Решение по дело №2411/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 311
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20217040702411
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

      Номер 311                                  08.03.2022 г.                                град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2411 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.210, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В.Р.Ц., с ЕГН **********, К.Р.С., с ЕГН ********** и М.Р.С., с ЕГН **********, против Решение №2610/15.09.2021г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Бургас. Считат, че решението е неправилно и незеконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

            В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.М. (пълномощно на л.64) и от адв. Г. (пълномощно на л.65), които поддържат жалбата на основанията, изложени в нея. Ангажират съдебно-оценъчна експертиза. Пледират жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна – М.Р.А., не се явява. Представлява се от адв.М., който поддържа жалбата.

Ответникът – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Р.,  оспорва жалбата. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежни страни, имаща право и интерес от обжалването.

            Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С договор за доброволна делба от 23.12.1997г., вписан в БРС на 29.12.1997г„ том XI, №273-279 и удостоверение за наследници с изх. № ЕД-3521/26.08.2021г., издадено от Община Бургас, М.Р.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, К.Р.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, М.Р.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и В.Р.Ц., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, се легитимират като собственици на поземлен имот, представляващ посевна площ, трета категория, с площ 3 017 кв.м., съставляващ имот №018392 по недействаща КВС (образуван от бивш имот №018217 по недействаща КВС), землище Сарафово, местност „Ъгъла“ (бивша „Кюшето“), идентичен с ПИ с идентификатор 07079.1.1234 по КККР на гр. Бургас, с площ 3 017 кв.м., при граници ПИ с идентификатори: 07079.1,1237,          07079.1.1238, 07079.1.1235, 07079.1.1231, 07079.1,1230 и 07079.1.1233.

С решение № 11-11/26.06.2012г. (л.23), Общински съвет Бургас, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ (л.23), е одобрил ПУП-ПРЗ, землище Сарафово, местност „Ъгъла“ (бивша „Кюшето“). С това решение от 2012г. на основание чл.16, ал.1 ЗУТ са били определени площи с приложена редукция в  размер на 25% от площта на поземления имот, равняващи се на 754 кв.м. от площта на ПИ с идентификатор 07079.1.1234 по КККР на гр.Бургас.

По делото не се спори, че с одобрения ПУП-ПРЗ, за ПИ с идентификатор 07079.1.1234 по КККР на гр. Бургас се отрежда УПИ IX-1234, кв.26, по плана на кв. Сарафово, местност „Ъгъла“ (бивша „Кюшето“) с площ 2 263 кв.м., при граници: УПИ VIII, УПИ VII-1243, УПИ XIII- 1238, УПИ XII-1235, УПИ Х-1230 и улица, идентичен с ПИ с идентификатор 07079.20.305 по КККР на гр. Бургас, с площ 2 263 кв.м., при граници ПИ с идентификатори: 07079.20.306, 07079.20.307,07079.20.308, 07079.20.309,07079.20.304 и 07079.20.257.

 Жалбоподателката С. е инициирано производство по чл.16 от ЗУТ, по повод на което е издадена заповед №2039/21.07.2021г. на кмета на общината (л.24), с която е определена комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ. На заседание на комисията, за което е съставен протокол №110/09.09.2021г. (л.43-48), е определила пазарна стойност на описаните имоти, като неурегулирани и след тяхното регулиране. Прието е, че справедливата пазарна стойност за кв.м. неурегулиран поземлен имот в тази местност е 18,00 лв./кв.м., а на урегулиран поземлен имот е 90,00 лв./кв.м.

Въз основа на така определените пазарни оценки, комисията в свое решение №2610/15.09.2021г. (л.49) е определила пазарната стойност на имота на жалбоподателите, както следва:

-Неурегулиран имот ПИ с идентификатор 07079.1.1234 по КККР на гр.Бургас (бивш имот №018392 по КВС) на землище на к.в.Сарафово, местност „Ъгъла“ представляващ посевна площ, трета категория, с площ 3017 кв.м., в размер на 54 306 лева и

-УПИ ІХ-1234, в кв.26, землище Сарафово, местност „Ъгъла“, с площ 2 263 кв.м., в размер на  203 670 лева.

Решението е връчено на М.С. на 27.09.2021г., на К.С. на 28.09.2021г и на М.А. на 04.10.2021г. и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.61, ал.2 от ГПК е постъпила жалба с вх.№ 10358/11.10.2021г.  по описа на Административен съд - Бургас.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

По отношение на допустимостта на производството, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че тъй като в случая отчуждителният акт (планът по чл.16, ал.1 от ЗУТ) е одобрен и е влязъл в сила още преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, обнародвано в ДВ бр. 13/07.02.2017г., то по аргумент от противното на § 59 от ПЗР ЗИД ЗУТ производството по  чл.16, ал. 4 от ЗУТ следва да се довърши по стария ред, което обуславя извод за отсъствие на предпоставката за недопустимост на жалбата срещу решение № 2610/15.09.2021г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Бургас по смисъла на чл.159, т.1 от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в множество съдебни актове, в т.ч. и  Определение № 6264/18.05.2017 г. по адм. дело № 3241/2017 г. на ВАС РБ, ІІ отделение.

Обжалваното решение е прието от компетентен орган с оглед на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ – комисия, назначена от кмета на община Бургас, чийто състав е определен със Заповед № 2039/21.07.2021г. Комисията е колективен орган и съгласно правилата за нейната работа, посочени в заповедта на кмета на община Бургас, тя заседава и взема решения, когато на съответното заседание присъстват повече от половината членове от общия и́ състав, като решенията се приемат, когато за тях са гласували повече от половината членове. Заседанието на комисията, на което е прието процесното решение е законно, тъй като на него са присъствали 5 от всички 6 члена, тоест повече от половината. Съответно решението е прието с единодушие от присъстващите членове на комисията, при изискващото се мнозинство.

Решението е мотивирано, тъй като в него се съдържат фактическите и правни основания за приемането му.

Необходимостта от постановяване на процесното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Бургас, е възникнала, поради приетото и влязло в сила решение № 11-11/26.06.2012г. на Общински съвет Бургас, с което на основание на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – план за регулация за множество имоти, между които безспорно е и този на жалбоподателите. Този ПУП-ПРЗ е по реда на чл.16 от ЗУТ, като тази норма, в приложимата и́ редакция, към момента на одобряването, дава възможност при урегулирането на неурегулирани досега имоти (или такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен план) да се отнемат не повече  от 25% от площта им за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична собственост, озеленени площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. С плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ се определят само площи за обекти на социалната инфраструктура – публична общинска собственост. Съгласно нормата на чл.16, ал.3 от ЗУТ, със самия план по ал.1 се определят лицето и площта на новообразуваните урегулирани поземлени имоти, конкретното им предназначение, характерът и начинът им на застрояване. В процеса на изработването на този вид план за всеки собственик на недвижим имот се определя равностоен урегулиран имот, като се съобразява местоположението на имота в местността, но не и точните му кадастрални граници. Урегулираният поземлен имот е с пазарна стойност не по-малка от пазарната му стойност преди урегулирането. Така също, отстъпените части от неурегулираните поземлени имоти се придобиват от общината със строго определено предназначение, което не може да бъде променяно. Тези отстъпени площи стават собственост на общината с влизане в сила на плана и за тях не се налага провеждането на отчуждителни процедури по реда на чл.205 и следващите от ЗУТ. С плана по чл.16 от ЗУТ, собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост на УПИ. Разместването на собствеността може да засегне границите на правото на собственост - фактическите граници на поземления имот, площта и местонахождението му. Разместването на собствеността настъпва по силата на самия ПУП. Съгласно чл.16 от ЗУТ, собствениците на поземлени имоти придобиват собственост върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собственост върху отстъпените й части от датата на влизане в сила на плана. За да имат такъв вещно правен ефект планът задължително трябва да е одобрен на основание чл.16 от ЗУТ.

В настоящият случай не се спори между страните, че одобрения от Общински съвет Бургас подробен устройствен план е първи по ред за тези земеделски земи и към настоящия момент е влязъл в сила, като с влизането му в  сила е настъпил и посочения по-горе вещно - правен ефект. В този смисъл, следва да се посочи, че с одобрения ПУП-ПРЗ площта на имота на жалбоподателите  е намалена с допустимите 25%., равняващи се на 754 кв.м.  от площта на ПИ с идентификатор 07079.1.1234 по КККР на гр.Бургас. По делото не се твърди и не се установява ПУП-ПРЗ да е бил оспорен от жалбоподателите, в частта, касаеща собствения им имот, поради което е влязъл в сила спрямо него и в настоящото производство е недопустимо произнасяне по неговата законосъобразност. В случаят съдът е сезиран единствено  с искане за проверка на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, с което се определят пазарните стойността на имота преди урегулирането му и пазарната стойност на урегулирания поземлен имот, образуван с плана, единствено с цел установяване на обстоятелството, дали новообразуваният имот е с по-висока пазарна стойност от неурегулираният, съобразно изискванията на чл.16, ал.4 от ЗУТ. С оглед на това, предмет на настоящото производство е единствено и само верността на преценката на комисията, че определената пазарна стойност на УПИ е по-висока от тази на съществувалия преди него земеделски имот.

С процесното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Бургас е определена пазарна стойност за УПИ в размер на 203 670 лева, а на имота със земеделско предназначение 54 306 лева, т.е. прието е, че пазарната стойност на урегулирания имот е по-висока от имота, преди урегулирането му.

В хода на съдебното производство, е допусната и приета съдебнооценъчна експертиза. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно.

Видно от изложеното, определените и приети от комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Бургас пазарни стойности на имота преди и след регулация, се различават от тези определени от вещото лице, но доколкото пазарната стойност на урегулирания имот и в двата случая надвишава тази преди регулацията му, решението е прието в съответствие с нормата на чл.16, ал.4, изр.3 от ЗУТ, в редакцията и́ към момента на одобряване на ПУП. В тази норма е предвидено изискването за предоставяне на равностоен урегулиран имот, който е с пазарна стойност не по-малка от пазарната му стойност преди урегулирането, тъй като отчуждаването настъпва по силата на одобрения ПУП, без да се дължи обезщетение от страна на общината, поради което абсолютна стойност на тези две оценки е ирелевантна за спора. При това положение, както заключението на вещото лице, така и обжалваното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, водят все до един и същ извод за спазване на основното нормативно изискване в условията на устройственото планиране по чл.16, ал.1 ЗУТ, а именно обезщетението на собствениците за отнетите им с плана до 25 % ид.части от площта на имотите, да се извърши с равностоен урегулиран поземлен имот, поради което липсва противоречие с нормата на чл.16, ал.4, изр.3 от ЗУТ. В този смисъл е и съдебната практика - Решение №10225/02.07.2019г., постановено по адм.дело № 14340/2018г.  по описа на ВАС, Решение №1746/15.10.2018г., постановено по адм.дело №303/2018г. по описа на Административен съд – Бургас, Решение на Административен съд –Бургас, постановено по адм.дело №1743/2019г. по описа на съда и др.

По изложените съображения, съда намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и като взе предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.Ц., с ЕГН **********, К.Р.С., с ЕГН ********** и М.Р.С., с ЕГН **********, против Решение №2610/15.09.2021г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Бургас.

ОСЪЖДА В.Р.Ц., с ЕГН **********, К.Р.С., с ЕГН ********** и М.Р.С., с ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: