РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500111 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 5453 от 08.10.2024 г. по гр.д. № 2531по описа за 2023 г. на
СГС, ГО, I-21 състав се: Отхвърля предявените от М. К. П. и М. Т. П. срещу К.
М. Д., главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 2 и 3 и, ал. 2
предл. 2, 4 и 5 ЗЗД, за обявяване за нищожен поради заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, отсъствие на правно
валидна воля, липса на основание и привидност, на договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №
46 от 24.04.2018 г. том I-А рег. № 6264 дело № 41/2018 г. на нотариус Р. Б.,
вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег. № 25223 от 24.02.2018
г. акт № 115 том LVI дело № 17838, с който Т. М. П. прехвърля на К. М. Д.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.302.121.1.15 гр. София по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобР. със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.
1
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *** район "***" ул. "***" , бл.*, вх.*,
ет.*, ап. **, брой нива на обекта 1, със застроена площ 91, 20 кв. м,
предназначение - жилище, апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.302.121, заедно с прилежащите му
части: избено помещение № 5, заедно с 1, 083% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, който обект
представлява апартамент № 15 в жилищна сграда - блок № *, вх.*, на ***
етаж, м. "***" ул. " ***" гр. ***, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 91, 20 кв. м, заедно с избено
помещение № 5, заедно с 1, 083% идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, срещу задължението на К. М. Д. да поеме
пожизнено гледането и издръжката на Т. М. П. (средства за обичайни разходи -
отопление, храна, телефон, лечение и други), като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто той е водил до сключване на договора.
Разваля на основание чл. 87, ал. 3 вр., ал. 1 ЗЗД договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с
нотариален акт № 46 от 24.04.2018 г. том I-А рег. № 6264 дело № 41/2018 г. на
нотариус Р. Б., вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег. № 25223
от 24.02.2018 г. акт № 115 том LVI дело № 17838, с който Т. М. П.прехвърля на
К. М. Д. следния свой собствен недвижим имот: апартамент - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.302.121.1.15 гр. София по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобР. със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *** район "***" ул. "***" бл.*,
вх.*, ет.*, ап. **, брой нива на обекта 1, със застроена площ 91, 20 кв. м,
предназначение - жилище, апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.302.121, заедно с прилежащите му
части: избено помещение № 5, заедно с 1, 083% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, който обект
представлява апартамент № 15 в жилищна сграда - блок № *, вх.*, на ***
етаж, м. "***" ул. "***" гр. ***, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 91, 20 кв. м, заедно с 1, 083%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, срещу задължението на К. М. Д. да поеме пожизнено гледането и
издръжката на Т. М. П. (средства за обичайни разходи - отопление, храна,
телефон, лечение и други), като му осигури спокоен и нормален живот,
2
какъвто той е водил до сключване на договора, поради неизпълнение от страна
на ответницата К. М. Д..
Постъпила е въззивна жалба от К. М. Д., ответник в
първоинстаницонното производство.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен иска по чл.87, а.3
ЗЗД.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанионното решение в обжалваната му част. Твърди се, че решението
не съответства на огромната по обем съдебна практика по въпроса за
съдържанието и спецификата на задължението за гледане и издръжка. Сочи,
че по начина по който задължението е уговорено, изпълнението му се
определя от действителните нужди на прехвърлителя- жизнени, битови,
здравословни и др. Това налагало съдът да извърши съпоставка между
поетото задължение за грижа и издръжка и конкретните нужди на
прехвърлителя като се съобрази възрастта му, физическото и здравословно
състояние през целия срок на задължението. Неизпълнение щяло да е налице,
когато грижата на задълженото лице не съответства на необходимото, в този
смисъл било приетото в решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534 по
описа за 2009 г. на ВКС, 4-то ГО и решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр.д.№
2939 по описа за 2021 г. на ВКС, 3-то ГО и др. В конкретния случай
първоинстанционният съд не бил обсъдил в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства. От последните се установявало, че прехвърлителя към
датата на подписване на договора е имал здравословни проблеми, най-
значимият от който била претърпяната операция през 2015 г. на подбедрицата,
след която до голяма степен било затруднено неговото самостоятелно
придвижване. Това наложило обгрижване от страна на въззивницата/ответник
или от нейната дъщеря. Това се потвърждавало от показанията на свидетелите
д-р Д. Г. и Л. Д.. От показанията на свидетелката Д. се установявало, че
инициативата за сключване на договора била на прехвърлителя Т. М. П. с
оглед оказваната му от ответницата и дъщеря й помощ. Твърди се, че грижите
продължили да бъдат полагани за прехвърлителя и след сключването на
договора за издръжка и гледане. Първоинстанционният съд не бил съобразил
здравословното състояние на прехвърлителя и конкретно затрудненията при
придвижването му. При съобразяване с показанията на свидетеля д-р Г., с
3
когото ответницата и дъщеря й се консултирали след като Т. П. бил намерен
паднал и в безпомощно състояние, се установявало, че прехвърлителя е
настанен в дом по препоръка на д-р Г. – личен лекар на П. с оглед
необходимостта от полагане на специални грижи. Съдът бил пропуснал да
отбележи, че П. бил настанен именно в дома, в който било препоръчано от д-р
Г.. Това настаняване било необходимо и полезно с оглед здравословното
състояние на прехвърлителя. В показанията си свидетелят Г. сочел, че е
впечатлен от предлаганите услуги в дома в гр.Симитли. Съдът бил пропуснал
факта, че жилището, където е следвало П. да бъде обгрижван се намира на 6-
ти етаж, което затруднявало прехвърлителя с оглед затрудненията, които
същият имал при придвижването. От показанията на свидетелката Л. Д. се
установявало, че решението за преместването на П. в дома не било взето
еднолично от ответницата/въззивник, а и от самия П.. Това означавало, че той
бил съгласен с това и бил приел такова изпълнение. В тази хипотеза съдебната
практика, така например решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298 по
описа за 2018 г. на ВКС, 4-то ГО, приемала, че възраженията за неизпълнение
са неоснователни. Прехвърлителят П. живял в дома в гр.Симитли в
продължение на 3 месеца, без да пожелае да бъде преместен. В този период
средствата за специалните грижи в дома били поети от ответницата, за което
били представени доказателства. През време на престоя П. бил посещаван от
ответницата и дъщеря й като последната следяла и състоянието на П. чрез
интернет. Това означавало полагане на реална грижа в изпълнение на поетото
задължение по договора за издръжка и гледане. Следвало да се вземе предвид
и, че договора за настаняване бил срочен – за 1 година, т.е. това настаняване
било временно. Следвало да се вземе предвид, че П. се чувствал добре в дома.
Твърди се, че договорът бил прекратен преждевременно поради агресивното
поведение на ищцата М. П. към персонала на дома.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в
частта, в която е уважен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и да постанови друго, с което
претенцията да бъде отхвърлена.Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците – М. К. П. и М. Т.
П., пред първата съдебна инстанция, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност и правилност на така постановеното решение в частта му по
иска по чл.87 ЗЗД. Считат, че при обсъждането на доказателствата не са
допуснати сочените процесуални нарушения. В случая, ако се приемели
4
разсъжденията на въззивницата относно обема на задължението на
преобретателката, то договорът следвало да бъде озаглавен „за даР.е“, а не за
издръжка и гледане. Първата сделка била безвъзмездна, а втората- не.
Изпълнението на задълженията по алеаторния договор следвало да бъде
ежедневно, непрекъснато и преустановяването му дори и за един кратък
период от време водело до неизправност на длъжника, предвид неделимостта
по периоди на задължението за издръжка и гледане; в този смисъл била и
съдебната практика. Сочат, че по делото били събрани доказателства относно
недоброто здравословно, битово и жизнено състояние на прехвърлителя П.,
както преди извършването на сделката, така и в краткия четиримесечен
период след нея до настъпването на неговата смърт. В случая, макар и
неизчерпателно, страните били уговорили достатъчно подробно задължението
за гледане и издръжка – „средства за обичайни разходи, отоплението, храна,
телефон, лечение и други, и изобщо каквото е необходимо за да му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто той е водил досега“. Това означавало, че
ответницата дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи,
в който смисъл била съдебната практика. Сочат, че задължението не могло да
бъде изпълнявано в уговорения обем, тъй като прехвърлителя бил изпратен в
дом за възрастни хора в отдалечено от дома на последния, населено място.
Това настаняване, обаче, не освобождавало длъжника от задължение за
полагане на дължимите грижи. Чрез изпращането на прехвърлителя в този
дом, въззивницата се била отървала с чиста съвест от ангажиментите си по
договора за издръжка и гледане. Сочат, че задължението за издръжка било
парично и това задължение не било изпълнявано- по делото не били
ангажирани доказателства в този смисъл. Считат, че заплащането на услугите
в двата хосписа не се приравнява на изпълнение на парично задължение по
заплащане на издръжка. Липсвали и доказателства, че Т. П. се е съгласил да
бъде изпратен в дом за възрастни хора. Съмнително било, доколкото П. при
неговото здравословно състояние е могъл да се противопостави на това
настаняване. Твърдят, че съгласието на П. да бъде настанен в дом, противно на
соченото от въззивницата, не се подкрепяло от показанията на свидетеля д-р
Г.; показанията не били в сочения смисъл. Съветът от страна на д-р Г. бил
даден от съжаление към ответницата. Последната към момента на сключване
на договора била 80 годишна. Когато гледането и издръжката в натура не
можели да бъдат изпълнявани, длъжникът имал възможност да трансформира
5
задължението за издръжка и гледане в паричен еквивалент и да го изпълнява
чрез заплащане на съответната сума по установения ред. Ако такава
трансформация не била предложена, то длъжникът изпадал в забава. Сочат, че
по делото не било доказано пълно и главно, че ответницата е покрила
изпълнението на задълженията по договора. На прехвърлителя не била
оказана адекватна медицинска помощ, каквато и не можела да бъде
предоставена в дома за възрастни хора. Кредиторът бил починал в резултат на
заболяванията му и напредналата му възраст в съвкупност, които изисквали
трайно и специализирано болнично лечение, а не старчески
дом.Необходимото лечение не било оказано, а осигуряването на такова било
изрично включено в задълженията на ответницата К. М. Д.. Частичното
изпълнение по договорните задължения се окачествявало като липса на
изпълнение; в този смисъл била и съдебната практика. Затова правилен бил
извода на СГС, че са налице основанията за разваляне на договора за издръжка
и гледане. Разноски се претендират.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 25.10.2024 г.,
Въззивната жалба е подадена на 06.11. 2024 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че според текста на нот.акт № 46 от 24.04.2018 г., обективиращ
сключването на договора за издръжка и гледане, дължимите от приобретателя
на имота К.М. Д.към прехвърлителя Т. М. П., задължения, били да поеме
пожизнено гледането и издръжката на Т. М. П. /средства за обичайни разходи -
отопление, храна, телефон, лечение и други/, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто той е водил досега. Задължението било формулирано
общо - да поеме пожизнено гледането и издръжката на приобретателя, като
изброяването "средства за обичайни разходи - отопление, храна, телефон,
лечение и други" не било изчерпателно, а примерно. Същевременно,
дефинирани общо характерът, обемът и интензивността на дължимите грижи,
те следвало да включват осигуряване на спокоен и нормален живот, като този
6
живот следвало да бъде "какъвто той (прехвърлителят) е водил досега". Това
означавало, че начинът на живот, който следвало да се осигури на
прехвърлителя, трябвало да бъде същият, както преди прехвърлянето, и да е
"спокоен и нормален“. Уговорката "какъвто… е водил досега" означавало
също, че той следвало да запази своето местоживеене в жилището, в което е
живял преди прехвърлянето на имота, защото това било част от живота,
какъвто е водил "досега", т. е. до сключването на договора. Конкретните
грижи за храна, отопление, лечение и др. следвало да бъдат положени лично
от приобретателката, а при невъзможност - от трето лице, ако този начин на
изпълнение бил приет от кредитора.
Според първоинстанционния съд, тези задължения не били изпълнени
от ответницата, а вместо това шестнадесет дни след сключването на договора
дъщерята на ответницата свидетелката Л. Л. Д. била настанила Т. М. П. в "Дом
заедно" гр. Симитли. Преместването на П. от дома му било допустимо само
когато неговото състояние не позволявало да бъдат полагани своевременни,
адекватни и пълноценни грижи и при необходимост лечение в жилището,
което той обитавал, а налага специализирани грижи и лечение, които можели
да бъдат полагани само в съответното социално или лечебно заведение.
Такива доказателства не били представени по делото. Според показанията на
свидетелката Л. Л. Д. - дъщеря на ищцата, решението за преместване на
прехвърлителя в "дома в Симитли" било взето, след като свидетелката
намерила П. в безпомощно състояние в едно от посещенията си в жилището.
Това не било основание за настаняване на прехвърлителя на имота в социално
заведение, а следвало ответницата - приобретател на имота и задължено лице
за полагане на грижи, да предприеме действия за медицински преглед за
установяване състоянието на прехвърлителя и при необходимост за
осигуряване на лечението му. Такива действия не били извършвани нито от
ответницата, нито от натоварено от ответницата лице - последният установен
по делото медицински преглед на прехвърлителя бил на 11.04.2018 г., което
било преди сключването на процесния договор (амб. лист л. 153, СМЕ л. 333),
а последните изследвания на лицето били правени на 22.08.2018 г., докато П.
бил в "Дом заедно" гр. Симитли. Тези обстоятелства давали основание на съда
да приеме, че било налице неизпълнение от страна на ответницата Д. на
задълженията й за полагане на дължимите грижи за прехвърлителя на имота
Т. П. по договора за издръжка и гледане, сключен с нот.акт № 46 от 24.04.2018
7
г. Налице било основание за развалянето на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което
предявеният при евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД бил
основателен и като такъв е уважен, а договорът - развален.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По допустимостта на съдебното решение в обжалваната му част:
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че в
обжалваната си част първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение в обжалваната му част:
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на първоинстанционният съд и по арг. от чл.272 ГПК, същите
мотиви ще се считат и за мотиви на настоящето решение.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен договор, при който
кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,
получава като насрещна престация грижи и издръжка.
За да е налице точно изпълнение на този договор от страна на
длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и
издръжка в натура на кредитора в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите
му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Специфичната крайна
социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-
добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно покриване на потребностите
му. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Неизпълнението-пълното или частично, забавено или неточно
изпълнение на приобретателя, винаги е основание за разваляне на договора.
При иск за разваляне на договор, с който се прехвърля имущество срещу
грижи и издръжка, е налице трайна и непротиворечива съдебна практика,
която приема, че ищецът следва да установи по пътя на пълно главно
доказване наличието на договор за издръжка и гледане между насрещните
страни по делото, без да е длъжен изрично да изброява какво точно не е
8
изпълнил по договора приобретателя. Ответникът е този, който носи тежестта
да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло
задълженията му по договора за издръжка и гледане.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства – писмени и
гласни, се установява, че към момента на сключване на договора за издръжка
и гледане, П. е живял в собственото си жилище, предмет на сделката по иска
по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства – писмени и
гласни, се установява, че прехвърлителя П. към момента на сключване на
сделката е бил в напреднала възраст, както и е страдал от редица заболявания.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства – писмени и
гласни, се установява, че 16 дни след сключването на договора за издръжка и
гледане прехвърлителят П. е бил настанен в дом за възрастни хора.
Спорно по делото /и пред двете съдебни инстанции/ е в конкретната
хипотеза налице ли е неизпълнение на задълженията по договора за издръжка
и гледане от страна на ответницата- преобретател по договора за издръжка и
гледане.
Преценката относно това дали е налице неизпълнение следва да се
извърши с оглед уговорения между страните обем на грижите, като естеството
на договора не предполага приложението на унифициран критерий относно
това кога е налице неизпълнение.
При постановяване на обжалваното по делото съдебно решение, първата
инстанция, е тълкувала действителната воля на страните в сключения между
тях договор за издръжка и гледане.
Предвид на уговореното, от страна на ответницата са поети задължения
освен за гледане, така и за издръжка не прехвърлителя по сделката- Т. М. П.:
средства за обичайни разходи - отопление, храна, телефон, лечение и други,
като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто той е водил досега.
Следва да се вземат предвид конкретните обстоятелства като
физическата кондиция и здравословното състояние на прехвърлителя,
неговата възраст и способността му сам да се обслужва.
Според практиката на ВС и на ВКС /решение № 26/2009 г. на 2 г.о. по гр.
9
д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на 3 г.о. по гр. д. № 612/2010 г.,
решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 50238 от
13.01.2023 г. на 4 г.о. по гр. д. № 3424/2021 г. и др., обемът на алеаторните
задължения следва да се преценява след съпоставка на съдържанието на
поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на
прехвърлителя, при отчитане на възрастта му, физическото и здравословното
състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, включваащи храна,
режийни разноски, дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам.
Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на
действителните нужди на прехвърлителя, в случая освен обичайните грижи,
така и необходимост от специализирани медицински такива. Необходимостта
от последните не се оспорва от въззивницата.
Възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение-целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат
обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може
да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по
договора. В този смисъл преобретателката на имота, поела задължението да се
грижи и издържа прехвърлителя, не може да основава невъзможността си да
изпълни задължението си на факта на влошеното здравословно състояние на
Т. М. П., респ. че не е в състояние сама да полага дължимата грижа, виж
показанията на свидетеля д-р Г..
Противно на соченото във въззивната жалба, от свидетелските
показания на д-р Г., личен лекар на прехвърлителя П., не се установява
свидетелят да е препоръчал настаняване на лицето, негов пациент в дом и то
за възрастни хора, нито в конкретния дом. Видно от отразеното в съдебния
протокол, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на
25.01.2024 г., л.304 от делото пред СГС, инициативата за настаняване в дом за
възрастни хора на прехвърлителя е дошла от преобретателката/ответник и по-
скоро от нейната дъщеря- свидетелката Л. Д.. Именно ответницата е попитала
д-р Г. какви домове има като предварително ответницата и дъщеря й са били
10
събрали оферти за домове като К. Д. е поискала консултация от д-р Г. по този
въпрос, при което свидетелят й отговорил, че негови пациенти не са доволни
от домовете в гр.София. Препоръката на д-р Г. е била ответницата да намери
някой който да й помага на нея, а не Т. П. да бъде настанен в дом за възрастни
хора.
Ще отбележим и, че противно на твърдяното от въззивницата,
показанията на д-р Г. не са в подкрепа на нейната теза във връзка с полагане на
грижи за прехвърлителя П.- видно от показанията на свидетеля Г., същия е
констатирал недохранване: „Оказа се, че не беше ял последните дни и беше
изпаднал в една лека хипогликемия“,виж л.305 от делото пред първата
инстанция. Изложеното от свидетеля Г. противоречи на показанията на
свидетелката Л. Д., разпитана на страната на ответницата К. Д., която сочи:
„всекидневно сме ходели, носели сме му храна“, „ние всеки ден ходихме и
продължихме да се грижим за него“.
Наред с това, самият свидетел, който е личния лекар на Т. П. не е бил
уведомен от ответницата къде е настанен пациента му, виж показанията на
л.304 от делото пред първата съдебна инстанция.
Видно от сключения на 10.05.2018 г. договор за настаняване, л.154 от
първоинстанционното производство, „домът“ се намира в гр.Симитли, т.е.
извън гр.София, където прехвърлителят е водил своя „обичаен живот“ преди
изповядането на сделката за издръжка и гледане.
От писмото, изпратено от управителя на „дома“,л.160 по делото пред
първата съдебна инстанция се установява, че се касае до „старчески дом и
хоспис „Дом заедно“.
В писмото си до съда /л.297 от първоинстанционното производство/
управителката на дома в гр.Симитли е посочила, че: „в Дом заедно“ не се
поставят диагнози, не се констатират заболявания и не се предписва лечение.
В „Дом заедно“ се правят медицински прегледи само когато е наложително и
по спешност от специалисти доктори, които са в болнични заведения в
гр.Благоевград“. Липсват доказателства по делото, за да приемем, че на П. е
оказана специална медицинска грижа, съобразена със здравословното му
състояние.
Следователно опровергава се тезата на въззивницата, че настаняването в
дома е било „необходимо и полезно“ за прехвърлителя П.. Ще отбележим и, че
11
Т. П. е починал на 26.08.2018 г., т.е. 4 месеца след настаняването му.
Следва да отбележим, че противно на соченото от въззивницата,
договорът за настаняване е прекратен от страна на хосписа на основание
чл.12, т.2 от договора – с 1-месечно предизвестие, изготвено на 17.08.2018 г.
виж л.203, а не от нейна страна. След това П. е настанен пак по инициатива на
Л. Д. в дом в гр.Брезник.
Действително, от страна на въззивницата/ответник са ангажирани
доказателства за заплатени такси на дома във връзка с престоя на П. там.
Паричната престация по правило не може да замести уговорената
натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да
престира пари вместо грижи и издръжка.
Съгласно приетото в РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 01.03.2010 Г. ПО ГР. Д. №
71/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, длъжникът при иск за разваляне на договор
за издръжка и гледане ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация
на задължението си в парична равностойност или е предоставил парично
изпълнение.
Трансформацията на задължението в парично се предпоставя от
неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора
за изпълнение на задължението за издръжка в натура.
Длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака
решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата
на кредитора от средства за съществуване, не може да остане
неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи
трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а
последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на
договора.
В разглеждания случай не са правени доводи, че кредиторът по договора
е отказал да приема предлаганите му от длъжницата грижи и издръжка.
Следва да отбележим и, че от страна на ищците са ангажирани
доказателства за извършени парични преводи по сметката на Т. П., вкл. и са
ангажирани доказателства за плащания на данъци за процесното жилище, виж
л.250 и следв. от първоинстанционното производство. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Р., както и на свидетелката Д., разпитани на
12
страната на ищците, виж л.301 и следв. от първоинстанционното
производство.
Изпълнение от трети лица е възможно само при дадено съгласие за
това от прехвърлителя.
Противно на соченото от въззивницата, липсват доказателства в
подкрепа на тезата й, че по негово желание /на прехвърлителя/ е настанен в
дом за стари хора. Следва да отбележим, че договора с дома в гр.Симитли е
сключен от Л. Л. Д. /дъщеря на ответницата и разпитана като свидетел на
страната на последната/ макар в същия като възложител да е посочен
прехвърлителя П.. Видно от л.159 от първоинстанционното производството
този договор не е подписан от посочения като възложител П.. В писмото си до
съда /л.297 от първоинстанционното производство/ управителката на дома в
гр.Симитли е посочила, че Т. М. е настанен в заведението от лицето Л. Л. Д..
Вторият договор – този от 24.08.2018 г. с „Брезник-Четири сезона“
ЕООД /л.289/ е сключен от Л. Л. Д. като пълномощник на Т. М. П. като
пълномощно нито е индивидуализирано в договора, нито е представено по
делото. Именно в този дом е починал прехвърлителя по сделката П. един ден
след като е бил настанен там. Видно от показанията на свидетеля д-р В. В.,
който е общопрактикуващ лекар там, на година имат по 60 смъртни случая в
дома, виж л.357 от делото пред първата съдебна инстанция.
При това положение въззивната инстанция намира, че е недоказана
тезата на въззивниата/ответник, че прехвърлителя П. е приел изпълнение от
трето лице, в случая дома за възрастни хора.
Показанията на свидетелката Л. Д. следва да се преценяват в хипотезата
на чл.172 ГПК. Изложеното от тази свидетелка не съответства нито на
показанията на свидетелите Р. и Д., нито на гореобсъдените писмени
доказателства.
Въззивната инстанция намира, че настаняването /на 10.05.2018 г./ в дом
за възрастни хора на прехвърлителя Т. М. П. и то 16 дни след изповядането на
сделката /на 24.04.2018 г./, сочи на неизпълнение на задълженията на
длъжника за осигуряване на пълни и цялостни грижи за прехвърлителя, които
да му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил преди сключването
на тази сделка.
13
Ще отбележим, че от страна на въззивницата/ответник не бяха
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението й, че Т. П. се е „чувствал
добре в дома“. Не са ангажирани и доказателства, че К. Д. е посещавала Т. П.
през тези 4 месеца, през които същият е бил настанен в дома за възрастни
хора гр.Симитли.
Предвид неосигуряването на грижи и издръжка, респективно на
паричния й еквивалент в пълен размер, правилно е формиран извод от
първоинстанционния съд за основателност на предявения иск. Изпълнението
на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения.
Неизпълнението на задълженията по алеаторния договор в пълния договорен
обем обуславя възможността същият да бъде развален.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При това положение на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемите претендират разноски и такива са сторени в размер на
4 000 лв., представляващи адв.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Разноските се претендират по
равни части на всяка една от въззивниците. Видно от представения с отговора
по въззивната жалба договор за правна помощ и съдействие
адв.възнаграждение е заплатено в брой., л.23 от въззивното производство.
Съгласно приетото в ТР № 6 от 06.11.2013 Г. по ТЪЛК. Д. № 6/2012 г., ОСГТК
НА ВКС в този случай договорът за правна помощ и съдействие има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Отговорността на адвоката пред
фиска не подлежи на обсъждане в производството по чл.78 ГПК поради което
наведените от процесуалния представител на въззивницата доводи за
нарушение правилата на ЗДДС не подлежат на обсъждане.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция приема, че договореното и платено
адв.възнаграждение в общ размер на 4 000 лв. не е прекомерно; касае се до
процесуално представителство на двете въззиваеми.
14
Следва да се има предвид и фактическата и правна сложност на спора.
Ето защо възражението е неоснователно.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5453 от 08.10.2024 г. по гр.д. № 2531по
описа за 2023 г. на СГС, ГО, I-21 състав, В ЧАСТТА, в която са уважени
предявените от М. К. П., ЕГН ********** и М. Т. П., ЕГН ********** срещу
К. М. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и е
развален договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нотариален акт № 46 от 24.04.2018 г. том I-А рег. № 6264
дело № 41/2018 г. на нотариус Р. Б., вписан в Службата по вписванията гр.
София с вх. рег. № 25223 от 24.02.2018 г. акт № 115 том LVI дело № 17838, с
който Т. М. П., ЕГН **********, прехвърля на К. М. Д., ЕГН **********
следния свой собствен недвижим имот: апартамент - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.302.121.1.15 гр. София по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобР. със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *** район "***" ул. "***" бл.*,
вх.*, ет.*, ап. **, със застроена площ от 91, 20 кв. м, заедно с 1, 083% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу
задължението на К. М. Д. ЕГН **********, да поеме пожизнено гледането и
издръжката на Т. М. П., ЕГН ********** (средства за обичайни разходи -
отопление, храна, телефон, лечение и други), като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто той е водил до сключване на договора, поради
неизпълнение от страна на К. М. Д., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА К. М. Д., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № *, ет.*, ап.**,
съдебен адрес: гр.София, ул.“Искър“ № 42 /вход откъм ул.“11-ти август“/ -
адв.Н. В., да заплати на М. К. П., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“, бл.*, вх.
*, ет.*, ап.**, съдебен адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ № 16, ет.1, офис 104-
адв.С. М., сумата в размер на 2 000 лв. – адв. възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
15
ОСЪЖДА К. М. Д. ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № *, ет.*, ап.**,
съдебен адрес: гр.София, ул.“Искър“ № 42 /вход откъм ул.“11-ти август“/ -
адв.Н. В., да заплати на М. Т. П., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“, бл.*, вх.
*, ет.*, ап.**, съдебен адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ № 16, ет.1, офис 104-
адв.С. М., сумата в размер на 2 000 лв. – адв. възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16