Определение по дело №151/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от ГПК във връзка с чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба с вх. № *1311 от „. И Б. Ц. М.” О., със седалище и адрес на управление: град П., ул. “Р.” № 56, представлявано от Управителят В. И. К., ЕГН *, срещу ОТКАЗ № *2852/20.01.2012г. на АВ – търговски регистър, по заявление с вх. № *2852, с искане за вписване на пререгистрация на „. И Б. Ц. М.” О., депозирано от адв. М.М.А..

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановения от АВ отказ. Не се оспорва че заявлението за вписване е депозирано от адв. А. и пред АВ не е представено от него изрично пълномощно за това. Изложени са съображения че действията на длъжностното лице по вписвания, при произнасянето му по депозираното заявление, не са съобразени с измененията на разпоредбата на чл. 22 ал.4 от ЗТР, в сила от 01.01.2012г. Изложени са съображения, че нормата на чл. 22 ал.4 от ЗТР е процесуална и като такава има обратно действие,като е следвало да се приложи и по отношение на заварените и висящи към този момент производства пред АВ, още повече че в ЗИД на ЗТР, липсва изрична разпоредба, която да предвижда вече образуваните производства пред АВ, след влизане на изменението на закона, да бъдат довършени по стария ред. Изложени са от жалбоподателят аргументи, че длъжностното лице е следвало остави подаденото преди изменението на закона заявлението без движение и да даде срок за представяне на липсващите към преписката документи, и едва тогава при неизпълнение в срока на дадените задължителни указания, да бъде постановен отказ за вписване по заявлението. Вместо това, длъжностното лице без да се съобрази с изменението на нормата на чл. 22 ал. 4 от ЗТР, направо е постановило отказ да извърши вписване на поисканото със заявлението пререгистриране на „. И Б. Ц. М.” О., тъй като не е било представено изрично пълномощно, а заявлението е било депозирано от адв. А.. Отделно в жалбата се излагат съображения, че съгласно чл. 25 ал.3 от ЗА, когато се налага извършването на неотложни действия за запазване на правата и законните интереси на клиента, упълномощаването на адвоката да извърши тези действия може да бъде и устно. Жалбоподателят моли съда да отмени постановения отказ № *2852/20.01.2012г. на АВ – търговски регистър, като незаконосъобразен и да върне преписката на длъжностното лице за произнасяне, като заявява че потвърждава пълномощията на адв. А.

Съдът в ОС Б., след като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства от АВ, намира следното:

Жалбоподателят е правно легитимиран и има интерес от обжалването.

Жалбата е депозирана в законноустановения срок и е допустима, а разгледана по същество същата се явява основателна.

Агенцията по В. е сезирана чрез заявление с вх. № *2852, с искане за вписване на пререгистрация на „. И Б. Ц. М.” О., депозирано от адв. М. М. А.. При проверката си по реда на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице е установило, че искането е направено от пълномощник по смисъла на чл. 15 ал.1 т. 3 от ЗТР – адвокат А., а по преписката липсва пълномощно, от което да е видно че същият е оправомощен от управителят на дружеството за извършване на тези действия. Видно е от мотивите към обжалвания отказ, както и от преписката изпратена на ОС Б. във връзка с обжалването на постановения отказ, че към заявлението не е приложено пълномощно от Управителят на „. И Б. Ц. М.” О., с което същият да е упълномощил адв. А. да депозира заявление за вписване на пререгистрация на дружеството.

За да откаже вписването, длъжностното лице по регистрацията в АВ е направило констатацията, че съгласно разпоредбата на чл. 15 ал.1 т. 3 от ЗТР, представителната власт на заявителя – адвокат, се удостоверява с прилагането на пълномощно, съставено съгласно съобразно изискванията на ЗА, а такова във връзка с така депозираното заявление липсва. Така на основание чл. 24 т. 3 и т.4 от ЗТР, е бил постановен обжалвания ОТКАЗ № *2852/20.01.2012г. на АВ – търговски регистър, по заявление с вх. № *2852, с искане за вписване на пререгистрация на „. И Б. Ц. М.” О., депозирано от адв. М. М.А..

Изразеното разбиране на длъжностното лице по регистрацията, макар и основано на вярна оценка на фактическата обстановка, не се споделя от настоящия състав на ОС Б., тъй като същото не съответства на законовите разпоредби и е незаконосъобразно. За да бъде постановен отказа за вписване на пререгистрация на „. И Б. Ц. М.” О., по заявление депозирано от адв. М. М. А., длъжностното лице се е позовало на факта, че по преписката към заявлението депозирана пред АВ, липсва представено пълномощно, което да удостоверява изричните пълномощия на адв. А., да депозира такова заявление от името на дружеството.

Изводите на длъжностното лице постановило атакувания с жалбата отказ макар и обосновани от събраните доказателства, са незаконосъобразни с оглед на несъответствието им на действащите правни норми. Неправилен е извода, че заявлението изхожда от неоправомощено лице, като съставлява нарушение по смисъла на чл. 21 т. 3 от ЗТР. Това е така, защото в разпоредбата на чл. 15 ал.1 т. 3 от ЗТР, действащ към момента на депозирането на заявлението за пререгистрация пред АВ, изрично е предвидена възможността такова заявление да бъде депозирано от адвокат, но само при представяне на изрично пълномощно, изготвено според изискванията на ЗА, за представителство пред агенцията. Такава възможност е предвидена и след изменението на закона с ДВ бр. 34 от 2011г., само че в текста на чл. 15 ал.1 т. 4 от ЗТР. Следователно в настоящия случай, заявлението е било депозирано от лице, имащо по силата на закона правомощията да депозира такова заявление от името на представителят на дружеството, като липсата на пълномощно, респективно на убедителни доказателства за правото за представителство пред АВ, не означава че заявлението е депозирано от неоправомощено лице, а че същото е представено от лице, за които липсват убедителни доказателства за представителна власт. Ето защо незаконосъобразен е отказа за вписване на основание чл. 21 т. 3 от ЗТР.

Безспорно е, че към момента на разглеждането на преписката и произнасянето с обжалвания отказ на длъжностното лице от АВ, не е имало убедителни доказателства за представителната власт на адв. А. да депозира заявление за вписване на пререгистрация от името на представителят на „. И Б. Ц. М.” О., доколкото в преписката липсва представено изрично пълномощно, изготвено съобразно изискванията на ЗА, от което да е видно че адв. М. М. А. е редовно упълномощен от Управителят на дружеството да депозира такова заявление пред АВ. В тази връзка правилна е преценката на длъжностното лице от АВ, че е налице хипотезата на чл. 21 т. 4 от ЗТР, тъй като към преписката не са приложени всички изискуеми се от закона документи – липсва пълномощно за удостоверяване на правата адв. А. като управомощено лице, на което по силата на закона е предоставена възможността да депозирана такова заявление пред АВ.

При правилни изводи относно материално правния закон, длъжностното лице към АВ е направило погрешни изводи с оглед на правомощията си съобразно чл. 24 ал.1 от същия закон, като не е съобразило нормата на чл. 22 ал. 4 от ЗТР, в редакцията и след нейното изменение с ДВ бр. 34 от 2011г., която е следвало да бъде в законна сила, считано от 01.01.2012г. Съгласно правната теория, материално правните норми имат действие за напред и по изключение могат да имат обратно действие, докато процесуално правните норми имат поначало обратно действие и могат да бъдат приложени веднага след влизането им в законна сила, включително и по заварените и висящи производства. Нормата на чл. 22 ал. 4 от ЗТР макар и норма от материален закон, е процесуално правна норма по своята правна същност, тъй като урежда процесуални правила относно действията на длъжностното лице към АВ, при наличието на предвидените основания в цитираната законова разпоредба. При липса на изрична разпоредба в ЗИД към ЗТР, заварените и висящи производства пред АВ да бъдат довършени по стария процесуален ред, нормата на чл. 22 ал.4 от ЗТР, е следвало да бъде приложена от длъжностното лице от АВ, в редакцията и след изменението с ДВ бр. 34 от 2011г./считано от 01.01.2012г./, още повече че меродавен за преценката към кой момент същата е следвало да бъде приложена, е момента на произнасянето на длъжностното лице от АВ с неговия акт, а не момента на депозирането на заявлението по преписката. При изложените съображения от правна страна, длъжностното лице от АВ е следвало след като е установило непълнота на представената пред него преписка по заявлението, да даде задължителни указания на заявителя за отстраняване на нередовностите във връзка с депозираното заявление и да даде на същия срок за тяхното отстраняване. Едва след неизпълнението на задължителните указания в дадения от длъжностното лице срок и от закона срок по чл. 19 ал.2 от ЗТР, се поражда възможността да бъде постановен отказ за извършване на поисканото вписване. Като не е съобразило разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от ЗТР, която е била в законна сила към момента на постановяването на обжалвания акт, длъжностното лице по В. към търговския регистър е постановило един незаконосъобразен отказ да извърши вписване на пререгистрация на „. И Б. Ц. М.” О., по заявление депозирано от адв. М. М.А..

Следва обжалвания отказ да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото върнато на АВ, като бъде задължено длъжностното лице по регистрацията да изпълни процедурата по чл. 22 ал.4 от ЗТР и едва тогава да извърши преценка дали са изпълнение законовите условия за извършването на вписването или да постанови отказ по искането.

Иначе, съдът намира за незаконосъобразни оплакванията във жалбата от които се извеждат доводите, че за упълномощаването на заявителя – адв. А., да депозира заявление за вписване на пререгистрация на дружеството, което го е упълномощило, достатъчно е в спешни и неотложни случаи и устното упълномощаване за тези правни действия. От една страна подаването на заявление за вписване на пререгистрация на дружество пред АВ, не съставлява спешно или неотложно действие по смисъла на чл. 25 ал.3 от ЗА, обуславящо от правна страна устното упълномощаване на адвоката, с оглед на запазване на законовите права и интересите на клиента. От друга страна, налице е изричната разпоредба на закона - на чл. 15 ал.1 т. 3 от ЗТР, действащ към момента на депозирането на заявлението за пререгистрация пред АВ,/чл. 15 ал.1 т. 4 от ЗТР след изменението му с ДВ бр. 34 от 2011г./, в която е предвидена възможността такова заявление да бъде депозирано от адвокат, но само при представяне на изрично пълномощно, изготвено според изискванията на ЗА, за представителство пред агенцията. Непредставянето на изрично пълномощно винаги е основание да се счете, че липсва надлежно упълномощаване на съответния адвокат за депозиране на заявление за вписване на регистрация или пререгистрация от едно дружество, макар на същият да е предоставена такава законова възможност по силата на чл. 15 ал.1 т. 4 от ЗТР.

Водим от горното и на основание чл. 25 ал. 5 от Закона за търговския регистър, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ОТКАЗА № *2852/20.01.2012г. на АВ – търговски регистър, по заявление с вх. № *2852, с искане за вписване на пререгистрация на „. И Б. Ц. М.” О., депозирано от адв. М.М. А., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ИЗПРАЩА решението ведно с документите във връзка с вписването на длъжностното лице от АВ, да изпълни процедурата по чл. 22 ал.4 от ЗТР и едва тогава да извърши преценка за наличие на законовите условия за извършването на вписването или да постанови отказ по искането.

Решението на съда подлежи на обжалване, в 7 дневен срок от съобщението на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: