№ 91
гр. Велико Търново, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500312 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВТАС е по депозирани въззивни жалби от В. А. Н. и от
МВР против Решение № 260001/ 09.02.2024 г. по гр. д. № 705/ 2019 г. по описа на ОС –
Русе, с което съдът е осъдил МВР да заплати на Н. обезщетение в размер на 2 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди, настъпили от бездействието на служители на
МВР, със законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане и е отхвърлена
исковата му претенция за осъждане на МВР и Република България за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от служители на
МВР при задържане на 17.11.2017 г.
В. А. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част, с която съдът е
отхвърлил иска му против МВР за обезщетение за неимуществени вреди от
„бездействие на служители на МВР“ във връзка с разследване на извършено срещу
него престъпление за разликата над 2 000 лв. до 20 000 лв. и с която съдът е отхвърлил
изцяло претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв. и за имуществени вреди в размер на 200 лв., претърпени от действия на органите
на полицията при задържането му на 20.11.2017 г. Според него решението на съда е
нищожно поради липса на мотиви, което нарушава правото му на защита и този
съществен порок не може да бъде саниран по реда на инстанционния контрол. По
същество счита решението в обжалваните му части за неправилно и необосновано.
1
Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата за
причинените му вреди. По отношение на присъдения размер обезщетение за
неимуществени вреди от неефективно провеждане на разследването по ДП сочи, че
същият е занижен и не отговаря на изискванията за справедливост при съобразяване и
на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Моли решението да
бъде обявено за нищожно и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да
бъде отменено в обжалваните части и исковите му претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от Държавата, представлявана от
министъра на финансите, със становище за неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа становището си, че иск срещу Държавата, представлявана от министъра на
финансите, е недопустим при положение, че се търси ангажиране на отговорността й
чрез процесуалния й субституент МВР, чиито служители са извършили деликта. Моли
производството по делото да бъде прекратено спрямо Държавата.
МВР обжалва решението в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 2 000 лв. за вреди от бавно и неефективно разследване по ДП
№ 3290/ 2017 г. по описа на РП – Русе на извършено срещу него престъпление. Счита
решението за недопустимо в тази му част, тъй като съдът не бил сезиран с иск за
вреди от бездействие по досъдебно производство и поначало МВР не било
легитимирано да отговаря по такъв иск, защото досъдебното производство се води под
надзора на Прокуратурата, която упражнява ръководство върху разследващите органи
и следи за законосъобразно и своевременно провеждане на разследването. Именно
последната следвало да вземе мерки за разглеждане на делото в разумен срок. По
същество счита исковата претенция за неоснователна. Ищецът не доказал претърпени
неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с бездействие на органите
на МВР. Моли решението да бъде отменено. В жалбата си МВР заема становище и
във връзка с иска на Н. за обезщетение за вреди от действия на полицията при
задържането му, т.е. по същество това представлява отговор на въззивната жалба на
насрещната страна. Излага, че не следва да носи отговорност, тъй като от една страна
заповедта за задържане на ищеца не е била обжалвана от него и е влязла в сила, при
което е правилен и законосъобразен акт, а от друга страна, МВР не е пасивно
легитимирана страна, защото като вишестоящо учреждение не отговаря за задължения
на своите структури – самостоятелни юридически лица. Извлича този довод от
разпоредбите на АПК. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или
отменено като неправилно.
В. А. Н. е подал отговор на въззивната жалба на МВР, в който излага
съображения за неоснователност на същата.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. В
2
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Съдът в настоящия му състав намира за процесуално недопустимо
решението по иска, предявен против Държавата, представлявана от министъра на
финансите. Съгласно трайната практика на ВКС Държавата функционира чрез
системата от държавни органи, чиито правомощия произтичат от Държавата и те ги
упражняват от нейно име, при което действията/ бездействието на държавния орган се
явяват действия/ бездействие на самата Държава и когато вследствие на тях бъдат
причинени вреди на трети лица, отговорността се носи от Държавата, а не от
държавния орган, за когото не възниква самостоятелна отговорност. Отговорността на
Държавата за вреди може да бъде реализирана или чрез предявен против самата нея
иск, или чрез иск, предявен против държавния орган, чиито служители са причинили
увреждането, но е недопустимо исковата претенция за обезщетение да бъде насочена и
разгледана едновременно против Държавата – носителя на задължението за
репариране на вредите и против държавния орган, имащ качеството на неин
процесуален субституент, който извършва действия в процеса от свое име, но с
обвързваща Държавата сила. В този смисъл са Решение № 249/ 15.01.2021 г. по гр. д.
№ 4069/2019 г., Определение № 1549/ 01.04.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2855/ 2023 г.,
Решение № 72/ 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г., Решение № 71/ 06.04.2019 г. по
гр. д. № 3804/2019 г., Решение № 425/ 28.06.2024 г. по гр. д. № 1517/ 2023 г.– всички на
IV г. о. на ВКС, Решение № 72/31.03.2021 г. по гр. д. № 3006/2020 г., Определение №
784/ 19.04.2023 г. по г.д. № 3865/ 2022 г. – на III г. о. на ВКС. След като Н. е предявил
искове срещу МВР и този държавен орган е конституиран и участва като главна страна
в производството, същите искове срещу Държавата са процесуално недопустими.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е прекратил делото срещу
Държавата с Определение № 260010/ 31.01.2022 г., но актът му е бил отменен от
въззивния съд и върнат за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението на ОС – Русе следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът
на В. А. Н. за осъждане на Република България при условията на солидарност с МВР
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди,
причинени от служители на МВР при задържане на 17.11.2017 г. /датата е погрешно
посочена – вместо 20.11.2017 г./. Неоснователно е оплакването на МВР за
недопустимост на решението като постановено по непредявен иск за вреди от
бездействие по досъдебно производство. Безспорно с оглед наведените в исковата
молба твърдения и последващите уточнения, такъв иск – за обезщетяване на вреди от
неефективно проведено разследване на извършено спрямо ищеца престъпление, е
3
предявен. Неоснователно МВР счита, че тъй като досъдебното производство се води
под надзора на Прокуратурата и тя следи за законосъобразно и своевременно
провеждане на разследването, то не е легитимирано да отговаря по такъв иск и това
обуславя недопустимостта му, съответно недопустимост на решението. Пасивната
материална легитимация има отношение към основателността на претенцията, а не
към нейната допустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Релевантните за спора факти са следните: Ищецът В. А. Н. е задържан на
20.11.2017 г. в 17 ч. в дома му в гр. Русе, кв. Средна кула на основание заповед за
задържане по чл.72, ал.1 ЗМВР във връзка с това, че е бил обявен за общодържавно
издирване. Заповедта за задържане не е обжалвана от лицето и е влязла в сила.
Съгласно показанията на св. М. П. – съседка на Н., твърдяща да е очевидец на
задържането му, на 20.11. в къщата му влезли доста хора – някои с качулки, някои с
униформи, някои без такива, като се задържали там поне половин час. Св. Г. В., с
когото ищецът се запознал в затвора, излага, че той му споделял, че при задържането
му един от полицаите стъпил върху главата му, а друг го настъпил върху гърба и в
продължение на 20-30 мин. го измъчвали с ток, като му задавали въпроси във връзка с
обвинението, за което впоследствие бил осъден. Пострадалият му казал, че разпознал
по гласа единия от полицаите, който бил разследващ полицай и били разговаряли по
други поводи. Считал, че полицаите и прокуратурата си сътрудничат във вреда на
разследването и не извършили пълно и цялостно разследване. След задържането му Н.
е откаран първоначално в място за конвоиране, където е подписал декларация, че няма
здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за
негова сметка. На 21.11. е преведен в следствения арест, където се оплакал от болки в
гърба. На 22.11.2017 г. е бил прегледан от мед. фелдшер С. П., която отразила във
формуляр за регистриране на травматични увреждания на задържан под стража
констатацията си за рани на гърба – около десетина следи от изгаряне с размери около
1 см, с давност няколко дни, 2 рани по дясното бедро и по една рана на двата
безименни пръста на ръцете. Отразила е, че по данни на освидетелствания при
задържането му е измъчван с ток. Следите са видни на приложения към ДП снимков
материал. Във връзка с констатираните увреждания на 12.12.2017 г. е образувано ДП
№ 3290/ 2017 г. по описа на РП – Русе – пр. преписка № 6002/ 2017 г. за престъпление
по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 НК – за това, че на 21/22.11.2017 г. длъжностно лице
в качеството си на полицейски орган при ОД на МВР Русе, при и по повод на
изпълнение на службата си е причинило лека телесна повреда на Н.. По ДП като
веществени доказателства са били приобщени чрез протокол за доброволно предаване
дрехите, с които е задържан ищецът – боксерки, фланелка и суичър, като е отразено,
4
че боксерките имат две малки дупки на задната част, тениската е с множество дупчици
на задната част, а суичърът има една дупка на задната долна дясна част. По ДП са
извършени следните действия по разследване: разпит на пострадалия и на
полицейските служители, участвали в задържането му – петима полицаи от Сектор
„Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе: С. С., С.
Д., С. Н., Н. Н. и А. Й. и двама полицаи от Сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ – Г. А. и П. П.; съдебно-медицинска експертиза, която е дала
заключение, че установените увреждания могат да бъдат получени от действието на
ел. ток на 20.11.2017 г. по описания от пострадалия начин; комплексна съдебно-
медицинска и техническа експертиза, която е установила, че по гръбната повърхност
на тениската на Н. и задната повърхност на боксерките му са налице 18 бр., съотв. 6
бр. дефекти от стапяния на текстилните нишки, че уврежданията на пострадалия по
брой и локализация съответстват на броя и локализацията на дефектите по облеклото,
отговарят да са резултат от точково действие на висока температура и могат да бъдат
получени при действието на ел. ток, че макар уврежданията и дефектите да е
възможно да са получени от електрошоково оръжие с разстояние на електродите около
3 – 3,5 см, както са при Тейзър Х26, зачислени на участвалите в акцията С. С., С. Д. и
Н. Н., съобразно извършено експериментално изследване, те не отговарят да са
получени от същото, което предизвиква друг вид увреждане на плата – с квадратна
форма и не предизвиква увреждане на кожата под плата; оглед на зачислените на
всички полицаи в СТЗБД електропреносни уреди Тейзър Х26 чрез инсталирания
софтуерен продукт – установено е, че за уреда на С. няма запис за използването му на
20.11.2017 г., а за уредите на Д. и Н. има запис за ползване 2 сек. респ. 1 сек. 2 в 17.06
ч. – реално в 16.30 ч. предвид констатираното изоставане в часа на софтуерния
продукт, а от останалите три уреда, зачислени на лица, неучаствали в акцията, единият
не е използван на сочената дата, а другите не са разпознати от софтуера. На 19.03.2018
г. разследващият следовател е изпратил ДП на РП – Русе с мнение за спирането му до
разкрИ.е на извършителя или до възникване на необходимост от провеждане на
допълнителни действия по разследването. С Постановление от 29.03.2018 г.
производството е спряно, но спирането е отменено от съда по жалба на пострадалия
Н., като съдът е посочил редица несъответствия и необходимостта от изясняването им.
В „жалби“ Н. е изложил възражения срещу начина на разследване и съмнения във
връзка с ефективността на предприетите действия по установяване на извършителите,
посочил е, че полицаят Г. А. знае кои са извършителите, както и че разследващият
следовател му е казал, че ще се прави разпознаване, че „щях ужким да ги
разпознавам“. В показанията му като свидетел /л.30 на том 1 от ДП/ той е заявил, че
може да посочи един от хората, които са му причинили уврежданията, знае, че е от
криминална полиция, не му знае името, но би могъл да го разпознае, описва го – 1.80
висок, едър мъж около 95 – 100 кг., с прошарена коса, леко брадясал, с прошарена
5
брада. След връщане на ДП единственото следствено действие е възлагане на
допълнителна съдебно-медицинска и техническа експертиза, която е дала заключение,
че от една страна извършването на експериментално изследване за симулиране на
действието на електропреносно оръжие Тейзър Х26 като електрошок върху кожата на
жив човек освен че води до неприятни усещания, би могло да създаде опасност за
здравето на човека, а от друга страна, това няма да се отрази върху заключението им,
което отхвърля Тейзър Х26 като възможен причинител на уврежданията поради
формата на следите. С Постановление от 06.07.2018 г. наблюдаващият прокурор е
постановил спиране на ДП, като е заключил, че анализът на събраните доказателства
не води до категоричен извод, че при акцията по задържане на Н. на 20.11.2017 г. са
настъпили констатираните увреждания по тялото му, но не е изключена на 100 % тази
възможност с оглед заключението на СМЕ за давността на причиняването им.
Възложил е установяването и издирването на извършителя на МВР – Дирекция
„Вътрешна сигурност“ „съобразно утвърдения план“ чрез използване на всички
необходими и възможни оперативно-издирвателни действия. Жалбата на пострадалия,
в която той за пореден път прави оплаквания, че не са извършени всички необходими
действия по разследването, е оставена без уважение от съда, който е потвърдил
спирането. По делото не е представен утвърден план за действие и липсват
ангажирани доказателства, установяващи какви действия са били предприети от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР за установяване на конкретния извършител.
На 20.02.2024 г. наказателното производство по процесното ДП е прекратено поради
изтичане на 20.11.2022 г. на 5-годишната давност за наказателното преследване на
престъплението по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 НК.
При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран от В. А. Н. с три иска против МВР: иск с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия
на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017 г. във връзка с ДП № 756/
2017 г. по описа на ОД на МВР – Русе, изразяващи се в упражнено физическо насилие
вкл. чрез използване на електрошокови уреди, с цена на иска 100 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане; иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, причинени от
действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017 г. във връзка с
ДП № 756/ 2017 г. по описа на ОД на МВР – Русе, изразяващи се в унищожаване на
облеклото му – суичър марка „Пума“, фланелка и боксерки, с цена на иска 200 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане; иск
с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от неефективно проведно разследване на извършено срещу него
престъпление по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 НК по пр. преписка № 6002/ 2017 г./
ДП Сл № 3290/ 2017 г. по описа на РП – Русе – ДП № 338/ 2017 г. на ОСлО – Русе, с
6
цена на иска 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане. С оглед обстоятелствата, на които се основават исковите
претенции, те не могат да бъдат квалифицирани по специалните норми на ЗОДОВ, в
които са регламентирани изрично конкретните хипотези за отговорност на Държавата
за причинени на гражданите вреди.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че отговорността на Държавата се
търси по реда на общия закон ЗЗД, но се е произнесъл по нередовна искова молба в
частта за исковете за неимуществени вреди, която не е отговаряла на изискванията на
чл.127, ал.1 т.3 и т.5 ГПК. Тези нередовности не са констатирани от него и той не е
давал указания за отстраняването им – за конкретизиране цената на всеки един от
двата иска за неимуществени вреди и привеждане на петитума в съответствие с това, а
напротив – в обстоятелствената част на решението си съдът е посочил, че е сезиран с
един иск за неимуществени вреди с цена 100 000 лв., независимо че правилно в
мотивите си е изложил, че претендираните неимуществени вреди произтичат от два
различни деликта и е обсъдил релевантните към тях факти. С оглед приетото от него,
че е сезиран с един иск, той е уважил същия до размер на 2 000 лв. и го е отхвърлил в
останалата част до пълния предявен размер. Допуснатото нарушение не обуславя
недопустимост на решението, тъй като съдът е разгледал двете заявени претенции, но
е довело до постановяване на неправилен акт, който следва да бъде ревизиран от
настоящата инстанция. Решението по исковете срещу МВР следва да бъде отменено
изцяло, като настоящата инстанция следва да се произнесе по същество на всеки един
от предявените искове.
Ищецът претендира обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди,
които твърди да са му причинени от незаконосъобразни действия на полицейски
служители на ОД на МВР – Русе при упражняване на правомощията им по
задържането му като извършител на инкриминирано деяние, а именно от употреба
срещу него на помощни средства в нарушение на Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017
г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР.
Основателността на този иск е обусловена от установяването по категоричен начин на
елементите от фактическите състави на чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД: противоправни
действия на полицейски служители при и по повод на служебните им задължения,
настъпили вреди за ищеца и пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Неоснователно МВР счита, че не
е пасивно материално легитимирано да отговаря по тези искове, защото твърдените
противоправни действия са на разследващи органи, които са служители на негово
структурно звено с качество на юридическо лице – ОД на МВР – Русе. Съгласно чл.33
ЗМВР МВР провежда държавната политика по превенцията, противодействието на
престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност,
защитата на правата и свободите на гражданите, граничния контрол, регулиране на
7
миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението чрез
разработване на политики, планиране на дейности и контролиране на изпълнението
им, при което е надлежен субституент на Държавата в случаи като настоящия, когато
се търси отговорност за вреди от действия на служители от системата му.
Неоснователно МВР свързва основателността на претенциите на ищеца със
законосъобразността на издадената заповед за задържането му. Ищецът не спори
законосъобразността на този административен акт, въз основа на който е извършено
задържането му, а твърди противоправност на начина на реализиране на задържането
му – извършените фактическите действия по изпълнение на заповедта. Съдът в
настоящия му състав намира предявените искове за основателни.
По делото е безспорно, че на ищеца са причинени твърдените в исковата му
молба неимуществени вреди – увреждания от изгаряне по гърба, по дясното бедро и по
двата безименни пръста на ръцете. Те са констатирани при освидетелстването му в
следствения арест, описани са и заснети /доказателствата в тази връзка са приети по
настоящото дело с приобщаването на ДП/ и именно това е дало законен повод за
образуване на ДП за установяване на извършено спрямо личността му престъпление.
Доказано е и наличието на имуществени вреди – увреждане на боксерките и
тениската, с които Н. е бил облечен, като уврежданията по тях кореспондират по
местонахождение и като обем с тези по тялото на ищеца. По отношение на суичъра не
е налице увреждане, правещо го негоден за използване, но по-същественото е, че
повредата по него очевидно не съответства на локализацията на уврежданията по
тениската и по гърба на ищеца, при което не може да се приеме за доказано, че той е
бил облечен с него към момента на получаване на установените травми. Съвкупния
анализ на доказателствата подкрепя твърденията на ищеца, че уврежданията са му
причинени на 20.11.2017 г., когато е проведена полицейската акция по задържането му:
към момента на констатиране на травмите са изминали по-малко от 48 часа от
задържането му, като изолирането му за този период от външния свят силно стеснява
възможния момент и място на получаване на уврежданията. При съобразяване на това
обстоятелство и отразеното от медицинско лице, извършило освидетелстване на
пострадалия на 22.11.2017 г., че следите от изгаряне по тялото му са с давност няколко
дни, се налага извод, че увреждането не е настъпило в следствения арест, а е
възможно и има голяма вероятност да е настъпило на сочения от ищеца ден. Впрочем
това е прието и от наблюдаващия разследването прокурор и го е мотивирало да
постанови продължаване на издирвателската дейност по отношение на извършителя, а
не прекратяване на наказателното производство. Факт е, че ищецът е задържан от
полицейски служители, които са оправомощени от закона и на които е било възложено
да извършат това, че в акцията са участвали седем служители и че трима от тях са
разполагали със зачислено им по надлежния ред електропреносно оръжие Тейзър Х26.
Съгласно утвърдените от МВР Методически указания за използване на физическа
8
сила, различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за
безопасност при употребата и съхранението им /том 2 от ДП/, уредът Тейзър Х26
функционира на базата на ел. ток, въздейства посредством електровълни,
въздействащи както на сетивната, така и на двигателната нервна система на човека,
импулсите проникват през облекло до 2,5 см, препоръчан е за използване от
разстояние – чрез подаден електрически импулс изхвърля две игли – електрони на
разстояние от 4,5 до 10,67 м, като „изстрелването на иглите дори на прекалено късо
разстояние винаги е за предпочитане пред използването му чрез допир с премахната
бойна глава“ – т.2.10, защото приложението чрез допир не е много ефективно и би
могло да има по-големи поражения върху кожата – т.2.11. Т.е. притежаваните от
участвалите при задържането на ищеца полицаи електропреносни оръжия са годни при
допир да причинят поражения върху кожата и дрехите, каквито са установени при
последния. Травмите са локализирани на място, което т.2.7 от Указанията сочи като
предпочитана зона от човешкото тяло за прилагане на Тейзър – от врата надолу и
краката, когато правонарушителят е с гръб. Установено е, че полицаите са се
задържали в дома на ищеца поне половин час, за което по делото са събрани
неопровергани гласни доказателства на св. М. П. и което време позволява да бъдат
извършени твърдените от него действия спрямо личността му. В чл.85 ЗМВР е уредена
възможността да се използва физическа сила – само когато това е абсолютно
необходимо при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане,
задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на
полицейски орган, вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл.75,
ал.2. Тази разпоредба съответства на принципа на чл.3 от ЕКПЧ за абсолютна забрана
на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, който намира
приложение включително при действия в борбата с престъпността. С оглед
абсолютния характер на защитата, предоставена от чл.3 от Конвенцията, използването
на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този текст, само ако се
докаже, че използването й е наложено от поведението на лицето и не е било
прекомерно, а в степен, абсолютно необходима за задържането му. В редица решения
на ЕСПЧ, в това число и срещу България, се приема, че всяко прибягване до
физическа сила, което не е станало наложително поради поведението на лицето,
уронва човешкото достойнство и представлява нарушение на правото по чл.3. В
настоящия казус е безспорно от признанията на всички разпитани полицаи, участвали
при задържането на ищеца, че той не е оказал съпротива, а веднага е изпълнил
указанията им, при което липсва предвидено в закона основание за използване на
помощни средства спрямо него.
С оглед оспорването на причинно-следствената връзка между действия на
полицейските служители и констатираните уврежданията на Н. ответната страна носи
доказателствената тежест да установи възраженията си. В случая по делото не е
9
проведено обратно доказване, установяващо, че ищецът, респ. облеклото му не са
могли да получат конкретните увреждания/ повреди в соченото време, на соченото
място и по посочения механизъм. Не са ангажирани никакви доказателства, правещи
поне вероятно получаването на увреждания в момент, предхождащ задържането на
ищеца. Относно механизма – събраното в ДП заключение на вещите лица по
комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, че констатираните увреди
не отговарят да са получени от Тейзър Х26 предвид установените експертиментално
форма на следите и липса на увреждане на кожата под плата, не може да бъде ценено
от гражданския съд, тъй като не е събрано пред него по надлежния ред. Огледът на
зачислените на служителите на полицията Тейзъри не може да се приеме за
достатъчно убедително доказателство, че тези уреди не са били използвани, поради
компрометиране на софтуера, доколкото той не е разпознал три от уредите, вкл. на
полицая С. С., който признава и за който всички други участници твърдят, че
фактически е извършил задържането и предвид констатираното разминаване в
часовете на програмния продукт и на устройствата. Дори и да се приеме, че не е
причинен с тези уреди, нищо не опровергава настъпването на вредоносния резултат на
20.11.2017 г. в дома на ищеца. Вината на полицейските служители, участвали при
задържането на Н., се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. За ангажирането на
обективната безвиновна отговорност на възложителя е ирелевантно кой конкретен
негов служител е релевирал виновното противоправно поведение. По изложените
съображения съдът приема, че предявените от ищеца искове за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди са основателни.
По отношение на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът счита,
че обезщетението в размер на 30 лв. съответства на пазарната стойност на повредените
боксерки и тениска към датата на деликта – края на 2017 г. Искът следва да бъде
уважен до този размер, като за разликата до претендираната сума 200 лв. претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
счита, че обезщетението в размер на 1 000 лв. справедливо възмездява пострадалия за
претърпените от него болки и страдания вследствие на деликта. Размерът съдът
обосновава не със самото естество на травмите – касае се до лека телесна увреда с
кратък възстановителен период, без остатъчни последици за физическото здраве, а с
начина на получаване на травмите, който следва да се прецени като мъчителен предвид
въздействието върху сетивната и двигателната нервна система. Твърдените от
пострадалия вреди върху психическото му здраве са обичайните, нормално присъщи
при такъв деликт, при което не следва да бъдат доказвани. Съдът съобразява и
икономическата обстановка в страната към датата на деликта, която е относима към
преценката за справедлив размер на обезщетението – минималната работна заплата
към него момент е 2018 г. – 460 лв. и средната работна заплата по данни на НСИ –
10
около 1170 лв. Искът на Н. следва да бъде отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до
пълния претендиран размер.
Съдът намира за основателен и предявения от Н. иск за вреди от неефективно
проведно разследване на извършено спрямо него престъпление по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130,
ал.1 НК. Неоснователно е възражението на МВР за липса на пасивна легитимация по този
иск, поради това, че служителите на полицията в качеството им на разследващи органи
осъществяват дейността си по разследване под надзора и ръководството на прокурора, който
следи за законосъобразното му провеждане и дава указания във връзка с него.
Разследващите органи са независими при осъществяване на възложените им по закон
функции – чл.10 НПК, техните решения почиват на вътрешното им убеждение и се
ръководят от закона – чл.14 НПК, имат задължение съгласно чл.203, ал.1 НПК да вземат
всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването и в най-кратък срок да съберат необходимите доказателства за разкрИ.е на
обективната истина, като се ръководят от закона и указанията на прокурора. Когато вредите
са причинени от действията на служители на няколко държавни органа, е приложимо
правилото на чл.53 ЗЗД – те отговарят солидарно, като солидарността е въведена в полза на
ищеца, който има право да реши срещу кого да предяви претенцията си за обезвреда. В
случая ищецът настоява, че не Прокуратурата, а именно МВР следва да отговаря за
причинените му вреди вследствие на бездействието на служителите му да проведат бързо и
ефективно разследване, в рамките на което да установят извършителя на престъпното
деяние спрямо личността му. Безспорно е установено, че след спиране на ДП на 06.07.2018 г.
прокурорът е възложил установяването и издирването на дееца на МВР – Дирекция
„Вътрешна сигурност“ и в продължение на повече от 4 г. извършителят не е установен,
което е довело до прекратяване на наказателното производство поради погасяване на
преследването по давност. В практиката на ЕСПЧ са налице много решения, включително
постановени по дела срещу България /А. и други срещу България, 28.10.1998 г., Великова
срещу България, жалба № 41488/98, Начова и други срещу България, жалби № 43577/98 и
43579/98, Мулини срещу България, жалба № 2092/08, Велев срещу България – жалба №
43531/08 г./, в които съдът разяснява, че когато едно лице повдига защитимо твърдение, че е
сериозно малтретирано от полицията в нарушение на чл.3 ЕКПЧ, тази разпоредба,
разглеждана във връзка с общото задължение на държавите по силата на чл.1 от
Конвенцията „да осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
определени в ... тази Конвенция”, налага имплицитно задължение за ефективно официално
разследване, че минималните стандарти за ефективност включват изискването разследването
да бъде независимо, безпристрастно, задълбочено и внимателно, подлежащо на обществен
контрол, компетентните органи да действат с образцово старание и бързина, като
разследването по принцип трябва да е в състояние да доведе до установяване на фактите по
делото, и ако твърденията се окажат истина – до идентифицирането и наказването на
отговорните лица. Съдът подчертава, че бързата реакция от страна на властите при
разследването на твърдения за малтретиране е от съществено значение за поддържане на
общественото доверие в опазването на върховенството на закона и предотвратява всеки
11
признак на одобрение или търпимост спрямо незаконни действия. липсват доказателства да
е бил утвърден план за действия по разкрИ.ето му и да са предприети някакви оперативно-
издирвателни действия. В съответствие с тази практика следва да се приеме, че
правнорелевантно за ангажиране на отговорността на ответника е обстоятелството, дали в
хода на ДП са предприети необходимите процесуални действия за извършване на
независимо и безпристрастно разследване, което да отговаря на минималните стандарти на
неговата ефективност. В случая безспорно е доказано бездействие на служители на МВР да
проведат разследване, насочено към идентифициране на лицето/ лицата – автори на
престъпното посегателство спрямо ищеца. По делото не е представен утвърден план за
действие, нито са ангажирани някакви доказателства Дирекция „Вътрешна сигурност“ да е
предприела някакви оперативно-издирвателни действия в рамките на 4-годишния период,
през който е следвало да стори това преди да настъпи давността за наказателното
преследване на дееца. Обстоятелството, че кръгът от евентуални заподозрени лица е само от
служители на полицията, създава обосновано съмнение за липса на безпристрастно,
задълбочено и внимателно разследване. Такова съмнение се поражда и поради това, че по
ДП са налице многократни изявления на пострадалия, че е в състояние да разпознае един от
извършителите, но никой от разследващите органи не е предприел извършване на
разпознаване.
По изложените съображения съдът намира иска на Н. за основателен. Вследствие на
извършения деликт на същия са причинени безспорни и ненуждаещи се от доказване
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доверието му в институциите, на
които Държавата възлага опазването на обществения ред, борбата с престъпността и защита
на правата и законните интереси на гражданите в това число гарантирането на правото на
неприкосновеност на личността, създаване на убеждение за безнаказаност на престъпления,
извършени от конкретни правни субекти и за беззаконие, накърняване на доверието в
правосъдието и правовата държава като цяло, разочарование, чувство на безпомощност и
гняв поради нереализирано възмездие. Съдът приема, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца вреди е в размер на 6 000 лв., което е съобразено както с естеството
на вредите, така и с ценовата конюнктура в страната към датата на исковата молба и
съдебната практика по сходни казуси. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното му изплащане. Искът на Н.
следва да бъде отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260001/ 09.02.2024 г. по гр. д. № 705/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе в частта, с която е отхвърлен искът на В. А. Н. за осъждане на
Република България при условията на солидарност с МВР за заплащане на
12
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, причинени от
служители на МВР при задържане на 17.11.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по предявените от В. А. Н. против Република България искове за осъждане на
Държавата да му заплати обезщетение за причинени неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от действия на органите на полицията при задържането му на
20.11.2017 г. и за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неефективно
разследване на извършено спрямо него престъпление по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130,
ал.1 НК по пр. преписка № 6002/ 2017 г. по описа на РП – Русе.
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260001/ 09.02.2024 г. по гр. д. № 705/ 2019 г. по
описа на ОС – Русе в останалата му част – по исковете срещу Министерство на
вътрешните работи, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В. А. Н. с ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Варна, сумата 1 000 /хиляда/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 30 /тридесет/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от действия на
органите на полицията при задържането му на 20.11.2017 г. във връзка с ДП № 756/
2017 г. по описа на ОД на МВР – Русе, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на увреждането 20.11.2017 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. искове за обезщетение за неимуществени вреди над
1 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и за обезщетение за имуществени
вреди над 30 лв. до претендирания размер от 200 лв.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на В. А. Н. с ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Варна, сумата 6 000 /шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от неефективно
проведно разследване на извършено спрямо него престъпление по чл.131 ал.1, т.2 вр.
чл.130, ал.1 НК по пр. преписка № 6002/ 2017 г./ ДП Сл № 3290/ 2017 г. по описа на
РП – Русе – ДП № 338/ 2017 г. на ОСлО – Русе, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба 03.01.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска на Н. за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер 20 000
лв. като неоснователен в тази му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14