№ 755
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20241100604263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
С Определение от 30.05.2024г., постановено по НЧД № 2403/2024г., СРС, НО, 20-ти
състав, на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е прекратил наказателното
производство по делото, образувано по предложение на СРП за извършване на групиране на
наложени на осъдения Г. Й. Г. наказания „лишаване от свобода” по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1
НПК. Първата инстанция е приела, че не са налице основания за извършване на ново
групиране на наказанията на осъдения Г. предвид наличието на предходни влезли в сила
определения по чл. 25, ал, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
Срещу определението за прекратяване е постъпил протест от СРП, в който се моли
същото да бъде отменено и да бъде извършено групиране на наказанията „лишаване от
свобода” на осъдения по начина, предложен от прокуратурата с приложението на чл. 24 НК.
С определение по реда на чл. 327 и сл. НПК, въззивната инстанция е преценил, че за
правилното решаване на делото се налага изискване на актуална справка за съдимост на
осъдения Г. и справка от ГДИН относно търпените от него наказания „лишаване от свобода”
и такива бяха приобщени към материалите по делото.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и моли същият да
бъде уважен.
По отношение на осъдения Г. Г. производството пред въззивния съд прочете задочно
при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б” НПК.
1
Служебният защитник на осъдения Г. поддържа становище за правилност и
законосъобразност на атакуваното определение и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
Определението на СРС, НО, 20 състав за прекратяване на наказателното производство
е правилно и съответства на процесуалния и материалния закон. Аргументите на въззивния
състав са следните:
Видно от справката за съдимост на Г. Г., последният е осъждан общо пет пъти, както
следва:
-с Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 10053/2020г. на СРС, 116
състав, влязло в сила на 04.08.2020г., с което за извършено на 07.04.2020г. престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от две години;
-с Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 2829/2022г. на СРС, 107
състав, влязло в сила на 04.03.2022г., с което за извършено на неустановена дата в края на
месец януари 2022г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване;
-с Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 180/2022г., на СРС, 13
състав, влязло в сила на 15.06.2022г., с което за извършено в периода от 26.06.2021г. до
13.07.2021г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ
режим;
-с Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 2090/2023г., на СРС, 11
състав, влязло в сила на 13.02.2023г., с което за извършено на 25.01.2023г. престъпление по
чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца при строг режим;
-с Определение за одобрение за споразумение по НОХД № 13494/2023г., на СРС, 20
състав, влязло в сила на 06.10.2023г., с което за извършено на 15.06.2021г. престъпление по
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца при първоначален строг режим.
По отношение на осъдения Г. са извършени две групирания, както следва:
-с Определение от 06.10.2023г., постановено по НОХД № 13494/2023г., на СРС, 20
състав, влязло в сила на 24.10.2023г., с което са групирани наказанията по НОХД №
13494/2023г., НОХД № 2829/2022г. и НОХД № 180/2022г., като е определено едно общо най-
тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода;
2
-с Определение от 12.10.2023г. по НЧД № 10825/2023г. на СРС, 11 състав, влязло в
сила на 28.10.2023г., с което са групирани наказанията, наложени по НОХД № 2829/2022г. и
НОХД № 180/2022г., като е определено едно общ наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода при общ режим. С определението на основание чл. 68, ал. 1 НК е
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода по НОХД № 10053/2020г. на СРС
в размер на 3 месеца лишаване от свобода.
При така установените факти, въззивният съд счита за правилни изводите на СРС за
липса на основания за извършване на ново групиране на наказанията на осъдения Г. при
наличие на предходни произнасяния на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, чиито актове
са влезли в сила.
В тази насока, макар настоящото производство да няма предмет - контрол
определението на СРС, 20 състав по чл. 306 НПК, постановено на 06.10.2023г., СГС ще
обърне внимание, че произнасянето на районния съд е съобразено с материалния закон, в
частност с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, като правилно са преценени
условията за групиране на наказанията по НОХД № 13494/2023г., НОХД № 2829/2022г. и
НОХД № 180/2022г. Това определение е влязло в сила на 24.10.2023г. Действително, към
момента на произнасянето на този съд в това производство, са били налице условията на чл.
68, ал. 1 НК, вр. чл. 69 НК за преценка на въпроса за привеждане на наказанието лишаване
от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 10053/2020г., тъй като деянията по
всички наказателни производства, включени в кумулативната група са били извършени в
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 10053/2020г.
Липсата на произнасяне на съда, обаче, по този въпрос, не прави определението на съда по
чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК незаконосъобразно, тъй като липсва пречка този въпрос да бъде
поставен в отделно производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК.
От друга страна, след постановяване на определението на СРС, 20 състав, но преди
влизането му в сила, е налице ново произнасяне на СРС, 11 състав от дата 12.10.2023г. по
реда на чл. 306 НПК, който е извършил ново групиране на наказанията, наложени по НОХД
№ 2829/2022г. и НОХД № 180/2022г., определяйки едно общ наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода при общ режим и привеждайки в изпълнение на основание чл.
68, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода по НОХД № 10053/2020г. на СРС в размер на
3 месеца лишаване от свобода.
Явно е, че извън групата, сформирана при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
НК, е останало осъждането по НОХД № 13494/2023г. на СРС, 20 състав, за което СРС, 11
състав явно не е имал данни, както и явно не е имал данни за предходното произнасяне на
СРС, 20 състав по реда на чл. 306 НПК, тъй като определението на този съд все още не е
било влязло в сила. Другата хипотеза, която също би била порочна, е СРС, 11 състав да е
имал пълни данни за осъжданията на лицето, но да не е взел предвид осъждането по НОХД
№ 13494/2023г. При всички случаи, обаче, явно е, че така извършеното групиране на СРС, 11
състав, което е влязло в сила след влизане в сила на предходното определение на СРС, 20
състав по НОХД № 13494/2023г., в този му вид на практика води до разваляне на
3
кумулативната група, определена от предходния състав /СРС, 20 състав/, и същото се явява
по-неблагоприятно за осъдения.
Правилна е преценката на СРС, 20 състав по НЧД № 2403/2024г., че не са налице
условията за извършване на ново групиране на наказанията на Г., при наличие на две
предходни произнасяния на съдилищата по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, по които
съдебните актове са влезли в сила.
Това е така, тъй като след влизане в сила на определенията на СРС, 20 състав по
НОХД № 13494/2023г. и по НЧД № 10825/2023г. на СРС, 11 състав, липсват новонастъпили
обстоятелства /нови осъждания/, които да налагат ново произнасяне на съд по въпросите,
предвидени в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
Липсата на пълни данни за осъжданията на Г. при постановяване на Определението на
СРС, 11 състав по НЧД № 1085/2023г., има за последица неправилно формиране на
съвкупностите от престъпления, което винаги се извършва при най-благоприятния за
осъдения вариант и в този смисъл същото според настоящия състав се явява постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон, тъй като от една страна не са били
събрани доказателства за всички осъждания на Г., а това довело до групиране на наказанията
на осъденото лице по начин, който е по-неблагоприятен за лицето. В хипотезата на пълни
данни за осъжданията на Г., но необсъждането на всички осъждания и наказания от
решаващия съд, също е налице нарушение на закона, което води до незаконосъобразен акт. И
в двете хипотези, порокът на определението по чл. 306 НПК на СРС, 11 състав следва да
бъде коригиран не чрез постановяване на ново групиране, а чрез възобновяване на порочния
акт по реда на чл. 422, ал. 1 НПК.
В контекста на изложеното съдът ще припомни, че Върховният съд е имал възможност
да се произнесе нееднократно, решавайки въпроса за извършване на групиране при
непълнота на доказателствата, свързани с предходните осъждания на едно лице, посочвайки,
че в този случай незаконосъобразността на съдебния акт, може да бъде контролирана или
чрез подаване на въззивна жалба или протест или по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 или т. 5 НПК,
в случай, че порочният съдебен акт е влязъл в сила – възобновяване на наказателното дело, в
което е постановено групиране /в този смисъл виж: Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н.
д. № 2/65 г. на Пленума на ВС; ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС; Решение № 263 от
4.12.2017 г. на ВКС по к. д. № 1030/2017 г., I н. о., НК; Решение № 113 от 18.07.2019 г. на
ВКС по н. д. № 533/2019 г., III н. о., НК и др./
С доводите изложени по-горе, настоящият въззивен състав намира, че атакуваният
първоинстанционен акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.05.2024г., постановено по НЧД № 2403/2024г., по
4
описа на СРС, НО, 20-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено
на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5