№ 125
гр. Търговище, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500236 по описа за 2023 година
Производството по в.гр.д.№236/2023г. на ОС-Търговище е образувано
по въззивна жалба на ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК
****** против решение №378/18.07.2023г., постановено по гр.д.№1301/2022г.
на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените от
него против ответниците А. М. А. от гр.Търговище и С. Г. С. от с.Давидово,
общ.Търговище установителни искове за съществуване на вземания по чл.
422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 1 309 лв. до
размер на 1944.87лв., представляваща претендирана главница по договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/ 16.07.2019г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение №469/01.08.2023г., постановена по
ч.гр.д.№989/2023г. по описа на Районен съд-Търговище и за присъждане на
договорно възнаграждение в размер на 705.23 лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на предявените искове в посочената част.
С писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемите страни оспорват основателността на въззивната жалба.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд
1
констатира следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД за
съществуване на парични вземания спрямо двамата солидарни длъжници за
сумата 1 944.87лв., представляваща претендирана главница по договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/16.07.2019г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение №469/01.08.2023г. и за присъждане
на договорно възнаграждение в размер на 705.23 лв., са обосновани с
неизпълнение на договора от кредитополучателя.
Ответниците оспорват претенциите.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ №30038123523/16.07.2019г., споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен
план, ищецът предоставил заем на първия ответник в размер на 2 000 лв. за 24
месеца, при ГПР 48.87 %, ГЛП 41 %, договорна лихва в размер на 0.11% на
ден и допълнителен пакет услуги в размер на 1 500 лв. или общо задължение
към кредитодателя в размер на 4 462.95 лв., от което ответникът е погасил
сумата 691 лв., съгласно заключението на назначената счетоводна експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.
В конкретния случай, при предоставени 2 000 лв. заемателят дължи
връщане на сумата 4 462.95 лв., цената услугата разкрива значителна
нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо
облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на
допълнителния пакет услуги в размер на 1 500 лв. е значителна, сравнимо с
размера на основното задължение от 2 000 лв. и не е включена в годишния
процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е
соченият от 48.87%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С
оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което
посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като
2
липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от
съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от
ЗПК, ищцата следва да върне само получената главница от 2 000 лв., от която
е заплатил 691 лв., обуславящо потвърждаването на решението в обжалваната
му отхвърлителна част, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №378/18.07.2023г., постановено по гр.д.
№1301/2022г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени
предявените от него против ответниците А. М. А. от гр.Търговище,
ЕГН:********** и С. Г. С. от с.Давидово, общ.Търговище, ЕГН: **********
установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл.
415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД в частта им над сумата 1 309 лв.
до размер на 1 944.87лв., представляваща претендирана главница по договор
за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/
16.07.2019г., за което е издадена Заповед за изпълнение №469/01.08.2023г.,
постановена по ч.гр.д.№989/2023г. по описа на Районен съд-Търговище и за
присъждане на договорно възнаграждение в размер на 705.23 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3