Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1352 / 06,11,2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 06,11,2017 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 2468/2017 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 3061/19,09,2017 г. от
„МАГИЛЕНА“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* – длъжник по изп. дело № 201/2017
г. по описа на ЧСИ С. Татарян с рег. № 830 район на действие – ПОС; против
Постановление № 1/13,09,2017 г. по посоченото изпълнително дело в частта, с
която се отказва прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
вземането за деловодни разноски в изпълнителното дело.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ, въз основа на което от съда се
иска да отмени постановлението в обжалваната част и да разпореди на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
Взискателят в изпълнителното производство – Н.И.Д.
от гр. Пловдив, ЕГН **********; не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба
вх. № 2741/01,08,2017 г. от Н.И.Д. от гр. Пловдив, ЕГН **********; против „МАГИЛЕНА“
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; въз основа на изпълнителен лист издаден на
21,07,2017 г. по гр. д. 9960/2016 г. на РС Пловдив за заплащане на сумата от
600 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство и сумата от
500 лв. – деловодни разноски за въззивното производство.
С разпореждане от 27,07,2017 г. по гр. д. 9960/2016
г. на РС Пловдив е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочения
по-горе изпълнителен лист досежно размера на присъдените за първоинстанционно
производство деловодни разноски, като вместо 600 лв. същите се считат 300 лв.
Следователно предмет на изпълнение е вземане в общ
размер 800 лв.
След получаване на поканата за доброволно
изпълнение длъжникът е заявил, че е погасил изпълняваното вземане още преди
образуване на изпълнителното производство като е превел сумата от 800 лв. чрез
пощенски запис в полза на взискателя. Представил е и доказателства за това –
разписка от 17,07,2017 г., издадена от пощенска станция Стара Загора – Ц. Видно
от същата, управителят на дружеството – длъжник е превел в полза на взискателя
сумата от 800 лв. Представена е и покана до кредитора с уведомление за
извършения превод. Същата обаче е изпратена на адрес различен от този на взискателя,
с което получаването на преведената чрез пощенски запис сума от кредитора е забавено
поради невъзможност същият да бъде известен.
От представените по изпълнителното дело писмени
доказателства се установява, че от своя страна длъжникът „МАГИЛЕНА“ ЕООД – гр.
Пловдив също се е снабдил с изпълнителен лист за свое насрещно вземане срещу Н.И.Д.
за присъдени деловодни разноски по същото дело. Въз основа на този лист е
образувано изпълнително производство пред друг съдебен изпълнител и дружеството
е поискало налагане на запор върху вземането на Д. към „Български пощи“ за
получаване на сумата, която то е превело седмица преди това в нейна полза.
Пред ЧСИ Татарян дружество-длъжник е предявило
искане за прекратяване на изпълнителното производство поради плащане на дълга,
както и за присъждане на сторените за него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Предявено е и възражение за недължимост на разноските за изпълнителното
производство, евентуално – за прекомерност на сторените от взискателя разноски.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е
констатирал, че вземането по изпълнителния лист е заплатено преди образуване на
изпълнителното производство и е прекратил същото досежно това вземане. Приел е
обаче, че длъжникът дължи възстановяване на сторените от взискателя разноски за
изпълнителното производство, изразяващи се в заплатени такси и адвокатско
възнаграждение, възлизащо на 500 лв., поради което досежно тези вземания е
отказал да прекрати изпълнителното производство. Приел е за неоснователно и
възражението за прекомерност на разноските за заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Настоящият състав приема жалбата за допустима, тъй като отказът да се прекрати
изпълнителното производство се отнася за вземанията за разноски за същото и се
основава на извода за тяхната дължимост, както и за неоснователност на
възражение за прекомерност. С други думи – по съществото си жалбата е против
акт, с който се определя размер на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението, който – съгласно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение №
3/10,07,2017 г. по т. д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на обжалване.
По същество жалбата е частично основателна.
Изцяло се споделят съображенията на съдебния
изпълнител за това, че разноските на взискателя за изпълнителното производство
следва да се възложат в тежест на длъжника. Следва да се приеме, че с
поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното
производство. Същият е могъл да сведе до знанието на кредитора си извършеното
от него плащане чрез пощенски запис, като изпрати уведомление на действителния
адрес на кредитора, който му е бил известен от приключилото между тях съдебно
производство (последното се установява от разменените между страните съдебни
книжа и от адресите, посочени в съдебните актове на ПРС и ПОС – връчени на
страните). Вместо това уведомлението за извършеното плащане е изпратено на
съвсем различен адрес, което е забавило получаването на сумата, и междувременно
извършилият паричния превод длъжник е наложил запор върху преведената сума за изпълнение
на свое насрещно вземане, което е могло да бъде погасено чрез прихващане.
Поради това правилно съдебният изпълнител е приел
за неоснователно искането за прекратяване на изпълнителното производство
досежно вземането на взискателя за възстановяване на сторените от него разноски
за изпълнението.
Основателно обаче е възражението на длъжника за
прекомерност на сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
В изпълнителното производство взискателят е
представляван от адвокат, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
възлиза на 500 лв. и посочената сума се претендира за събиране от длъжника.
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се
формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело
- 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
В случая предприетите от пълномощника на взискателя
процесуални действия са единствено по образуване на изпълнителното
производство. По делото не са извършвани други процесуални действия от страна
на представителя на взискателя, не са извършвани и никакви изпълнителни
действия, тъй като длъжникът е заплатил вземанията по изпълнителния лист. С
оглед на това съдът приема, че заплатеното от взискателя възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в тежест на взискателя следва
да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния нормативно установен размер по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. –
200 лв. за образуване на изпълнително производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление № 1/13,09,2017 г. по изп. дело № 20178300400201
по описа на ЧСИ С. Татарян с рег. № 830 район на действие – ПОС; В ЧАСТТА, с
която се отказва прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
вземането срещу длъжника за възстановяване на сторените от взискателя разноски
по изпълнителното дело за заплатено адвокатско възнаграждение ЗА РАЗЛИКАТА над 200 лв. до определените
с постановлението 500 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на определените за събиране за сметка на
длъжника „МАГИЛЕНА“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; РАЗНОСКИ НА ВЗИСКАТЕЛЯ
Н.И.Д. от гр. Пловдив, ЕГН **********; за заплатено
адвокатско възнаграждение от 500 лв. на
200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
3061/19,09,2017 г. от „МАГИЛЕНА“ ЕООД – гр. Пловдив против Постановление №
1/13,09,2017 г. по изп. дело №
20178300400201; в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: