№ 336
гр. Габрово, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210100126 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от
"Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г против Б. Г. Т., с
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. "*******" № 10, вх. Б,
ет. 1, ап. 2.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че „Енерго-Про Продажби" АД осигурявало снабдяването с
електрическа енергия при Общи условия на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД.
Ответникът бил потребител на електрическа енергия с разкрита партида с
клиентски № ********** и абонатен № 32Z4600013620798 за обект в село Поповци,
Община Габрово, УПИ VIIІ-127.
Основното поето от ответника, в качеството му на купувач на електрическа
енергия, задължение било да закупи измерените количества електрическа енергия и да
заплати на продавача фактурираните суми за всички обекти, за които била налице
облигационна връзка, като на основание чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия част от дължимата от него цена била и за предоставените му от
разпределителното дружество мрежови услуги.
През декември 2019 година стартирала кампания за актуализиране на данните
за предоставена мощност на стопанските клиенти на разпределителното дружество,
1
тъй като електроразпределителното дружество заявило промяна в начина за
ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в съответствие с
предоставената и реално необходима мощност считано от 01.07.2020 година.
Промяната се състояла в това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа
щяла да се изчислява на базата на заявената и предоставената мощност, а не както до
този момент за консумираната електрическа енергия.
Промяната в начина на ценообразуване на мрежовата услуга по предоставяне
на достъп до мрежата била утвърдена с Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 г. В т.
7.3.2 на решението било прието, че клиентите заплащат на електроснабдителните
дружества цени за мрежови услуги, като цената за достъп за небитови клиенти била
0,02073 лв./кват/ден, която била променена през м. 07.2022г. на 0,02311 лв./кват/ден.
Във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежова услуга "достъп
до електроразпределителната мрежа" и преминаване от изчисление на същата на база
потребено количество ел. енергия /приложимо до 01.07.2020 г./ към изчисление на база
на предоставена мощност /след 01.07.2020 г./, от края на 2019 г.
"Електроразпределение Север" АД развило мащабна информационна кампания за
уведомяване на небитови те си клиенти. За всеки клиент била предоставена
информация за съществуващите в системата на дружеството данни за предоставена
мощност, като клиентите били приканени да потвърдят или изменят същата. В тази
връзка и към настоящия момент услугата "намаляване на предоставена мощност" била
безплатна.
Считано от 01.07.2020г. ищцовото дружество начислявало дължимата на
електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната
мрежа на база предоставяната му мощност.
За така изчислените суми от доставчика били издадени фактура от
12.04.2023г., 15.05.2023г., 14.06.2023г„ 13.07.2023г., 14.08.2023г. и 14.09.2023г.
Ответникът се явявал потребител на енергийна услуга, т.к. бил краен клиент,
който купувал енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по
смисъла на §1. т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката.
На основание т. 7.3.2 от Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 г. и §15, ал. 2
от Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020г., за
периода 07.2021 г. до 14.04.2023г. ищецът в качеството на доставчик на електрическа
енергия до обектите на ответника правомерно начислил на ответника цена за достъп
до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност.
Посочените по гope фактури не били заплатени в срок, поради което подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГ1К, с която било
поискано издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист против
ответника за сума в размер на 342,65 лв. /триста четиридесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки/, от която: главница - 332,07 лева и лихва за забава - 10,58 лева.
Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. № 1684 по описа за 2023г.
на Районен съд Габрово и била издадена заповед за изпълнение.
Против заповедта от длъжника постъпило възражение.
Искането на ищеца е съдът да установи със силата на присъдено нещо, че
ответникът му дължи заплащане на:
- сумата 332,07 лева – главница, представляваща незаплатени мрежови услуги
2
за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г., съгласно издадени през периода от
12.04.2023 г. до 14.09.2023 г. фактури, за обект на ответника с клиентски №
********** и абонатен № 32Z4600013620798, находящ се на адрес: село Поповци,
Община Габрово, УПИ VIII-127, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата 10,58 лева, представляваща мораторна лихва състояща се от лихвите
за просрочие за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от
падежа на съответната фактура до 12.10.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 735/31.10.2023г. по ч.гр.д. № 1684/2023 г. по описа на Районен съд Габрово,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по настоящото
дело, в това число за адвокатско възнаграждение.
2. От страна на ответника:
Оспорва изцяло предявените искове.
По процесните 6 броя фактури, издадени за месеците от март до август 2023г.
включително, получател и съответно задължено лице не бил той, а друго лице - К. Г.
Т.. Не ставало ясно защо в такъв случай ищецът претендирал плащане от него. На това
самостоятелно основание Б. Т. не дължал плащане по фактурите и не бил пасивно
легитимиран да отговаря по предявения установителен иск. Наред с това и останалите
документи, приложени към исковата молба, били издадени на същото лице като
клиент, а не на ответника.
Идентичен казус по отношение на процесния обект - УПИ VIII-127 в
с.Поповци бил предмет на заведен иск от ищцовото дружество срещу К. Т., по който
било образувано гр. дело № 607/2021г. по описа на РС-Габрово. Съшото приключило с
влязло в сила Решение № 37/11.03.2022г. по в.гр.дело№9/2022г. на Окръжен съд
Габрово, с което предявеният иск бил отхвърлен изцяло и било прието за установено,
че в полза на ищеца не съществува вземане против стария собственик на процесния
имот. Постановеното решение и мотивите на окръжния съд били изцяло относими и
към настоящия спор.
Не дължал плащане на сумите по процесните фактури, издадени в периода
12.04.2023г.-12.09.2023г., тъй като за този период нямал качеството „потребител” на
услуги, предоставени от ищцовото дружество за обект, находят се в с.Поповци, общ.
Габрово, УПИ-VIIІ 127.
По силата на ОУ за продажба на самия ищец и съгласно ЗЕ, потребител на
електроенергия за битови нужди било физическо лице, собственик/ползвател на имот,
което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
електроразпределителното дружество.
Считано от 30.01.2020г. ответникът не бил собственик/ползвател на процесния
имот, тъй като на тази дата се разпоредил с имота чрез договор за покупко-продажба
на недвижим имот в полза на трето лице-купувач. Това се установявало от
приложената към самата искова молба справка №1358555/18.10.2023г. на Агенцията по
вписванията. След актуална справка по партидата на имота се установявало, че е
налице и последващо разпореждане. Затова за процесния период м.03.2023г.-
м.08.2023г. потребител на електроенергия за този имот бил неговият собственик и
3
ползвател към този период, който дължал плащане на потребената от него
електроенергия. Когато правото на собственост върху електроснабден имот било
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото била доставяна електрическа
енергия за битови нужди, не дължал цената на доставената енергия за периода, който
следвал изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на
цената бил новият собственик. В случая за електроснабдявания имот не се твърдяло и
нямало сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно
основание за доставка на електроенергия в същия имот.
Дори Б. Т. не бил клиент на ищцовото дружество и не фигурирал като такъв в
счетоводните документи, приложени към исковата молба, в които като клиент бил
посочен К. Т.. Евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 17. г. 3 от ОУ на
ищеца било неотносимо спрямо ответника и последният не бил адресат на това
задължение, на негово име не се водела партида в качество на клиент и абонат по
отношение на процесния обект. Бившият собственик на имота не дължал заплащане на
енергия, която не била потребена от него и след изгубването на собствеността
доставката обективно обслужвала „собствените битови нужди” на новия собственик.
В този смисъл била установената практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Искането на ответника е съдът да отхвърли изцяло предявения установителен
иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Искът е установителен с процесуално-правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права произтичат от разпоредбите на:
- чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на ищеца за заплащане на главница за
потребена ел. енергия по неплатените фактури;
- чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 32 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на ищеца относно претенцията за лихви
върху сумите от посочените фактури от падежа на всяка до 12.10.2023 г.
2. Тежест на доказване:
2.1. В тежест на ищеца е да докаже:
- наличието на облигационни отношения на ищеца с ответника, по силата на
които ответникът има задължението за заплащане на цената за доставената
електроенергия за претендираните периоди и обекти;
- наличие и падеж на съответното задължение;
- размерът на лихвата за забава за всяко от задълженията от първия ден на
забавата до 12.10.2023 година за съответното задължение и общия размер на
задължението за лихви.
4
2.2. В тежест на ответника е да докаже твърдяните от него положителни
факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираните от ищеца права
/съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК/, в това число твърдяната от него собственост на имот
през процесния период.
3. От фактическа и правна страна:
Ищецът основава претенцията си за главница на облигационно отношение
между него и ответника по силата на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД. Същите са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР към настоящия момент) с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и са
публикувани във вестник Репортер на 30.11.2007 г.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия
на "Енерго-Про Продажби" АД „потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД”. Както е посочено в Решение № 205 от 28.02.2019г. по
гр.д. 439 по описа за 2018г. на ВКС, когато за електроснабдявания имот няма сключен
договор между крайният снабдител и ползвателя за доставка на електроенергия в
същия имот, облигационното правоотношение относно заплащане на потребената
енергия възниква на основание Закона за енергетиката и е обвързано с титулярството
на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване.
В конкретният случай, няма доказателства ответницата да е собственик или
ползвател на имота. Доказването на обстоятелствата, на които ищецът основава
твърдението си за наличие на облигационно отношение с ответницата за процесния
период е в тежест на ищеца и такова доказване не е проведено. Нещо повече, видно от
представената от ищеца справка, извършена чрез отдалечен достъп в имотния
регистър относно процесния имот УПИ VІІІ-127 от кв. 21 на с. Поповци, общ. Габрово
/с кадастрален номер 57675.512.127/, имотът е прехвърлен от ответника и съпругата
му на друго лице на 30.01.2020 г. и няма данни след това да е придобивал обратно
собствеността му.
По делото няма никакви данни партидата за имота през процесния период да
е била на името на ответника. Нещо повече, видно от издадените фактури, в
качеството на получател на доставката на ел. енергия в тях е отразен К. Г. Т., а не
ответникът.
Тъй като от доказателствата по делото следва, че през процесния период
ответницата не е била собственик или ползвател на посочения в исковата молба имот,
то недоказано остава облигационното отношение между страните.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде оставен без уважение,
като неоснователен и недоказан.
4. Относно претенциите за разноски:
С оглед изхода на делото и чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски се дължат единствено
5
на ответника. Такива от него са направени за адвокатски хонорар в размер на 400 лева,
които следва да му бъдат присъдени.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника. Материалният интерес съгласно заведеният
иск е 342,65 лева. С оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400,00 лв., съответстващ на заплатеният от ответника
хонорар.
Сторените от ищеца разноски по заповедното и исковото производство следва
да останат в негова тежест.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
І. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна
9009, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, с който се претендира ДА
БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Г. Т., с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес: гр. Габрово, ул. "*******" № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 2 ДЪЛЖИ на "Енерго
– Про Продажби" АД, с ЕИК *********:
- сумата 332,07 лева – главница, представляваща незаплатени мрежови
услуги за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г., съгласно издадени през периода от
12.04.2023 г. до 14.09.2023 г. фактури, за обект с клиентски № ********** и абонатен
№ 32Z4600013620798, находящ се на адрес: село Поповци, Община Габрово, УПИ
VIII-127, ведно със законната лихва от 26.10.2023 г. /датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата 10,58 лева, представляваща мораторна лихва, състояща се от
лихвите за просрочие за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода
от падежа на съответната фактура до 12.10.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 735/31.10.2023г. по ч.гр.д. № 1684/2023 г. по описа на Районен съд Габрово,
като неоснователен и недоказан.
ІІ. ОСЪЖДА "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Тауърс – Г да ЗАПЛАТИ на Б. Г. Т., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес: гр. Габрово, ул. "*******" № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 2 сумата 400,00 лева - разноски
6
по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7