Р Е Ш Е Н И Е
№ 453/24.03.2021 година, град
Б.
Административен съд – Б., на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 356/2021 година
Производството е по глава десета раздел І от АПК във
връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Х.
2019“ ООД - Б. с ЕИК ********* и адрес – град Б., бул. „С.С.“ № **, вх. 2, ет.
6 представлявано от управителя Борис Димчев К., против заповед № ФК - Р – 356 –
0049108/21.01.2021 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в
дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в
ЦУ на НАП (лист 2 – 4 и 19 - 23).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на обект” за срок от 3 (три) дни за търговски обект - магазин „Офроуд
Х.“, намиращ се в град Б., 5-ти километър, складова база „Ренигал“.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Изтъква, че не притежава търговски обект по смисъла на § 1
т. 41 от ЗДДС и не осъществява търговска дейност в такъв обект, а извършва
продажба на стоки единствено чрез електронен магазин, регистриран в НАП с уеб
адрес www.offroadhunter.com. Поддържа, че
търговският обект, описан в заповедта за ПАМ, се стопанисва от друго лице – „Х.
БГ“ ООД, което не е било проверявано на 02.11.2020 година и по отношение на
което не са констатирани нарушения във връзка с извършваните продажби.
В съдебното заседание жалбоподателят се
представлява от управителя К.. Иска отмяната на ПАМ. Не претендира присъждането
на разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява обстойно
становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока (лист 23 и 2) по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването.
След като
съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
От 01.07.2019
година до 02.11.2020 година „Х. 2019“ ООД
е било със седалище и адрес на управление – град Б., бул. „С.С.“ № **,
вх. 2, ет. 6. Дружеството е извършвало продажби на авточасти и аксесоари като
„електронен магазин“ с наименование „Offroad
Hunter“, чиято уеб –
страница е хоствана от доставчика „Суперхостинг.БГ“ ООД с ЕИК ********* (лист 11 - 12).
На 02.11.2020
година в 13:30 часа, в търговски обект – магазин „Офроуд Х.“, намиращ се в град
Б., 5-ти километър, складова база „Ренигал“ е била извършена проверка от двама
служители на НАП. При поискване от проверяващите, управителят на „Х. 2019“ ООД
издал фискален бон и дневен финансов отчет от фискалното устройство,
регистрирано на дружеството - на стойност 5,00 лева за продажба на предлаган артикул.
В протокола, изготвен за резултатите от проверката, органите по приходите
отразили, че в издадения фискален бон № 1000737 „не е въведен коректно“
задължителен реквизит – адрес на търговския обект, защото обектът се намира на
адрес „5ти км ТБ Ренигал“, а посоченият в бона адрес – „гр. Б. ул. „С.С.“ ** е
адрес за кореспонденция на дружеството и не отговаря на адреса на ТО“ (лист 24
– 26 и 27).
На 10.11.2019
година актосъставител – орган на НАП е съставел на „Х. 2019“ ООД акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F579042/10.11.2020 година за
установеното нарушение – посоченият адрес по документите, издавани от
фискалното устройство (град Б., бул. „С.С.“ № **) не съответства на фактическия
адрес на търговския обект – град Б., 5-ти километър, складова база „Ренигал“
(лист 40 - 41).
От
информационната система на НАП е била изискана справка за общите задължения на „Х.
2019“ ООД, от която е установено, че по наказателно постановление от 15.01.2021
година дружеството дължи сумата от 499,70 лева и няма други публичноправни
задължения. Изискана е била и справка за регистрираните продажби на търговеца
през фискалното му устройство за периода 26.03.2019 – 19.01.2021 година (лист
32 - 39).
На 21.01.2021
година ответникът е издал заповедта, оспорена в настоящото производство. Той е
приел, че дружеството е нарушило реда за издаване на съответен документ за
продажба (непосочвайки актуалния адрес, на който се намира търговския му
обект), а оттам и задължението си за коректно отчитане на продажбите.
Съпоставил е среднодневния оборот от дейността на дружеството с размера на
установените му задължения, както и с декларираните финансови резултати за 2017
– 2019 година. Счел е, че създадената организация на работа в „Х. 2019“ ООД
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, че липсва
организация на работа в съответствие с изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата), както и че е налице
невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Изложил е мотиви за
вредата за фиска от неиздаване на касова бележка за документиране на продажбите
и е приел, че нарушението е насочено срещу установената фискална дисциплина.
Затова е наложим ПАМ с минимална продължителност (лист 19 - 22).
Още в деня на
проверката (02.11.2020 година), към 17:02 часа управителят на дружеството –
жалбоподател е променил адреса, посочван върху фискалните бонове, издаваните
чрез фискалното устройство от името на „Х. 2019“ ООД – вместо адрес град Б.,
бул. „С.С.“ № **, върху бележките и дневните финансови отчети е било въведено –
гр. Б. район 5-ти км. По обяснение на управителя К., дадено в съдебното
заседание, при проверката не е била направена контролна покупка (преди
легитимация), а е било поискано издаването на фискален бон на стойност –
стойността на най – евтиния артикул, предлаган от „Х. 2019“ ООД. Съответно,
управителят К. е сменил адреса, посочван като адрес на дружеството, по устно
настояване от органите по приходите, извършили проверката (лист 14 – 15 и 51
стр. 2).
К. отрича
търговският обект (магазин) в град Б., 5-ти километър, складова база „Ренигал“
да се стопанисва от „Х. 2019“ ООД. Представя доказателства – договор за наем и
фактури за наем. От представения договор се установява, че на 15.03.2018 година
„Ренигал“ ООД, чрез управителя М.В., е предоставило под наем на „Х. БГ“ ООД,
чрез управителя Б.К., складово помещение с площ от 120 м², което ще се
използва за „автосервиз“, за срок от пет години при цена 600 лева на месец с
ДДС. Представя доказателства за внесен наем през октомври – ноември 2020 година.
Между страните не се спори, че търговският обект – магазин в град Б., района на
5-ти километър, складова база „Ренигал“ - е идентичен с обекта, описан в
договора за наем между „Ренигал“ ООД и „Х. БГ“ ООД, както и че именно в този
магазин – сервиз е извършена проверката на „Х. 2019“ ООД на 02.11.2020 година
(лист 6 - 10).
Разпитан в съдебното
заседание, управителят на дружеството – жалбоподател заявява, че наетото
помещение се използва като автосервиз и като магазин за авточасти, а той е
присъствал по една случайност там. Изтъква, че в обекта на 5-ти километър,
складова база „Ренигал“ има друго фискално устройство, различно от фискалното
устройство на „Х. 2019“ ООД, което е на дружеството, наело обекта. К. не е
предоставил на проверяващите договор за наем на помещението със страна „Х.
2019“ ООД, защото „няма такъв, тъй като обектът се стопанисва от друго
дружество“ (лист 51 стр. 2 и 52).
Като
доказателства за компетентността на органа, наложил ПАМ, са представени заповед
№ ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, както и
заповед № 21-06/30.03.2018 година на изпълнителния директор на НАП за
назначаването на Даниел Вълканов за началник на отдел „Оперативни дейности“ - Б.
на ГДФК в ЦУ на НАП. Според заповедта от 25.08.2020 година, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ на ГДФК при ЦУ на
НАП могат да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.
186 от ЗДДС, а директорът на ГДФК в ЦУ на НАП е оправомощен да разглежда
жалбите, подадени срещу издадените заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС (лист 42 - 44).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 година на
изпълнителния директор на НАП.
При
издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Съгласно
чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта, издадена по този ред, в
качеството ѝ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За
налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая не е
доказано по несъмнен начин – констатирано е, че реалният адрес на търговския обект на
дружеството не съответства на адреса, посочен в издадените на 02.11.2020 година
фискален бон и дневен отчет.
В случая по
делото е доказано, че обектът, в който е извършена проверката, се стопанисва не
от „Х. 2019“ ООД, а от друг субект – „Х. БГ“ ООД. Жалбоподателят е дружество,
регистрирано надлежно от НАП за извършване на електронна търговия („електронен
магазин“) и при регистрацията, като адрес на упражняване на дейността му,
изрично пред администрацията е посочен - град Б., бул. „С.С.“ № **, вх. 2, ет.
6. Този адрес съвпада с адреса на управление, а в електронната форма за
регистрация, предоставена от агенцията, е използвана възможността за обявяване
на идентичност между адреса на управление и адреса на извършване на търговската
дейност чрез отбелязване в нарочна клетка със знак „х“ на този факт – т.е. към
датата на проверката адресът на управление на лицето (град Б., бул. „С.С.“ № **,
вх. 2, ет. 6) е съвпадал с обявения пред НАП адрес на извършване на дейността -
град Б., бул. „С.С.“ № **, вх. 2, ет. 6 (лист 11).
Съгласно чл.
52о ал. 1 от Наредбата, лицето по чл. 3, ал. 17 (т.е. лице, което извършва
продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин) е длъжно да регистрира
и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна
или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата,
който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити: 1.
наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е
10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа
само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на
електронния магазин и търговеца; 2. данни за лицето по чл. 3, ал. 17; за
юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес
на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена,
адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон; 3.
уникален номер на клиентската поръчка; 4. референтен номер на финансовата
трансакция; 5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума
за плащане и начин/и на плащане; 6. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от
31.07.2020 г.) двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация
за продажбата – уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при
подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на
продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата
трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в
електронния магазин.
Сравнението
между съдържанието на цитираната императивна разпоредба и съдържанието на
фискалния документ за продажба, изискан от органите по приходите при т. нар.
контролна покупка, показва, че дружеството – жалбоподател е съобразило напълно
изискуемите реквизити по Наредбата с реквизитите, отразени в бона и дневния
отчет (лист 27).
В Наредбата
– за юридическите лица - търговци, извършващи дейност като електронен магазин,
изобщо няма изискване в издаваните документи за регистриране на продажбите да
се посочва адрес на извършване на дейността. Такова изискване има само по
отношение на физическите лица, съгласно нормата на чл. 52о ал. 1 т. 2 от
Наредбата. От една страна, задължението за отразяване на мястото на дейност при
регистрацията на дружеството в НАП, като субект, извършващ електронна търговия,
е спазено от жалбоподателя с оглед изричното посочване в регистрационната
форма, че е налице съвпадение между адреса на управление и адреса на търговска
дейност. От друга - изискването, поставено от органите по приходите при
проверката в издаваните документи за регистриране на продажби от „Х. 2019“ ООД
да се посочва конкретен търговски обект (физически съществуващ магазин) е
лишено от каквото и да е законово основание. Обстоятелството, че в късния
следобед на 02.11.2020 година управителят на „Х. 2019“ ООД се е съобразил с
това неформално указание, не сочи към извод за последваща корекция на
неправомерно поведение от негова страна, а за съобразяване с изискване, което
не почива на никаква нормативна основа. В този смисъл, липсва каквото и да е
нарушение на фискалната дисциплина, извършено от „Х. 2019“ ООД, което да
обуслови налагането на ПАМ.
Жалбата, като
основателна, следва да се уважи, а наложената ПАМ – да се отмени.
От
жалбоподателя не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока. Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № ФК - Р – 356 – 0049108/21.01.2021
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Б., в дирекция „Оперативни
дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: