Решение по дело №862/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 757
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 26 октомври 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20217150700862
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg
 


                РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№ 757/26.10.2021г.

Гр.Пазарджик

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                                  СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ       

при секретаря Янка Вукева като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 862 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното: 

Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК

Образувано е по жалба подадена от Н.З.П., ЕГН ********** против Решение № 1040-02-119/29.06.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01470524 на ръководител по изплащането на обезщетения и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Е20200652800 за временна неработоспособност за периода от 02.03.2020 г. до 22.03.2020 г.

Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че неправилно е приложен материалният закон. Заявява, че е бил назначен и изпълнявал длъжност по трудов договор като шофьор на товарен автомобил. Основните си трудови задължения описва като осъществяване на транспорт като шофьор за возене на работници, превоз на амбалаж и готова продукция - диворастящи гъби и трюфели. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от валидно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът - Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Бургас, се представлява се от гл. юрисконсулт В., която в писмено становище оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени съображения. Представя пълната административна преписка. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО. Решението е съобщено на жалбоподателя на 14.07.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 26.07.2021 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от административната преписка е подадено Удостоверение от "Роялмоторс 777"ЕООД до Директора н ТП на НОИ Бургас с вх. № Р14-02-000-00-**********/13.03.2020 г. -пр. № 9 към НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20200652800, за временна неработоспособност, издаден на жалбоподателя Н.З.П.. с период на неработоспособността от 02.03.2020 г. до 22.03.2020 г. От представеното по делото извлечение от регистър на трудовите договори, информационните масиви на НОИ, Н.З.П.. е осигурен и работи по трудово правоотношение в "Роялмоторс 777"ЕООД, считано от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г. Той е представил трудов договор № 59/30.04.2019 г., от съдържанието на който се установява, че на 30.04.2019 г. е сключил същия с "Роялмоторс 777" ЕООД гр.Чирпан, представлявано от управителя Н.Х.Т., и е възникнало трудово правоотношение, с което е уговорено да престира работната си сила като "шофьор на товарен автомобил" на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лв., като освен това работникът следва да постъпи на работа на същата дата или в седемдневен срок от предоставяне на екземпляр от сключения трудов договор. Към договора е представена подписаната от жалбоподателя длъжностна характеристика, която е утвърдена от законния представител на дружеството - работодател и в която са записани основните трудови функции за длъжността изпълнявана от работника - "шофьор тежкотоварен автомобил". В документа е удостоверена дата на връчване, която съвпада с началото на трудовото правоотношение.

В хода на административното производство, при извършена проверка в информационната система на НОИ "Регистър на трудовите договори"е установено, че осигурителят „Роялмоторс 777“ ЕООД е подал уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори за 108 лица, като към 01.06.2020 г. всички трудови договори са прекратенни. Съгласно информационната система на НОИ данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани са от месец април 2019 г. до края на месец май 2020 г., като дължимите осигурителни вноски за ДОО не са преведени. Инициирана е от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка на осигурителя „Роялмоторс 777“ ЕООД ЕООД след процесното заявление от 10.08.2020 г., за проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството. Производството по процесното заявление е било спряно с разпореждане от 07.04.2021 г. на основание чл.40, ал.2 от КСО до изясняване на факти и обстоятелства. Представени са Констативен протокол № КВ-5-12-00858041/23.12.2020 г. за извършена проверка в информационната система на НОИ от ТП Пазарджик, с констатации за това, че само описани в протокола 12 лица са осъществявали трудова дейност, а за останалите липсват такива доказателства. Сред лицата, за които се приема, че липсват доказателства за осъществявана трудова дейност е и жалбоподателят Н.З.П.. При извършената проверка и от управителя на дружеството е изискано представяне на ведомости за заплати, трудови досиета на наети лица и др. Такива не са представени. Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права. На осигурителя са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г. за заличаване на данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО с декларация обр.1 за общо 98 лица, сред които и жалбоподателят Н.З.П.. Задължителните предписания със срок за изпълнение 14 работни дни, не са били обжалвани и са влезли в законна сила. Материалите от извършената проверка са изпратени на Районна прокуратура гр. Пазарджик, на основание чл. 108а от КСО.

В настоящото производство по уважено доказателствено искане на жалбоподателя, по реда на чл. 192 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, са събрани данни от "Роялмоторс 777"ЕООД - Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00768/02.05.2019 г. на територията на ТП ДГС Пазарджик, Превозен билет Серия А № 01908 за транспортиране на гъби и горски плодове от 02.05.2019 г., Удостоверение за вписване в списъка на обекти на диворастящи гъби и/или горски плодове от 13.06.2019 г.. Представени са и удостоверения за успешно преминал инструктаж на работници от дружеството, договори за наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, договор за наем на леки и товарни автомобили, уведомление за данни от справката декларация за ДДС. Административният орган е изпратил като част от административната преписка копие на всички писма, ведно със доказателства за съобщаване, изготвени протоколи във връзка с текущата проверка на осигурителя "Роялмоторс 777"ЕООД и извършени справки в информационните системи на НОИ.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и събрани гласни доказателства по искане на жалбоподателя. Свидетелят И.  Г. Л. е служител на длъжност Мениджър в "Роялмоторс 777"ЕООД, като твърди, че жалбоподателя Н.П. е бил професионален шофьор във фирмата и управлявал товарен автомобил „Ман“, както и бус модел „Спринтер“ с рег. № РА8020ВМ. Посочва, че основното работно място е в базата в с. Мало Конаре, където има офис и склад за съхранение на добИ.ите гъби. Работното време е 8 часа за всички работници. За Н.П. сочи, че е имал здравословни проблеми. Сочи, че е имал определена заплата, всички работници са получавали заплатите си на време, като са подписвали ведомост.

Дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав кредитира, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.

При така установеното, настоящият състав на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директора на ТП на НОИ Бургас, в писмена форма, със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт не съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас е издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да откаже изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето няма право на парично обезщетение или парична помощ. Административният орган е приел, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с "Роялмоторс 777" ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването не е възникнало, поради което е приел, че правилно ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал плащане по представения болничен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20200652800, жалбоподателят следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето плащане от ДОО, който съдът след съвкупен анализ на събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства намира за установен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят разграничи съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения, се основават на вече възникналото трудово правоотношение. Релевираните доводи от ответника, че лицето не е осъществявало трудовата дейност, за изпълнението, на която е сключил договора от 30.04.2019 г., по същество представляват оспорване на съдържанието на трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ, който има само формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда. Съгласно чл. 180 от ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е единствено по отношение авторството на частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени подписите на страните по трудовия договор, но се поддържа от административния орган липса на реално започване и осъществяване на трудова дейност от лицето. На осн. чл. 74 от Кодекса на труда, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 от КТ нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на НОИ Бургас, не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред /чл. 74 от Кодекса на труда/, същият обвързва валидно страните по създалата се облигационна връзка, но не и съда досежно основният спорен в настоящото производство факт, който се явява последица от сключването му, а именно страната реално да е постъпила на работа (чл. 63, ал. 4 от КТ) и да е осъществявала трудова дейност в изпълнение на този договор.

Видно от доказателствата по делото, които като цяло не се оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки и ревизии, са изцяло насочени към установяване на факта за наличието на извършвана търговска дейност, а от там и реалното престиране на труд от назначените в дружеството работници и служители. Полагането на труд, като юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателя по делото. Той следва да докаже, че са налице предпоставките за отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани с процесното разпореждане и да докаже, че за процесния период същият е полагал труд в "Роялмоторс 777" ЕООД, съответно е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. В тежест на административния орган е да установи фактическите основания, както и да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяване на административния акт.

В настоящото производство жалбоподателят е ангажирал многобройни писмени доказателства, които кореспондират и се подкрепят изцяло от събраните гласни доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от негова страна по сключения трудов договор. Представени са трудов договор, длъжностна характеристика, от която се установява какви са основните трудови задължения, пътни листове за извършени превози, свидетелски показания на мениджъра на дружеството, че то е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи гъби, че Н.П. е бил един от работниците във фирмата, осъществяващи транспортирането на работници, добитото количество продукция. Представени са писмени доказателства, от които се установява, че "Роялмоторс 777" ЕООД реално е осъществявало дейност. Тези доказателства не са представени пред административния орган, след като са били изискани и са били дадени нарочни предписания, но наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателят е упражнявал реално възложената му трудова дейност. Изложеното в мотивите на обжалвания акт твърдение за доказано пасивно поведение на осигурителя сочи единствено на нарушение на осигурително - правни норми от негова страна, но не обосновава извод за липсата на реално изпълнение по възникналото валидно трудово правоотношение на жалбоподателя.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО и е отказал изплащане на обезщетение. Като е потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Бургас е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски. Съдът не намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и като се вземе предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 НМРАВ, заплатения хонорар в размер на 400 лв. не се явява прекомерен. Ето защо следва да се присъди тази сума, която ведно с внесената държавна такса от 10 лева следва да бъде присъдена на жалбоподателя.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-119/29.06.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01470524 на ръководител по изплащането на обезщетения и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано отпускането на парично обезщетение по болничен лист № Е20200652800 за временна неработоспособност за периода от 02.03.2020 г. до 22.03.2020 г.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София да заплати на Н.З.П. съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лв. /четиристотин и десет лв. /

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО.

 

                                                                                СЪДИЯ : /п/