Определение по дело №666/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на “. Ф. Б.Е., ЕИК , със съдебен адрес в гр.Б., ул.С.С.”№, против А. Л. М., Б., ул.”Г.№, ., с пр. осн.чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК.

Сочи се от ищцовото дружество, че по силата на договор за цесия от 25.12.12г с „БДСК”ЕАД е придобило вземането срещу ответника, основано на договор за ипотечен кредит, ведно с привилегиите и обезпеченията. По силата на въпросния ипотечен кредит банката е отпуснала на ответника сумата от 35 000 евро, като страните са уговорили начина на връщане чрез погасителен план, размера на месечните вноски,включващи лихви и главница, за срок от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредита е обезпечен с договорна ипотека върху подробно описан имот.Твърди се, че е налице неизпълнение на задължението по връщане на сумите съобразно уговорките в договора и ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.По тази причина вземането е станало изискуемо, поради което на осн.чл.417 Банката е подал заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№3020/11г по описа на БРС за подробно посочените суми. Заявлението е уважено и в полза на кредитора е издадено исканата заповед и изпълнителен лист.Въз основа на последните ищцовото дружество твърди, че е сезирало ЧСИ В.Т. и е образувано изп.д.№1046/12г. След връчване на покана за доброволно изпълнение ответника е възразил по предвидения за това ред, че не дължи търсените суми.Ето защо за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящият иск, с който настоява да бъде признато по съдебен ред съществуване на вземането му срещу ответника за следните суми: 32 294,58евро, представляващи главница по договор за ипотечен кредит от 14.02.07г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.11г; 6 582,19 евро за периода 221.02.11г – 25.10.11г, заемни такси – 166,49лв; 1 527,24лв внесена държавна такса и 1 213,62лв юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по делото.

Ответника не се е възползвал от правото на отговор.В хода на процеса оспорва исковете.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на закона, доказателствата и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за ипотечен кредит от 20.02.07г „Банка ДСК”ЕАД е отпуснала в полза на ответника ипотечен кредит в размер на 35 000 евро за срок от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване.Договорено е еднократно усвояване чрез посочената разплащателна сметка на кредитополучателя.Погасяването е предвидено също да се извършва чрез описаната разплащателна сметка на ответника с месечни вноски, съгласно погасителен план в приложение№1.В т.6 падежна дата за издължаване на месечните вноски за главницата и лихвите не е посочена.Въпросния кредит е обезпечен със запис на заповед и ипотека(вж. нотариален акт №52/07г). С чл.11 от договора страните са приели за неразделна част от същия на ОУ за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица.

Представените по делото ОУ детайлно регламентират усвояването на кредита(р.ІІ), погасяването, правата и задълженията на страните, ведно с отговорностите и санкциите. Съгл.чл.20.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

В кориците на заповедното производство по ч.гр.д.№3020/11г по описа на БРС, се съдържа допълнително споразумение №2/28.07.10г към договор за ипотечен кредит №17/1300616, в който са налице данни за сключено между страните допълнително споразумение №1/26.11.09г за преструктуриране да първоначалния договор за кредит. Според допълнителното споразумение №2/28.07.10г към датата на сключването му остатъка от дълга е 36 486,17 евро, от които: 32 317,34 евро главница; 3 541,13 евро дължима редовна лихва и 630,70 евро дължима наказателна лихва, като дължимите заемни такси са 0,00 евро. Посочено е че длъжника е внесъл сумата 204 евро, като банката се е отказала от вземането си за наказателни лихви от 630,70 евро за времето от 08.06.10г – 28.07.10г.С цитираното допълнително споразумение страните договарят капитализиране на дължимата редовна лихва, гратисен период чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период от 6 месеца за вноски по главницата с плащане на 50% от дължимата месечна лихва. Със сключването му се преустановява ползването на други гратисни периоди(т.3); кредитора предоставя на длъжника погасителен план за дължимите месечни вноски след първата падежна дата, следваща сключването на настоящото споразумение(т.4.1) и при неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план, банката начислявам сторнираната по б.”Г” наказателна лихва, дължима от клиента(т.4.2).

Видно от ч.гр.д.№3020/11г по описа на БРС със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК банката е поискала и респ. получил от БРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника въз основа на извлечение от счетоводни книги за следните суми: 32 294,58 евро главница по договор за ипотечен кредит от 14.02.07г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението на 26.10.11г; 6 582,19 евро лихви за периода 21.02.11г – 25.10.11г; 166,49лв заемни такси; 1 527,24лв държавна такса и 1 213,62лв юрисконсултско възнаграждение.В законовия срок длъжника е възразил, че не дължи сумата, което обосновава правния интерес от предявените искове.

Чрез договор за покупко-продажба(цесия) от 25.01.12г „Банка ДСК”ЕАД прехвърля на ищцовото дружество вземането, произтичащо от договора за кредит от 14.02.07г между банката и ответника, в разрешен размер от 35 000 евро, с общ размер на цедираното вземане към датата на подписване на цесията от 41 247,11 евро, от които:32 294,58 евро - просрочена(неплатена)главница; присъдени лихви – 6 582,19 евро; 802,47 евро законни лихви до датата на подписване на цесионния договор и 1 567,87 евро такси и разноски.

С молба вх.№07736/24.07.12г от ищеца настоява пред ЧСИ В.Тозева да образува изпълнително дело срещу М., с оглед принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист от 26.10.12г, като изрично сочи че извършената цесия е съобщена на длъжника чрез писмо, изпратено с обратна разписка.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Исковете са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника.

От материалите поделото се установи сключването между „Банка ДСК”ЕАД и ответника на договор за ипотечен кредит от 20.02.07г с описания предмет – отпускане на ипотечен кредит от 35 000евро в полза на последния. На това сочи представения договор и допълнителното споразумение към него, както и ОУ.

Доказа се също и цесията, материализирана в договора за покупко-продажба от 25.01.12г, по силата на който ЕАД прехвърля на ищцовото дружество вземането по горния договор срещу ответника. Не се установи обаче същата да е съобщена на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД.С цитираната норма законодателя изисква съобщаването на цесията да се извърши от стария кредитор, без да е предвидил каквато и да е форма.Упоменаването от ищовото дружество в молба с вх.№ .№07736/24.07.12г до ЧСИ В.Тозева, че цесията е съобщена на длъжника чрез писмо с обратна разписка, не променя горните изводи, тъй като не достатъчно за удостоверяване изпълнението на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД от банката към длъжника.Още повече, че молбата изхожда от ищеца и удостоверява изгодни за него факти.

Писменото становище на ответника от 02.04.13г до настоящият състав, с което сочи че при опит за контакт със стария кредитор, от негови служители разбрал че не фигурира в регистрите на банката, понеже кредитът му бил продаден на ищеца, не е в състояние да подкрепи тезата му. Съда счита, че същото не представлява признания на неизгодни за страната факти, тъй като не съдържа конкретния размер на прехвърленото, момента на извършването му.Напротив, според ответника банковите служители са се ограничили да му заявят единствено че е не се води в техните регистри.При това положение ответника очевидно не е известен с параметрите на цесията, за да се приеме за надлежно съобщена.Още повече,че въпросното съобщаване не се установи да изхожда от служители с представителни функции,оторизирани да формират волята на банката като юридическо лице.Оттук и невъзможността изявлението да се възприеме за съдебно признания на факт по см. на чл.175 ГПК.Впредвид изложеното и по арг. на чл.99, ал.4 ЗЗД цесията няма действие спрямо длъжника. Съобщаването от ищеца е ирелевантно и не води до търсената промяна(вж.Р698/08г, на ВКС, ІІ ГО; Р1279/85г на ВКС, V ГО;123/09г на ВКС, ІІ, т.о. и др.). Само това е достатъчно за отхвърляне на претенциите.

Дори в разрез с горното цесията да се счете за съобщена, то исковете се явяват неоснователни и поради следното:към договора за кредит липсва предвиденото в т.5 приложение №1, а в т.6 – падежна дата.Не се установи подписването на запис на заповед, а само ипотека(вж. нотариален акт №52/07г), при което не е ясно дали кредита е усвоен, впредвид изискването на чл.3.1 от ОУ, разрешаващ усвояването след датата на учредяване на обезпеченията по договора и след предявяването на оригиналните застрахователни полици, за която също не се установи да е факт.

И да се счете за усвоен, не се доказа превръщането на кредита в предсрочно изискуем по реда на чл.20.2 от ОУ, респ. датата на която станало това.Забавата на главницата и лихвите, продължила над 90 дни, е релевантен факт, пряко обуславящ изискуемостта на вземането за главница, лихви и такси. Допълнително споразумение №2/28.07.10г не променя горните изводи, тъй като новия погасителен план по т.4.1 липсва и не е ясно дали е задействана т.4.2. В случая също липсват данни за неизправност на ответника, респ. дали се дължи на забава, в какъв отрязък от време е продължила и пр.При това положение не се доказа преминаването по силата на цесията на описаните вземания в заповедта за незабавно изпълнение.

Впредвид изложеното и принципа за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва понесе последиците от недоказването на фактически състав относно съществуването на заявените претенции.Недопустимостта на експертизата за доказване на част от горните обстоятелства, изключи възможността за служебното им доказване.

Ето защо искането са установяване съществуването по реда на чл.422 ГПК на ищцовите вземания досежно главницата, лихвите и таксите, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. На отхвърляне подлежат и искането досежно разноските в заповедното производство, които макар да не са предмет на установителния иск, следват съдбата на вземането.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване не спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на “. Ф. Б.Е., ЕИК , със съдебен адрес в гр.Б., ул.С.С.”№, срещу А. Л. М., Б., ул.”Г.№, ., за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК съществуване вземане на ищеца срещу ответниците по заповед за незабавно изпълнение №7855/26.10.11г на БРС по ч.гр.д.№3020/11г по описа на с.с., прехвърлено с договор за цесия от 25.01.12г, както следва: за сумата от 32 294,58 евро главница по договор за ипотечен кредит от 14.02.07г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението на 26.10.11г; 6 582,19 евро лихви за периода 21.02.11г – 25.10.11г; 166,49лв заемни такси; 1 527,24лв държавна такса и 1 213,62лв юрисконултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: