№ 161736
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110164425 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ЕООД срещу В. П. А. с ЕГН: **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими
по Договор за паричен заем от 27.05.2022г.
Със заявлението се претендира и т.нар „договорна неустойка“ представляваща такса за
експресно разглеждане и такси за извънсъдебно събиране на вземането/ т. нар. неустойка за
забава и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането/.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в горепосочените части.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
Относно т.нар „договорна неустойка“ представляваща такса за експресно
разглеждане :
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на такса за
експресно разглеждане, като същата не представлява неустойка, както я претендира
заявителя. Само на това основание заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено,
1
тъй като в чл. 6.2 от договора не е предвидена неустойка, като в заявлението не е посочено
дори и основанието за възникване на неустоечната отговорност.
Въпреки горното съдът счита, че не се дължи и такса за експресно разглеждане в
размер на 409,95 лв., дори да бъде претендирана като такава. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от
Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието
на чл. 31 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „...“ ООД към договор
за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: заемодетелят да разгледано подаденото искане приоритетно, като
обяви своето становище в срок до един час, считано от подаването на всяко конкретно
искане..“
Следователно тази допълнителна услуга се явява услуга свързани със сключването на
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, т.е свързана с усвояването на
кредита. Услуга приоритетно разглеждане е свързана с отношенията между страните по
сключването на договора и отпускането на кредита, поради което попада в обхвата на
посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с договора, а
касае действията по отпускане на сумата по кредита. Същевременно в договора за
потребителски кредит и общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща
характера на дължимата насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава
въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на искането, какъв е редовният
срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният, респективно какво
преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Така се приема и
в Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 по описа на СЕС.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира т.нар „договорна
неустойка“ представляваща такса за експресно разглеждане в размер на 409,95 лв. следва да
бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК.
Относно таксите за извънсъдебно събиране на вземането:
Съдът намира, че и клаузите, предвиждащи задължение за заплащане на такса за
събиране на вземането, наименувана неустойка за забава и разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането, са нищожни, тъй като преследват забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тези такси не се дължи
никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никакви такси,
защото не се дължат заради реално извършени и доказани разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочените клаузи са в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приемат за нищожни. Тези наказателни клаузи са в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка,
излизаща извън присъщите и от закона функции, което също влече нищожността и.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира неустойка за забава в
размер на 125 лв. и разходи за събиране на вземането в размер на 135 лв., следва да бъде
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
2
в частта за разноските над сумата от 55,52 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
343755/29.10.2024г. на „...“ ООД, ЕИК: ..., срещу В. П. А. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА за
сумите: сумата 409,95 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата 125 лв., представляваща неустойка за забава и сумата
135 лв., представляваща разходи за събиране на вземането, дължими по Договор за паричен
заем 27.05.2022г., както и в частта за разноските над сумата от 55,52 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3