Р
Е Ш Е Н И Е
София, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10387/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
Ц.Д.А., ЕГН ********** чрез адв. К.Д. – САК и адв. П.К. - САК, със съд.адрес:***,
против ЗД „Б.И., АД“, ЕИК *****, гр. София, бул. „*******, за сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и разноските по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В исковата молба
се твърди, че на 05.02.2016 г. на път І-Е-79 между с. Смоляновци и гр. Монтана се е
осъществило ПТП, в което, като пътник, е пострадал ищецът Ц.А.. Виновният за
настъпването на инцидента водач – В.В.А. е управлявал л.а. марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******, който неправилно е предприел маневра изпреварване и се
е блъснал челно в насрещно движещият се тежкотоварен автомобил „МАН“.
Вследствие на инцидента на място е починал виновният водач Виктор А.. След
пътният инцидент ищецът е загубил съзнание, като е откаран от екип на бърза
помощ в МБАЛ „Д-р С.И.“ – гр. Монтана, където е диагностициран с „контузио
капитис, комоцио церебри“.
Ищецът твърди, че, вследствие
на силния удар, след инцидента в продължение на дълъг период от време е
изпитвал постоянно главоболие, замаяност и световъртеж, загуба на координация
на мускулите, гадене, трудно запазва равновесие, вижда замъглено, усеща шум в
ушите. Възстановяването му е било трудно, пред вид наличието на заболяване –
епилепсия, от което той страда пред инцидента.
Заявява, че, поради
нестихващите болки и влошено състояние, е посетил и невролог и е установено
наличие на посттравматична енцефалопатия, което, пред вид неговото заболяване –
епилепсия с чести и силни припадъци, е довело до тяхното зачестяване – от
веднъж месечно на два пъти седмично.
Това е дало отражение и на
психиката му, той страда и от понижено настроение, безсъние, загуба на паметта,
тревожност, нарушена концентрация.
По случая, за станалата катастрофа, е образувано
досъдебно производство.
Според отразеното в
исковата молба, за автомобила, причинил увредата, е бил налице валидно сключен
договор с ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ з.п. № BG/02/115002778344, валидна за периода 10.11.2015 г. – 09.11.2016 г. , като пред
дружеството ответник е образувана преписка по щета № **********/2016 г. като
към момента на завеждането на исковата молба липсва предложение от ответника за
доброволно, извънсъдебно решаване на спора.
Ищецът
е представил писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства
и назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Направил е възражение относно размера на разноските на ответника.
Ответникът ЗД „Б.И., АД“ оспорва предявените
искове по основание и по размер. Претендира разноски.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил.
Оспорва механизма на станалото ПТП и вината на водача на
лекия автомобил.
Оспорва съдържанието на представения като доказателство
по делото „Констативен протокол“ в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца в
степен 90%, като заявява, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан,
както и поради факта, че е осъзнавал, че виновния водач е бил неправоспособен.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и е поставил
допълнителни въпроси на съдебномедицинската и автотехническата експертизи.
По тези
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно
със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.02.2016
г. на път І-Е-79, посока на движение гр. Видин – гр. Монтана, между с.
Смоляновци и гр. Монтана се е осъществило ПТП между л.а. марка „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******, управляван от В.В.А. който, вследствие неправилно
управление, се блъснал челно в насрещно движещия се тежкотоварен автомобил „МАН“,
модел MGX-18.400,
рег. № рег. №*******(холандска
регистрация) и полуремарке марка „SHMITZ” рег. № *******/румънска регистрация.
При катастрофата
е пострадал ищецът, който е пътувал като пътник в колата, като са му нанесени телесни увреждания.
По делото е представен и приет
като доказателство Констативен протокол № 0000516/08.02.2016 г. на ОД на МВР,
гр. Монтана, Сектор Пътна полиция.
Представени са от ищцовата страна
Протокол за оглед от 05.02.2016 г. на Разследващ
полицай при РУ Монтана, Мащабна скица за ПТП и Албум на
местопроизшествие от същата дата, които са оспорени от ответника, пред вид
факта, че тези доказателства не са събрани в настоящото производство, с искане
за изключването им от доказателствата по делото. Съдът намира, че това искане не
следва да бъде уважено, пред вид факта, че посочените доказателства, в частност
Протокола за оглед на местопроизшествие, ще послужат за индиция и ще
подпомогнат изготвяне на заключенията на експертите, от които следва да се
изясни именно оспореният механизъм на станалото ПТП.
В хода
на делото бе прието за безспорно установено между страните обстоятелството, че към
момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на
автомобила, причинил катастрофата, по застраховка „Гражданска отговорност“
з.п. № BG/02/115002778344, валидна за периода 10.11.2015 г. – 09.11.2016 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищцата телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и
тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, респ. изключителен
принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот.
По искане на ищеца и във връзка с направеното оспорване
на механизма на станалото ПТП, за неговото установяване, по делото е разпитана
свидетелката А.А., братовчедка на пострадалия. В показанията си тя заяви, че е участвала в станалото ПТП,на
05. 02.2016 г.,, тъй като е пътувала в същия л.а. Голфът катастрофата между Смоляновци и Монтана, на
около 26 км от Монтана. Стана вечерта около 10.00 часа, беше вечерта, беше
тъмно, не беше осветено. Свидетелката заяви, че е седяла отзад вдясно. Ц. е
седял в дясно отпред, бил е с поставен предпазен колан, доколкото тя си спомня.
Катастрофата е станала в
съседното платно.Ударът е бил челен. Свидетелката няма спомен от катастрофата.
Спомня си, че, след като се събудила, е започнах да вика, това е станало след
удара. Преди удара не няма спомен. Седяла е зад Ц.. Колата, в която са били, е
предприела изпреварване. Когато се е свестила, е започнала да вика, видяла е Ц.,
който е висял от седалката, извикала го е, но той не е реагирал, бил е в
безсъзнание. Автомобилът караше Виктор от дясно на него Ц., от ляво от Атанасова
е седяла Елеонора.
В хода на делото е изслушано и
прието заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от
която се установява, че механизмът на ПТП от 13.04.2011 г. е следният:
На 05.02.2016 год. около
22,00 часа лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф”, рег.№ *******, с водач В.В.А. се движи по път I-Е - 79, с посока на движение
гр. Видин –гр. Монтана. Скорост на движение по- голяма от 100- 110 км/ч. В автомобила на предна дясна седалка се намира Ц.Д.А.
, зад него е А.А. а на задно ляво место пътува Е.Б.П.. В зоната на пътен участък
между с. Смоляновци - гр. Монтана- км. 90+600, водачът на л.а. „Фолксваген”
навлиза в лявата пътна половина предназначена за насрещно движещи се превозни
средства / вероятно поради предприето изпредварване според свидетелката
Атанасова/. В същото време в тази лента се е движела товарна композиция в
състав седлови влекач марка „МАН” модел „МGX –
18.400” с рег. №*******(холандска регистрация) и полуремарке марка „SHMITZ” рег. № *******/румънска
регистрация/ с посока на движение гр.
Монтана - гр. Видин. Последва ексцентричен, челен удар между предните леви
части на превозните средства, при който удар / поради ексцентричността лекият
автомобил „Фолксвагн Голф” постепенно се завъртва в посока обратна на
часовниковата стрелка, продължавайки своята посока на движение и се установява
на около 115 метра след ориентира в положението регистрирано от разследващите
органи. В резултат на голямата кинетична енергия на лекия автомобил една част
от енергията на композицията е била погасена и влекача е намалил скоростта си
на движение, завъртайки се наляво за своята посока на движение. Полуремаркето е
притиснало влекача, при което той е започнал обръщане на дясната си страна с
последващо обръщане и на полуремаркето. Вследствие на произшествието е
пострадал Ц.Д.А., и са загинали В.В.А., и Е.Б.П..
Според вещото лице, Непосредствените
причини довели до настъпването на процесното ПТП от техническа гледна точка са
навлизане на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф”, рег.№ *******, с водач В.В.А. в лявата пътна половина
предназначена за насрещно движещите се превозни средства, при непрекъсната
осева линия.
Вещото лице твърди в
заключението си, че от техническа гледна точка произшествието е предизвикано от
водача на лекия автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф”, рег.№ *******, В.В.А..
Според отразеното от експерта, Лек автомобил марка „Фолксваген”
модел „Голф”, рег.№ ******* с рама № WVWZZZ1HZNW101511 е с година на производство 1992. Тази марка и модел автомобили фабрично са
оборудвани с предпазни колани за всички седалки предназначени за пътници,
включително и тази на водача. По принцип тяхната употреба намалява риска от
травми.
От назначената и неоспорена от
страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява че, в резултат
на претърпяното ПТП, ищецът е получил контузия на мозъка и мозъчно сътресение,
като описаните увреждания са в пряка причинна връзка с катастрофата. Лечението
на ищеца е продължило около 6 месеца, като първите два той е търпял интензивни
болки и главоболие. Нормално това лечение протича около месец, но при ищеца е
налице такава продължителност, с оглед съпътстващото му сериозно заболяване –
епилепсия. Няма медицинска документация, която да показва наличието на трайни
последици от претъпените увреждания.
Вещото лице първоначално е заявило, че
не може да даде заключение за наличие на обезопасителен колан, пред вид липсата
на доказателства по делото. Впоследствие, в представеното и прието допълнително
заключение, заявява, че, на базата на представения и приет Протокол за оглед от
05.02.2016 г. на Разследващ полицай при РУ Монтана, следва да се направи
заключение за липсата на поставен обезопасителен колан.
Според него ищецът страда от епилепсия
от 9 – годишен, като диагнозата му е „Епилепсия големи и малки припадъци,
средно чести“, с определена 80 % трайно намалена работоспособност със срок до
01.09.2017 г.
Експертът
е дал заключение какво представлява посттравматичната енцефалопатия, както и че
тя може да се развие по травматични причини, но не е приел, че такава е развита
при пострадалия вследствие катастрофата.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна разпит на свидетеля
А. А., негов брат. В показанията си той заяви, че е видял брат си същата вечер след
катастрофата в болницата в Монтана, той
не е могъл да го познае, питал го е „Вие кой сте?“. Това е продължило 3-4 дни,
въпреки че е бил в съзнание. Не е бил опериран, но е бил много зле, имал е стъкла в главата. След
петия ден е започнал да се осъзнава, опомнил се е. В болницата се е чувствал
зле, със сътресение на мозъка, при
ставане му се е виел свят, гръбначният
стълб го е болял силно, не е можел да става, След изписването му свидетелят го е
гледал. След 3-4 дни е започнал да се
подобрява..Имал е белези от ожулване.
Близо месец се е възстановявал и
се е подобрявало състоянието му, като през този период не е трябвало да става, на петия ден е започнал по малко да
става с чужда помощ.Не е можел да спи и
да се храни, свидетелят го е хранел с малка лъжичка. След катастрофата
припадъците му са се увеличили. Свидетелят го води в месеца един път в болница
и твърди, че напълно не е оздравял.Според показанията му брат му не е знаел, че Виктор няма книжка.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 05.02.2016
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи ,при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и
интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и съдебномедицинска
експертиза. Пострадалият ищец е изпитвал болки, страдания и неудобства в
рамките на период от около 6 месеца, за време, много по – продължително от обичайния
за този вид телесни увреждания възстановителен период от един месец, пред вид
съпътстващото си сериозно заболяване – епилепсия.
В хода на делото от
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи
произнасяне по него.
По делото, въпреки
ангажираните от ищцовата страна доказателства, не можа да се докаже по безспорен
начин, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Нещо повече – в
приетото и неоспорено допълнително заключение на СМЕ експертът приема, че
изводът за липсата на поставен обезопасителен колан се налага във връзка с
получените травматични увреждания и приетия Протокол за оглед на
местопроизшествието.
С оглед на това
съдът приема, наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в съотношение
40 - 60 и счита че това съпричиняване следва да бъде съобразено при определяне
на дължимото обезщетение за обезвреда по реда на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, а, досежно техния
размер, следва да бъде разгледано и възражението на ответника за неговото
намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищеца
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта, и при приет процент на съпричиняване 40 % от
страна на пострадалия, приложи принципа за
справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания размер
14 000 лева би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени
вреди. За тази сума предявеният иск е основателен и доказан и,
като такъв, следва да бъде уважен, като за останалата част – за разликата до 35 000
лв., бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както е поискана, а именно
– считано от завеждане на делото – 22.08.2016
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на
делото на адвоката - повереник на ищеца следва да бъдат присъдени адвокатско
възнаграждение в размер 950 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Тъй
като ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 560
лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И., АД“, ЕИК *****, гр. София, бул. „******* да заплати на Ц.Д.А., ЕГН **********
чрез адв. К.Д. – САК и адв. П.К. - САК, със съд.адрес:***, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата
както следва: 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 22.08.2016
г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до 35 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И., АД“ да заплати на
адвокат К.Д.,*** адвокатско възнаграждение в размер 950 лв. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И., АД“ да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
в размер 560 лв. –
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: