№ 41613
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110139037 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
199965/13.07.2023 г. от И. К. Д., ЕГН **********, гр. С---, л.к. № -, валидна
до 03.08.2032 г. чрез процесуален представител адв. Д. М., със съдебен адрес:
гр. София, със съдебен адрес: гр. С--, email: milevlaw@gmail.com срещу „-"
ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр. С---
представлявано от З--, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1. с правна квалафикация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с
чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който с се иска да бъде
провъзгласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между
ищеца и „-" ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-
-- представлявано от З--, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
чиято невалидност моли да бъде прогласена
2. с правна квалафикация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска
ответника „-" ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр.
С--- представлявано от З--, да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********,
сумата в размер на 98.66 лв., представляваща педължимо платени суми
по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.03.2021 г. И. К. Д. е
сключил договор за паричен заем № ********** с „-" ЕООД /с предишна
фирма 4финанс/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 50 лева, при погасяване в срок до 27.03.2021 г.
1
В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на
49.1%, лихвен процент за кредита в размер на 40.15%, сума на лихвата за
срока на договора 0.55 лв. В договора е записано, че кредитополучателят
дължи сума в размер на 10.27 лв. такса за бързо разглеждане.
Твърди се, че на 17.03.2021 г. между страните е сключен анекс към
договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 20.81 лв.
На 17.03.2021 г. между страните отново е сключен анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като сумата
за експресно разглеждане се променя в размер на 36.21 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен трети анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 90 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променя в размер на 50.63 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен четвърти анекс към договора
с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 120 лв., като сумата
за експресно разглеждане се променя в размер на 69.11 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен пети анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 200 лв., като сумата
за експресно разглеждане се променя в размер на 98.66 лв.
Твърди се, че И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за срока на
договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора,
включително такса за експресно разглеждане, а именно: 719.85 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй
като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че
потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на
подписване на договора. Следователно се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в
самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на
разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл,
невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
2
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
С тези действия „-" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република
България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо считам, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. Във връзка с горното смятам, че
неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР
злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен
съпоставим прозрачен пазар па кредитите, защото но този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената
„такса"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
3
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че ищецът се
задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно
разглеждане на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носи допълнителни ползи за него.
Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена
такса експресно разглеждане. Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира
такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.
Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства,
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП,
тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на
основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
Счита, че предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес
от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на
4
клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за
недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на
заплатените суми, платени при начална липса на основание.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
искането делото да се гледа в тяхно отсъствие и да се постанови
неприсъствено решение.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: Разчет на плащанията,
издаден от ответното дружество.
Моли на основание чл. 190 от ГПК ответното дружество да бъде
задължено да представи цялата преписка по Договор за паричен заем №
**********/17.03.2021 г., включително да предостави, разписки от
счетоводството за получени суми, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредит, както и
приложимите към Общи условия.
Моли да бъде допуснато изслушването на Съдебно - икономическа
експертиза, по която вещото лице — икономист, след като се запознае с
материалите по делото, както и допълнително събере необходимата
информация, включително след посещение в счетоводството на ответника, да
отговори на следните въпроси: 1. Какъв е действителния размер на годишния лихвен
процент по Договор за потребителски кредит № **********, като се включи в него и
предвидената такси за експресно разглеждане. 2. Каква е цялостната сума, изплатена от
потребителя по процесния договор, както и как е осчетоводена сумата.
Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да ни послужи
пред БНБ с адрес: гр. София, ул. „Славянска" 6, на база на което да ни бъде
предоставена информация относно всички сключени договори за
потребителски кредити между И. К. Д. с ЕГН ********** и „-" ЕООД, с ЕИК:
---, със седалище и адрес на управление: гр. С--- представлявано от З--, както
и движението по тях.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че договорът
не противоречи на императивни правни норми, а ГПР е в предвидения размер.
Оспорва доказателствените искания на ищеца. Моли делото да се гледа в
тяхно отсъствие.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
Заплатена е необходимата държавна такса, след даване на указания на
ищеца, с писмо с вх. № 228713/14.08.2023 г.
По представителната власт
Исковата молба е подписана от адв. Д. М., който няма пълномощно за
представителство. По делото има пълномощно само за адвокатско дружество.
5
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Ето защо искова молба с вх. № 199965/17.03.2023 г. следва да бъде
оставена без движение на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК като се
укаже на ищеца в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
определение да представи надлежно пълномощно за адв. Д. М., което да е
валидно към 13.03.2023 г. или с нарочна писмена молба да потвърди
подаването на исковата молба от адв. Д. М., на основание чл.42 ЗЗД, като при
неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
По доклада
На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
По отношение на искането ответникът да бъде задължен да представи
посочените от ищеца документи, съдът приема искането за неоснователно,
тъй като в тежест на ищеца е да установи твърдените пороци в исковата
молба. Ето защо искането по чл.190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
По искането за издаване на съдебно удостоверение, съдът приема, че
същото е допустимо, с него ще се събират относими и необходими
доказателства. Ето защо следва да се уважи.
С оглед установяване на истината, съдът приема, че следва да задължи
страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176
ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът прием, че страната е
създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което искането следва да бъде уважено. Ето защо исканата
експертиза следва да бъде допусната.
Съдът служебно установи че към зададените въпроси следва да се
допълнят с такива от съда, а именно:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво
се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема.
3.Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
6
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при
главница.
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната такса
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 17.03.2021 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база
главница, без да се включва процесната такса
9. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се
опише по месеци и дати.
10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако
се изчисли на основа главница без да се включват процесната такса
11. Каква сума е платил по процесната такса и кога
Експертизата е поискана от ищеца, поради което депозитът за изготвяне
и защита на СТЕ следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК страната следва да бъде задължена да внесат депозит в общ размер на
1000 лева (хиляда лева), в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица,
преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна
сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в
същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на
указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и
последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е
създал пречки за установяване на тези факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д---- – Н---, което да се призове
след внасяне на депозит (d.nesheva@abv.bg, +-).
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
7
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 05.02.2024 година от 09.00 часа , за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 199965/17.03.2023
г., на основание чл.129, ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК като УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение да
представи надлежно пълномощно за адв. Д. М., което да е валидно към
13.03.2023 г. или с нарочна писмена молба да потвърди подаването на
исковата молба от адв. Д. М., на основание чл.42 ЗЗД, КАТО ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 199965/13.07.2023 г. от И. К.
Д., ЕГН **********, гр. С---, л.к. № -, валидна до 03.08.2032 г. чрез процесуален
представител адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, със съдебен адрес: гр. С--, email:
milevlaw@gmail.com срещу „-" ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-
-- представлявано от З--, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. с правна квалафикация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19
3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който с се иска да бъде провъзгласена нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в
8
договора, сключен между ищеца и „-" ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на
управление: гр. С--- представлявано от З--, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
чиято невалидност моли да бъде прогласена
2. с правна квалафикация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска ответника „-"
ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр. С--- представлявано от З--, да
заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 98.66 лв., представляваща
педължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.03.2021 г. И. К. Д. е сключил
договор за паричен заем № ********** с „-" ЕООД /с предишна фирма 4финанс/. Страните
са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 50 лева, при погасяване в срок до
27.03.2021 г.
В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.1%, лихвен
процент за кредита в размер на 40.15%, сума на лихвата за срока на договора 0.55 лв. В
договора е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 10.27 лв. такса за бързо
разглеждане.
Твърди се, че на 17.03.2021 г. между страните е сключен анекс към договора с който
анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв., като сумата за експресно
разглеждане се променя в размер на 20.81 лв.
На 17.03.2021 г. между страните отново е сключен анекс към договора с който анекс е
отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като сумата за експресно разглеждане се
променя в размер на 36.21 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен трети анекс към договора с който анекс е
отпусната допълнителна сума в размер на 90 лв., като сумата за експресно разглеждане се
променя в размер на 50.63 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен четвърти анекс към договора с който
анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 120 лв., като сумата за експресно
разглеждане се променя в размер на 69.11 лв.
На 19.03.2021 г. между страните е сключен пети анекс към договора с който анекс е
отпусната допълнителна сума в размер на 200 лв., като сумата за експресно разглеждане се
променя в размер на 98.66 лв.
Твърди се, че И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за срока на договора е
заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за
експресно разглеждане, а именно: 719.85 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.
13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на
ЗПК.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок
от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че
потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на
договора. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за потребителски
кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се
включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл,
9
невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги
не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита,
с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. С
тези действия „-" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички
приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на
потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са
приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо считам, че приложимото национално законодателство следва да
бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на
действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008
г. относно договорите за потребителски кредити. Във връзка с горното смятам, че
неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и
самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар па
кредитите, защото но този начин потребителят не може да сравни продуктите
адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база
изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и
транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните
такси /в това число и начислената „такса"/ безспорно попадат в изискванията на
Директивата — те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора
при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват
размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо считам, че
неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на
договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като
съществено условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите
на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС,
където това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на
правото на ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС „Търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1
май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне
10
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че ищецът се задължава да заплати
на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения
текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК. Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи
допълнителни ползи за него.
Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно
разглеждане. Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането,
усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си
набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези
клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото
въвеждане на потребителя в заблуждение.
Счита, че предвид гореизложеното за ищеца се поражда правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата предвиждаща
заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на
основание.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави искането
делото да се гледа в тяхно отсъствие и да се постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че договорът не противоречи на
императивни правни норми, а ГПР е в предвидения размер. Оспорва доказателствените
искания на ищеца. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. с правна квалафикация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл.11, чл. 19
3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който с се иска да бъде провъзгласена нищожността
на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в
договора, сключен между ищеца и „-" ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на
управление: гр. С--- представлявано от З--, като нищожна на основание чл. 26, ал.1
ЗЗД, чиято невалидност моли да бъде прогласена
2. с правна квалафикация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се иска ответника „-"
11
ЕООД, с ЕИК: ---, със седалище и адрес на управление: гр. С--- представлявано от З--,
да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 98.66 лв.,
представляваща педължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане;
Възражения на ответника:
договорната клауза съответства на закона. Няма неравноправни клаузи
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Няма такива
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По установителния иск, ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва
да установи, следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание,
3. съдържанието на оспорените клаузи да противоречи на императивна законова
разпоредба и/или на добрите нрави.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: Разчет на плащанията, издаден от ответното дружество.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
на която вещото лице - счетоводител, след запознаване с материалите по
делото, както и допълнително събере необходимата информация,
включително след посещение в счетоводството на ответника, да отговори на
следните въпроси:
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея.
3. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема.
12
4. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница.
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната такса
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена с ПМС към 17.03.2021 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва процесната такса
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати.
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се включват процесната такса
10. Каква сума е платил по процесната такса и кога
На въпроси на ищеца
1. Какъв е действителния размер на годишния лихвен процент по Договор за
потребителски кредит № **********, като се включи в него и предвидената такси за
експресно разглеждане.
2. 2. Каква е цялостната сума, изплатена от потребителя по процесния договор,
както и как е осчетоводена сумата.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, , а именно, че е създал пречки за установяване на
тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д---- – Н---, което де си призове след внасяне
на депозит (d.nesheva@abv.bg, +-).
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца по чл.190 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищеца съдебни удостоверения, след
представяне на документ за внесена държавна такса по чл.23 ТДТССГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните лично да се явят в открито съдебно заседание,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът прием, че страната е
създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията, на
основание чл.176 ГПК.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
13
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването
се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на
призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от
адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото
изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано
в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може
да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на кредитни и
финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу
потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които
извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
14
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК вр.
чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.02.2024 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице - помагач.
ПРЕПИС от определението да се връчи лично на ищеца и на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след процедура по призоваване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15