Мотиви към Присъда № 183, постановена на
25.07.2019 г. по н.ч.х.д. № 26 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:
Частният тъжител Г.Д.В. е повдигнала обвинение срещу В.Д.Л. за
това, че на 10.07.2016г. в гр. Варна, в Гранд Мол
Варна й причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота,
изразяващо се в провокиран конюнктивит на двете очи в резултат на действието на
химично вещество, попаднало в очите на В. при напръскване със спрей от страна
на Л. - престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата В.Д.Л. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство и граждански иск от
тъжителя Г.Д.В. за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК в размер на 4 000 лв. ведно
със законната лихва, както и адвокатско възнаграждение.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимата В.Д.Л. се поддържа от
тъжителя чрез неговия упълномощен процесуален представител, който счита, че то
е доказано по несъмнен и безспорен начин в това число от възпроизведения в
съдебно заседание видеозапис, поради което моли съда да му наложи съобразно
предвиденото в закона за това престъпление наказание, а гражданският иск да
бъде уважен изцяло. Посочва, че неговата повереница
желае подсъдимата да получи справедливо наказание, което да я възпрепятства от
извършването на други подобни деяния.
Подсъдимата В.Д.Л. се явява лично в последното съдебно заседание и
дава обяснения по делото. В подробната си пледоария си защитникът му счита, че
действително по делото не е спорно, че именно Л. е напръскала В. със спрей, но
посочва, че това се е случило в резултат на действията на последната, докато
двете са пътували в асансьора, а именно в отправянето на обидни думи и изрази
на руски език поради наличието на множество татуировки по тялото на
подсъдимата. Посочено е провокирало реакция у подсъдимата, тъй като скоро преди
инцидента същата е била нападната на улицата поради същата причина. Наред с
това излага, че гражданският иск не е доказан, тъй като посоченото увреждане би
могло да се провокира и/или задълбочи и от други фактори като алергия към
животни, капки и др. Пледира съдът като съобрази, че към момента на извършване
на деянието подсъдимата е била неосъждана да й наложи административно наказание
в минимален размер, като отхвърли изцяло или уважи частично размера на
предявения граждански иск.
От своя страна подс. В.Д.Л. посочва, че
е била провокирана, съжалява много за това, че е паднала на нивото на
тъжителката и моли за минимално наказание ако това е възможно.
В предоставеното й на основание чл. 297 НПК право на последна дума
посочва, че е съгласна с наказанието поискано от защитника й.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.Д.Л. е родена на ***г***, българка, българска
гражданка, неомъжена, със средно образование, работи, понастоящем осъждана с
ЕГН **********, в миналото е била татус модел, поради
което по тялото й са налични множество различни по вид и големина татуировки.
На 10.07.2016г. частната тъжителка Г.Д.В., руска гражданка,
пребиваваща на територията на Република България отишла с колата си в „Гранд Мол“ Варна, за да купи детска книга в магазин „Ориндж“,
който се намира на 2 ниво.
От магазина тя се запътила към асансьора, за да слезе на ниво
паркинг и да се прибере вкъщи, като със себе си носела само малка дамска чанта
с документи, с дръжка, която преминавала по диагонал през рамото й.
Около 17.00 -18.00 часа докато чакала асансьора на 2 ниво заедно с
други хора, той отворил вратата и от него слезли всички пътници, освен една
млада жена, която стояла в ъгъла до огледалото и направила на В. впечатление с
това, че била здрава физически и на шията й имало много голяма татуировка на
пеперуда.
Хората междувременно излизали от асансьора, а на /-1/ ниво излязла
и последната двойка мъж и жена, и в асансьора останали двете – частната
тъжителка и подсъдимата, като последната продължавала да стои в ъгъла.
Асансьорът спрял на ниво /-2/, и частната тъжителка излязла и
направила няколко крачки напред, но чула някакъв странен звук, все едно, че
някой тича след нея. Обърнала се по посока на звука и в този момент получила
мощна струя от някакво газообразно вещество направо в очите.
Усетила силна болка, все едно, че някой изгаря очите й, притиснала
чантата към себе си, присвила се инстинктивно, за да бъде по- трудно да ми й я
отнемат и започнала да се доближава към асансьора, тъй като била убедена, че в
асансьора има видео наблюдение. Започнала да вика за помощ, като междувременно Л.
я напръскала за втори път със спрея и непосредствено след това се обърнала и
излязла от отворената врата на предасансьорното предверие.
Крещящата за помощ В. била чута от намиращ се в близост служител
на търговския комплекс, който извикал охранителите на комплекса – св. Н. Д. и
Т. В., които пристигнали на място и по описание на В. установили лицето, което
я е напръскало, което по-късно било задържано от повиканите и пристигнали на
място служители на 03 РУП .
По случая било образувано досъдебно производство №1170/16г. по
описа на Трето РУ МВР, пр.пр.№9002/16г.-ВРП за
извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1
от НК. По досъдебното производство били разпитани свидетели, била извършена
Съдебно-медицинска експертиза относно причинените увреждания, в следствие
напръскването, била извършена Лицево -идентификационна експертиза, Съдебно
психиатрична експертиза.
Наказателното производства било прекратено с постановление на
прокурор при ВРП, като на л.5 от същото прокурора е отразил , че се касае за
деяние по смисъла на чл.130 от НК, което се възбужда по тъжба на пострадалия.
Частната тъжителка обжалвала постановлението пред ВРС и ВОС, като с
Определение №958/25.08.17г., било потвърдено постановлението на ВРП за
прекратяването на производството.
От назначената в рамките на настоящото производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на напръскването със
спрея на Г. В. е причинен провокиран конюнктивит на двете очи, като същият е
резултат от действието на химично вещество и е обусловило временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
В рамките на съдебното заседание бе извършен и оглед на веществено
доказателствено средство – диск, съдържащ се в
материалите по ДП №1170/16г. по описа на Трето РУ МВР, съдържащ файл отразяващ
последователността на действията на частната тъжителка и подсъдимата при
слизането им от асансьора, като доколкото съдържанието на диска не се оспори от
страните, респ. че на него са заснети действията на Л. съдът не счете за
необходимо да извършва последващи процесуални
действия с него.
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели, кредитирани от съда, СМЕ, материалите по ДП №1170/16г. по описа на
Трето РУ МВР, възпроизведения в съдебно заседание диск, справка за съдимост и
от останалите писмени материали, приобщени към доказателствата по делото.
За пълнота, съдът е длъжен да
отрази, че не констатира съществени противоречия между показанията на
разпитаните свидетели.
Двамата полицейски служители
отзовали се на подадения сигнал св. Р. и С. бяха категорични, че са установили
частната тъжителка да търка очите си, които непрекъснато сълзели, а лицето
което я е напръскало било от женски пол с множество татуировки по ръцете и
други части на тялото. Посочените свидетески
показания се подкрепят и допълват от показанията на св. Н.Д. и Т.В., като съдът
не споделя доводите на защитата, че показанията на В. не следва да се
кредитират тъй като той посочва, че инцидентът е станал в асансьора.
Действително по делото са налице доказателства в обратния смисъл, но доколкото
очевидно причината за възникване на конфликта (останала недоказана в
производството) се е случила именно в асансьора, то съдът не счита, че в случая
е налице цитираното съществено противоречие.
Що се отнася до показанията на
останалите свидетели З.Ав., Ив.М. и Ст.Ф. съдът на свой ред не намери основания да не
се довери на същите. Общото между тях се изразява в това, че не са очевидци на
случилото се, а възпроизвеждат единствено казаното им съответно от подсъдимата
и от частната тъжителка.
Възраженията на адв. И., че св. А. е
била преводач на ДП на частната тъжителка поради което и се явява пристрастна
не се споделят от съда доколкото функциите на преводача са да осъществява верен
превод от чужд на български език и обратното и не заема никакво процесуално
качество в рамките на образуваното ДП.
Наред с това във всички случаи доколкото същата е в приятелски
отношения с В. тя би могла да се счита обвързана с едната от двете страни в
производството, но същото би могло да бъде съотнесено
и до показанията на св. М.по отношение на подс. Л..
Досежно показанията на св. М.без да
се съмнява в истинността на заявеното съдът не възприе за фактически безспорно
установена причината за извършеното от страна на подсъдимата нападение със
спрей, а именно, че в асансьора е имало единствено изречени обиди от страна на
частната тъжителка спрямо Л.. На първо място доказателствата в подкрепа на това
твърдение са единствено обясненията на подсъдимата (които обаче са и нейно
основно защитно средство) и показанията на М., които обаче пресъздават тези
обяснения, тъй като свидетелката не е била очевидец на развилите се събития.
Именно поради това съдът не може да приеме безкритично заявеното и
да се довери на лансираната от подсъдимата версия за извършена спрямо нея
вербална провокация.
Дори обаче посоченото да е
действително, то в никакъв случай това не би довело до отпадане на
отговорността й, тъй като по делото е безспорно установено, че напръскването
със спрея е извършено много след преустановяване на съвместното движение на
двете жени с асансьора и известно време след приключване на предполагаемата
провокация, като по делото с нищо не е доказано подсъдимата да е била физически
застрашена от частната тъжителка, за да се наложи да се отбранява посредством
употребата на спрей.
Още повече, че дори и най-тежката обида не може да послужи като
оправдание за прилагане на агресия и то след като лицето вече се отдалечава от
мястото на събитията, каквито са доказателствата в процесния
случай.
За пълнота съдът следва да посочи, че твърденията на подсъдимата,
че е била нападната от неизвестно лице на улицата заради външния си вид и
множеството си татуировки, поради което и е била чувствителна по темата на
първо място останаха недоказани в производството, а на следващо дори това да е
било така то по делото няма събрани доказателства частната тъжителка В. да е
предприемала каквито и да е действия спрямо личността на Л. с цел да я уязви
физически.
Дори същата да е направила неуместен и/или нетолерантен коментар
за външния й вид (каквито доказателства не се събраха по делото), то начин да
утвърдиш себе си или правотата си да изглеждаш по начин, който намираш за
естетичен, в обществото не е като засягаш физическата неприкосновеност на
хората, които споделят различни възгледи, тъй като по този начин доказваш
единствено физическото си превъзходство над тях.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът счита, че подсъдимата Л. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като на 10.07.2016г. в гр. Варна, в Гранд Мол Варна причинила на Г.Д.В. временно разстройство на здравето
неопасно за живота, изразяващо се в провокиран конюнктивит на двете очи в
резултат на действието на химично вещество, попаднало в очите на В. при
напръскване със спрей от страна на Л. - престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено както авторството на деянието, така и вида на причинената
телесна повреда. Безспорно причиненото телесно увреждане на тъжителя
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, а именно временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и същата е причинена от
подсъдимата, поради което и съдът призна същата за виновна.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано към датата на
извършване на посегателството физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие -
посегателство срещу телесната неприкосновеност на друго лице, довело до
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От субективна страна -
деянието е извършено при пряк умисъл, подсъдимата Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици, напръсквайки
целенасочено и то на два пъти частния тъжител и е желаела тяхното настъпване –
желаела е да причини физическа болка на друго лице, което към онзи момент се е
отдалечавало от нея и от асансьора, в който двете са прекарали известно време.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът
приема чистото съдебно минало на подсъдимата.
За отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прие
хладнокръвието с което Л. е осъществила напръскването и то на два пъти, като
при втория В. е била в на практика безпомощно състояние със сълзящи и парещи
очи.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че понастоящем не се
налице предпоставките за приложение на чл.78 А от НК, по отношение на
подсъдимата, тъй като макар че същата не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание към датата на
извършване на деянието понастоящем същата е многократно осъждана, поради което
в случая е налице хипотезата на множество престъпления, която съгласно разпоредбата
на чл. 78а, ал.7 НК е пречка за приложението на института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За деяние по чл. 130, ал.1 НК наказателният закон предвижда
наказание „лишаване от свобода“ в размер до две години или „пробация“.
В случая като отчете описаните по-горе смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства и като отчете, че същата съжалява не
защото е наранила друго човешко същество, а защото е паднала на неговото ниво,
съдът намери, че наказание „лишаване от свобода“ в размер малко над минималния,
а именно шест месеца, определено при условията на чл. 54 НК, в достатъчна
степен би постигнало целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
Доколкото все пак се касае за сравнително млад човек в
работоспособна възраст съдът намери, че не е необходимо в случая така
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като прие, че в случая
подходящо се явява отлагането на изтърпяването на същото за срок от три години на
основание чл. 66 НК, като така определеният изпитателен срок би предоставил
възможност на подсъдимата да прецени и осмисли правилно последиците от
поведението си.
С оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, съдът намира, че частично следва да бъде
уважен предявеният граждански иск. В гражданско-правен смисъл извършеното от
подсъдимата престъпление несъмнено съставлява непозволено увреждане по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД.
По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалата В.
представляват посегателство срещу телесната неприкосновеност, като в зависимост
от характера и степента на увреждането, с оглед претърпените от пострадалата
неимуществени вреди- непродължителния оздравителен процес, причинените и болки
и страдания, обстоятелството, че е била нападаната внезапно и че се е уплашила
да не й бъде отнето имущество, съдът определи съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост обезщетение в размер на 1500 лв., както и разноските по делото -
възнаграждението за вещи лица, разноските на тъжителя за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1150,00 лв., подробно описани в присъдата.
За сумата до пълния предявен размер от 4000 лв. претендираното обезщетение не съответства на тежестта на
причинените вреди и за тази част искът срещу подсъдимата следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189 от НПК подсъдимата Л. следва да заплати по сметка на ВСС и сумата
от 60 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: