Решение по дело №70538/2010 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 266
Дата: 13 април 2011 г. (в сила от 4 май 2011 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20101630170538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Монтана 13.04.2011г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 04.04.2011г. в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Петкова

 

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 538 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Искът е за издръжка, с пр. осн. чл. 143 от СК, обективно съединен с иск за издръжка с пр. осн. чл. 149 от СК.

 Производството е по реда на чл. 310 и сл. от гл. ХХV от ГПК-“Бързо производство”.

 Ищците- ВЕРГИЛ НЕДКОВ В., ЕГН ********** и ВИКТОРИЯ НЕДКОВА ВЕРГИЛОВА с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Я.В.Т.,*** твърдят в исковата молба, че ответникът е техен баща и не осигурява доброволно необходимата им издръжка. Майката на децата сама няма възможност да им осигури средствата за облекло, храна, отопление, за обучение и учебни пособия, тъй като не получава високи доходи. За това е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплаща в посоченото качество по 100.00 лв месечна издръжка за всяко едно от двете деца, считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и разноските по водене на делото. Упълномощеният им процесуален представител- адв. Е. Ц. поддържа исковете в открито съдебно заседание и по същество на спора моли да бъде присъдена сумата за издръжка- по 100 лв за всяко едно от децата.

 Ответникът- Н.В.С., с постоянен и настоящ адрес *** не е подал писмен отговор съобразно чл. 131 от ГПК. Същият е призован при условията на чл. 47 ал. 6 от ГПК, във връзка с което му е назначен особен представител- адвокат А.В.,***. Последната изразява становище, с което не оспорва исковете по основание, но ги оспорва по размер, като ги счита за недоказани и завишени. В съдебно заседание и по същество поддържа това си становище.

 Доказателствата са писмени и гласни.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:

 Страните са родители на децата ВЕРГИЛ НЕДКОВ В., ЕГН ********** и ВИКТОРИЯ НЕДКОВА ВЕРГИЛОВА с ЕГН **********, видно от удостоверения за раждането им, приложени на л. 5 и л. 6 от делото. Съжителствали на фактически семейни начала около три години, в резултат на което се родили двете им деца, след което се разделили. Преди десетина години ответникът заминал на работа в Италия и се установил там, а децата с майка им останали в дома на родителите на последната в с. Буковец общ. Брусарци обл. Монтана, където се отглеждат и до сега. Ответникът не се интересувал от необходимите за развитие на децата средства и грижи, като ги е видял за един ден преди около две- три години, когато си е идвал в селото. Миналата / 2010 г. / им е изпратил през месец юли и август по 80 евро. Всички грижи и средства за децата са осигурявани само от майката им, подпомагана от нейните родители / свидетелите Ц.И. и В.Т./. Принудена от обстоятелствата и за да осигури финансовата издръжка на децата, майка им започнала работа в Германия през последните три години, от където ежемесечно изпращала на родителите си необходимите пари за издръжка на двете деца. При всяка възможност си идвала и била заедно с тях, до колкото работата й позволявала. Изложеното е безспорно между страните и се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира.

 Детето Вергил е редовен ученик в VІІ клас, а детето Виктория- в V клас, видно от приложените у-ние № 163/ 19.10.2010 г. и у-ние № 164/19.10.2010 г. на СОУ “Хр. Ботев” гр. Брусарци. За доходите на родителите им не са представени конкретни данни, в каквато връзка съдът е дал указания на ищеца и служебно е изискал такива относно имущественото състояние и доходи на ответника от АВ-РД- гр. Враца и от ОД на МВР- гр. Монтана, вкл. и за имуществото му. От получените писмени отговори е видно, че ответникът не притежава недвижимо имущество и няма регистрирани негови МПС-та. Гласните доказателства сочат, че и двамата родители работят в чужбина /съответно в Италия и Германия- ответникът в строителството, а майката на децата като сервитьор, което означава, че срещу полагания труд получават възнаграждения.

 С оглед на изложената фактическа обстановка съдът приема, че за малолетните деца на страните грижи и средства се осигуряват само от единия родител- от майката. Другият родител- ответникът не осигурява такива, без по делото да са налице конкретни причини, възпрепятстващи го да участва в необходимата издръжка. Съгл. чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да бъде съобразен с нуждите на детето, възможностите на родителите и при долна граница, установена в чл. 142 ал. 2 СК т. е не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата в страната, която към днешна дата е 240 лв. В случая детето Вергил Недков В. е на възраст тринадесет години и десет месеца, а детето Виктория Недкова Вергилова е на единадесет години и осем месеца. За задоволяване потребностите им са необходими ежедневно храна, дрехи, обувки, както и подходящи за интелектуалното им развитие пособия и условия. С оглед изложеното съдът определя месечно необходима издръжка за по-голямото дете в размер на сумата 210.00лв /която съответства на определения от НСИ праг на бедност/, а на по-малкото дете- 190, 00 лв. От нея квотата на участие на ответникът следва да бъде съответно 90.00 лв и 80, 00 лв месечно. Останалата част следва да се осигурява от майката на децата, която полага грижи по отглеждане и възпитанието им. Следва да се отчетат и получаваните от нея месечни добавки за едно дете. От значение в случая е и това, че ответникът няма други алиментни задължения, трудоспособен е и следва да изпълнява законовото си задължение за издръжка по посочения по-горе текст от СК. В тези размери съдът приема за основателни предявените искове, а в останалата част до исковия размер от по 100, 00 лв- за недоказани и неоснователни.

 Основателно е искането за присъждане на издръжката за минало време, за заявения период от една година преди завеждане на исковата молба- т. е. от 19.10.2009г. до 19.10.2010 г., предвид установените от доказателствата факти и съобр. разпоредбата на чл. 149 СК. С оглед горепосочените критерии при определяне на издръжката на дете от родител, съдът уважава тези искове в размер съответно на сумата 80 лв и 70 лв, а в останалата част до предявения размер от 100 лв- ги отхвърля като неоснователни.

 На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане по сметка на Районен съд- Монтана съответна държавна такса върху присъдените размери на издръжките- 72, 00 лв плюс 244, 60 лв или общо сумата 316, 60 лв. На осн. чл. 78 ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото в размер на сумата 89, 00 лв- адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковете.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА Н.В.С., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН ********** /чрез адвокат А.В.,***, вписан под № 1052 в НРПП -назначен особен представител на ответника/ да заплаща на Я.В.Т. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните им деца ВЕРГИЛ НЕДКОВ В., ЕГН ********** и ВИКТОРИЯ НЕДКОВА ВЕРГИЛОВА с ЕГН **********,***, /чрез адвокат Елизабет Ц./ съответно по 90.00 лв и по 80, 00 лв ежемесечна издръжка, считано от 19.10.2010г., а за периода от 19.10.2009г. до 18.10.2010г. да й заплати такава издръжка в размер на по 80 лв и по 70 лв месечно/ съответно за всяко от двете деца/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане, както и сумата 89.00лв-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

 Отхвърля исковете за издръжка вкл. и за минало време в частта над уважения размер до предявения –от по 100 лв, като неоснователни.

 Осъжда Н.В.С. / с адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата 316, 60 лв -държавна такса и 5.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от посочения на страните ден за обявяването му- 19.04.2011г.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: