РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Кърджали, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Б. В. В.
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500133 по описа за 2022 година
С решение № 135 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1288/2021
год., Районен съд – Кърджали е осъдил Прокуратурата на Република България
да заплати на Е. С. К. от с. Ш. П., общ. К. сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от незаконното му привличане като обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 149, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по ДП № 690/2017 г.
по описа на РУ-К., което по-късно е преобразувано в ДП № 9/2018 г. по описа
на ОСлО при ОП-К., прекратено с постановление от 07.11.2019 г. на РП-К.,
влязло в сила на 21.11.2019 г., както и сумата от 350 лева – обезщетение за
имуществени вреди по същото наказателно производство, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 21.11.2019 г. до окончателното
им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата
част и за разликата до пълния предявен размер от 19 000 лева, като
неоснователен и недоказан. С решението съдът е осъдил Областна дирекция
на МВР-К. да заплати на Е. С. К. сумата от 1 000 лева, представляваща
1
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконното му
привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от
НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по ДП № 690/2017 г. по описа на РУ-К.,
което по-късно е преобразувано в ДП № 9/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-
К., прекратено с постановление от 07.11.2019 г. на РП-К., влязло в сила на
21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е Прокуратурата на
Република България и Областна дирекция на МВР-К. да заплатят на Е. С. К.
направените по делото разноски за внесена държавна такса от 10 лева, както
и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете в размер
на сумата от 787.23 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът –
Прокуратура на Република България, която чрез своя процесуален
представител – прокурор от Районна прокуратура- К., ТО-М., го обжалва в
срок в частта, с която е уважен предявения срещу Прокуратурата на
Република България иск за обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди. Счита, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е неправилно, поради противоречие с материалния закон и
необоснованост и моли съда да го измени, като намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Излага съображения, че
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се вземат предвид всички обстоятелства, както и че съдът е присъдил
прекалено завишено обезщетение.
В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, излага
съображения за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е
уважен предявения срещу Прокуратурата на Република България иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С. К. не е подал
отговор на жалбата. В съдебно заседание, чрез своя представител по
пълномощие, оспорва въззивната жалба и излага съображения за нейната
неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура - К., като контролираща
страна, изразява становище за основателност на въззивната жалба, като
излага съображения за това.
2
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен от Е. С. К. (въззиваем в
това производство) против Прокуратурата на Република България (въззивник)
иск за заплащане на обезщетение от 19 000 лева за неимуществени вреди в
резултат от незаконно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по ДП
№ 690/2017 г. по описа на РУ-К., преобразувано в ДП № 9/2018 г. по описа на
ОСлО при ОП-К., прекратено с постановление от 07.11.2019 г. на РП-К., и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лева,
представляващи стойността на заплатен адвокатски хонорар по посоченото
дело, както и иск против Областна дирекция на МВР-К. за заплащане на
обезщетение от 1 000 лева за неимуществени вреди в резултат от незаконното
му привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1
от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по ДП № 690/2017 г. по описа на РУ-
К., което по-късно е преобразувано в ДП № 9/2018 г. по описа на ОСлО при
ОП-К., прекратено с постановление от 07.11.2019 г. на РП-К..
С решението си Районен съд – Кърджали е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на Е. С. К. сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от незаконното му привличане като обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 149, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по ДП № 690/2017 г.
по описа на РУ-К., преобразувано в ДП № 9/2018 г. по описа на ОСлО при
ОП-К., прекратено с постановление от 07.11.2019 г. на РП-К., както и сумата
от 350 лева – обезщетение за имуществени вреди по същото наказателно
производство, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
21.11.2019 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за
неимуществени вреди в останалата част и за разликата до пълния предявен
размер от 19 000 лева, като неоснователен и недоказан. Уважил е и
предявения от Е. С. К. против Областна дирекция на МВР-К. иск за
заплащане на обезщетение от 1 000 лева за неимуществени вреди в резултат
3
от незаконното му привличане като обвиняем.
В частта, с която предявения срещу Прокуратурата на Република
България иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдения размер от 12 000 лева до предявения размер от 19 000 лева, както
и в частта, с която е уважен иска срещу Областна дирекция на МВР-К. за
неимуществени вреди, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано
и като такова е влязло в сила в тези му части. Или, предмет на настоящото
производство е решението на районния съд в частта, с която е уважен искът
срещу Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди в
размер на 12 000 лева и за имуществени вреди в размер на 350 лева.
Установено е по делото, че с постановление на разследващия орган от
17.11.2017 г. по досъдебно производство № 690/2017 г. по описа на РУ на
МВР-К. ищецът по настоящото дело Е. С. К. (въззиваем в тази инстанция) е
бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 149, ал.
1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на неустановена дата през
месец ноември 2017 г. в с. Ш. П., община К., като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършеното деяние и можейки да ръководи
постъпките си, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст. С
постановление от 17.11.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура- К. Е.
С. К. е задържан за срок до 72 часа, считано от 17.11.2017 г., на основание чл.
64, ал. 2 и чл. 199 от НПК. С определение № 179 от 20.11.2017 г. по ЧНД №
1351/2017 г. на Районен съд – Кърджали по отношение на Е. С. К. е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение № 983 от
28.11.2017 г. по ВЧНД № 218/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали е отменено
определение № 179 от 20.11.2017 г. по ЧНД № 1351/2017 г. на Районен съд –
Кърджали, като по отношение на Е. С. К. е взета мярка за неотклонение
„Надзор на родителите“.
Установява се също така, че с постановление от 17.05.2018 г. на
прокурор при Районна прокуратура- К. досъдебно производство № 690/2017
г. по описа на РУ на МВР-К. е иззето от разследващ полицай и е възложено на
следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - К., като е
образувано ДП № 9/2018 г. по описа на ОслО при ОП-К..
С постановление от 07.11.2019 г. на прокурор при Районна
4
прокуратура- К. наказателното производство по досъдебно производство №
9/2018 г. по описа на ОслО при ОП-К., водено срещу Е. С. К. за престъпление
по чл. 149, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. По досъдебното производство
обвиняемият Е. С. К. е представляван от защитник – адвокат при АК-К., на
когото е заплатил хонорар в размер на 350 лева.
При тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че
предявения от ищеца срещу Прокуратурата на Република България иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по образувано наказателно
производство, което е прекратено, е основателен. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В тази връзка от
събраните по делото доказателства се установява, че на въззиваемия Е. С. К.
му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 149, ал.
1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК по образувано наказателно
производство – ДП № 690/2017 г. по описа на РУ-К., преобразувано в ДП №
9/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-К., прекратено с постановление от
07.11.2019 г. на РП-К.. С други думи, в случая са налице предпоставките на
закона за ангажиране отговорността на държавата за причинените от
Прокуратурата на Република България неимуществени вреди на въззиваемия
К.. Претърпените неимуществени вреди се изразяват в засягане на доброто
име, честта и достойнството на ищеца, в изживени негативни преживявания и
емоции, чувство на неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и
познати, страх от евентуална наказателна отговорност.
Що се касае до техния размер, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на техния размер следва
да се вземат предвид обективно настъпилите обстоятелства във всеки
5
конкретен случай – тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца
обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на
обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията
му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване
на вредите и др. В тази връзка, по делото е установено, че въззиваемият е бил
привлечен в качеството на обвиняем като непълнолетен за престъпление по
чл. 149, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години (при редукция по чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК), както и че същият е бил обвиняем от 17.11.2017 г. до
приключването на образуваното срещу нея наказателно производство на
07.11.2019 г., когато същото е прекратено с постановление на прокурор при
Районна прокуратура- К.. Или, касае се за период от време от 1 година, 11
месеца и 20 дни, през който е продължило наказателното преследване срещу
въззиваемия, като за времето от 17.11.2017 г. до 20.11.2017 г. същият е бил
задържан с постановление на Районна прокуратура- К., за времето от
20.11.2017 г. до 28.11.2017 г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, а след това с мярка за неотклонение „Надзор на родителите“.
Упражнената срещу ищеца принуда, изразяваща се в задържането му под
стража за период от 12 дни (от 17.11.2017 г. до 28.11.2017 г.) е засегнала
неприкосновеността му и е причинила психично и емоционално страдание.
На следващо място, от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите С. К. – майка на ищеца, и О.М. се установява, че
преди повдигането на обвинение срещу ищеца последният бил весело,
щастливо и общително дете, а след това се променил – бил подтиснат, не
можел да спи, притеснявал се, срамувал се, не общувал с никого и не излизал
навън, психичното му състояние се влошило. Свидетелката К. сочи също, че в
резултат на това се наложило да потърсят специализирана помощ и го водили
при психиатър. Разпитаният в тази връзка свидетел д-р Н.А. (психиатър)
установява, че за първи път ищеца е идвал при нея на преглед на 06.12.2017 г.,
като свидетелката установила една фобийно – тревожна симптоматика, за
която решила, че е следствие на преживения стрес.Предписала му лечение с
лекарства. За последен път ищецът дошъл при нея на 17.02.2022 г., когато
свидетелката го насочила към психолог. Установява, че понастоящем
6
лечението с лекарства продължава, като лекарствата са на билкова основа,
туширащи тревожността и напрежението. Установява също, че в
амбулаторния лист от 08.01.2018 г. в анамнезата е записала, че е преживяна
черепно – мозъчна травма, свързана с падане от велосипед, както и че такава
травма може да отключи психична травма, но би трябвало още тогава да се е
проявила и да е отразена в медицинска документация, а такава не била
представена. В подкрепа на показанията на свидетелката д-р Н.А. са и
приетите по делото като доказателства амбулаторни листове от 06.12.2017 г.,
08.01.2018 г. и 15.07.2021 г.
Във връзка с горното, необоснован е извода на първоинстанционния
съд, че упражнената спрямо ищеца принуда е причинила значително
психично и емоционално страдание, което е довело до психиатрично
заболяване. На първо място, по делото не се установява ищецът да страда от
психиатрично заболяване. Самата свидетелка д-р Н.А. сочи, че не определя
състоянието на ищеца като психично заболяване, а по-скоро от рода на
страховите, невротичните състояния. На следващо място, по делото липсват
доказателства, които категорично да установяват, че психичното състояние на
ищеца е в резултат именно на повдигнатото срещу него обвинение и
осъществената спрямо него принуда, респективно – че няма друга причина за
това негово състояние. Още повече, че по делото са налице данни за
преживяна черепно – мозъчна травма, свързана с падане от велосипед, както и
показания на свидетелката д-р А., че такава травма по принцип може да
отключи психична травма.
С оглед изложеното и отчитайки изживените от ищеца негативни
преживявания и емоции, чувство на неудобство пред обществото,
притеснения, несигурност, злепоставяне пред близки и познати, страх от
евентуална наказателна отговорност, засягане на неприкосновеността му,
обстоятелството, че същият е бил непълнолетен, както и времето, през което е
бил обвиняем и задържан под стража и тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу него обвинение, настоящият състав приема обезщетение
за нанесени неимуществени вреди в размер на 12 000 лева за съответстващо
на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Поради изложеното,
доводите на въззивника в тази насока са неоснователни.
Що се касае до иска за имуществени вреди, то безспорно се установява,
7
че в резултат на повдигнатото на ищеца обвинение същият е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 350 лева, с което са му били причинени
имуществени вреди в посочения размер, за които следва да бъде обезщетен.
Ето защо, като е приел, че искът за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е основателен за сумата от 12 000 лева,
както и че е основателен и искът за имуществени вреди в размер на 350 лева,
и е осъдил ответника за тези суми, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му
част.
При този изход на делото следва да се осъди Прокуратурата на
Република България да заплати на въззиваемия Е. С. К. направените за тази
инстанция разноски за адвокат в размер на 500 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135 от 09.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1288/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Е. С. К. от с. Ш.
П., общ. К. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от незаконното му привличане като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК по ДП № 690/2017 г. по описа на РУ-К., което по-късно е
преобразувано в ДП № 9/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-К., прекратено с
постановление от 07.11.2019 г. на РП-К., влязло в сила на 21.11.2019 г., както
и сумата от 350 лева – обезщетение за имуществени вреди по същото
наказателно производство, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 21.11.2019 г. до окончателното им изплащане, както и да заплати
направените по делото разноски за внесена държавна такса от 10 лева и
адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете в размер
на 787.23 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
8
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9