№ 118
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100901986 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „А.Т.“ ЕООД твърди, че от 2014 г. бил в търговски отношения
с ответника „М.К.Е. К.Б.“ ЕООД, регулирани от Рамково споразумение -
Общи условия на системата за доставки и споразумения за търговски условия
(Търговски условия), сключвани за различни продуктови групи. В последните
било договаряно правото на ответника да получи процент от оборота за
съответната продуктова група за покриване на разходите си за реклама, както
следва: съгласно Търговски условия от 20.12.2013 г., сключени за ищеца като
доставчик № 25138, ответникът имал право да получи 3 % от оборота за 2014
г., за 2015 г. и 2016 г. с Търговски условия от 30.04.2015 г. и Търговски
условия от 22.02.2016 г., сключени за ищеца като доставчик № 25565,
размерът бил увеличен на 12 %, а за 2017 г. и 2018 г. ответникът имал право
на 13 % от оборота на ищеца като доставчик № 25565. Правото на ответника
се упражнявало чрез прихващане от дължимата на ищеца продажна цена. Под
„реализиран оборот“ следвало да се разбира фактурната стойност на
доставките, коригирана със стойността на издадените от ищеца данъчни
кредитни известия при намаляване на цената в промоционален период, при
връщане на стока или поради друга причина, водеща до намаляване на
задълженията на ответника за продажна цена, т.е. оборот по смисъла на
ЗДДС. Ответникът обаче прихващал по-голяма от договорената сума, тъй
като не коригирал оборота съгласно кредитните известия, и по този начин
задълженията му за продажна цена за периода 2014 г. – 2018 г. останали
частично непогасени. Ищецът уведомил ответника за констатираните
несъответствия, но плащане не последвало. Ето защо ищецът предявява
искове за присъждане на неплатената поради прихващанията цена, като с
молба от 11.05.2021 г. е поискал изменение на претенциите за 2016 г. – 2018 г.
чрез увеличаване на петитумите им. Въз основа на изложеното ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 1 000 лв. – неплатена
1
продажна цена за 2014 г., 3 000 лв. - неплатена продажна цена за 2015 г.,
27 210,77 лв. – неплатена продажна цена за 2016 г., 43 213,80 лв. – за 2017 г.,
24 407,60 лв. – неплатена продажна цена за 2018 г., ведно със законната лихва
и разноски.
Ответникът „М.К.Е. К.Б.“ ЕООД оспорва исковете и в частност -
оспорва твърдението на ищеца, че разходите за реклама следвало да се
определят на база реализирания оборот след отчитане на извършените
намаления на артикули. Твърди, че сумата, необходима за реклама, следвало
да се изчислява въз основа на доставната цена на продуктите (т.нар. метод на
фиксираните рекламни разходи). Това тълкуване на договорените търговски
условия съответствало на действителната воля на страните, а и било логично,
тъй като разходите за реклама се генерирали преди реализиране на стоките на
пазара от страна на ответника. Същото било съобразено и с обичайната
търговска практика, вкл. съществуващата в отношенията между страните.
Дори да се приемело, че разходите за реклама се определят на база оборота от
крайната реализация на стоките, то не следвало да се отчита намалението на
цените на стоките в периоди на акции, тъй като в противен случай ответникът
щял да понесе финансовата тежест от извършените акционни намаления,
направени за успешно реализиране на продукцията на ищеца. Ответникът се
позовава и на постиганото мълчаливо съгласие за заплащане на процесния
размер на разходите за реклама в резултат от липса на противопоставяне на
фактурирането му и осчетоводяване на издадените фактури. Прави
възражение за погасителна давност относно вземанията за доставките от 2014
г. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли исковете
и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 20.12.2013 г.
между ищеца, идентфициран като доставчик № 25138, и ответника в
качеството му на търговец на едро е подписано рамково споразумение за
доставки на стоки, с което страните са дали обща уредба на бъдещите си
конкретни правоотношения по продажба на стоки от ищеца на ответника.
На същата дата страните са сключили Споразумение за търговски
условия, валидно от 01.01.2014 г., съгласно което страните са договорили
специфични задължения за доставчика – да предоставя фиксирана отстъпка и
общ бонус от оборота, да покрива разходи за пряка и непряка реклама в
размер от 3 %, разходи за включване в мрежата за дистрибуция, разходи за
куриерски услуги, такса за информационно обслужване. На 20.04.2015 г. е
подписано Споразумение за търговски условия за ищеца като доставчик №
25565, валидно от 01.01.2015 г., в което са уговорени идентични по вид
специфични условия, но размерът на дължимата от доставчика стойност за
покриване на разходи за реклама е определен на 12 % от реализирания
оборот. Това споразумение е анексирано на 22.02.2016 г., с което считано от
01.01.2016 г. са внесени промени на някои от специфичните търговски
условия за доставчик № 25565, а стойността на разходите за реклама отново е
определена на 12 %. Анекс е подписан и за периода след 01.01.2017 г., като
договореният с него процент за разходи за реклама е 13 %.
Основното заключение на ССчЕ посочва стойността на реализирания за
всяка година оборот, определен на база коригиращите кредитни известия:
286 827,06 лв. за 2014 г., 334 813,88 лв. – за 2015 г., 688 808,70 лв. – за 2016 г.,
2
769 214,45 лв. – за 2017 г. и 449 561,40 лв. – за 2018 г. Въз основа на този
оборот дължимото отчисление за разходи за реклама възлиза на следните
суми: 8 604,80 лв. – за 2014 г., 40 177,66 лв. – за 2015 г., 82 657,04 лв. – за
2016 г., 99 997,88 лв. – за 2017 г. и 58 442,98 лв. – за 2018 г. За същия период
ответникът е фактурирал разходи за реклама в по-голям размер, като
надвишението е както следва: 1 160,19 лв. – за 2014 г., 3 402,69 лв. – за 2015
г., 27 210,77 лв. – за 2016 г., 43 213,80 лв. – за 2017 г. и 24 407,60 лв. – за 2018
г. Фактурите са осчетоводени от ищеца и задължението е погасено чрез
извършено от ответника прихващане с неговите задължения за заплащане на
продажна цена за доставените стоки за съответните периоди.
Изслушано е и допълнително заключение на ССчЕ за определяне на
оборота въз основа на фактурната стойност без корекция съгласно издадените
в годината кредитни известия. Според това заключение оборотът за целия
процесен период възлиза на 3 343 124,43 лв., като прихванатите от ответника
суми за разходи за реклама съответстват на договорения процент с
изключение на извършеното за 2016 г. прихващане, което надвишава
дължимата сума с 6,18 лв.
При тези факти следва да се даде отговор на следните въпроси:
1). Как се определя базата за изчисляване на дължимата от ищеца сума
за покриване на разходи за реклама – въз основа на фактурирания оборот
преди издаване на кредитни известия за намалена/върната стока или въз
основа на нетния оборот;
2). Налице ли е мълчаливо приемане на фактурирания от ответника
размер на разходите за реклама и какво е значението на липсата на
противопоставяне при осчетоводяване на процесните фактури;
3). Погасено ли е по давност вземането за продажна цена за 2014 г.
1. Рекламата, която ответникът дължи да осъществява срещу уговорен
процент от оборота, е дейност, насочена към пазарна реализация на
доставените от ищеца стоки. Следователно, налице е корелативна връзка
между осъществената реклама и реализирания оборот, като извършването на
рекламна дейност е фактор, влияещ (заедно с други) върху увеличаването на
оборота, а от своя страна оборотът е израз на постигнатия от рекламната
дейност положителен резултат за лицето, възложило осъществяването на
рекламата.
Ако уговорката на страните, включена във всяко едно от
горепосочените Споразумения за търговски условия, е неясна в частта
относно обема на понятието „оборот“, същата следва да бъде тълкувана при
отчитане на горепосочената взаимна връзка между реализирания оборот и
осъществяваната реклама и в частност – при отчитане на целта на
рекламата да увеличи оборота, реализиран от доставчика като лице,
заплащащо дейността по реклама. Поради това под „оборот“/“реализиран
оборот“ по смисъла на постигнатите от страните съглашения следва да се
разбира тази крайна стойност на покупната цена, която се формира след
приспадане на стойностите по издадените кредитни известия (видно от
разменената кореспонденция (вж. напр. л. 240), последните включват не само
стойността на върнати стоки, но и стойността на акционните намаления,
противно на наведените от ответника доводи). Да се приеме обратното, би
означавало ищецът да заплаща за рекламна дейност, която не е довела до
реализиране на оборот за него (тъй като същият получава крайна цена,
3
формирана след приспадане на кредитните известия).
Със същия обем понятието „оборот“ се разглежда и от счетоводна
гледна точка според разясненията, дадени от вещото лице в първоначалното
заключение на ССчЕ („…оборотът включва всички нетни приходи от
продажби на продукция, стоки и услуги, вкл. и продажбата на суровини и
материали, фактурирани през отчетния период, вкл. и извършени корекции с
дебитни и кредитни известия …“). По този начин е тълкувана волята на
страните и в предходен съдебен процес, образуван по искове със сходен
предмет и приключил с влязло в сила решение (Решение от 16.10.2020 г.,
постановено по т.д. № 2156/2019 г. на СГС, ТО, 21 състав, потвърдено с
Решение от 06.04.2021 г., постановено по т.д. № 120/2021 г. на АС – гр.
София, ТО, 6 състав, чието касационно обжалване не е допуснато с
Определение от 30.06.2022 г., постановено по т.д. № 1800/2021 г. на ВКС, ТК
– „ … под оборот, относим към изчислението на възнаграждението за
реклама, следва да се разбира достигнатият нетен оборот на доставените
от ищеца на ответника стоки по реалните им цени, на които са продадени
от ищеца на ответника, като се съобразят съответните последващи
намаления на цените на вече доставени стоки, въз основа на допълнителни
уговорки относно продажба на стоки в период на реклама, както и
върнатите от ответника на ищеца вече поръчани и приети стоки …“). Този
извод е основан и на разпоредбата на чл. 4 от търговските условия, съгласно
който при намаляване на цените базата за фактуриране е намалената цена (вж.
напр. споразумението за 2015 г., съгласно което „ в случай че Доставчикът
обяви намаление на цените по време на промоционална кампания и новата
цена е по-ниска от договорената за целите на кампанията, Доставчикът се
задължава да приложи по-ниската нова цена за всички стоки, закупено от
Дружеството за целите на кампанията, като издаде кредитно известие за
съответната разлика.“).
Въз основа на изложеното съдът приема, че с процесните споразумения
за търговски условия страните са уговорили ищецът да дължи
възнаграждение за реклама, определена на база нетния оборот (след
приспадане на стойностите по издадените кредитни известия).
2. Това съглашение (действителната воля относно понятието „оборот“)
не се явява мълчаливо изменено в предложения от ответника смисъл в
резултат от осчетоводяване на издадените от ответника фактури за
дължимото възнаграждение за реклама. Разпоредбата на чл. 292 ТЗ,
презюмираща съгласие от липсата на незабавно противопоставяне, е
приложима основно в случаите на сключване на нов договор между лица,
намиращи се в трайни търговски отношения, когато съдържанието на този
договор е сходно с вече сключваните между страните предходни съглашения,
но не и когато предложението се отклонява съществено от съдържанието
на досегашните търговски отношения (още повече – уредени изрично с
писмен договор) и може да се предположи, че не е безспорно прието от двете
страни, нито когато конклудентното (вкл. мълчаливо) приемане е
изрично изключено от страните като способ за постигане на съгласие,
както това е сторено в случая чрез разпоредбите на чл. 7.6, съответно чл. 8.8
от споразуменията. Тези норми създават не само задължение за спазване на
писмената форма на изменението, но и право за насрещната страна да изисква
постигането на съгласие да бъде извършено в установената от договора
форма без в нейна вреда да се тълкува извършеното от нея осчетоводяване на
4
задължения в размер, определен в нарушение на постигнатата договореност.
Действително, няма пречка и при наличие на уговорка като тази по чл. 7.6,
съответно 8.8, договорът да бъде изменен без писмено съгласие, но волята за
това трябва да е изразена изрично от двете страни, а липсата на
противопоставяне няма такъв изричен характер.
3. Ето защо в полза на ответника е възникнало вземане за разходи за
реклама в стойностите, посочени в колона 3 от таблицата към въпрос № 3.4.
от основното заключение на ССчЕ. Тъй като погасителният ефект на
прихващането не може да е по-голям от действителния размер на активното
вземане, то задълженията на ответника за продажна цена (пасивно
вземане) са се погасили само до действителния размер на по-малките
вземания за реклама (активно вземане) или неплатена е останалата цената,
както следва: в размер от 1 160,19 лв. за продадените през 2014 г. стоки,
3 402,69 лв. – за продадени е през 2015 г. стоки, 27 210,77 лв. – за
продадените през 2016 г. стоки, 43 213,80 лв. – за продадените през 2017 г.
стоки, 24 407,60 лв. – за продадените през 2018 г. стоки.
Ответникът не доказа погасяване на тези задължения чрез плащане. По
възражението за погасяване на задълженията за продажна цена за
продадените през 2014 г. по давност съдът намира следното:
От съдържанието на сключените между страните Рамково споразумение
и Споразумение за търговските условия от 20.12.2013 г. може да се направи
извод, че и двете съглашения имат характер на общи условия, създадени да
регулират основните елементи на бъдещи правоотношения по договори за
продажба на стоки. Самите те предвиждат постигане на допълнителни
съглашения относно продажбата на конкретните вещи, който извод
може да се извлече от различни разпоредби на споразуменията: на първо
място, сключването на отделно споразумение за продажба е предвидено в
рамковото споразумение чрез дефинирането му в чл. 1 („Определения“), като
начинът на сключването му е доразвит в чл. 3.2 – споразумението се счита
сключено чрез приемане на изпратената от доставчика оферта или при даване
на заявка от ответника, като съгласно чл. 5.1. в това споразумение се
определят количеството и качеството на продаваните стоки, т.е. конкретното
споразумение за продажба се явява съглашението, което концентрира
съгласието по отношение на определени вещи. В чл. 9 от Рамковото
споразумение пък е предвидено, че спрямо всички споразумения за продажба
се прилагат установените в споразумение за търговски условия цени и
уговорки за плащане, което потвърждава извода, че двата документа –
Рамково споразумение и Споразумение за търговски условия имат общ
характер и не съставляват конкретното съглашение за продажба на
процесните стоки. Това е потвърдено и в чл. 7.7 от Споразумението за
търговски условия, действащо за 2014 г., който предвижда, че за всички
неуредени в него въпроси, като определяне на стоките, време на доставка,
срок на плащане, количество и т.н., важат съответните споразумения за
продажба и потвърдените от ответника специални условия.
Въз основа на изложения анализ съдът счита, че не е налице договор с
периодично изпълнение, съответно задълженията за плащане на цената за
всяка продажба през 2014 г. нямат характер на периодични по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, тъй като нямат общ източник, а единствено са регулирани от
едни и същи общи условия (както е посочено в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, тригодишната давност е изключение и приложението й не следва да се
5
разширява). Ето защо приложимата към задълженията за продажна цена за
доставени през 2014 г. стоки е петгодишната давност.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността за почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В процесния случай не са събрани преки
доказателства относно изискуемостта на конкретните погасени с
прихващането вземания за продажна цена, спрямо които не е настъпил изцяло
погасителният ефект на прихващането. Въпреки това в Споразумението за
търговски условия е налице обща уговорка, съгласно която срокът на
плащане е 35 календарни дни, считано от датата на доставката, но не по-рано
от датата на издаване на фактурата. Следователно най-ранното задължение за
2014 г. - това за доставените през януари 2014 г. стоки - е станало изискуемо
не по-рано от 08.03.2014 г. и с предявяване на иска на 01.03.2019 г.
давностният срок за погасяването му се явява спрян преди изтичането му.
Изложеното важи и за задълженията за продажна цена за последващите
споразумения за продажба, сключени и изпълнени през 2014 г. Поради това
възражението за погасителна давност е неоснователно.
Ето защо съдът счита, че към момента на устните състезания по
настоящото дело ответникът дължи заплащане на непогасената част от
продажната цена по процесните договори и исковете следва да бъдат изцяло
уважени в размерите, посочени в молбата от 11.05.2021 г. (в о.с.з. на
29.09.2022 г. изменението е допуснато при очевидна фактическа грешка
относно размерите на исковете, но това не обвързва настоящия състав, който
се явява надлежно сезиран с исковете в размерите, посочени в изявлението по
чл. 214 ГПК).
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса,
адвокат и експертиза в размер от 5583,28 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.К.Е. К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
неплатена продажна цена за реализирани доставки по силата на договори за
продажба, регулирани от Рамково споразумение от 20.12.2013 г. и
Споразумения за търговски условия, както следва: 1 000 лв. – неплатена
продажна цена за доставки през 2014 г., 3 000 лв. - неплатена продажна цена
за доставки през 2015 г., 27 210,77 лв. – неплатена продажна цена за доставки
през 2016 г., 43 213,80 лв. – неплатена продажна цена през 2017 г., 24 407,60
лв. – неплатена продажна цена през 2018 г., ведно със законната лихва от
01.03.2019 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 5 583,28 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6