Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 02.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на  прокурора………………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 2004/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 331-ЗЗ/01.09.2020г., издадено от Директор на ОДМВР-гр.Русе, против Б.К.Б., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.209А от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Срещу постановлението е подадена жалба от Б.Б., която е допустима като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.05.2020г., около 02.00ч., жалб.Б., заедно със св.А. М. се връщали към студентските общежития вървейки по ул.“Тулча“ и след от посетен от тях хранителен магазин, като двамата носили в ръцете си хранителни продукти и били без поставени и намиращата се в тях предпазни маски на лицата си. Същевременно св.Н.Е. /пол. служител във Второ РУ – ОДМВР – Русе/  извършил проверка на Б. и му обяснил, че ще му състави АУАН за неспазване забраната въведена със от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, изм. и доп. Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ а именно, че пребивава на открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, което и сторили съставяйки на жалбоподателя АУАН с бл.№118805/01.05.2020г., връчен на място на жалб.Б.. Въз основа на него е издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Безспорно жалб.Б. формално е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но АНО не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. По делото безспорно е установено, че се касае за инцидентен случай. Нарушението от този вид било установено за първи път, по делото не е доказано т.н. струпване на множество лица за продължителен период от време, а е извършено от две лица, в тъмната част на денонощието, с оглед консумиране на храна и към момента на извършване на проверката жалб.Б. е бил поставена предпазна маска. Освен това съдът констатира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство и фактът, че съобразно т.9 на Заповед №РД-01-247/01.05.2020г. на МЗ, действаща към момента на извършване на нарушението /респ. установяването му със съставяне на АУАН и преди издаване на процесното НП/, е посочено, че всички лица, които се намират на обществени места /в т.ч. паркове, улици, автобусни спирки/ са длъжни да спазват социална дистанция и всички противоепидемични мерки, като при необходимост от контакт с други лица да носят предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата. Т.е. към момента на установяване на настоящото процесно нарушение, носенето на предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата не е абсолютно задължително условие при движението на лицата на обществените места а е свързано с определени обстоятелства.

Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по чл.209А от ЗЗ, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да налагат адм. наказание, което дори и в неговия минимален размер от 300лв. е прекалено завишено /в рамките на 1/2 минимална работна заплата за страната/ и не може да изиграе в случая превантивна функция, а се явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на НП.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение искането  за присъждане на претендираните от страна на АНО разноски по това производство с правно основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от НЗПП.  

По гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 331-ЗЗ/01.09.2020г., издадено от Директор на ОДМВР-гр.Русе, против Б.К.Б., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.209А от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

ОСТАВЯ без уважение претенцията за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 120лв. за процесуално представителство от Т.Й.- гл.юрисконсулт на ОДМВР-Русе, с правно основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от НЗПП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                           

        

Районен съдия :