РЕШЕНИЕ
Номер 432 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На 07.02
Година 2018
В публично заседание на 24.01.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 12137 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство
по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
Ищецът *** *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № 168/05.07.2016 г. за налагане на
ищеца на наказание „Дисциплинарно уволнение“ и Заповед № 168/05.07.2016 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца, и двете на *** на праводателя на ответното
дружество („Джи Пи Груп“ ООД – гр. София), да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периодите
22.07.2016 г. – 30.11.2016 г. и 05.01.2017 г. - 22.01.2017 г. в размер общо на
3 562, 97 лева (чиста сума за получаване), и обезщетение за разликата между
трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал от ответника, ако не беше
уволнен, и полученото от други работодатели през периода 01.12.2016 г. –
04.01.2017 г. трудово възнаграждение, в размер на 89, 31 лева (чиста сума за
получаване), заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Джи Пи Груп” АД – гр. София, оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако ги приеме за
допустими – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Както се
установява от приложените към молбата-уточнение от 04.11.2016 г. на исковата
молба писмени доказателства и направена от съда служебна справка в сайта на
Търговския регистър, ответното дружество е правоприемник на „Джи Пи Груп“ ООД
(срещу което първоначално са били предявени обективно съединените искове), поради което, и с оглед дадените указания с
Определение № 2790/07.12.2016 г., постановено по въззивно частно гражданско
дело № 2857/2016 г. по описа на ПОС – гражданско отделение, съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на обективно
съединените искове.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително ищецът
е работил по трудово правоотношение в праводателя на ответното дружество („Джи
Пи Груп“ ООД – гр. София) като „***“ от 19.10.2015 г. С процесната Заповед № 168/05.07.2016 г.
на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ във
връзка с чл.188, т.3 от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и
чл.194 от КТ, на М.Ч. е било наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно
уволнение“ (като за конкретна причина за издаването й в тази Заповед е записано
„кражба на строителни материали от обекта“), а с последващата процесна Заповед
със същия номер - Заповед
№ 168/05.07.2016 г., е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца,
считано от датата на връчване на Заповедта, като с тази Заповед е било
разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. – като между страните
не се спори, че двете Заповеди са били връчени на ищеца чрез куриер на 22.07.2016
г.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ,
дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В нито една от
двете процесни Заповеди – и за налагането на дисциплинарното наказание, и за
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, не е конкретизирано нито
какви точно строителни материали е откраднал ищеца, нито – къде се намира
„обекта“, в който ищецът е извършил кражбата, нито – кога е била извършена от
ищеца тази „кражба на строителни материали от обекта“, което следва да бъде
посочено именно в Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а не да
бъде установявано в хода на производството по иска за отмяната й. Това, освен,
че прави тази Заповед немотивирана и само по себе си е достатъчно основание за
отмяната й като незаконосъобразна, но и непосочването на времето на извършване
на нарушението води до невъзможност съдът да извърши проверка дали наказанието
е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от
откриването, респективно – от извършването на нарушението, поради което съдът
намира, че тази Заповед действително се явява незаконна и като такава следва да
бъде отменена, а оттук – с оглед отмяната на тази Заповед следва да бъде
отменена и другата процесна Заповед № 168/05.07.2016 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца.
Предвид
уважаването на иска за отмяна на процесните Заповеди и акцесорния му характер,
съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ също се явява
доказан по основание и следва да се уважи, като се възстанови ищецът на
заеманата до уволнението длъжност - „***“.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от
04.12.2017 г. на вещото лице по ССЕ ***, действително след уволнението му ***
през периода 01.12.2016 г. – 04.01.2017 г. е работил при други работодатели („Петрол“
АД и „Техникал Сървисис Съпорт“ ЕООД), при които е получавал трудово
възнаграждение в по-нисък размер от трудовото възнаграждение, което би получил,
ако не беше уволнен и продължаваше да работи в ответното дружество, като общо
за периода обезщетението за разликата в заплатите възлиза на нетен размер от
89, 31 лева.
При
така установената фактическа обстановка, с оглед отмяната на процесните
Заповеди, предвид акцесорния характер на иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ, и доколкото претендираният от ищеца размер
на обезщетението съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът
намира, че и този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се
уважи изцяло, заедно със законната лихва от 08.09.2016 г. – датата на подаване
на исковата молба.
Същевременно,
доколкото ищецът не е представил в проведените открити съдебни заседания по
делото за констатация оригинала на трудовата си книжка и не е ангажирал други
доказателства в тази насока, а от събраните по делото доказателства не се
установява твърдението на ищеца, че през периодите 22.07.2016
г. – 30.11.2016 г. и 05.01.2017 г. - 22.01.2017 г. М.Ч. не е започнал работа по
друго трудово правоотношение, съдът намира, че искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли (още повече, че както вече бе посочено, през
периода 01.12.2016 – 04.01.2017 г. ищецът е работил по трудово правоотношение
при други работодатели, поради което и след 04.01.2017 г. обезщетение за
оставането му без работа поради прекратяване на трудовото му правоотношение,
при евентуално установяване на незаконосъобразност на това прекратяване и отмяната
му, следва да бъде търсено от последния работодател на ищеца, а не от неговия
предишен работодател – ответното дружество).
С оглед на изхода от спора ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по
делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 450 лева – адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 150
лева ДТ (по 50 лева за всеки един от трите уважени иска) и 60 лева депозит за
ССЕ.
Съобразно отхвърлената част от
исковете ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в
размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННИ Заповед № 168/05.07.2016 г. за налагане на наказание
„Дисциплинарно уволнение“ и Заповед № 168/05.07.2016 г. за прекратяване на
трудово правоотношение, и двете на *** на праводателя на “Джи Пи Груп” АД – гр.
София, ЕИК *********, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, адв. ***
***), като такива ГИ ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ***, ЕГН **********,***, адв. * и
адв. ***, НА ЗАЕМАНАТА ДО УВОЛНЕНИЕТО ДЛЪЖНОСТ - „***“
ОСЪЖДА „Джи Пи
Груп“ АД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕГН и съдебен адрес, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би
получавал от ответника, ако не беше уволнен, и полученото от други работодатели
през периода 01.12.2016 г. – 04.01.2017 г. трудово възнаграждение, В РАЗМЕР НА
89, 31 лева (чиста сума за получаване), ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази
сума, НАЧИНАЯ ОТ 08.09.2016 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 450 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив –
150 лева ДТ И 60 лева депозит за ССЕ, КАТО искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периодите
22.07.2016 г. – 30.11.2016 г. и 05.01.2017 г. - 22.01.2017 г. в размер общо на
3 562, 97 лева (чиста сума за получаване), заедно със законната лихва, ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Джи Пи Груп“
АД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, разноски
по съразмерност за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 07.02.2018
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.