко
здравословно състояние и не можела да
разбира смисъла и значението на извършеното от нея. Ето защо според нея
изразената воля на завещателката й в молбата от 23.01.2013г. е изцяло опорочена и според нея не може породи
сочените правни последици от
ответницата.
В писмения Отговор на насрещната ИМ от ответницата по първоначалния иск
Д.М.Б., ищцата по първоначалния иск Р.Х.С. заявява, че предявеният
насрещен иск за собственост е допустим, но по същество е изцяло неоснователен,
тъй като както е посочила и в становището си във връзка с депозирания отговор от Д.Б.
на първоначалната искова молба, оспорва факта, че в полза на
ответницата е съставено ново завещание, което отменяло предходното
завещание от 11.11.2004г. Твърди, че в молбата от 23.01.2012г. изобщо
няма изразена воля за завещаване. Счита, че изцяло неоснователни са твърденията на ищцата по насрещния
иск, че в нейна полза е завещан един от
имотите, предмет на първоначалния иск, тъй като същият не е индивидуализиран по никакъв начин в молбата от
23.01.2012г. Към момента на съставяне
на тази молба и откриване на наследството 1 седмица по-късно, нейната завещателка е притежавала 3 бр. недвижими
имота, като същите са описани в приложената нотариална покана към исковата
молба и са следните:
1.Апартамент
*, находящ
се в ***, със
застроена площ от 70,08 кв. м, състоящ се от: спалня,
хол, кухня, антре,
клозет-баня, заедно с прилежащото таванско помещение и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж в мястото,
където е построена жилищната сграда.
2.Зъболекарски кабинет, находящ се в ***, със
засатроена площ 14, 15 кв.м., представляващ бивше избено помещение към
гореописания апартамент.
3.Гараж,
находящ се в ***.
Сочи, че първите 2 бр. недвижими имоти са предмет на
първоначалната ИМ с ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, и са вписани в
данъчната оценка по делото. А третия недвижим имот бил изрично описан в
съставеното завещание в нейна полза, за което сочи и представеното Строително
разрешение № 397/28.05.1975г. на Община- Ст.Загора. Моли за присъждане на
всички разноски по делото.
В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото.
В същия смисъл е и представената Писмена защита по
делото, съгласно която моли съда да уважи предявения иск с правно основание
чл.108 ЗС, като осъдите ответницата Д.М.Б. да предаде на ищцата Р.Х.С. владението и собствеността на процесния имот, като респективно
отхвърлите предявения насрещен установителен иск за собственост по отношение на същия имот. Счита, че по делото е установено по безспорен
начин, че на 11.11.2004г. покойната Р.
Д. М. е съставила саморъчно
завещание, от чието съдържание е видно, че тя е завещала на ищцата Р.С. 2 бр.
свои недвижими имота-АПАРТАМЕНТ
*, находящ се в ***, със застроена площ от 70,08 кв. м, състоящ се от:
спалня, хол, кухня, антре, клозет- баня, заедно с прилежащите таванско
помещение и избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж в мястото, където е построена жилищната сграда, който имот понастоящем
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.516.163.1.5, находящ се в страда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2,
над обекта: 68850.516.163.1.8, и ГАРАЖ, находящ се в ***/който
имот не е предмет на настоящото дело/.
По делото е установено,
че завещателката Р. Д. М. е починала на Зв.01.2012г. Непосредствено след
смъртта на завещателката> оставеното от нея саморъчно завещание от
11.11.2004г. е обявено от нотариус и вписано в Агенцията по вписванията на
01.06.2012г., видно от поставения щемпъл на агенцията. Имотите са били записани на името на ищцата Р.С. като нейна собственост и в отдел „Местни данъци и
такси" към Община-С.З.. Ответницата по
първоначалния иск не оспорва гореизложените факти. В своя отговор и в предявения насрещен иск е
посочила, че
„горепосоченото завещание е отменено от Р. Д. М. изрично в молба от 23.01.2012г.,
обективираща ново саморъчно
завещание". В тази връзка се поддържа, че е налице ново завещание, което изрично отменя
по-раншното. В отговора на насрещния иск, това твърдение на ответницата е оспорено
с подробно посочени доводи, които в обобщен вид се свеждат до това, че в
молбата от 23.01.2012г. изобщо няма изразена воля за завещаване, т.е. тя не
представлява завещание, както и че е съставена в последните дни от живота
на Р.М.,
когато тя е била в изключително тежко здравословно състояние и не е могла да
разбира смисъла и значението на извършеното. Ето защо с оглед на изразените становища на страните по делото, преюдициални за изхода на делото са
въпросите дали „молбата" от
23.01.2012г. представлява саморъчно завещание и дали нейния автор е разбирал смисъла и значението на написаното. Счита, че отговорите и на двата
въпроса са „ отрицателни”,
тъй като относно правната стойност на молбата от 23.01.2012г., от нейното
съдържание е видно, че може да бъде направен категоричен извод, че
същата не представлява завещание, още по-малко в полза на ответницата. За разлика от
безукорния вид и съдържание на завещанието от
2004г., молбата от 2012г. дори
не е наименувана завещание. На нито едно място в нея не е употребен
изразът „завещавам" за да може тази молба да бъде ценена като завещание и за да може направен
извод, че волята на нейния автор е
бил да завещава. Изразът „желая да оставя имота си
на Д.М.Б." не може да бъде възприет като завещателно разпореждане, нито
общо, нито частно по смисъла на чл.16 от Закона за наследството.
Очевидно счита,
че под „оставя" не може да се разбира
„завещавам". Ето защо моля да приемете, че молбата
не
съдържа завещателно разпореждане и по
аргумент от разпоредбата на чл.25 ал.1
изр.2 от
ЗН, тя не представлява саморъчно завещание. Счита, че освен, че липсва завещателно разпореждане, от молбата няма как да бъде направен извод, че точно имотът
предмет на делото /АПАРТАМЕНТ Н9 5, находящ се в ***, със застроена площ от 70,08 кв./ се „оставя" на
ответницата. Както бе посочено по-горе, предмет на завещанието от 2004г. са били ДВА недвижими имота -процесният апартамент и гараж. С отговора
на насрещната искова молба е представено
издаденото строително разрешение за гаража на името на С.М.-съпруг на завещателката По делото има категорични данни, че към момента на съставянето на
молбата от 23.01.2012г. и смъртта на
завещателката, имотите са били вече ТРИ.
От приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка № 7221/26.06.2012г. е видно, че прилежащото
избено помещение към апартамента е
преустроено в ЗЪБОЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ, който
има самостоятелна данъчна оценка. Именно поради това в удостоверението /както и в представеното
удостоверение към молбата с която е предявен насрещния иск/, площта на
мазето е 0.00 кв.м. в оценката на
апартамента. Именно тези три имота са посочени в нотариалната покана до ответницата. В съставения констативен
протокол от 26.09.2012г./също приложен към исковата молба/ ответницата е посочила, че е собственик на
ТЕЗИ ИМОТИ и че НЕ ГИ ДЪРЖИ без
основание. От
изложеното може да бъде направен безспорен извод, че страните по делото не
спорят относно факта, че към момента на
съставянето на молбата от 23.01.2012г. и смъртта на
завещателката, последната е притежавала
повече от един недвижим имот, а именно описаните по-горе ТРИ недвижими имота. Ето защо счмита, че
употребеният израз в единствено число в молбата от 2012г. „желая да оставя имота си на…” не може
да бъде тълкуван и възприет като частно завещателно разпореждане именно на процесния
апартамент. Очевидно е, че липсва индивидуализация на имота и тази липса не може да преодоляна по тълкувателен път, тъй като
завещанието е строго формален акт. Ето защо са изцяло неоснователни претенциите
на ответницата, че тя
е собственик на този имот, именно въз основа на тази молба от 2012г. В тази
връзка, моли съда да приеме,
че молбата от 23.01.2012г. не
покрива критериите да бъде ценена като саморъчно завещание като строго формален
акт, поради липсата на завещателно
разпореждане и липсата на яснота и конкретност до кое имущество на молителя се отнася тя,
както и каква е точно волята
на нейния автор. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е факта, че тази молба не е
вписана изобщо в имотния регистър към Агенцията по вписванията, още по-малко като завещание /за разлика от друго завещание за други
имоти в полза на ответницата/. Върху молбата от 23.01.2012г.
няма щемпъл за вписване
в Агенцията за вписване, за разлика от завещанието от 2004г. Според нея единствено и само ищцата Р.С. е посочена като собственик на
процесния имот и в двете представени удостоверения за данъчна оценка, както и представената схема на имота,
издадена от СГКК-С.З.. Липсата на завещание в полза на ответницата
предопределя неоснователността
на претенциите за собственост, които се поддържат само на това основание. Липсата на завещание, което да е ново спрямо завещанието
от 2004г., прави неоснователно и твърдението, че то е отменено.
Дори да се приеме, че в тази молба е изразена воля за отмяна на завещанието /защото изразът „отказвам се" не означава
„отменям"/, по аргумент от разпоредбата на чл.38 от Закона за наследството, тя не може да обуслови отмяна на завещанието. Относно
валидността на изразената воля в молбата от 23.01.2012г.- заявява, че по делото е установено по безспорен
начин, че молбата от 23.01.2012г. е
съставена от покойната Р.М., една седмица преди смъртта й. По делото са
събрани доказателства за това дали тя е
могла да разбира към тази дата свойството и значението на постъпките си. Тези доказателства са противоречиви. От една страна са
доказателствата, които сочат, че покойната
към този момент не е била в състояние да разбира смисъла на написаното в молбата от 23.01.2012г.,
а именно: показанията на св.К. и
съдебно-психиатричната експертиза на вещото
лице д-р Н.. В противоположна насока са показанията на св.С.
и съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Д.. Според нея при преценката на тези две групи доказателства и
най-вече на двете експертизи, моли съда да имат предвид как е формулирано заключението в тях. Вещото лице д-р Н.
е отговорил директно на
поставените въпроси, като е изразил становище, че към 23.01.2012г./правно релевантния момент/
покойната най-вероятно не
е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. За разлика от него д-р Д. е посочила че „в
съдебно дело няма
документи, които
дават основание да се приеме, че Разликата в двете заключения е съществена. Докато едно вещо
лице дава отговор на поставения въпрос към точно определен момент, другото вещо лице е дало отговор, който е твърде общ и за който по принцип не се изискват
специални знания. Съдът и страните сами биха могли да стигнат да
извода за липсата на документи. Тази липса
обаче не дава отговор на поставения въпрос,
защото липсата на документи, не означава, че освидетелстваното лице е
било в състояние да разбира какво прави. Още повече, когато се отнася
за човек на 86г., с констатирано
раково образувание на дебелото черво, една седмица преди смъртта й. По делото има категорични
данни, че в последния
месец от живота й, при нея е спала друга жена. Очевидно е че причината за
това може да е само рязко влошаване на
здравословното й състояние, което е потвърдено и от нейната кончина само след 7 дни. Изложеното обяснява защо в крайна
сметка д-р Д., не е отговорила на поставените въпроси конкретно и към посочената
дата 23.01,2012г., а по принцип и общо. Твърдението й, че молбата от 23.01.2012г.
е с добър правопис и правилна пунктуация е вече съвсем необяснимо. Разликата между
завещанието от 2004г. и молбата от 2012г. е
твърде голяма във
всяко едно отношение. Тази разлика е красноречиво доказателство за регреса в здравословното състояние на покойната. При всички тези
обстоятелства и като се има предвид, че
завещанието е сравнително сложен акт, моля да приемете,
че Р.М. не е била в състояние да разбира свойството и значението на написаното в молбата от 23.01.2012г.,
като възприемете заключението по този въпрос на вещото лице Н.. С оглед на изложеното моли съда да приеме, че
ищцата е собственик
на процесния имот по завещание. По делото е установено, че този имот се владее от
ответницата- Констативен протокол от
26.09.2012г. След
като това владение е без правно основание,
моли
съда да уважи предявения ревандикационен иск и да отхвърлите насрещния установителен иск.
Ответничката Д.М.Б. *** сочи следното :
1.В писмения си Отговор на Исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен.Оспорвам
твърденията, че ищцата е
собственик на описаните в исковата молба имоти, както и че е придобила право на собственост върху същите по
силата на посоченото от нея
саморъчно завещание след
смъртта на Р. Д. М.,***, починала на 30.01.20121". Завещанието, въз основа на което ищцата твърди,
че е придобила право на
собственост, е отменено изрично приживе от Р. Д. М. с ново саморъчно завещание
от 23.01.2012г., обективирапо в молба от същата дата, в което е изразила волеизявление, че се
отказва от завещанието на имотите на Р.Х.С..
В същия акт. материализиращ отмяната на посоченото завещание, Р. Д. М. с направила ново завещание на процесния имот в моя полза. В
това ново завещание, което изрично отменя по-раншното, е материализирана и последната
воля на завещателката - след смъртта й аз да придобия процесния имот. Поради посоченото аз съм собственик на процесния
недвижим имот на основание саморъчно
завещание от 23.01.2012г. и като собственик владея имота. Поради това твърденията в исковата молба, че
упражнявам правомощията си на собственик
без правно основание, са неоснователни. Тъй като аз съм собственик на
процесния имот, същият се претендира от ищцата без правно основание. Ето защо, моля да отхвърлите предявения иск като
неоснователен и да ми присъдите разноските по делото.
На основание чл.211 ГПК и
в срока за отговор на исковата молба предявява насрещен установителен иск за
собственост против ищцата по делото, който МОЛЯ да приемете за съвместно разглеждане в
настоящото производство, тъй като е подсъден на същия съд по правилата на
родовата подсъдност и има връзка с първоначалния иск за собственост поради
обстоятелството, че предмет на съдебна защита е правото на собственост върху
един и същ имот.
2.В Насрещната
си искова молба/ИМ/ ответничката Д.Б. сочи, че е собственик на основание
саморъчна завещание от 11.11.2004г., съставено от Р. Д. М., починала на
30.01.2012г./б.ж. на ***/, на следния недвижим имот: апартамент *, находящ се в
***, със застроена площ 70.08 кв.м., състоящ се отхпалня, хол, кухня, антре,
клозет-баня, заедно с прилежащите таванско помещение и избено помещение, както
и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в
мястото, където е построена жилищната сграда, който имот понастоящем
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.516.163.1.5/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и шестнадесет, точка, сто шестдесет и три, точка, едно, точка, пет/,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.516.163.1.4. 68850.516.163.1.6. под обекта: 68850.516.163.1.2. над
обекта: 68850.516.163.1.8. Горепосоченото завещание е отменено от Р. Д. М.
изрично в молба от 23.01.2012г., обективираща ново саморъчно завещание, в което
е изразила волеизявление, че се отказва от завещанието на имотите на Р.Х.С.
-ответница по настоящия иск. В същия акт. материализиращ отмяната на посоченото
завещание, Р. Д. М. е направила ново завещание на описания имот в моя полза. В
това ново завещание, което изрично отменя по-раншното, е материализирана и
последната воля на завещателката - след смъртта й аз да придобия процесния
имот. Предвид посоченото, след смъртта на Р. Д. М., аз съм собственик по силата
на направеното в моя полза завещание от 23.01.2012г. и на това основание владея
описания имот. Поради обстоятелството, че ответницата е вписала в Службата по
впиеванията при районен съд гр.С.З. завещанието от 11.11.2004г., въпреки че
същото е отменено и претендира,
че е собственик на описания имот за мен е налице правен интерес от установяване на правото ми
на собственост. Ето защо, моля, да ни
призовете на съд и след като се убедите в основателността на твърденията ми, да постановите решение, с което
да признаете за установено по отношение
на Р.Х.С. ЕГН **********, че тя- Д.М.Б.- ЕГН **********, е собственик на
следния недвижим имот: апартамент */пет/,
находящ се в ***/, със застроена площ 70.08 кв.м/седемдесет цяло и осем стотни
кв.м/. състоящ се отхпалня, хол, кухня, антре, клозет-баня. заедно с
прилежащите таванско помещение и
избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в мястото, където
е построена жилищната сграда, който имот понастоящем представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.5/шестдесет
и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и шестнадесет, точка, сто шестдесет и три, точка,
едно. точка, пет/, находящ се в сграда № 1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.516.163, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6. подобекта: 68850.516.163.1.2,
над обекта: 68850.516.163.1.8. Моля, да ми присъдите направените в производството
но настоящия иск разноски.
3.В уточняващата си НИМ
сочи, че от представеното удостоверение за данъчна оценка е видно, че цената на
процесния недвижим имот е 56 045.10 лв., като цената на предявения с насрещната
искова молба иск е 56 045.10 лв.
В пледоариите
на 2 бр. процесуални представители- адвокати по делото се сочат, че предявения
против нея ревандикационен иск е неоснователен и недоказан, същият се явява
неоснователен и молят да се отхвърли, като молят да се уважи нейния насрещен
установителен иск, като тя бъде призната за собственичка на процесните 2 бр.
недвижими имоти/апартамент и гараж/.
В Общата им Писмена
защита по делото се сочи, че ищцата е предявила
против ответницата първоначален ревандикационен иск с правно основание чл.108
ЗС- за предаване на владението на недвижим
имот, представляващ апартамент *,
находящ се в ***, заедно с избено
помещение и съответните идеални части
от общите части на сградата, подробно описан в исковата молба. Претенцията на ищцата е основана на
твърденията, че тя е собственик на основание
направено в нейна полза завещание от Р. Д. М., починала на 30.01.2012г. Ответницата по първоначалния иск е предявила
против ищцата по първоначалния иск насрещен установителен иск, с предмет признаване за
установено, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот на основание направено от покойната Р. Д. М. ново завещание. Освен претенциите по страните в исковите молби, ищцата е възразила, че завещанието
в полза на ответницата от 23.01.2012г. не е породило правни последици. Отделно
от това ищцата е направила възражение за порок във волята на завещателката. Според нея, от събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка-
с нот.акт № 35, т.1, дело № 108/1972г. Р. Д. М. е придобила правото на собственост върху процесния
имот чрез участие в ЖСК „Здравец”. На
11.11.2004г. Р.М. е съставила саморъчно завещание, с което е изразила воля, че
завещава на ищцата Р.С. процесния апартамент, заедно с избено помещение, таванско помещение и гараж, като
Завещанието от 11.11.2004г.
не е оспорено относно неговата
автентичност. На 23.01.2012г. Р.М. е съставила ново завещание, озаглавено
молба, в което изрично е изявила последната си воля, че се отказва от
завещанието за имотите на Р.Х.С. и желае да остави
имота си на Д.М.Б.. В това ново завещание са посочени точно и мотивите
за последната воля на завещателката. Във
връзка с оспорването на второто завещание от 23.01.2012г. по делото е назначена
съдебно- криминалистическа експертиза, чието заключение е прието като
доказателство- от същото категорично
се установява, че ръкописния текст в завещанието, озаглавено молба и
саморъчното завещание от 11.11.2004г.
, е изпълнен от едно и също лице. Заключението доказва, че от външния вид на
молбата и особеностите в начина на изписване на текста в нея по-скоро са от
възрастови и здравословни причини, както и че няма признаци за външна намеса при изписване на ръкописния
цифров и буквен текст.
За установяване на психическата годност и състояние на Р. Д. С.
към датата
на съставяне на новото завещание / молба/ по делото са назначени първоначална и повторна съдебно- психиатрични експертизи. Първото вещо
лице д-р И.Н. дава заключение, че
с голяма степен на вероятност може да се приеме, че покойната Р. Д. М. към 23.01.2012г. не е била психически
годна да разбира свойството и
значението на своите постъпки и да ги ръководи самостоятелно. Този вероятен извод на вещото лице е направен с оглед
здравословното състояние и възраст на Р.М., и с оглед външния вид на молбата и начина на
изписване на текста в нея и съответното психическо състояние. В същото заключение е посочено, че липсват категорични данни за външна намеса при
формиране на изразената воля в молбата. Това заключение е оспорено
изцяло от ответницата.
От повторната психиатрична експертиза,
изпълнена от второто
вещо лице д-р Р.Д. се доказва, че по делото няма документи,
които дават основание да се приеме,
че освидетелстваната е страдала от заболяване, което да я лиши от способността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, както и че логичната последователност на мисълта в молбата е запазена. Правописът е добър, с правилна
пунктоация и може да се приеме, че молителката е можела да разбира свойството е значението на постъпките си и да ги
ръководи самостоятелно. Няма данни за външна намеса при формиране на изразената воля в молбата. За установяване на спорния по
делото въпрос относно способността на покойната
Р.М. да разбира значението на постъпките си и да изразява волята си по делото
са допуснати гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Е. С., която с съседка на завещателката, живееща на
първия етаж в същия блок, се установява,
че завещателката до смъртта си
е била напълно адекватна и се е държала нормално.Те са имали ежедневни контакти, гостували
са си взаимно, водили са дълги разговори. Р. Д. М. до
последно се е държала нормално, четяла е вестници. интересувала се е от политика, гледала с
телевизия, обслужвала се е сама и е била човек със собствено
мнение. Моли съдае да кредитира показанията на тази свидетелка, които се основават на преки, непосредствени, ежедневни
впечатления за поведението и състоянието на завещателката до смъртта й, които
показанията кореспондират с приетата
по делото повторна съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Р.Д..
Моли съда да не взема предвид показанията на св.Р.К., която е внучка на ищцата Р.С. предвид нейната евентуална
заинтересованост в полза на ищцата
от една страна, а от друга- поради липсата на контакти и съответно на
впечатления от завещателката през последния месец от живота й, заявено от
самата свидетелка, която последно е
видяла завещателката преди Коледа 2011 г. С оглед установените факти по делото, могат да се направят следните
изводи по спорните въпроси: Към датата
на съставяне на новото завещание, което е обективирано в молба от 23.01.2012г., Р. Д. М. е изявила съзнателно и без външна намеса своята последна воля, като
заболяването , което е имала/онкологично/
не е повлияло па способността й да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи самостоятелно. Самото
заболяване е от такъв характер, че не би
могло да повлияе самостоятелно и да доведе до опорочаване на волята на завещателката, в какъвто смисъл са
отговорите на вещото лице Р.Д., дадени в последното съдебно заседание. Видно от самата молба, волята и мотивите
за отмяната на първото саморъчно завещание, както и новото разпореждане за след
смъртта, са ясно и точно изразени в цЕ.сочена мисъл. Напълно съзнателни са действията на завещателката, като
материализираната воля не оставя място за съмнения относно желанието
й. Тези изводи
се подкрепят от показанията на свидетелите и от заключенията на криминалистичната и повторната психиатрична експертизи.
Съвкупната преценка на тези доказателства води до извод, че
изразената в молба от 23.01.2012г.
воля на Р. Д. М. е валидна, съзнателна и напълно
самостоятелно изразена, което обосновава извод за действителност на завещанието
от 23.01.2012г. На база на така приетите факти по делото и
направените изводи, предвид доводите по същество, от
правна страна се установява следното: Новото завещание,
съставено от завещателката и озаглавено „молба", съдържа изрично
волеизявление за
отмяна на завещанието от първото такова от
11.11.2004г., а именно : „заявявам, че се отказвам от
завещанието за имотите на Р.Х.С.".
Изрично са посочени
мотивите на
завещателката за тази отмяна. В тази си част волеизявлението на
завещателката по
същество представлява самостоятелно
разпореждане и е достатъчно, за да се приеме, че
саморъчното завещание, на което ищцата основава претенциите си, е отменено
изцяло. Самата отмяна, като разпореждане,
отговаря на изискванията на закона по
чл.25 от ЗН-
написано е изцяло саморъчно от завещателката, съдържа означение на датата, на която е съставено и е подписано от нея. Законодателят не е предвидил в чл.38 от ЗН, че отмяната на
едно завещание задължително следва да съдържа и завещание в полза на друго лице /последващо завещание/. Разпореждането за отмяна на предходно
завещание е ново завещание. Изричната отмяна е пряко волеизявление на завещателя за отмяна /
отказ/ на предишно завещателно разпореждане.Предмет на отменителното
волеизявление са направените в предишно завещание завещателни разпореждания, а целта-да бъдат лишени от правна
сила. Действието на изричния отменителен акт се изразява в обезсилване по
волята на завещателя на направените преди това от него завещателни
разпореждания.Съдържанието на отменителния акт може да се изчерпва с
волеизявление за обезсилване на направено завещание.В отменителния акт,
който е нов, следва да е изразена изрична воля-да се лиши от.сила завещателно
разпореждане, направено преди това. В това отказване от
изразена преди това воля се съдържа и воля
за преминаване на имуществото за след смъртта. Отмяната може да е свързана и с воля да настъпи наследяване
по закон. Отменителното волеизявление може
да бъде съчетано с пови завещателни разпореждания, какъвто е настоящият случай.
В новото завещание Р. Д. М. се е разпоредила с предмета на завещанието, което е отменила чрез
ново завещание, като изрично е посочила
желанието си да остави имотите си на доверителката. /В посочения смисъл е правната теория- Цанка Цанкова „Завещанието в
българското наследствено право" изд.1995г.-стр.188-201. Александър Г.Цонов- „Коментар по Закона за
наследство" стр.108/.
Неоснователни в тази са насока доводите на ищцата за липса на правна стойност
на молба от 23.01.2012г., представляваща саморъчно
завещание, тъй като законодателят не поставя изисквания за именуване/озаглавяване
/ на акта и за употреба на опредЕ. терминология както за отмяната, така и за последващ акт на разпореждане. От съдържанието
на новото завещание личи ясно последната воля на завещателката - отмяната на
предходното завещание и разпореждането в полза на доверителката. Ето защо, без
значение за правната същност на документа е озаглавяването му, в какъвто смисъл практиката на ВС и ВКС е постоянна
и правната теория е непротиворечива,
както и без значение е терминологията на завещателя, която е употребил в саморъчно написания акт. стига да е
ясна волята му и този акт да отговаря на изискванията за форма. Без основание са съображенията на ищцата за
буквалното възприемане на саморъчното
завещание от 23.01.2012г. относно завещаното на доверителката имущество. Правилата за тълкуване на сделките се
прилагат в еднаква степен и по отношение на едностранните сделки. Съгласно на чл.20 ЗЗД волята на завещателката в новото завещание следва да бъде тълкувана относно
непрецизната употреба на термина
„имота". От съдържанието па текста, в който е употребен този термин. преценено ведно с отменителното разпореждане, препращащо към
първото завещание/относно имотите/,
следва да се направи извод, че завещателното разпореждане на
доверителката касае същото имуществото, което е предмет на първото завещание. Този извод се налага от волята за отмяна на първото завещание,
мотивите за това, тълкувани заедно с описаното имущество в отмененото завещание
и тълкувани в едно цяло с новото завещание. Ето защо, молим да приемете, че предметът на направеното
в полза на доверителката завещание е същият, който е описан в първото
завещание.Тълкуването в посочения смисъл е съобразено и с изискванията на
закона за формата и съдържанието на
саморъчното завещание, тъй като описанието на имуществото, което е предмет на разпореждане в молбата от 23.01.2012г., се извлича от
друго саморъчно завещание- т.е. от акт,
за който са налице изискванията на чл.25 от ЗН. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите предявения от
ищцата Р.Х.С. иск на основание чл.108 ЗС като неоснователен и да уважите предявения от доверителката установителен иск и признаете за установено по отношение на Р.Х.С. ЕГН **********,
че Д.М.Б..ЕГН **********, е собственик на процесния недвижим имот: апартамент *, находящ се в ***, със застроена площ 70.08 кв.м., състоящ се отхпалня,
хол, кухня, антре, клозет-баня, заедно с
прилежащите таванско помещение и избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж в мястото, където е построена
жилищната сграда, който имот понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.5, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, подобекта: 68850.516.163.1.2, над
обекта: 68850.516.163.1.8.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата и
доводите на всяка от страните, и като взе предвид приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, намери за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното:
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
Съдът намира, че предявените от ищцата против
ответничката ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и насрещния установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен
ОС-Ст.Загора, първоначалната и корегираната насрещна искова молба са редовни,
отговарят на формалните законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки
по смисъла на чл.129, ал.2- 6 и чл.130 от ГПК. Исковете са родово
подсъдни с оглед цената на спорния недвижим имот, и местно подсъдни по
местонахождението на този недвижим имот като първа инстанция на настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- С.З., и следва по тях съдът да се произнесе по
материалното същество на споровете между страните по първоначалната ИМ и по
насрещната ИМ, с настоящото първоинстанционно съдебно Решение.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
Исковата претенция по основната ИМ е за
връщане/ревандикация/ на претендирания недвижим имот, находящ се в гр.С.З. по
реда на чл.108 от ЗС. Видно от събраните по делото писмени доказателства- нот. акт № 35/28.01.1972 г.,
саморъчно завещание от 11.11.2004 г., нот. покана № 89/20.09.2012 г.,
констативен протокол № 3108/2012 г., молба от Р.М., препис-извлечение от акт за
смърт № 194/31.01.2012 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание от
02.04.2012 г., схема № 6869/22.06.2012 г. на СГКК гр. Ст.Загора, удостоверение
за данъчна оценка по чл.264 от ДОПК изх. № 7221/26.06.2012 г., молба от адв. Т.
от 11.12.2012 г., иск. молба от Р.С. от 27.11.2012 г., отговор от Д.Б. от
11.01.2013г., молба от Р.М. от 18.04.2012 г., пълномощни 2 бр., насрещна искова
молба от 11.01.2013 г., нот. акт №35/28.01.1972 г., саморъчно завещание от
11.11.2004 г., препис-извлечение от акт за смърт от 31.01.2012 г., пълномощно
от 11.01.2013 г., молба от ответницата от 21.01.2013 г., удостоверение изх. №
657/16.01.2013 г., схема *07/17.01.2013 г., молба от ответника от 23.01.2013
г., насрещна искова молба вписана в АП на 23.01.2013 г., молба от ответника,
становище от адв. Т. от 22.01.2013 г., отговор от Р.С. от 27.02.2013 г.,
строително разрешение № 397/28.05.1975 г., справка по лице от 26.02.2013 г.,
молба от адв. Т. от 28.02.2013г., се установи, че на основание на това
саморъчно завещание от 11.11.2004г. от покойната Р. Д. М. в полза на ищцата по
първоначалния иск, тя е станала собственик на следния недвижим имот, подробно
описан в нот.акт № 35, т.1, нот.дело № 108/1972г. на нотариуса при тогавашния
Народен съд- ***, а предстгавляващ Апартамент *, находящ се в ***, със
застроена площ от 70,08 кв. м, състоящ се от: спалня, хол, кухня, антре,
клозет- баня, заедно с прилежащите таванско помещение и избено помещение, както
и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в
мястото, където е построена жилищната сграда, който имот понастоящем
представлява самостоятелен обект в сградата с идентификатор 68850.516.163.1.5,
находящ се в страда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2, над
обекта: 68850.516.163.1.8. Също така по силата на горепосоченото завещание тя
не е станала собственик и на описания в него втори имот- гараж, находящ се в ***,
който не е предмет на настоящето дело, тъй като до настоящия момент не е успяла
да намери документа за собственост за този отделен обект в имота на името на
завещателката си. Заявява, че завещателката й Р. Д. М. е починала на 30.01.2012г. и от тази дата тя
е собственик на гореизброените имоти. Счита, че оставеното саморъчно завещание
в нейна полза е обявено от нотариус и вписано в Агенцията по вписванията-
Ст.Загора. Недвижимите моти са записани като нейна собственост и в отдел
„Местни данъци и такси" на Община-
гр.С.З., и че съответно тя е задължена да плащам всички данъци и такси
за тях.
Видно от събраните по делото гласни доказателства/показанията на разпитаните общо 2 бр. свидетелки- пълнолетни български
гражданки, и двете от ***/, се установява следното:
Свидетелката
Р.М.К. заявява, че е познавала Р.М. от 2008 г. понеже искала да си сменя
дограма, а тя работела в строителна фирма и я помолила да й съдейства. Баба й и
покойната М. били приятелки и мисли, че и тя е била акушерка, били са колежки. Р.М.
живеела в *** срещу Детската градина на ***( Ходила е в тях доста пъти.
Запознала се с нея, баба й много е работила с нея, викала я е за оправяне на
телефон, съветвала се е с нея какъв климатик да избере. Тя била сама, баба й
ходела всеки ден при нея, били са се разбрали, понеже покойната живеела сама-
да я гледа, да си правят компания, да й помага. За първи път се разбрала с покойната
през 2008 г. Говорили си с нея съвсем човешки, била е с добри отношения с нея,
добре била жената, била е адекватна. Говорили си на много теми, тя тогава
учела- за учението, съпруга й, понеже познава и него, за сватбата й. Подарявала
й е разни неща – фурна, тенджера, малки подаръчета. Последно я видяла в
началото на 2012 г., 10- тина дни след Нова година. Тогава не била същата жена,
не можела да говори с нея, не знае дали въобще я е познала, като отишла в тях.
Говорела несвързано, опитала се да влезе в разговор, тя е говорела по- силно,
понеже не чувала, не отговаряла адекватно, не знаела дори коя е тя. Тя винаги е
ходила с баба си и последния път била отново с баба си. Нейната баба е била
възрастна, тя също не е била много добре, има високо кръвно налягане и тя е
ходила да я придружава до там, понякога я е карала. Въпросната зима на 2011 –
2012г. била много студена и тя я е
придружавала. Тогава била много зле, тя ходила преди Нова година и имало
наченки, да не е много адекватна, но последния път е била заблудена, блуждаела,
говорела несвързано. Зимата на 2011-2012 г. тя е ходела веднъж седмично и
когато е ходила, винаги е била с баба си. В този момент не е имало други хора.
Знае, че е имало жена, която се грижела за нея, но тя е идвала през делничните
дни, а тя е ходила през почивните дни. Имало е храна оставена, но не знае кой я
е готвил. Нейната баба имала ключ за дома на Р., но не знае дали до последно,
мисле, че някой й го искал, но не може да каже със сигурност. Знае, че го е
оставила в апартамента ключа на Р.М., защото са й го поискали, но не знае кой.
Не може да каже откога нейната баба няма ключ за дома на Р.М.. Мисли, че трябва
да е имала ключ след Нова година през 2012 г. След като е предала ключа, баба й
е ходила в жилището. Тя живее в *** до Пето основно училище и баба й живеела до
нас. Предпоследното посещение е било преди Коледните празници, а последното
посещение на баба й при Р.М. е след Нова година 2012г.
Свидетелката
Е. В. С. заявява, че познава Р.С., Р.М. и Д.Б.. Живее в един блок с Р.М., тя е на 1, Р. е на 2 етаж. От 1965 г. я
познава, всеки ден се виждали с нея по стълбището, през ден – два идвала в
апартамента, правили си взаимни гостувания. Държала се е нормално, четяла е
вестници, давала й изрезки да чете, говорили са си за общи приказки. Тя се
обслужвала сама, докато почине. Сама си шетала, сама ходела, всичко сама си
вършела, ходила е да й мери кръвното. Тя починала на 30.01.2012 г. На
21.01.12г. ходила да й поднеса сладки и след 3- 4 дни пак отишла, вратата на
апартамента й винаги била отключена, влязла вътре и тя я повикала да си
поприказват, защото била много самотна. Понякога час, повече от час са си
говорили. Съвсем нормално се е държала, водила е нормален разговор. На времето
тя е шиела гоблени, оправяла си е
жилището, била е много чиста и спретната жена. Д.Б. живее на 3 етаж,
ходела е често, носела й е ядене. Тя й е племенница и имали добри отношения.
Грижела се е за нея, дори през последните дни спяла при нея. Само веднъж й
споменала, че Д. й е най-близка и смята, че тя ще я гледа до край. Р.С. през
този месец януари 2012 г. я е виждала много рядко, не може да си спомни точно
кога я е виждала, но много рядко. Р.С. имала ключ от жилището й, влизала при
нея, разбрала, че го е върнала на Р.М., но не знае точно кога. Не може да си
спомни точно кога го е върнала, но преди Нова година на 2012 г. Тя се
интересувала най-много от политиката, гледала телевизия. Имала е мнение по
въпросите, свързани с политиката, разбирала от тези неща. Р. била много
упорита, работлива, не се влияела от никой. Имала свое мнение. Не може да каже
защо Р.С. имала ключ. Казала, че й е колежка, били са заедно и просто й
услужвала и идвала при нея. Само това й е казвала. Последният месец при нея
спяла Д., тя е била възрастна жена, имала високо кръвно налягане. Може и по-
рано да е спала при нея, може тя да не е знаела. Не знае защо е спала при нея Д.
през последния месец.
Съдът кредитира в
значителна степен показанията на тези 2 бр. свидетелки, тъй като те не са в
преки или други някакви особени отношения с която и да е от страните,
показанията са им вътрешно непротиворечиви, в значителна степен съответстват
помежду си, подкрепят се от събраните по делото многобройни писмени
доказателства и липсват по делото каквито и да са данни някои от свидетелките
да е пряко или косвено заинтересовани от изхода на настоящия съдебен спор.
Видно от заключенията на назначените и приети по делото
няколко съдебни експертизи, се
устаниви и доказа следното :
1.Съгласно заключението на СКЕ по делото ръкописният текст на
Саморъчното завещание от 21.11.2004г. и писмената Молба от Р.М., са изпълнени
от едно и също лице. Нарушенията в почерка са основно в резултат на възрастови
и здравословни причини, не се констатират външни физически намеси, и признаците
за евентуално психическо въздействие са еднакви или сходни с нарушенията,
дължащи се на здравословни и възрастови причини.
2.Съгласно заключението на първоначалната СПЕ се установява, че с голяма степен на вероятност може да се
приеме, че покойната Р.М. към 23.01.2012г./7 дни преди смъртта си/ не е била
психически годна да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги
ръководи самостоятелно, и че липсват категорични данни за външна намеса при
формиране на изразената воля в молбата.
3.Съгласно заключението на повторната СПЕ се установи, че в съдебното дело няма
документи, които дават основание да се
приеме, че
освидетелстваната е страдала от заболяване,
което да я лиши от способността да
разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Свидетелските показания в тази насока
са противоречиви и взаимно изключващи се. Външният вид на молбата и начинът на изписване на текста могат да бъдат обяснени
с описаните в
приложения към делото
АЛ № 6732/06.07.2010г. нарушения в рефракцията и акомодацията. Логичната последователност
на мисълта
е запазена. Правописът е добър, с
правилна пунктуация. Може да се приеме, че
молителката е можела да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги
ръководи самостоятелно. Няма данни за
външна намеса при
формиране на
изразената воля в молбата.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на всички тези съдебни експертизи, тъй като
същите са изготвено задълбочено, компетентно и пълно, от вещи лица, всяко едно
от тях с твърде голям професионален стаж като доказани специалисти в
съответните области, с дългогодишна практика на вещи лица в съда, те са
вътрешно непротиворечиви и в значителна степен еднопосочни и неразминаващи се
помежду си.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са два отделни иска- първоначален ревандикационен по чл.108 от ЗС и насрещен установителен за
собственост по чл.124, ал.1 във вр. с чл.211, ал.1 от ГПК, по отношение на един
и същи недвижим имот.
I.Първоначалния ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищцата следва да докаже кумулативното наличие
на три предпоставки- че тя е собственичка на вещта- предмет на иска; че вещта
се намира във владението или държането на ответницата и че ответницата владее
или държи вещта без правно основание. При тези събрани по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключенията на съдебните експертизи по
делото, съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно
уважаване на иска по чл.108 от ЗС, тъй като ищцата е доказали собствеността си
върху процесния апартамент със саморъчно завещание, ответничката не е оспорили
установяването от нейна страна на фактическа власт върху апартамента, тъй като
тя през цялото време е държали ключовете за процесния апартамент. По делото е
установено по безспорен и несъмнен начин, че на 11.11.2004г. покойната Р. Д. М.
е съставила саморъчно завещание. От неговото съдържание е видно, че тя е завещала
на ищцата Р.С. 2 бр. свои
недвижими имота- АПАРТАМЕНТ *, находящ се в ***, със
застроена площ от 70,08 кв. м, състоящ се от: спалня, хол, кухня, антре,
клозет- баня, заедно с прилежащите таванско помещение и избено
помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж в мястото, където е построена жилищната сграда, който имот
понастоящем представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.516.163.1.5, находящ се в страда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2,
над обекта: 68850.516.163.1.8., и ГАРАЖ, находящ се в ***/който имот не е
предмет на настоящото дело/.
По делото е установено, че завещателката Р. Д. М. е
починала на З0.01.2012г. Непосредствено след смъртта на
завещателката, оставеното от нея саморъчно завещание от 11.11.2004г. е обявено
от нотариус и вписано в Агенцията по вписванията на 01.06.2012г.-
видно от поставения щемпъл на агенцията. Имотите са записани на името на ищцата Р.С. като нейна собственост и в отдел „Местни данъци и
такси" към Община-С.З.. Ответницата по първоначалния иск Д.Б. не оспорва
гореизложените факти, като в своя
отговор и в предявения насрещен иск тя е посочила, че „горепосоченото завещание е отменено от Р. Д. М. изрично в молба от 23.01.2012г., обективираща
ново саморъчно завещание", като тя твърди, че е налице ново завещание, което
изрично отменя по- раншното от 11.11.2004г. В отговора на насрещния иск от
първоначалната ищца Р.С., това твърдение на ответницата е оспорено с подробно
изложени доводи, които се свеждат до това, че в молбата от 23.01.2012г.
изобщо няма изразена воля за завещаване, т.е. тя не
представлява завещание, както и че тя е съставена в последните дни от
живота на Р.М., когато тя е била в изключително тежко
здравословно състояние и не е могла да разбира смисъла и значението на извършеното
от нея. Ето
защо с оглед на изразените становища на страните по делото, преюдициални за изхода на делото са въпросите дали „молбата" от 23.01.2012г. представлява
саморъчно завещание и дали нейния
автор е разбирал смисъла и значението на написаното.
а/Относно
правната стойност на молбата от 23.01.2012г.- от съдържанието на молбата от
23.01.2012г., пък и от нейния външен вид,
следва да се направи категоричен
фактически и провен извод, че същата не представлява завещание, още по-малко
в полза конкретно на ответницата по първоначалния иск Д.Б.. За разлика от
изрядния външен вид и пълно съдържание на
завещанието от 2004г., молбата от 2012г. дори не е наименувана завещание. На нито едно място в нея не е употребен изразът „завещавам", за да може тази
молба да бъде ценена като завещание
и да бъде направен извода, че волята на нейната авторка/покойната вече Р.М./ е била да завещава. Изразът „желая
да оставя имота си на Д.М.Б." не следва да бъде възприет като
завещателно разпореждане, нито общо, нито частно по смисъла на чл.16 от Закона
за наследството/ЗН/. Очевидно е, че под термина „оставя" не следва да се разбира смисъла на „завещавам".
Поради което молбата от 23.01.2012г.
не съдържа завещателно разпореждане и предвид разпоредбата на чл.25,
ал.1, изр.2 от ЗН, тя не представлява саморъчно завещание.
В тази “молба” липсва изрично завещателно
разпореждане, от текста на самата “молба” не може да бъде направен извод, че точно недвижимият имот, предмет на делото
/АПАРТАМЕНТ N 5, находящ се в ***, със застроена площ от 70,08 кв./ се
„оставя" на ответницата. Предмет на завещанието
от 2004г. са били 2 бр. недвижими имота- процесния апартамент и гараж. С отговора на насрещната искова молба е представено издаденото строително разрешение за
гаража на името на С.М.- съпруг на
завещателката, като по делото има категорични писмени данни, че към
момента на съставянето на молбата от 23.01.2012г.
и смъртта на завещателката, имотите са били вече 3 бр. От приложеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка № 7221/26.06.2012г. е видно, че прилежащото
избено помещение към апартамента е
преустроено в ЗЪБОЛЕКАРСКИ КАБИНЕТ, който
има самостоятелна данъчна оценка. Именно поради това в удостоверението /както и в представеното
удостоверение към молбата с която е
предявен насрещния иск/, площта на мазето е 0.00 кв.м. в оценката на апартамента. Именно тези три имота са посочени
в нотариалната покана до ответницата. В съставения констативен протокол от 26.09.2012г. ответницата е посочила, че е собственик на тези и че не ги държи без основание. От изложеното може да
бъде направен безспорен фактически и правен извод, че страните по делото не
спорят относно факта, че към момента
на съставянето на молбата от 23.01.2012г.
и смъртта на завещателката Р.М. на 30.01.2012г., последната е притежавала повече от един недвижим имот, а именно
описаните по-горе 3 бр. недвижими
имота. Ето защо употребеният израз в
единствено число в молбата от 2012г.
„желая да оставя имота си на
…”, не може да бъде тълкуван и
възприет като частно завещателно разпореждане именно за процесния апартамент. Очевидно е, че
липсва индивидуализация на имота и тази липса не може да преодоляна по тълкувателен път, тъй
като завещанието е строго формален акт. Поради което са изцяло неоснователни
претенциите на ответницата, че тя е собственик на точно този недвижим имот, именно
въз основа на тази “молба” от 2012г. Следователно молбата от 23.01.2012г. не покрива
критериите да бъде ценена като саморъчно завещание като строго формален писмен
акт, поради липсата на завещателно разпореждане и липсата на яснота и
конкретност до кое точно недвижимо имущество на молителя се отнася тя, както и каква е
точно волята
на нейния автор- завещателката. Наред с това от формална гладна точка “молбата” от
23.01.2012г. не е била вписана изобщо в имотния регистър към Агенцията по вписванията-
Ст.Загора, още по-малко като завещание
/за разлика от друго завещание за други имоти в полза на ответницата, които не
са предмет на настоящото дело/. Върху молбата от 23.01.2012г. няма щемпъл за вписване в Агенцията за вписване- Ст.Загора, за
разлика от завещанието от 2004г. Ето
защо единствено и само ищцата Р.С. е посочена
като собственик на процесния имот и в двете представени удостоверения за данъчна оценка, както и представената схема на имота, издадена от СГКК-
гр.С.З.. Липсата на завещание в полза
на ответницата сочи и на неоснователност
на претенциите за собственост от страна на ответницата Д.Б./ищца по насрещния
установителен иск за собственост/, които се поддържат само на това фактическо и правно основание. Липсата на ново
завещание, което да е по- ново
спрямо първото завещанието от 2004г., прави неоснователно и твърдението на ответницата, че то е било отменено.
Нещо повече- дори да се приеме, че в тази молба е изразена воля на завещателката за отмяна на първото завещание от
2004г. /защото изразът „отказвам
се" не означава „отменям"/, И по аргумент от разпоредбата на чл.38 от ЗН, тя не може да обуслови
отмяна на завещанието. В този смисъл е и многобройната и константна съдебната практика о аналогични казуси на ВКС- София.
б/ Относно валидността
на изразената воля в молбата от 23.01.2012г.- по
делото е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че молбата от 23.01.2012г. е съставена от покойната Р.М. само 1 седмица
преди смъртта й. на 30.01.2012г. По делото са събрани множество писмени и
гласни доказателства, включително и заключенията на съдебните експертизи, за това дали тя е могла да разбира към тази дата
свойството и значението на постъпките
си. Тези доказателства са сравнително противоречиви,
като от една страна са доказателствата, които сочат, че покойната към
този момент не е била в състояние да разбира смисъла
на написаното в молбата от 23.01.2012г./показанията на св.К. и заключението на първоначалната съдебно-
психиатричната експертиза от вещото
лице д-р Н./. В противоположна насока са останалите доказателства/показанията
на св.С. и заключението на повторната съдебно-психиатрична експертиза от вещото
лице д-р Д./. При цялостната преценка на тези 2 групи
доказателства и най-вече на двете
експертизи, следва да се имат предвид как са формулирани заключенията във всяко едно от тях. Първото вещо
лице д-р Н. е отговорил директно на
поставените въпроси, като е изразил становище, че към правно- релевантния момент- 23.01.2012г. покойната
Р.М. най-вероятно не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си. За разлика от него второто в.л. д-р Д. е посочила
че „в съдебно дело няма
документи, които дават основание да се
приеме, че". Разликата в двете заключения е твърде
значителна и съществена, тъй като докато едно вещо лице
дава отговор на поставения въпрос към точно определен момент, другото вещо лице е дало отговор, който е твърде общ и за който по принцип не се изискват
специални знания. Съдът и страните сами са стигнали до извода за липсата на документи- тази липса обаче не дава
отговор на поставения въпрос, защото
липсата на документи, не означава, че освидетелстваното
лице е било в състояние да разбира какво прави. Още повече, когато се отнася за човек на 86г. възраст, с констатирано раково образувание на дебелото
черво, една седмица преди смъртта й.
По делото има категорични данни, че в последния
месец от живота й, при нея е спала друга жена, като очевидно причината за това може да е само рязко
влошаване на здравословното й състояние, което е потвърдено и от нейната
кончина само след 7 дни. Изложеното обяснява
защо второто в.л. д-р Д. не е
отговорила на поставените й въпроси конкретно
към посочената дата 23.01,2012г., а по принцип и по- общо. Твърдението, че молбата от 23.01.2012г. е с
добър правопис и правилна пунктуация,
не е от кръга на професионалната й квалификация на психиатър. Видимата разлика между завещанието от 2004г. и
молбата от 2012г. е твърде голяма във
всяко едно отношение- тази разлика е красноречиво
доказателство за регреса в здравословното състояние на покойната. При всички тези обстоятелства и като се има
предвид, че завещанието е сравнително сложен акт, следва да се приеме, че Р.М. не е била в състояние да разбира свойството и значението на написаното в молбата от
23.01.2012г., като възприема заключението по този въпрос на първото вещо лице д-р Н.. С оглед на всички гореизвложени мотиви, следва да се направи единствения
верен фактически и правен извод, че ищцата е собственик на процесния имот по силата на първото завещание от 2004г. По
делото е установено по безспорен и
категоричен начин, че този процесен недвижим имот се владее от ответницата-
видно от Констативния протокол от 26.09.2012г. И след като това владение
е без правно основание, съдът следва да
уважи предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, ведно със законните последици
от това.
С оглед събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че фактическата й власт почива на годно
правно основание. Несъмнено е доказано, че ответничката, имайки достъп до
апартамента (държейки ключовете) с действията си е препятствала достъпа на
собственицата до него и по този начин тя е била лишена от възможността да
упражняват правото си на собственост в пълния му обем. Следователно искът на
ищцата против ответничката за предаване владението на собствения й недвижим
имот, който последната владее без правно основание, се явява изцяло основателен
и доказан, поради което първоначалната искова претенция по чл.108 от ЗС се
явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена напълно, ведно с
всички законни последици от това.
II. Насрещния установителен иска за собственост по
чл.124, ал.1 от ГПК, който ответницата
по първоначалния иск Д.Б. е предявила против ищцата по първоначалния иск Р.С.,
представлява насрещен установителен иск, с
предмет признаване за установено, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот на основание направено от
покойната Р. Д. М. ново завещание
от 23.01.2012г. От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка- с нот.акт
№ 35, т.1, дело № 108/1972г. Р. Д. М. е придобила правото на собственост върху процесния
имот чрез участие в ЖСК „Здравец”. На
11.11.2004г. Р.М. е съставила саморъчно завещание, с което е изразила воля, че
завещава на ищцата Р.С. процесния апартамент, заедно с избено помещение, таванско помещение и гараж, като
Завещанието от 11.11.2004г.
не е оспорено относно неговата
автентичност. На 23.01.2012г. Р.М. е написала нова “Молба”, но не е съставила
ново завещание/озаглавено “молба”/, в което изрично да е изявила последната си
воля, че се отказва от завещанието за имотите на Р.Х.С. и желае да остави имота си на Д.М.Б.. В тази нова “молба”,
която не е завещание, не са посочени точно и мотивите за последната воля
на завещателката. Във връзка с оспорването
на второто завещание от 23.01.2012г. по делото е назначена съдебно- криминалистическа експертиза, чието заключение е прието като
доказателство- от същото категорично
се установява, че ръкописния текст в завещанието, озаглавено молба и
саморъчното завещание от 11.11.2004г.
, е изпълнен от едно и също лице. Заключението
доказва, че от външния вид на молбата и особеностите в начина на изписване на
текста в нея по-скоро са от възрастови и здравословни причини, както и че няма признаци за външна намеса при изписване на
ръкописния цифров и буквен текст. За установяване на психическата
годност и състояние на Р. Д. С. към датата на съставяне на ново
завещание/ молба/ по делото са назначени първоначална и повторна съдебно- психиатрични експертизи. Първото вещо
лице д-р И.Н. дава заключение, че с
голяма степен на вероятност може да се приеме, че покойната Р. Д. М. към 23.01.2012г. не е била психически годна да разбира свойството и значението на своите постъпки
и да ги ръководи самостоятелно. Този вероятен извод на вещото лице е направен с
оглед здравословното състояние и възрастта на Р.М. 1 седмица преди
смъртта й, и с оглед външния вид на молбата и начина на изписване на текста в
нея и съответното психическо състояние. В същото заключение е посочено, че липсват категорични данни за външна намеса при
формиране на изразената воля в молбата.
Това заключение е оспорено изцяло от ответницата. От повторната психиатрична експертиза, изпълнена от второто вещо
лице д-р Р.Д. се доказва, че по
делото няма официални писмени документи, които да дават основание да се приеме, че освидетелстваната е страдала от
заболяване, което да я лиши от способността
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Действително няма данни за външна намеса
при формиране на изразената воля в молбата.
Съдът обаче не кредитира само тази част от заключението на това вещо
лице, че логичната последователност на мисълта в молбата е запазена, че правописът е добър, с правилна пунктуация и
съответно изводът, че молителката е можела
да разбира свойството е значението на постъпките си и да ги ръководи
самостоятелно, тъй като за това са допуснати и разпитани 2 бр. свидетели, от
чиито показания се установява, че последния 1 месец завещателката е била вече в
не съвсем добро и адекватно физическо и психическо състояние, причинено от
раковото й заболяване и приеманите от нея медикаменти.
От показанията на свидетелката Е. С., която е
съседка на завещателката,
живееща на първия етаж в същия блок, се установява,
че завещателката до смъртта
си е била адекватна и се е държала нормално.Те са имали ежедневни контакти, гостували са си взаимно, водили са дълги разговори. Р. Д. М. до
последно се е държала видимо нормално, четяла е вестници, интересувала се е от политика, гледала е
телевизия, обслужвала се е сама и е била човек със собствено
мнение. Макар, че тази показанията на тази свидетелка, се основават на преки, непосредствени, ежедневни
впечатления за поведението и състоянието на завещателката до смъртта й, те са в
противоречие с показанията на втората свидетелка Р.К./внучка на
ищцата Р.С./, за която не се доказа да има пряка или евентуална заинтересованост
в полза на ищцата. С оглед установените факти по делото, към датата на съставяне на молбата от 23.01.2012г., Р. Д. М. не е изявила от
външна формална гледна точка съзнателно, макар и без установена външна намеса/ своята последна воля. Очевидно онкологичното заболяване, от което е страдала, и
което 1 седмица преди смъртта й е било твърде напреднало, и то е повлияло на
способността й да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи самостоятелно. Самото заболяване е от такъв характер, че то очевидно е повлияло самостоятелно и е довело до
опорочаване волята на завещателката.
Видно от самата молба, липсва воля и мотиви
за надлежна отмяната на първото саморъчно завещание, както и липсва новото
разпореждане за след смъртта, което да е ясно и точно изразени в цЕ.сочена
мисъл. Не са напълно съзнателни действията
на завещателката, като да материализират нейната воля, и които да не оставя
място за съмнения относно
действителните й желания.
Тези изводи се
подкрепят от показанията на свидетелите и от заключенията на криминалистичната и първата психиатрична експертизи.
Съвкупната преценка на тези множество различни
доказателства води до единствения фактически и правен извод, че изразената в “молбата” от 23.01.2012г. воля на Р. Д. М. е невалидна, несъзнателна и не е
напълно самостоятелно изразена, което обосновава единствено възмоможния
фактически и правен извод за недействителност на завещателното разпореждане в
“молбата” от 23.01.2012г.
Следователно не е налице новото завещание,
съставено от завещателката и озаглавено „молба", тъй като не съдържа
изрично волеизявление за
отмяна на предходното завещание от
11.11.2004г. Не са изрично посочени
мотивите на
завещателката за тази отмяна, поради
което в тази си част волеизявлението на завещателката по
същество не представлява
самостоятелно разпореждане и е недостатъчно, за да се приеме,
че саморъчното завещание, на което
ищцата основава претенциите си, е отменено
изцяло. Самата твърдяна от
ответницата отмяна, като разпореждане, не отговаря на изискванията на закона по
чл.25 от ЗН. Действително законодателят
не е предвидил в чл.38 от ЗН, че
отмяната на едно завещание задължително следва да съдържа и завещание в полза на друго лице /последващо завещание/. Не е
налице разпореждане за отмяна на предходно завещание, за да е налице
ново завещание. Липсата на изрична отмяна не е пряко волеизявление на
завещателката за отмяна/отказ/ от предишно завещателно разпореждане, тъй като
не е предмет на отменително волеизявление направените в предишно завещание
завещателни разпореждани. Следователно не е
налице действие на изричен отменителен
акт, за да е налице обезсилване по волята на завещателя на направените преди
това от него завещателни разпореждания. Съдържанието на един отменителния акт
не следва да се изчерпва само с
волеизявление за обезсилване на направено завещание- в новия отменителен
акт следва да е изразена изрична воля да се лиши от сила предишно завещателно
разпореждане, направено преди това, и да е налице воля за преминаване на имуществото за след смъртта към ново лице. В
новата “молба” Р. Д. М. не се е разпоредила с предмета
на завещанието, като не го е отменила чрез ново завещание, а само е посочила желанието си евентуално ответницата да го
ползва. Поради което е налице липса
на правна стойност на молба от 23.01.2012г., която не представлява
саморъчно завещание.
Ето защо, без значение
за правната същност на документа е озаглавяването му, терминологията на завещателя, която е употребил в “молбата” си, стига да е ясна волята му и този акт да
отговаря на изискванията за форма. Без
основание са съображенията на ищцата за буквалното възприемане на саморъчното завещание от 23.01.2012г. относно
завещаното на доверителката имущество, макар че предметът на “молбата” е
подобен на описания в първото завещание.Тълкуването в посочения смисъл е
съобразено и с изискванията на закона за формата
и съдържанието на саморъчното завещание, тъй като описанието на имуществото, което е предмет на разпореждане в молбата
от 23.01.2012г., по никакъв
начин не е ясно посочено и не може да се извлича от
първото саморъчно завещание- тоест за “молбата” не са налице нормативните
изисквания по чл.25 от ЗН.
Поради изложеното следва да се отхвърли изцяло
насрещния установителен иска за собственост и да не се признае за установено по отношение на Р.Х.С.- ЕГН **********,
че Д.М.Б.- ЕГН **********, е собственик на процесния недвижим имот: апартамент *, находящ се в ***, със застроена площ 70.08 кв.м., състоящ се
отхпалня, хол, кухня, антре, клозет-баня,
заедно с прилежащите таванско помещение и избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж в мястото, където е построена жилищната сграда, който имот понастоящем представлява
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.516.163.1.5, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, подобекта: 68850.516.163.1.2, над обекта:
68850.516.163.1.8, ведно с всички законни последици от това, въз основа на
Молба от 23.01.2012г.
Настоящото първоинстанционно
съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването му на
всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред
въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето защо предвид всички
гореизложени мотиви и на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 и
чл.211, ал.1 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ответничката по първоначалния иск Д.М.Б.- ЕГН
**********,***, да предаде на ищцата
по първоначалния иск Р.Х.С.- ЕГН **********,***/със
съдебен адрес в ***, ***- адв.С.Т. от АК- Ст.Загора/, собствеността и владението
върху недвижим имот- АПАРТАМЕНТ *,
находящ се в ***, със застроена площ от 70,08 кв. м, състоящ се от: спалня,
хол, кухня, антре, клозет- баня, заедно с прилежащите таванско помещение и избено
помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж в мястото, където е построена жилищната сграда, който имот
понастоящем представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68850.516.163.1.5, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.516.163, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта:
68850.516.163.1.2, над обекта: 68850.516.163.1.8.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещния установителен иск на ищцата по насрещния
иск Д.М.Б.- ЕГН **********,***, против ответницата по насрещния иск Р.Х.С.- ЕГН **********,***/със
съдебен адрес в ***, ***- адв.С.Т. от АК- Ст.Загора/, че тя е собственичка на процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ *, находящ се в ***, със застроена
площ от 70,08 кв. м, състоящ се от: спалня, хол, кухня, антре, клозет- баня,
заедно с прилежащите таванско помещение и избено помещение, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в мястото, където
е построена жилищната сграда, който имот понастоящем представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.516.163.1.4,
68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2, над обекта:
68850.516.163.1.8.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок, от връчването
му на всяка от страните, чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд-
гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :