Р Е Ш Е Н И Е
Номер 39 18.01.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 17.12.2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 233 по описа за 2018 година
намери за
установено следното:
Обективно съединени искове
с правна квалификация чл.79, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба от К.В.Б. ***, представляван от пълномощника адв.И.Р.
***, с която са предявени искове против Х.Д.Р. *** за заплащане на сумата от
общо 83750,32 лв., от които 66744,57 лв. представляваща остатък от цена по
договор за продажба на дружествени дялове и 17 005,75 лв. обезщетение за
забава .
Ищецът е изложил
следните фактически твърдения:
На 30.04.2013 г.
между страните бил сключен договор, по силата на който ищецът продал на
ответника 250 дяла от капитала на „БАРА ГРУП“ ООД с ЕИК *********, всеки от
които дялове на стойност 10 лв. на обща номинална стойност 2500 лв. от капитала
на дружеството, срещу заплащане на продажна цена в размер от 200 000 евро
или 391 166 лв.
В деня на
подписване на договора за продажба на дружествени дялове, между страните се
подписали и два анекса към него, както следва:
С първия Анекс от 30.04.2013г. било договорено , че цената от 200 000 евро ще се заплати от купувача
при условие, че Х.Д.Р. продаде 250-те дяла на трето лице в срок до три месеца
от подписване на анекса.
С втория Анекс от 30.04.2013г. били определени погасителни вноски в
процентно съотношение от дължимата цена, както и нов краен срок за продажба на
дяловете на трето лице до 31.12.2013г. Освен това било договорено второ
допълнително условие за настъпване на падежа на всяка една от вноските, а
именно да е получено плащане от третото лице купувач на дяловете на БАРА ГРУП ООД.
Твърди се, че първото условие за
продажба на дяловете е изпълнено.
Второто допълнително условие
„получено плащане" също било осъществено .
На следващо място в т.5 от подписания втори анекс към договора за продажба
на дружествени дялове било договорено, в случай, че при продажбата на дяловете
на БАРА ГРУП ООД на трето лице, дружеството има задължения, те ще бъдат
приспаднати от продажната цена.
В деня преди продажбата на дружествените дялове 20.11.2013г. между РАЙЧЕВ
ЕООД, БАРА ГРУП ООД и ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН ИНВЕСТМЪНС Б.В. се подписал договор с
нотариална заверка на подписите, според който ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН ИНВЕСТМЪНС Б.В.
желае да закупи 100% от дяловете на дружеството при условие, че дружеството няма никакви
задължения към трети страни и с оглед постигане на това, ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН
ИНВЕСТМЪНС Б.В. е готово да заплати, от името и за сметка на дружеството/БАРА
ГРУП ООД/ неговите задължения.
Подобни договори били сключени и
между останалите кредитори на БАРА ГРУП ООД и ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН ИНВЕСТМЪНС Б.В., а
именно КА-7 ГРУП и ЕТ АТЛАНТ-К.Б..
Твърди се, че към 21.11.2013 г. БАРА ГРУП ООД е имало задължения към трети
лица, както следва: към РАЙЧЕВ ЕООД- 72 025,15 лева главница, 9368.29 лева законна лихва, към КА-7
ГРУП ООД -8000 лева главница, 1009.71 лева законна лихва, към ЕТ
АТЛАНТ-К.Б.- 34909.32 лева главница, 2062.70 лева законна лихва, към РАЙЧЕВ
ЕООД 45 600 лева главница. Съобрзано
подписаните договори ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН ИНВЕСТМЪНС Б.В. извършили плащания към РАЙЧЕВ
ЕООД, ЕТ АТЛАНТ-К.Б. и КА-7 ГРУП ООД , с което задълженията били погасени , с
което условието на т.5 от анекса за приспадане не следвало да бъде осъществено,
тъй като към момента на прехвърляне на дружествените дялове на БАРА ГРУП ООД на
третото лице ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН ИНВЕСТМЪНС Б.В. всички задължения на БАРА ГРУП ООД
са поети за плащане от ЧЕЗ БЪЛГЕРИЪН ИНВЕСТМЪНС Б.В. и са разплатени. Съгласно
подписания Анекс 2 към процесиня договор, ответникът следвало да изплати продажната цена по
следния погасителен план:
Първа вноска, представляваща 35% от цената, а именно сумата от 136 908.10 лева до 05.11.2013г.;
Втора вноска, представляваща 20% от цената, а именно сумата от 78233.20 до 15.12.2013г.;
Трета вноска, представляваща 35% от цената - сумата от 136908.10 до 25.12.2013г.;
Четвърта вноска, представляваща 10% от цената, сумата от 39 116 лева до 20.02.2015г.
Твърди се, че ответникът извършил следните плащания, с което били погасени
задълженията му по договора, както следва:
На
27.11.2013г. била заплатена сумата от 136 893.63 лева, с която е погасена
натрупаната лихва за периода от 05.11.2013г. /падеж на първа вноска/ до
27.11.2013г. /датата на извършеното плащане/ в размер на 495,38 лева, както и остатъкът по
първата вноска. След направеното плащане остатъкът по първата вноска бил в
размер на 509,86 лева.
На 20.02.2014г. била заплатена сумата от 78 075,05 лева, с която се погасила
законната лихва за забава от 15.12.2013г. /падеж на втора вноска/до
20.02.2014г. /дата на извършеното плащане/ в размер на 1490.39 лева, остатакът от първата
вноска в размер на 509,86 лева. След направеното плащане остатъкът по
втората вноска била в размер на 2 158,36 лева.
На 29.04.2014г. била заплатена сумата от 100 000,00 лева, с която била погасена
натрупаната лихва за периода от 25.12.2013г. /падеж на трета вноска/ до
29.04.2014г /дата на извършеното плащане/ в рамер на 5 263,50 лева,остатакът по втората вноска
в размер на 2 158.36 лева, както и остатъкът по третата вноска. След
направеното плащане остатъкът по третата вноска бил в размер на 44 329,96 лева.
На 16.06.2016г. ответникът заплатил
сумата от 20 000 лева, с която се погасявала натрупаната лихва за
периода от 30.04.2014г /денят следващ деня на последното плащане/ до
16.06.2016г. /дата на извършено плащане/ в размер на 9 609,90 лева, както и частично остатъкът
по третата вноска. След направеното плащане остатакът по третата вноска бил в
размер на 33 939,86 лева.
На 06.07.2016г. била заплатена сумата от 3 500 лева, с която се погасявала
натрупаната лихва за периода от 17.06.2016г. /денят следващ деня на последното
плащане/ до 06.07.2016г. /дата на извършеното плащане/ в размер на 188,71 лева, както и частично остатъкът
по третата вноска. След направеното плащане остатакът по третата вноска бил в
размер на 30 628,57 лева.
Към 28.02.2018г. не е заплатен остатакът по третата вноска в размер на 30 628, 57 лева главница, законна лихва за
забава за периода от 07.07.2016 до 20.02.2018г. в размер на 5 063,82 лева, както и целият размер на
четвърта вноска - 39 116,00 главница и законна лихва за забава за периода от
20.02.2015г. до 20.02.2018г. в размер на 11 941,93 лева.
Задължението на ответника към 20.02.2018г. възлизало в размер на 66 744, 57 лева главница, както и законна
лихва за забава в размер на 17 005,75 лева.
Ответникът в първоначалния
отговор на исковата молба оспорва иска. Признава за сключения договор за
продажба на дялове и анексите към него, както и че дружеството БАРА ГРУП е
имало задълженията, описани от ищеца. Поддържа становище, че волята на страните
е била от общата продажна цена по договора в размер от 200 000 евро /
391 166 лв./ да се приспаднат задълженията на дружеството в общ размер от
172 975,17 лв., поради което дължимата сума от ответника е била в размер
от 218 190, 83 лв. / 391 166 лв.-172 975,12 лв./. Оспорва
твърдението, че изпаднал в забава , като сочи, че падежът на всяка плащане е
свързан с настъпването първо на условието за продажба на дяловете на третото
лице и второ, с постъпването на плащане от това трето лице. Заявява, че е
изпълнил изцяло задължението си по договора с ищеца, като по грешка дори е
платил по-голяма сума, за която предявява насрещен иск.
С допълнителната
си искова молба ищецът поддържа наведените вече доводи като оспорва
становището, че от продажната цена е следвало да се приспадат задълженията на
дружеството към трети лица и уговорката в този смисъл в т.5 от Анекса е
нищожна.
В отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа изложените от него становище и
доводи.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, с който се иска да бъде
осъден ищеца К.Б. да заплати сумата от 5000 лв., частично от общото вземане в
размер от 72 587, 86 лв., недължимо платена, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на насрещния иск, която претенция се основава на
следните фактически твърдения:
В изпълнение на
договора за продажба на дружествени дялове ищецът по насрещния иск Х.Р.
извършил следните плащания:
- на 25.11.2013 г.
платил сума в размер от 90911, 90 лв., с която погасил изцяло първата вноска и
част от втората в размер на 14545,11 лв.;
- на 20.02.2014 г.
платил сума в размер от 78 075,05 лв., с което погасил неплатената част от
втората вноска и частично третата вноска в размера до 47 273,73 лв.;
- на 29.04.2014 г.
платил сума в размер от 100 000 лв.,
с която погасил остатъка от третата вноска и изцяло четвъртата.
По-късно, поради
грешка в счетоводството му, на ответника по насрещния иск К.Б., били преведени
още сума в размер от 20 000 лв. на 16.06.2016 г. и в размер на 3500 лв. на
06.07.2016 г.
В резултат на така
извършените плащания ответникът получил суми, без да му се дължат, както
следва:
С плащането на
29.04.2014 г. била платена в повече от дължимото сума в размер от
49 087,86 лв., както и изцяло недължимите последвали две плащания или общо
сума в размер на 72 587, 86 лв.
Въз основа на тези
обстоятелства е предявен частичен иск за заплащане на сумата от 5000 лв., от
които 3000 лв. част от недължимо платената сума на 29.04.2014 г. в размер на
49 087, 86 лв., 1500 лв. част от недължимо платената на 16.06.2016 г. сума
в размер от 20 000 лв. и 500 лв. част от недължимо платената на 06.07.2016
г. сума в размер от 3500 лв.
В отговор на
насрещната искова молба ответникът по нея оспорва иска. Поддържа, че плащанията
са извършени въз основа на договора за продажба на дялове и са били дължими.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не е спорно, а и е
документално установено по делото, следното от фактическа страна:
Между страните е
сключен Договор от 30.04.2013 г. за продажба на дялове от търговско дружество,
с който ищецът продава на ответника собствените си 250 дяла от капитала на
дружеството „БАРА ГРУП“ ООД с ЕИК *********, всеки от които дялове на стойност
10 лв. на обща номинална стойност 2500 лв. от капитала на дружеството за
продажна цена от 200 000 евро. В деня на сключване на договора между
страните са подписани и два анекса към него, както следва:
С единия от тях /
л.21/ страните се споразумяват цената в размер на 200 000 евро да бъде
заплатена при условие, че ответникът Р. продаде 250-те дяла от капитала на
„БАРА ГРУП“ ООД на трето лице в срок до три месеца, считано от подписването на
анекса, като в противен случай договорът се счита за автоматично развален, Р.
не дължи заплащане на цената, а Б. се счита за собственик на 250-те дяла,
предмет на договора и анекса.
С втория Анекс /
л.22/, е постигнато съгласие между страните, че цената за продажбата на
дяловете ще се заплаща на вноски, както следва:
Първа вноска, представляваща 35% от цената до 05.11.2013г.;
Втора вноска, представляваща 20% от цената до 15.12.2013г.;
Трета вноска, представляваща 35% от цената до 25.12.2013г.;
Четвърта вноска, представляваща 10% от цената до 20.02.2015г.
В чл.4 от Анекса е уговорено допълнително условие за настъпване на падежа
на всяка от вноските и то е- да е получено плащане на съответната вноска по
банкова сметка на ответника Р. от страна на третото лице- купувач на дяловете
на «Бара Груп» ООД / като страните не спорят, че посочването в анекса , че
плащанията от третото лице следва да са постъпили по банкова сметка на «Бара
Груп» ООД се дължи на грешка/.
Наред с това, в чл.5 е предвидено, в случай, че при продажба на дяловете на
«Бара Груп» ООД на трето лице, дружеството има задължения, те да бъдат
приспаднати от продажната цена.
Срокът, в който купувачът на дяловете – Х.Р. следва да се разпореди с тях в
полза на трето лице, е удължен до 31.12.2013 г., след която дата договорът
между страните се разваля автоматично в случай, че горното условие не е
настъпило / чл.6 от Анекса/.
Не се спори, а и се установява от
представения по делото Договор от 21.11.2013 г. за покупко-продажба на дялове,
че условието по първоцитирания анекс се е сбъднало и ответникът Х.Р. е
прехвърлил на трето лице- ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс Б.В. 250-те дяла от капитала на «Бара Груп» ООД,
които са предмет на процесния договор за
продажба от 30.04.2013 г. Не е спорно също така, че е настъпило и
другото условие- приобретателят на дяловете- ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс Б.В. е
извършило плащане на продажната им цена по банкова сметка на ответника Х.Р..
Извършените плащания са видни от представеното от ответника извлечение от
банковата му сметка и са следните: на 25.11.2013 г.- сума в размер на
246 647,86 евро, на 17.02.2014 г.- 139 655, 92 евро, на 25.02.2014
г.- 247 022,86 евро и на 12.03.2015
г.- сума в размер на 70 417, 69 евро .
Страните всъщност не спорят / след като ищецът е констатирал грешка в
исковата си молба, която е отстранил с ДИМ/ и относно датите и размера на
сумите, които ответникът е заплатил на ищеца в изпълнение на договора за
продажба на дялове и те се установяват и от приложените от ответника платежни
нареждания / от л.72 до л.76/. Така ответникът е извършил следните плащания по
размер и дати: с платежно нареждане от 25.11.2013 г. е платена сума от
90 911,90 лв., с платежно нареждане от 20.02.2014 г. - сума в размер на 78 075,05
лв., с платежно нареждане от 29.04.2014 г. - сума в размер на 100 000 лв.,
с платежно нареждане от 16.06.2016 г. - сума в размер на 20 000 лв. и с
платежно нареждане от 06.07.2016 г.- сума в размер на 3500 лв. Във всички тях
като основание за превода е посочен процесния договор. Общо платената сума от
ответника на ищеца е в размер на 292 486,95 лв.
Във връзка с наличието на задължения, които «Бара Груп» ООД има към трети
лица, относимо към предвиденото в чл.5 от втория анекс приспадане на тяхната
стойност от продажната цена на дяловете, респ.тяхното погасяване, са ангажирани
писмени доказателства. Така от представените както от ищеца, така и от
ответника салда към 21.11.2013 г. по счетоводни сметки на «Бара Груп» ООД , към
посочената дата дружеството има следните задължения, по което страните не
спорят: по сметка «Заеми и задължения»: към «РАЙЧЕВ» ЕООД- 72 025,15 лв.
главница и 9 368,29 лв. законна лихва, към «Ка-7 Груп» ООД- 8000 лв.
главница и 1009, 71 лв. законна лихва; по сметка «Задължения към доставчици»:
към ЕТ «Атлант-К.Б.»- 34 909,32 лв. главница и 2062, 70 лв. законна лихва,
към «Р.» ЕООД- 45 600 лв. главница- общо задължения в размер на
172 975,17 лв.
Представени са договори, сключени на 20.11.2013 г. между ЧЕЗ Бългериън
Инвестмънтс Б.В., «БАРА ГРУП» ООД и ЕТ «Атлант-К.Б.», както и с «Ка-7 Груп» ООД. С тях ЧЕЗ Бългериън
Инвестмънтс Б.В. е заявило желанието си да придобие 100% от дяловете на «Бара
Груп» ООД при условие, че дружеството няма задължения към трети лица, за което
е изразило готовност да заплати, от името и за сметка на «Бара Груп» ООД, неговите
задължения. Предвидено е плащането на задълженията да се извърши след заплащане
на първата вноска по придобиването на дяловете, както и че с плащане на
задълженията ЧЕЗ се суброгира в правата на кредиторите на Бара Груп ООД. Изявено
е съгласие между лицата, подписали договорите, отношенията между ЧЕЗ и «Бара
Груп ООД във връзка с плащането на задълженията към трети лица, да се оформи
като договор за паричен заем, по който ЧЕЗ е заемодател, а «Бара Груп ООД-
заемополучател. Не се спори, че договор с това съдържение е сключен и с третия
кредитор- «Р.» ЕООД, който не е представен по делото.
Видно от представените банкови документи от л.23 до л.29 от делото, ЧЕЗ е
извършило плащания в полза на изброените кредитори на «БАРА ГРУП» ООД в периода
25-26.11.2013 г.
Въз основа на така описаната и безспорна между страните фактическа
обстановка, спорът по делото е концентриран относно това дали цената по
сключения договор от 30.04.2013 г. за продажба на дружествени дялове следва да
се счита намалена с размера на задължения на дружеството. Съдът намира, че
подобна уговорка между страните не е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържнието на договора, доколкото то
не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В
разглеждания случай постигнатото в чл.5 от Анекса съгласие между тях за
намаляване на продажната цена не противоречи нито на повелителни законови
норми, нито на добрите нрави. Без значение за спора са причините, мотивирали
страните да уговорят редукция на цената при наличието на задължения на
дружеството. След като уговорката е постигната, залегнала е в договора и не е
нищожна, то тя има за страните силата на закон съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД.
За приложението на коментираната
уговорка при уреждане на отношенията между страните на първо място следва да се
има предвид, че според съдържанието й се касае изобщо за задължения на «БАРА
ГРУП» ООД, а не само за такива към конкретни кредитори. От съдържанието на
представените от ищеца тристранни договори с кредитори на дружеството следва
извод, че плащането от страна на ЧЕЗ не е освободило от отговорност длъжника
БАРА ГРУП ООД. Изрично е отразена волята на страните за възникване на суброгация
в правата на кредиторите с извършване на плащанията. Следователно дружеството е
имало задължения по смисъла на чл.5 от Анекса както към 21.11.2013 г. / датата
на сключване на договора за продажба на дяловете на ЧЕЗ/, така и към 27.11.2013
г., когато прехвърлянето е вписано в ТР. Не би могла да се възприеме тезата на
ищеца, че след като ЧЕЗ е придобило 100% от дяловете на дружеството, т.е.,
налице било поглъщане на едното дружество от другото, то липсвала суброгация и
обратното би означавало, че ЧЕЗ е
кредитор на себе си. Независимо, че ЧЕЗ притежава всички дялове от БАРА ГРУП
ЕООД, не се касае за един, а за два самостоятелни правни субекта- отделни
юридически лица, между които могат да съществуват облигационни правоотношения.
Такива правоотношения са възникнали по силата на тристранните договори и с
извършеното от ЧЕЗ плащане. Изводът е, че съобразно клаузата на чл.5 от Анекса
цената по договора, дължима от купувача , е намалена с размера на задълженията
на дружеството, възлизащи на обща стойност 172 975.17 лв. или дължимата от
ответника сума е била в размер на 218 190,83 лв. /
391 166-172 975,17/.
С оглед установените по делото плащания в полза на ищеца от ответника се
налага извод, че задължението по процесния договор за продажба на дялове е
изцяло изпълнено и искът в тази част е неоснователен.
Неоснователни са твърденията на ищеца за изпадането в забава на длъжника
съобразно падежите, посочени в чл.3 от втория Анекс. Допълнителното условие в
следващата разпоредба изисква за настъпването на падежите да бъдат извършени плащания
от страна на ЧЕЗ, които по дати са описани по-горе в решението. Следователно
акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД така, както са предявени по периоди и
размери, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По насрещния иск.
Изводите относно приложението на чл.5 от Анекса за намаляване на цената до
размер от 218 190,83 лв. и получената от продавача сума от 292 486,95
лв. налагат да се приеме, че разликата от 72 587,86 лв. е получена от
ответника Б. без основание. Така като недължимо получени са разликата между
платените на 29.04.2014 г. 100 000 лв. и реално дължимия остатък от цената
в размер на 50912,14 лв. или сумата от 49087,86 лв., както и последвалите
плащания от 20 000 лв. на 16.06.2016 г. и от 3500 лв. на 06.07.2016 г.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД предвижда, че който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Следователно , с получаване на изброените суми
за ответника Б. е възникнало задължението за тяхното връщане. Изложеното сочи,
че предявеният като частичен насрещен иск е основателен и доказан в
претендираните размери.
Не осн.чл.86 ЗЗД сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва за
забава, считано от предяване на насрещния иск- 08.05.2018 г. до окончателното
им изплащане.
При този изход на спора по основните и насрещните искове и с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 и ал.1 ГПК, на ответника Х.Р. се дължат направените
деловодни разноски. Такива се
констатираха в размер от 7000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 200 лв.
внесена ДТ по насрещния иск. Ищецът възразява на осн.чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението
за основателно. Възнаграждението, изчислено съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 3042,50 лв. по
основния иск / чл.7, ал.2, т.4/ и от 580 лв. по насрещния иск / чл.7, ал.2,
т.3/ или общо от 3622,50 лв. Платеното възнаграждение е 7000 лв. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Фактическата обстановка между страните
е безспорна, възраженията са основно по
приложение на правото и разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание, на което не са събирани нови доказателства. При тези
данни съдът счита, че заплатеното възнаграждение не съответства на
действителната фактическа и правна сложност и необходимо положените от адвоката
усилия по представителството и защитата. Затова възнаграждението ще се намали
до минимума от 3622,50 лв. На ответника се присъждат разноски в общ размер от
3822,50 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.Б. с ЕГН ********** с адрес *** против Х.Д.Р. с
ЕГН ********** с адрес *** искове за заплащане на сумата от общо 83 750,32
лв., от които сумата от 66 744,57 лв. неплатен остатък от цената по
Договор от 30.04.2013 г. за продажба на дружествени дялове, изменен с Анекси от
30.04.2013 г. и сумата от 17 005,75 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва, от които 5063,82 лв. законна лихва върху сумата от 30628,57
лв. за периода 07.07.2016 г. до 20.02.2018 г. и сумата от 11 941, 93 лв.
законна лихва върху сумата от 39116 лв. за периода 20.02.2015 г.- 20.02.2018 г.
ОСЪЖДА К.В.Б. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Х.Д.Р. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 5000
лв. получени от ответника без основание, от които сумата от 3000 лв.- част от
сумата от 49 087,86 лв., получена без основание на 29.04.2014 г., сумата
от 1500 лв.- част от сумата от 20 000 лв., получена без основание на 16.06.2016
г. и сумата от 500 лв.- част от сумата от 3500 лв., получена без основание на
06.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от
08.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.В.Б. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Х.Д.Р. с ЕГН **********
с адрес *** сумата от 3822,50 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: