Р Е Ш Е Н И Е № 260050
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
с участието на прокурора
ДАНАИЛА СТАНКОВА и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 2330 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът Г.С.А.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. С.А., е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от *** г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на *** г. по ДП №
169/2014 г. на РПУ при МВР – *** е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. чл. 194 от НК затова, че на *** г. в ***,
***, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Б.Й.Б. и С.И.Г. чрез
използване на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф - 3” с per.№ *** е отнел чужди движими вещи - 1340
кг. ечемик на стойност 469 лева., за което му е била наложена мярка за
неотклонение „Подписка“. На *** г. бил внесен обвинителен акт, като въз основа
на него е образувано н.о.х.д.№ 1072/2016 г., ПРС, XIV н.с., и след редица
съдебни заседания на *** г. делото е върнато на РП - *** за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
След повторно внасяне на обвинителен
акт е образувано н.о.х.д.№ 1072/2016 г., ПРС, XIV н.c., като на *** г. е произнесена оправдателна
присъда, поради това, че деянието не съставлява престъпление, тъй като не е
установено, че е извършено от подсъдимия. Оправдателната присъда е протестирана
от РП – *** и с Решение № 275/02.12.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 1325/2019 г., ПОС, е
потвърдена.
През време на цялото наказателно
производство ищецът изпитвал силно неудобство, чувствал се унизен, притеснен и
несигурен, изгубил доверие в националните правозащитни институции, поради
повдигнато обвинение и водене на наказателно производство без да е виновен, накърнила
се честта и достойнство му, уронил се престижа и добро му име в обществото.
Ищецът бил в изключително затруднено материално състояние, търпял значителни
неудобства и бил поставен в силно стресова ситуация - престъплението, за което
е водено наказателното производство, е квалифицирана кражба, за което се
предвижда наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода и което е тежко по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК; досъдебното производство протекло в един
сравнително дълъг период от време, както и съдебното такова от около *** години
с *** съдебни заседания, въпреки че ищецът не е ставал причина за отлагане на делото
и е оказвал пълно съдействие на разследването.
В резултат на воденото наказателно
производство ищецът претърпял стрес, нервно напрежение, огорчение, унижение,
опетняване на доброто му име сред близки и познати, подтиснатост за дълъг
период от време, ограничил контактите си, станал раздразнителен, а наложената
му мярка за неотклонение „Подписка“ от *** г. до постановяване на оправдателна
присъда на *** г. препятствала възможността му да променя местоживеенето си, да
пътува и работи извън границите на страната.
Предвид изложеното ищецът моли съда
да постанови решение, с която да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, в
размер на 100 000 лв., заедно със законна лихва, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане, както и направените
разноски по делото.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, чрез
Окръжна прокуратура – ***, ***, е подал отговор, в който заявява, че оспорва
изцяло иска като недоказан и неоснователен, като твърди, претенцията на ищеца за преживените
болки и страдания е недоказана. Не са представени и никакви доказателства, че
възможността за пътуване е била реална, а не само възможна.
Не оспорва, че спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но въпреки това му е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.
ДП е предявено задочно, което дава основание да се счита, че въпреки наложената
му мярка за неотклонение, ищецът не е бил намерен на известния негов адрес, поради
което твърдението за ограничаване на възможността на ищеца за предвижването му
не отговаря на действителното положение и повдига въпроса дали поведението на
самия ищец не е станало основание за забавяне на разследването.
Освен това, в същия период от време
на ищеца е било повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл. 191,
ал. 1 от НК, за което с Решение № 269/15.02.2017 г. на PC - *** му е наложено административно
наказание по чл.78а от НК. От справката за криминалистическа регистрация и
водените досъдебни производства срещу ищеца, е видно, че срещу него за били
водени и образувани проверки за извършени престъпления от общ характер още
преди привличането му като обвиняем по ДП № 169/2014 г. по описа на РУ – *** за
процесното престъпление, което води до недоказаност на твърдението за уронен
престиж и добро име в обществото.
Счита също, че претендирания размер
от 100 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен и
несъобразен с чл. 52 от ЗЗД, като при отчитане интензитета на евентуално
претърпените вреди следва да се вземе предвид факта, че ДП е приключило в
рамките на по-малко от 1 година, което е разумен срок, като забавянето би могло
да се счита, че се дължи и на укоримо прецесуално поведение на ищеца, описано
по-горе.
Ето защо, моли иска да бъде отхвърлен
като неоснователен или да се уважи частично при условията на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ в минимален размер. Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
Постановление от *** г. по ДП № 169/2014 г. на РУП – ***, пр.пр.№ 4429/2014 на
РП – ***, настоящия ищец Г.С.А. е привлечен като обвиняем за това, че на *** г. в ***, ***, след
предварително сговаряне, в немаловажен случай с Б.Й.Б. и С.И.Г. чрез използване
на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, per.№ ***, е отнел чужди движими вещи
- 1340 кг. ечемик на стойност 469 лв., което съставлява престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а с Постановление от ***
г. му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На *** г. е изготвен Обвинителен
акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д.№ 1072/2016 г., ПРС, 14 н.с. След
10 съдебни заседания с протоколно определение от *** г. наказателното
производство е прекратено и делото е върнато на РП – *** за отстраняване на
съществени процесуални нарушения относно съдържанието на обвинителния акт.
Прекратителното определение на съда е протестирано от РП – *** и е отменено
с Определение от *** г. по в.ч.н.д.№
1892/2017 г., ПОС.
След още *** съдебни заседания с Присъда № 54/19.02.2019 г. по н.о.х.д.№ 1072/2016 г., ПРС, 14 н.с., Г.С.А. е признат за невиновен в това,
на *** г. в ***, ***, след предварително сговаряне, в немаловажен случай с Б.Й.Б.,
С.И.Г. и В.Й.И. чрез използване на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, per.№
***, е отнел чужди движими вещи - 1340 кг. ечемик на стойност 469 лв., от
владението на „Доминус“ ЕООД – ***, без съгласие на ръководството на
дружеството с намерение противозаконно да ги присвои, и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Оправдателната присъда е
протестирана от РП – *** и е потвърдена с Решение № 275/02.12.2019 г. по
в.н.о.х.д.№ 1325/2019 г., ПОС.
От представената от ответника справка за криминалистична регистрация и за
водени ДП срещу ищеца Г.С.А., по прякор „***“, се установява, че срещу него са
образувани проверки - на *** г. за блудство с *** лице; на *** г. за кражба на
арматурно желязо; на *** г. за кражба на селскостоп. произведение, маловажен
случай; на *** г. за кражба на селскостоп. произведение чрез разрушаване на
преграда; на ***г. за съпружеско съжителство с лице под *** г.; на *** за
кражба на желязо от новострояща се къща.
По
делото е приета съдебно–психологична експертиза с вещо лице А.Я.Д. – ***,
заключението на която съдът възприема като компетентно, безпристрасно изготвено
и неоспорено от страните. От експертизата се установява, че ищецът е израснал в среда на *** семейство с нисък социално -
битов статус и общо ниско образователно ниво. От справка в регистрите на Център
за психично здраве - *** вещото лице е установило, че Г.С.А. е провеждал
консултации с психиатър през *** г. и *** г. във връзка със забавено
нервнопсихично развитие, поради което са подготвени документи за обучение в
училище „***“ за деца с проблеми в психичното развитие, но тези препоръки не са
спазени. До *** е учил в масово училище, но не се е справял с учебния материал
и е уточнено състояние на развитие на нивото на лека умствена изостаналост.
Поради липсата на педагогичен контрол и съответна повлияност, личността на
ищеца е формирана като примитивна, недостатъчно устойчива и зряла, адаптирана в
средата на етноса, културалната принадлежност и спецификите на средата, в която
е израснал.
Във времето на зрялата си възраст е
трудово ангажиран с неквалифицирана и непостоянна дейност, като е правел опити
да се устрои на различни работни места, с различна дейност, но неуспешно.
Същевременно се долавя и липса на достатъчно мотивация за устойчивост на
трудовата ангажираност - „... продължих с приятелите, да излизаме по
заведения, наляво-надясно... с нищо не се занимавах цял ден - кафета, цигари,
клюки...“, като изрично посочва
при психологичното интервя, че причина за
невъзможността да се устрои на работа в чужбина са неуредени отношения с
работодатели, при това не еднократно - „...***
в *** за една седмица на работа, но ме излъга собственикът с уговорката; *** в ***...
10 дена, пак ме излъгаха... приятели ми казваха за тия работи, предлагат ми...
на мен ми харесва офертата, но като отидем в чужбина вече е друго... затова
реших да остана да работя в България...“.
Съобщеното
от ищеца депресивно състояние е категорично неубедително, а в случай на
достоверност изобщо, то не покрива посочения период от една година - „...депресията ми мина след като се роди
първия ми син... “.
Според вещото лице, воденото срещу Г.С.А.
наказателно производство и вземането на мярка за неотклонение „Подписка“ не са
се отразили на психологическия му статус негативно и със съответните
неблагоприятни последици в различните житейски аспекти. Няма данни за влошено
емоционално състояние от привличането му като обвиняемо лице до постановяване
на окончателен съдебен акт и не се установява житейска дезадаптация нито в
социален, нито в семеен, нито в емоционален и поведенчески план, нито в трудовия
му маршрут. Не са настъпили промени, които да са в причинно-следствена връзка с
воденото наказателно производство.
По делото е разпитан свидетеля К. С.А. – *** на ищеца, показанията на който
съдът кредитира само частично като логични, последователни и непротиворечиви и при
условията на чл. 172 от ГПК предвид близката му родствена връзка с ищеца и
възможната му заинтересованост от изхода на спора. От показанията на свид. К. А.
се установява, че „преди ***-*** години,
може би. Съдиха *** Г. за жито. …24 - 25 пъти идваше *** Г. ***, но продължи
доста делото. …*** Г. беше много притеснен за това дело, беше в напрежение,
изпитваше стрес. Точно тогава му се беше родил син и той много се притесняваше
да не го вкарат в затвора точно тогава и да не може да се грижи за семейството
си. …*** много искаше да ходи да работи в чубжина, искаше да работи в ***, но
заради това жито нямаше как да отиде.
Тогава, когато се водеше делото, ***Г.
…се притесняваше, че може да влезе във затвора, беше го срам от хората, стоеше
си постоянно в къщи, не можеше да започне работа, не можеше и в чужбина да
отиде да работи. …знам, че пиеше хапчета за успокоение. Мисля, че беше валериан
или нещо такова, успокояващо. Като цяло аз съм бил много малък тогава и не знам
дали *** Г. е бил осъждан преди този случай за житото“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният от ищеца срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан
по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на
деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния
закон се прилагат субсидиарно само за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани, се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността
на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на
предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у съответното длъжностно
лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага, за
разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде
търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите
предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от
предвидените в него специални хипотези.
В
конкретния казус от ангажираните писмени и гласни доказателства
се
установява, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца Г.С.А. в извършване
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1
и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което с Присъда №
54/19.02.2019 г. по н.о.х.д.№ 1072/2016 г.,
ПРС, 14 н.с., е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото
му обвинение, се твърди, че той е претърпял неимуществени вреди, за които обаче
по делото не са ангажирани надежни и категорични доказателства. Разпоредбите на
ЗОДОВ не съдържат оборима законова презумпция за непременно и задължително настъпване
на неимуществени вреди в патримониума на ищеца, а същите следва да се установят
от него при условията на пълно и главно доказване по вид, продължителност и
интензитет.
В конкретния казус от показанията на единствения свидетел К. А., който е ***
на ищеца и чиито показания съдът кредитирана само частично, тъй като самият
свидетел е заявил, че предвид *** възраст към процесния период (около *** г.)
няма категорични спомени за събитията около по-големия си *** (ищеца), не се
установяват твърденията на ищеца, че се е чувствал „в силно стресова
ситуация“, „унизен и несигурен“, изпитвал
„подтиснатост за дълъг период от време, ограничил
контактите си, станал раздразнителен“; да се е „накърнила честта и достойнство му“, да се е „уронил престижа и добро му
име в обществото“. Напротив, от неоспорената СПЕ,
изготвена от вещото лице А.Д., се установява, че твърдяното от ищеца
депресивно състояние е категорично неубедително, а воденото срещу него наказателно
производство и вземането на мярка за неотклонение „Подписка“ не са се отразили
на психологическия му статус негативно и със съответните неблагоприятни
последици в различните житейски аспекти. Няма данни и за влошено емоционално
състояние от привличането му като обвиняемо лице до постановяване на
окончателен съдебен акт и не се установява житейска дезадаптация, в т.ч. и от
събраните гласни доказателства, нито в социален, нито в семеен, нито в
емоционален и поведенчески план, нито в трудовия му маршрут.
Вещото лице е установило липса на
достатъчно мотивация за устойчивост на трудовата ангажираност на ищеца, който
сам е посочил, че „... продължих с приятелите, да излизаме по заведения,
наляво-надясно... с нищо не се занимавах цял ден - кафета, цигари, клюки...“, а причина за
невъзможността му да се устрои на работа в чужбина е не взетата мярка за
неотклонение „Подписка“, а решение на самия ищец – „пак ме излъгаха …предлагат
ми... на мен ми харесва офертата, но като отидем в чужбина вече е друго...
затова реших да остана да работя в
България“.
От представената от ответника
справка се установява също, че ищецът, въпреки *** възраст има многократни
полицейски регистрации за различни деяния – кражби, блудство, съжителство с
лице под *** г., поради което не може да се приеме, че същият се е ползвал с
особен авторитет и добро име в обществото, както и че именно конкретното
наказателно производство е уронило престижа му.
Наред с това, трайно неправомерното
поведение на ищеца, описано в справката за водените срещу него полицейски
проверки, е допринесло изключително за привличането му под наказателна
отговорност за конкретната кражба, поради което съдът намира, че в случая е
налице и хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което на ищеца не следва
да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и СПЕ не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че в патримониума на
ищеца са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и
тяхната причинно-следствена връзка с конкретното наказателно производство,
поради което не са налице всички елементи на фактическия състав на
отговорността на държавата по смисъла на ЗОДОВ, а така предявеният иск като
недоказан и неоснователен, както и при наличие на хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на съда направените по делото
разноски за експертиза в размер на 362,50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***,
чрез адв. С.А., срещу Прокуратурата на Република България – гр.
София, бул. Витоша 2, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв. – „в силно стресова
ситуация“, „унизен и несигурен“,
изпитвал „подтиснатост за дълъг период от
време, ограничил контактите си, станал раздразнителен“; „накърнила се честта и достойнство му“,
„уронил се престижа и добро му име в обществото“, … и др., причинени от обвинението в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т.
5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 54/19.02.2019 г. по н.о.х.д.№ 1072/2016 г., ПРС, 14 н.с., ведно със законната
лихва от *** г. до окончателното плащане и направените по делото разноски, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. С.А.,
да заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 362,50
лв. (триста шестдесет и два лева и 50 ст.) – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………..
/М. Бедросян/