№ 284
гр. Плевен , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200550 по описа за 2021 година
Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 35-0000194/11.02.2021 г. на ***
НА ***, на Ж. Г. Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание
– глоба в размер на 2000 лв./две хиляди лева/ на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение по чл.87 т.3 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуаалните правила: неясно е към кой
нормативен акт /Наредба/ препраща разпоредбата на чл.87 т.3 от НАРЕДБА
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България /“НАРЕДБАТА“/; не са посочени съображения, от
които да следва, че спрямо жалбоподателя е налице задължение да притежава
Карта за квалификация на водача, в т.ч. – не е посочена категорията на
1
управляваните превозни средства, от които би могло да се изведе такова
задължение; не става ясно дали водачът все пак е притежавал карта за
квалификация на водача, но същата е била с изтекъл срок на валидност или
изобщо не е притежавал такава. Наред с това, по съществото на правния спор
изтъква, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на Б. не е
доказано по убедителен начин, както и че неправилно е приложен
материалния закон, тъй като в случая е следвало да намери приложение
административнонаказателната разпоредба на чл.105 ал.1 ЗАвП, вместо –
чл.93 ал.1 т.1 ЗАвП. На тази основа, моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че
установените в хода на съдебното следствие категории на управлявания от
жалбоподателя състав от ППС не са сред изрично изброените по чл.2 от
НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, поради което – не е било налице задължение за Б. да
притежава карта за квалификация на водача. Пледира за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – РД „***“ - ПЛЕВЕН, редовно призована, не
се явява представител.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
Като прецени събраните по делото доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
281209/04.02.2021г. от страна на Д. П. ИВ. – *** при РД „АА“-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля ИВ. ЦВ. М., както и нарушителя – Ж. Г. Б..
Съставен е за това, че на 04.02.2021 г. около 14:15 часа по ПП I-3 гр.***, до
разклона за гр.***, като водач на товарен автомобил ***, и двете собственост
на фирма „*** извършва обществен превоз на товар /в момента на проверката
е установен празен/, с маршрут на движение ***, като извършва превоза, без
да притежава валидна карта за квалификация на водача към датата на
извършване на превоза - 04.02.2021 г., след направена справка в ел.регистър
на ИА"АА" гр.СОФИЯ – нарушение по чл.87 т.3 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. При съставяне на АУАН, възражения не са направени;
такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
2
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на на Ж. Г. Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв./две хиляди
лева/ на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, за
извършено нарушение по чл.87 т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.14 – 15 от делото/.
Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство.
На първо място, неоснователно се счита, че е неясно към кой
нормативен акт /Наредба/ препраща разпоредбата на чл.87 т.3 от Наредба №
33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. Действително, съобразно действалата към 04.02.2021г.
редакция на чл.87 т.3 от този нормативен акт /ДВ бр. 48 от 2018 г./, „ Водачът
на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните
изисквания: да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.“.
Също така правилно се изтъква, че според действалата към 04.02.2021г.
редакция на чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, /ДВ бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г./, „ Оборудването с обезопасителни колани на
моторните превозни средства от категории М2 и М3, които не са
оборудвани фабрично с такива, се извършва по реда на наредбата по чл. 146,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата.“. Своеобразната „загадка“ на
извършеното препращане от чл.87 т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. към чл.
7б, ал. 5 ЗАвП, което видимо поражда неяснота, бива разрешена при
съобразяване на предходна редакция на чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози, която е била изменена с ДВ, бр. 80 от 2018 г. Именно
с това изменение, са въведени нови алинеи от 2 до 5 включително, а
предишните такива, са се превърнали в алинеи 6 до 9 включително. Така, не
особено добрата координация между предприетите дейсвия по изменение в
Законодателството е създало и обсъжданото несъответствие, но пък тези
въпроси изцяло попадат в компетенциите на българския законодателен орган.
В действителност, препращането на чл.87 т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
към чл. 7б, ал. 5 ЗАвП касае чл.7б ал.9 ЗАвП/предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 80
от 2018 г., в сила от 28.06.2019 г./, която гласи – „ Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с
наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за
3
провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.“. На свой ред, визираната Наредба в
случая е Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация. От всичко изложено в настоящия абзац следват няколко
правни извода: първо, актосъставителят и административнонаказващият
орган нямат отношение към законотворчеството, а към правоприлагането и
работят с нормативните актове такива, каквито са, но това по никакъв начин
не може да се обсъжда на плоскостта на допуснати нарушения на
процесуалните правила; второ, необходимо е т.нар.поправително тълкуване
при съобразяване на препращането към чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози, което в действителност е към чл. 7б, ал. 9 от Закона
за автомобилните превози; трето – изричното посочване на Наредба № 41 от
4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, не се
налага за обезпечаване надлежното описание на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Ж.Б., нито по
някакъв начин ограничава правото му на защита, тъй като и без отчитане на
неправилното препращане от чл.87 т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. към
чл. 7б, ал. 5 ЗАвП, е пределно ясно задължението, което е възложено към
водача на автомобил за обществен превоз на товари – а именно: да притежава
валидна карта за квалификация на водача. Впрочем, при положение, че на
такъв водач не му е известно какво представлява Картата за квалификация на
водача – на първо място и преди всичко, би следвало да се въздържа от
извършване на обществен превоз на товари; аналогично неоснователно би
могло да се претендира, че не е надлежно разяснено какво представлява
обществения превоз на товари и в кои случаи не е налице такъв.
На второ място, също неоснователно се счита, че АУАН и НП не
съдържат съображения, от които да следва, че спрямо жалбоподателя е
налице задължение да притежава Карта за квалификация на водача, в т.ч. – не
е посочена категорията на управляваните превозни средства. Съдът намира,
че описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване на
страдат от подобни недостатъци. Действително, категорията на
управляваното превозно средство /всъщност – състав от превозни средства/ не
е посочена, но от една страна, такова посочване нито ограничава, нито –
гарантира в по-висока степен реализирането на правото на защита на
жалбоподателя, а от друга страна, превозните средства са ясно
индивидуализирани, което на свой ред, несъмнено обезпечава правилното
приложение на материалния Закон.
На трето място, в съставения АУАН и издаденото НП е
отбелязано, че извършвания от страна на Ж.Б. обществен превоз е без водачът
да притежава валидна карта за квалификация към датата на същия превоз.
4
Така изложените факти и обстоятелства са напълно достатъчни за
гарантиране нормалното упражняване правото на защита на жалбоподателя,
като от процесуална страна е ирелевантно дали водачът все пак е притежавал
карта за квалификация на водача, но същата е била с изтекъл срок на
валидност или изобщо не е притежавал такава.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите Д. П. ИВ., ИВ. ЦВ. М. и писмени доказателства /л.10 – 12, л.25 –
27, л.39 – 40 от делото/. Показанията на свидетелите И. и М. Съдът преценява
като непредубедени и добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и
писмените доказателства по делото, по-конкретно – извлечение от
ел.регистър на ИА „АА“ във връзка с картата за квалификация на водача
/***/, издадена на Ж. Г. Б., заверен препис от пътен лист №*** г., справки във
връзка с техническите характеристики на товарен автомобил ***. От
споменатите две справки, впрочем се установява, че товарен автомобил *** е
от категория N3, а полуремарке с рег.№*** – от категория O4. Не се събраха
доказателства в опровержение на приетата от актосъставителя и
административнонаказващия орган фактическа обстановка, напротив –
наличните по делото доказателствени материали са изцяло в нейно
потвърждение, поради което Съдът я приема за доказана по убедителен начин
- и няма да я преповтаря.
Следва да бъде припомнено, че съобразно чл.2 ал.1 от Наредба №
41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация:
„Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато
с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на
водача.“. Видно е, че за определяне кръга на превозните средства, цитираната
правна разпоредба използва критерият за категория относно определяне
правоспособността на водачите моторните превозни средства /чл.150а ал.2
ЗДвП/, а не критерият за категория относно нуждите на одобряването на типа
/чл.149 ЗДвП/. Касае се за различни критерии, които са приложими към
превозните средства, като използването на единият от двата, не дерогира
другия. Така, в случая товарен автомобил *** е от категория N3 съобразно
чл.149 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП /“ категория N3 – превозни средства от категория
N с технически допустима максимална маса над 12 t“/, а полуремарке с рег.
5
№*** е от категория О4 съобразно чл.149 ал.1 т.5 б. „г“ ЗДвП /“категория О4
– превозни средства от категория О с технически допустима максимална
маса над 10 t“/, които формират състав от ППС N3+ О4. За такъв състав от
превозни средства обаче, съобразно чл.150а ал.2 т.11 ЗДвП, се изисква
правоспособност в категория СЕ / „категория СЕ - без да се нарушават
разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни
средства, състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно
средство от категория С и ремарке или полуремарке с допустима
максимална маса над 750 kg“/. Ето защо, неправилно се претендира от страна
на жалбоподателя и неговия защитник, че в случая, не са налице
предпоставките по чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. Напротив,
именно тези предпоставки са били налице по отношение на Ж. Г. Б. в
процесния случай, тъй като е управлявал състав от превозни средства от
посочената категория и е извършвал обществен превоз на товари.
Следователно, бил е длъжен да притежава валидна карта за квалификация на
водача, но валидността на издадената такава на негово име, е била изтекла на
14.01.2020г.
В съответствие с изложеното дотук Съдът намира, че
нарушението по чл.87 т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Ж. Г. Б., се явява
доказано по несъмнен начин. Както беше вече отбелязано, същата разпоредба
гласи „Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на
следните изисквания: да притежава валидна карта за квалификация на
водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози“. Видно е, че е предвидено задължение за действие, с което при
възприетите условия на време, място и обстановка, Б., не се е съобразил, тъй
като въпреки че е извършвал обществен превоз на товари, не е разполагал с
валидна карта за квалификация на водача – същата е била с изтекъл срок на
валидност.
Следователно, правилно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.93 ал.1 т.1
ЗАвП, съобразно която административнонаказателна разпоредба, „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо
нарушение...“. Неоснователно се възразява, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на Б. е следвало да бъде санкционирано на
основание чл.105 ал.1 ЗАвП, вместо – чл.93 ал.1 т.1 ЗАвП. Следва да бъде
напомнено, че съобразно чл.105 ал.1 ЗАвП, „За нарушения на този закон и на
6
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция 200 лв.“. Видно е, че се касае за обща административнонаказателна
разпоредба, която има приложение само в случай, че не е предвидена
специална такава. При съобразяване на редакцията на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвП
следва извода, че волята на законодателя е насочена към санкциониране на
различни противоправни прояви, относими към документалната неизрядност
на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари;
картата за квалификация на водача несъмнено попада в категорията „...други
документи, които се изискват от ... този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му...“. В този смисъл, очевидно
административнонаказателната разпоредба на чл.105 ал.1 ЗАвП е неотносима
към процесния случай, а следва да намери приложение именно тази на чл.93
ал.1 т.1 ЗАвП. Доколкото е предвиден абсолютно определен размер на
административното наказание – глоба в размер на 2000 лева, който коректно е
отчетен от страна на административнонаказващия орган, същият размер няма
да бъде повече обсъждан. Не на последно място, случаят не може да се
разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като
обществената му опасност е типична за разглеждания вид нарушение;
заслужава да бъде отбелязано и това, че към датата на нарушението, картата
за квалификация на името на Б. е била с изтекъл срок на валидност повече от
една година, което още по-красноречиво идва да покаже, че случаят съвсем не
се явява „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-
0000194/11.02.2021 г. на *** НА ***, с което на Ж. Г. Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв./две хиляди
лева/ на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, за
извършено нарушение по чл.87 т.3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
7
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8