Присъда по дело №426/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта:	2888
Дата:	5 август 2020 г.
Съдия:	Диана Чавдарова Узунова

Дело:	20201200600426
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 288805.08.2020 г.Град *
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен назателен състав
На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
Секретар:Магдалена И. Коцакова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Ивайло Альошев Филипов (22182 ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер
№ 20201200600426 по описа за 2020 година
и въз основа на чл.336,ал.1,т.4, във връзка с чл.334,т.2 НПК и на
събраните по делото доказателствата

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда № 4103 от 28.05.2020 година по НОХД № 516 по
описа на Районен съд – Благоевград за 2020 година и вместо нея

П О С Т А Н О В Я В А:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. Н. , роден на ********* г. в гр.*, *, с
българско гражданство, *, със * образование, * с настоящ адрес - гр. *, ж.к.“*“
1

№*, *, *, неосъждан с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на
08.04.2020 година около 14.25 часа в Благоевград по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020г. /обн. в ДВ, бр. 22 от
13.03.2020г./, удължено с Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. до
13.05.2020г. /обн. в ДВ, бр. 33 от 07.04.2020г./ след като е бил поставен под
карантина с предписание за поставяне под карантина - изх. № COV-22-
8586/28.03.2020г., връчено му на 28.03.2020г., със срок за поставяне под
карантина - 14 дни, считано от датата на връчването, е нарушил мерки,
издадени против разпространението на заразна болест по хората, а именно - т.
II, 1 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, съгласно която всички лица, които влизат на
територията на Република България, се поставят под карантина за срок от 14
дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че
ще пребивава с предписание по образец /Приложение №1/ на органите на
граничния здравен контрол; т. II, 8 от Заповед № РД— 01 — 183/06.04.2020
год. на Министъра на здравеопазването на Република България, съгласно
която всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок, като не е изпълнил
задължението си да не напуска дома си, на адреса, на който е поставен под
карантина, а именно в *, ж.к. "*" № *, *, * и излязъл пред блок № * в ж.к."*",
Благоевград, поради което и на основание чл.304 НПК, във връзка и с
чл.9,ал.2 НК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по
чл.355, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
На основание чл.301,ал.4 НПК НАЛАГА на И. И. Н. , с посочена по-
горе самоличност, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ за извършено от същия административно нарушение по
чл.212, ал.1 от Закона за здравето /редакция, съгласно ДВ, бр.98/14.12.2010г./,
затова че на 08.04.2020 година около 14.25 часа в Благоевград не е изпълнил
предписание на органите на държавен здравен контрол /предписание за
поставяне под карантина - изх. № COV-22-8586/28.03.2020г., издадено от
св.Л.М., служител на Столична регионална здравна инспекция, отдел
2

„ЕКЗВ“, сектор „Противоепидемичен контрол“, издадено в изпълнение на
Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, връчено на подсъдимия на 28.03.2020г., със срок за
поставяне под карантина - 14 дни, считано от датата на връчването/ и е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, като не е изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се
изпълнява карантината, а именно в жилището си в Благоевград, ж.к. "*" № *,
*, * и излязъл пред блок № * в ж.к."*", Благоевград /обществено място по
Параграф 1а от ДР от Закона за здравето/.
Настоящата присъда не подлежи на протестиране и обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 2888 от 05.08.2020 г. по НОХД № 426 по
описа на Окръжен съд-Благоевград за 2020 г.:

Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по
подадена жалба от адв.И. С. като защитник на подсъдимия по НОХД №
516/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград- И. И. Н. против
постановената по същото дело осъдителна присъда. Сочи се в жалбата, че
атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, като
се излагат доводи, че инкриминираното деяние не е осъществено от
обективна страна, както и че от формална страна, за да е съставомерно
същото, следва да са нарушени правила и мерки в множествено число
съгласно разпоредбата на чл.355,ал.2 НК. Твърди се още, че в казуса
подсъдимият е действал при условията на крайна необходимост по смисъла
на чл.13 НК, както и деянието му е малозначително и поради това не е
обществено опасно, поради което се иска отмяната на обжалваната присъда
и постановяване на нова такава от въззивната инстанция, по силата на която
въззивникът бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се прави искане за изменяване на присъдата с намаляване на
наложеното наказание „пробация“ до предвидения законов минимум.
В с.з. подсъдимият не се явява, представлява се от защитника си, който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Благоевград изразява становище за неоснователност на депозираната жалба,
както и за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и
пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Развива
доводи, че в случая подсъдимият не е бил в хипотезата на крайна
необходимост, тъй като е имал близки и съседи, които да ангажира със
закупуването на хранителни и други продукти, за да не нарушава
карантината си, както и че органите на МВР също са били в готовност да
съдействат за това, включително и като уведомят съответната социална
служба или патронаж.
Въззивният съд, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери
следното:
С анализираната присъда състав на РС-Благоевград е признал
подсъдимия Н. за виновен в това, че на 08.04.2020 година около 14.25 часа в
Благоевград по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху
цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020г. /обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020г./, удължено с Решение на
1

Народното събрание от 03.04.2020 г. до 13.05.2020г. /обн. в ДВ, бр. 33 от
07.04.2020г./ след като е бил поставен под карантина с предписание за
поставяне под карантина - изх. № COV-22-8586/28.03.2020г., връчено му на
28.03.2020г., със срок за поставяне под карантина - 14 дни, считано от
датата на връчването, е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, а именно - т. II, 1 от Заповед
№ РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, съгласно която всички лица, които влизат на територията на
Република България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома
или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава с предписание по образец /Приложение №1/ на органите на
граничния здравен контрол; т. II, 8 от Заповед № РД— 01 — 183/06.04.2020
год. на Министъра на здравеопазването на Република България, съгласно
която всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок, като не е изпълнил
задължението си да не напуска дома си, на адреса, на който е поставен под
карантина, а именно в *, ж.к. "*" № *, ************ и излязъл пред блок №
* в ж.к."*"- престъпление по чл.355,ал.2 НК, за което му е наложил
наказание при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ НК, а именно- пробация,
включваща следните пробационни мерки- задължителна регистрация по
настоящия адрес на дееца за срок от една година с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година. Със същата присъда жалбодателят Н. е осъден да
заплати и сторените по делото разноски в размер на 22,94 лева.
За да постанови този си съдебен акт районният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета и от въззивния:
Подсъдимият Н. е ********************************, баща на *
дете. С чисто съдебно минало и без криминални прояви е. До 28.03.2020г.
жалбодателят работел в Лондон, Великобритания, когато се прибрал
България. Към този момент в страната ни е обявено с решение на НС от
13.03.2020г. извънредно положение във връзка с епидемия от Covid -19
първоначално до 13.04.2020г., впоследствие удължено до 13.05.2020г. С
оглед епидемиологичната обстановка в страната министърът на
здравеопазването издал многобройни заповеди. Така, във връзка със заповед
№ РД-01-183/06.04.2020г. /и по-конкретно т.II, 1/ на министъра на
здравеопазването относно мерките и действията за ограничаване
разпространението на Covid -19 при пристигането на въззивника на
аерогара София му било издадено от св.* –служител в Столична регионална
здравна инспекция, дирекция „Надзор над заразните болести“, сектор
„Противоепидемичен контрол“- предписание за поставяне под карантина за
срок от 14 дни, която той да изпълнява на посочения от самия него адрес-
Благоевград, ЖК „*“, бл.*, ************. Св.* разяснила на въззивника, че
2

в периода от 14 дни не следва да напуска адреса, на който ще изпълнява
карантината, че ще бъде проверяван от служители на МВР дали спазва
карантината и че при проява на клинични симптоми на Covid -19 следва да
се свърже незабавно с общопрактикуващия си лекар. В самото предписание
пък е посочено, че при неизпълнението му лицето подлежи на наказателна
отговорност по чл.355 НК. Пак там подсъдимият бил попълнил телефонен
номер за връзка с него, както и тези на личния си лекар и съпругата си.
Последната по същото време била с детето им в дома на родителите си в
гр.* и във връзка с поставянето на Н. под карантина, се разбрали тя и синът
им да останат в гр.*.
Във връзка със заповед на министъра на здравеопазването № РД -01-
124/13.03.2020г. и разпоредително писмо № 8121 р-4990 от 13.03.2020г. на
главния секретар на МВР за осигуряване на обществения ред и
безопасността на гражданите в условията на въведени противоепидемични
мерки на територията на страната за времето от 28.03.2020г. до 08.04.2020г.
на подсъдимия били извършени общо шест проверки от различни
служители на ОДМВР-Благоевград. При всичките такива преди тази на
08.04.2020г. жалбодателят бил установяван в дома си, но на
инкриминираната дата около 14-14,15часа отишъл до близкия хранителен
магазин да си купи цигари и хранителни продукти, като на връщане седнал
на една от пейките пред блока да изпуши цигара. На съседна пейка седели и
разговаряли неговите съседи- свидетеля П. и Й. Й., а в близост до тях /но
поне на 7-8 метра/ се намирал св.Н., който ремонтирал автомобила си,
паркиран пред блока.
Същият ден /08.04.2020г./ свидетелите К. и Б. служители в сектор
ПКП при ОДМВР-Благоевград – извършвали проверка на лица, поставени
под карантина по разпореждане на зам.директора и предоставен им списъk.
Около 14,25 часа свидетелите К. и Б. пристигнали със служебния автомобил
пред блок № * на ЖК „*“, където забелязали свидетелите П. и Й. и
подсъдимия. Св.Б. позвънил на телефонния номер, посочен в декларацията
от жалбодателя и последният потвърдил, че е Й. Н. и че се намира на пейка
пред блока си, на връщане от магазина. Полицейските служители разяснили
на под.Н., че е под домашна карантина, т.е. че не трябва да напуска
жилището си и той потвърдил, че досега при всичките му извършени
проверки е спазвал предписанията на СРЗИ, но сега му се наложило да си
купи храна, защото му била свършила. Свидетелите К. и Б. докладвали
установеното от тях на ръководството на ОДМВР –
Благоевград,подсъдимият бил отведен в сградата на 02 РУ и още същият
ден било образувано досъдебно производство.
Във връзка с така повдигнатото обвинение на подсъдимия
първостепенният съд е изискал и в с.з. приел като доказателство писмо с
изх. № 11-03-173/15.05.2020г. от главния държавен инспектор, съгласно
3

което към 08.04.2020г. на територията на РБ са регистрирани общо 24
починали лица с положителен резултат за Ковид 19.
Както се посочи визираните фактически положения не се различават
от приетото като фактология от първоинстанционния съд. Гореизложеното
се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
К., Б., *, П. и Н., от събраните и приобщени писмени доказателства, които
доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Районният съд е направил подробен и обоснован анализ на доказателствата
по делото, с който въззивната инстанция се съгласява и не намира за
необходимо да го преповтаря.
Обект на престъплението по чл.355 НК са обществените отношения,
при които се засяга здравето на гражданите. Изпълнителното деяние на
престъплението по ал.1 на чл.355 НК се изразява в нарушаване на наредба,
правила и мерки, издадени против разпространяването или появяването на
заразна болест по хората. Обвинението срещу подсъдимия е по по-тежко
квалифицирания състав на ал.2, а именно- че това деяние е осъществено по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи. От
изложеното става ясно, че нормата е бланкетна и следва да бъде запълнена
със съдържание с посочване на относимата правна уредба, в случая в областта
на здравеоопазването. Т.е. при всички случаи подсъдимият следва да е наясно
кои „наредби, правила или мерки“ е нарушил, какво е тяхното съдържание,
правилата и мерките с какъв акт са въведени и по какъв начин същите са
свързани с това да не позволят разпространението или появата на заразна
болест. В казуса несъмнено се установява, че подсъдимият е пристигнал в
България на 28.03.2020г. от Великобритания, при което му е издадено
предписание от служител /инспектор */ от Столична регионална здравна
инспекция да спазва 14-дневна домашна карантина. Основанието за това
предписание е цитираната по-горе заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
министъра на здравеопазването и по-конкретно т.1 от същата. Със същата са
въведени временни противоепидемични мерки- на основание чл.63,Закона за
здравето и във връзка с обявеното в страната с Решение на НС от 13.03.2020г.
извънредно положение и издадения въз основа на него Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение. Решението пък за обявяване
на извънредно положение парламентът на Република България е обусловил
заради разрастващата се пандемия от Covid -19, възлагайки на МС да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на ситуацията. Мярката,
която е била предписана на подсъдимия и е следвало да спазва е 14-дневна
карантина, като му е разяснено и от св.*, впоследствие и от служители на
ОДМВР-Благоевград, че за този срок не следва да напуска дома си,
независимо, че в т.2 на самото предписание не фигурира изрична забрана за
поставения под карантина да е извън жилището, което е посочил във
формуляра, а само хигиенни и санитарни мерки.
4

Като елемент от състава на инкриминираното престъпление
законодателят е възвел издаването на съответните правила или мерки да е във
връзка с предотвратяване разпространението или появата на заразна болест по
хората. Както в ЗЗ, така и в Наредба № 21/18.07.2005г. на МЗ липсва
дефиниция /легално определение/ за това какво е заразна болест, а вместо
това в Приложение № 1 към наредбата има списък на заразните болести,
които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет, а в
чл.61,ал.1 от Закона за здравето е посочено кои лица - болни или
заразоносители на какви болести- подлежат на задължителна изолация и/или
болнично лечение, съответно- в ал.2 на с.чл.- кои подлежат на задължителна
карантина /включително и такива, влезли на територията на страната с цел
предотвратяване разпространението на заразните болести по ал.1/. Следва да
се отбележи, че едва с изменението на тази разпоредба с ДВ,
бр.44/14.05.2020г. /когато са създадени нови разпоредби, дефиниращи
понятията „извънредна епидемична обстановка“, „изолация“ и „карантина“/
сред болестите е включен и Covid -19. Независимо от горното /а именно, че
това заболяване не е включено /все още/ в списъка на заразните болести по
Наредба № 21/2005г., както и че е посочен като такава в нормата на чл.61,ЗЗ
след инкриминираната дата/ именно поради липсата на легално определение
за това що е заразна болест, съдът приема, че Covid -19 е такава, изводимо от
разпоредбата на чл.29 от цитираната наредба, съгласно която- при възникване
на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение
… министърът на здравеоопазването със заповед може да разпореди
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната
ситуация.
На следващо място, съдът счита, че е запълнен състава на
чл.355,ал.1 НК и по аргумент от чл.32 от Наредба № 21/18.07.2005г. В случая
СЗО е обявила на 11.03.2020г. глобална пандемия от Covid -19, а
впоследствие председателството на ЕС е задействало интегрираните
договорености на съюза за реакция на политическо равнище при създалата се
криза. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице и
квалифициращия признак на състава на чл.355,ал.2 НК, но тъй като в случая
обвинението е за извършено не по време на пандемия или епидемия деяние, а
за такова по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
законосъобразно РС е събрал доказателства за това и с цитираното по-горе
писмо от главния държавен здравен инспектор се установява, че към
инкриминираната дата броят на починалите с Covid -19 лица в България е 24.
Въззивният съдебен състав напълно се съгласява с доводите на
решаващия съд /във връзка с възраженията на защитата/, че формулировката
на разпоредбата на чл.355,ал.2,във връзка с ал.1 на с.чл. от НК не изисква
нарушаването на повече от едно правило или мярка, както и с аргументите му
/на БлРС/, че деянието на жалбодателя не е извършено при крайна
необходимост и поради това не намира за нужно да ги повтаря тук.
5

Несъмнено, че дори и с нарушаването само на едно правило или мярка,
издадено/а против разпространението на заразна болест би могло да се
застраши човешкото здраве, респ.- се запълни състава на процесното
престъпление. В случая е съществувала и обективна възможност по
правомерен начин да бъде избегната възираната от защитата опасност за
здравето на подсъдимия поради липсата на хранителни продукти /към онзи
момент –както сочи и самият Н.- е имало възможност за доставка на храна от
ресторанти или други заведения за хранене, както и други опции- да помоли
познат нему съсед да му закупи продукти от хранителен магазин/, т.е. не е
налице хипотезата на чл.13,ал.1 НК.
Така, въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота
доказателства, обсъдени аналитично в съвкупност и взаимна връзка, е
направен извод от първостепенния съд, че деянието на въззивника съдържа
признаците на престъплението по чл.355,ал.2 НК. Въззивният съд намира
обаче, че това е само привидно, без обаче в действителност деянието на
под.Н. да е общественоопасно в такава степен, че да представлява
престъпление по смисъла на ал.1 на чл.9 НК, като засяга незначително
обществените отношения, които са негов обект. В този смисъл този състав на
БлОС не споделя съображенията на БлРС относно неприложимостта в
конкретния казус на чл.9,ал.2 НК.
Както се посочи по-горе- престъплението по чл.355, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК е формално, на просто извършване. Формално както от обективна
страна /с нарушаването на предписанието да не напуска дома си за 14-
дневния срок на карантината/, така и от субективна подсъдимият е
осъществил състава на процесното престъпление. Действително, както се
отбеляза вече- не е имало спешна, животозастрашаваща или застрашаваща
здравето му нужда, налагаща напускането на подсъдимия на дома му преди
да е изтекъл срока на карантината му. От друга страна, законодателят в ал.2
на чл.9 от НК е посочил обстоятелствата, които изключват обществената
опасност на едно престъпление, респ.- кога едно деяние е с явно незначителна
обществена опасност. В тази насока обилна е съдебната практика и че
наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Тук следва да се
вземат предвид не само обстоятелствата, че до инкриминираната дата
подсъдимото лице стриктно е спазвало предписанието на служителя от
СРЗИ- св.* /което се установява от писмата на директора на ДМВР, на
началника на 02 РУ –Благоевград, докладните записки, а и от обясненията на
самия подсъдим/; че до края на карантинния период са оставали само два
дни; че жалбодателят е отишъл не да се забавлява, а да си купи хранителни
продукти и цигари, понеже са му били свършили, а е живеел сам и не е имало
кого да помоли за това тогава и никой от компетентните органи до този
момент не му е бил разяснил, че може да се обърне с такава молба към
службите на Социалния патронаж или 112; че при връщането си от магазина
6

под.Н. е спазил останалите /извън предписаната му/ противоепидемични
мерки- стоял е на разстояние повече от два метра от съседите си- св.П., Й. и
св.Н. и не е разговарял с тях, като дори и в момента на телефонното
позвъняване от св.Б. да е бил без маска /поради очевидни причини- пушел е
цигара/, св.Н. е категоричен, че идвайки от магазина към блока въззивникът е
бил с маска и е носел торба с продукти. Следва обаче да се вземат предвид и
липсата на последици от това деяние (въпреки че престъплението е
формално) – макар и да не е било осъществено върху него медицинско
наблюдение от общопрактикуващия му лекар за 14-дневния му карантинен
период-съобразно нареждането на министъра на здравеоопазването,
обективирано в т.2 на заповедта му с № РД-01-130/17.03.20г. – подсъдимият е
бил без симптоми на Ковид -19 и не е поставил с поведението си в опасност
ничие здраве и/или живот, а също и ниската степен на обществена опасност
на самия деец /образован, с чисто съдебно минало, с добри характеристични
данни/, същият прави признания, съдейства на полицейските служители на
инкриминираната дата и впоследствие за разкриване на обективната истина и
бързото приключване на процеса.
Поради горните съображения въззивният съд прецени, че не е
изключена обществената опасност на деянието на подсъдимия, но ниската й
степен поради малозначителността му, не води до третиране на извършеното
като престъпление по чл.355,ал.2 НК.
Същата малозначителност обаче определя за това деяние да се понесе
от въззивника административна, а не наказателна отговорност, понеже
същото /деяние/ е съставомерно административно нарушение по
чл.212,ал.1,ЗЗдравето, наказуемо с глоба от 200 до 500 лева - за лице, което
не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол. Ето
защо и отчитайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи ниската степен
на обществена опасност на подсъдимия и характеристиките на конкретната
проява, въззивният съд намери за адекватно административната санкция на
дееца да е в размер над средния, а именно- 400 лева глоба.

По изложените съображения въззивният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
7

Съобщи за изтекли лични данни