Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/17.05.2022 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари
през 2022 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО
ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 127 по описа
за 2021
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца А.П. решение № 148430 от
13.07.2020 г. по гр.д. № 64821/2019 г. на СРС, 85
състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от него срещу Г.С.Г. иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответника на
28.06.2017 г. за сумата над уважения размер от 5000 лв. до предявения размер от
12000 лв., или за разликата от 7000 лв., с искане за отмяна на решението в отхвърлителната
му част, и уважаване на иска в пълен размер. Претендира разноски. Излагат се
оплаквания с жалбата, че съдът не е взел
под внимание всички събрани доказателства и е определил размер на обезщетението
в несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, и без да вземе
под внимание, че получените травми не са маловажни, че негативните преживявания
са били продължителни, а загубата на двата зъба е окончателно.
Ответникът
Г.С.Г. не е взел становище по жалбата. В откритото съдебно заседание пред
въззивния съд пълномощникът му адв.В., оспорва жалата.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната
част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция. С решението съдът
се е произнесъл и относно разноските между страните, като с последващо
определение по реда на чл.248 от ГПК с № 20226087 от 15.10.2020 г. е изменил
решението относно разноските, като е осъдил ответника да плати на ищеца още
166,67 лв. разноски. Определението по чл.248 от ГПК не е обжалвано
самостоятелно по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
В частта, в която искът за обезщетение е би частично
уважен- за сумата от 5000 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила,
поради което не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност в
тази част.
Ищецът е предявил иск за обезщетение за неимуществени
вреди за получени множество трамватични увреждания в следствие на удар по
лицето, причинени от извършено престъпление от ответника по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, за което
ответникът е осъден, както и посочените в исковата молба кръвонасядания,
разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, счупване корените на
първи и втори зъб долу вляво. В следствие на травмите търпял значителни болки и
страдания, и неудобства, повече от месец приемал само течна храна, и още не се
е възстановил, не можел да се храни и пие нормално, изпитвал дискомфорт, все
още не се е възстановил и продължава да изпитва болки и страдания. Иска обезщетение от 12000 лв., претендира
разноските по делото.
Ответната страна Г.С.Г. оспорва иска по основание и
размер, възразява ищецът да е получил описаните в исковата молба травми и да е
търпял описаните болки и страдания.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваната отхвърлителна част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания,
дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с жалбата на ищеца е направено оплакване само
относно размера на определеното обезщетение като несправедливо и несъобразено с
получените от ищеца травми, и несъобразяване със събраните доказателства. Това
оплакване само очертава обхвата на въззивната проверка за правилност. При
липсата на други оплаквания, липса на жалба от ответната страна и липсата на
отговор на въззивната жалба, и поради влязлото в сила решение в частта, в която
искът е бил уважен за сумата от 5000 лв. обезщетение, въззивният съд, съгласно
чл.297 - чл.300 от ГПК е задължен да приеме, че е настъпил описания от ищеца инцидент,
при което същият е получил травматични увреждания - оток на долната устна
вляво, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, счупване на
алвеоларния израстък на долната челюст в областта на първи и втори долни зъби
вляво (резци) със счупване на корените на тези зъби, причинени му противоправно
от ответника, както и че е търпял болки и страдания за около месец поради
затруднено хранене, със затруднения в говора, като и след това е изпитвал болки
и страдания, което е в причинна връзка с това противоправно поведение на
ответника, и са налице предпоставките за обезщетение по чл. 45 ЗЗД.
Спорен пред въззивния съд е размера на обезщетението
над 5000 лв. до 12000 лв.
Въззивният съд намира, че определеното от СРС обезщетение
от 5000 лв. не отговаря на принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД при преценка на същите доказателства, като тези,
събрани в първата инстанция.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, гласни такива, и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ сочат, че ищецът
е получил множество травми по челюстта- както счупване на алвеоларния участък,
така и на корените на два от предните зъби долу вляво, също и травми на меките
тъкани. Тези травми са сериозни, тъй като са причинили на ищеца затруднение в
храненето и говоренето поне за 1 месец по начина на лечението им, установен от
епикризата и от СМЕ. Въззивният съд приема за установено, че в следствие на
счупването на корените на двата предни зъба, макар зъбите да са били поставени
обратно в алвеолите при направената на ищеца операция, наред с фиксирането на долната
челюст, както разяснява вещото лице,
жизнеността на зъбите не е била възстановена. От показанията на свидетеля А.,
дентален лекар, който познава ищеца и го е лекувал преди инцидента и след това,
се установява, че двата зъба в следстиве на счупването на корените им, са с
некроза, мъртви са, и макар да са в устата на ищеца, организмът всеки момент
може да ги изхвърли, като дъвкателната функция трудно се възстановява. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А. поради нейната квалификация и приема за
установено от тях причиненото некротизиране на двата предни зъба долу вляво при
ищеца. Това мнение на свидетеля почива на нейната квалификация, като не се
опровергава от другите събрани по делото доказателства, като и вещото лице по
приетата СМЕ сочи, че когато зъбите са витални и нервите запазени могат да се
лекуват, т.е. извода е, че при липсата на виталност, при мъртви/некротизирали
зъби, същите не могат да се лекуват. Ето защо макар вещото лице да не е
извършило преглед на ищеца, съдът приема за установена последицата от травмата
относно състоянието на двата зъба за установено от показанията на свидетеля А..
Свидетелски показания за травматични увреждания и последици за здравето на
пострадало лице, е допустимо да се ценят от съда, когато свидетелят притежава
съответните специални знания, преценени показанията му в съвкупност с всички
останали доказателства по делото / в този смисъл решение № 197 от 19.10.2017 г.
по гр. д. № 60238/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/. Ето защо въззивният съд,
като съобрази и установената негативна последица за здравето на ищеца относима
към загубата на виталност на двата зъба, засегнати от удара/ установено е те да
са именно първи и втори долу вляво според
СМЕ при анализ на писмените доказателства/ и нарушаване поради това и на
храненето, вида и броя на причинените травми на ищеца в следствие на удара,
причинен му от отвтеника, интензитета на болките и страданията, начина на
хранене в първия месец след травмата, затрудненията в говора, неудобствата, младата
възраст на ищеца, на която е загубил функцията на 2 предни зъба-резци, също и
причинените му съпътстващи неудобства от
операция и посещения при стоматолог в последствие, въззивният съд намира, че
сумата от 10000 лв. се явява адекватно обезщетение за това. Не са налице
основания въззивният съд да приеме за справедлив по-голям размер от 10000 до 12
000 лв, като съобрази липсата на усложнения при възстановителния процес, които
да се различават от очакваните такива с оглед вида на травмите.
Ето защо оплакването на ищеца, че размера на
обезщетението е несправедливо завишен от първоинстанционния съд, се явява частично
основателно за разликата над 5000 лв. до 1000 лв., или на ищеца следва да се
присъди обезщетение още 5000 лв. до общ размер от 10000 лв., и следва да се отмени
решението на СРС в частта, в която искът е отхвърлен над 5000 лв. до 10000 лв.
и се уважи за още 5000 лв.
В останалата обжалвана част по отхвърляне на иска над 10000
лв. до 12000 лв. , решението следва да се потвърди поради съвпадане изводите на
двете инстанции за неоснователност на претенцията .
По разноските: Съобразно изхода на спора, следва да се заплатят на ищеца от
ответника още 333,33 лв. за за достигане на дължими разноски за първата
инстанция общо 666,66 лв. според интерес от 10 000 лв. Съответно следва да
се намалят разноските в полза на ответника от 519,17 лв. на 148,33 лв. според
отхвърления интерес от 2000 лв.
За въззивната инстанция на ищеца се следват разноски
съразмерно 100 лв. за платена държавна такса, а на ответника 171,42 лв.
съразмерно на отхвърления размер и обжалваемия такъв. На основание чл.78, ал.6,
вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса 4% на
СРС в размер на 200 лв. върху присъденото обезщетение в повече от въззиния съд.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
148430 от 13.07.2020 г. по гр.д. № 64821/2019 г. на СРС, 85 състав, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от А.Л.П.
срещу Г.С.Г. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за сумата над уважения размер от 5000 лв. до предявен размер от 10000 лв., или
за разликата от 5000 лв., и в частта, в която е осъден А.Л.П. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.С.Г., сумата над 148,33 лв. до 519,17 лева -
разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на А.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, още 5000 лв. / пет хиляди/ , ведно със законната лихва от 28.06.2017
г. до окончателното й изплащане, представляваща сумата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено от ответника на 28.06.2017 г. в гр.София - причинил средна
телесна повреда на ищеца, както и да му заплати още 333,33 лв. разноски за първата инстанция по чл.78,
ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
148430 от 13.07.2020 г. по гр.д. № 64821/2019 г. на СРС, 85 състав, в останалата обжалвана част, в която е
отхвърлен иска за обезщетение за сумата над 1000лв. до 12000 лв., както и в
частта за разноските, изменени и с определение по чл.248 от ГПК с № 20226087 от 15.10.2020 г., с изключение на
частичното отменения размер над 148,33 лв. по чл.78, а.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Софийски районен съд сумата 200 лв. за държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.Л.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сума в размер на 171,42 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.Л.П., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** сума в размер на 100 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационне съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.