Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30.07.2019 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 260 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е Н.Х.К. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***-**, **, чрез адв. С.К., против А.О.А. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. А.Т..
Предявен е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД,
като се твърди увреждане от страна на ответника по отношение на вещ,
принадлежаща на ищеца – л.а. „***“ с рег. № ***, изразяващо се в огъване на
тавана и счупване на стоповете. Поддържа се, че щетите са нанесени от
ответника, който твърдял, че автомобилът му пречел, като уврежданията са
нанесени на неустановена дата преди 03.09.2018 г. в с. Т.. Таванът бил огънат
от ответника и детето му, които се качили върху лекия автомобил, а стоповете
били счупени от непълнолетните деца на ответника. Желае присъждане на 600 лева
обезщетение за нанесените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на установяване на увреждането – 03.09.2018 г. до окончателното
плащане и разноските.
В срока за отговор по исковата
молба от ответника е постъпил такъв, като исковата претенция се оспорва.
Оспорва се авторството на деянието, като се поддържа, че се касае до
изключително стар автомобил, който от години стои на открито и не е преместван.
При това върху него играят много деца от продължителен период от време. Оспорва
се, че децата на ответника имат връзка към вредите на лекия автомобил. Оспорват
се исковите претенции като вреди, време на настъпването им и размер на вредите.
Въз основа
на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
Ищецът носи доказателствената
тежест относно релевантните за спора факти и обстоятелства, каквито са собствеността
върху вещта, увреждане по отношение на вещта, авторството в лицето на ответника
и/или неговите деца по отношение на това увреждане, времето и механизма на
увреждането и настъпилите в резултат щети, стойността на щетите.
По делото безспорно се установи, че лекият автомобил „***“
с рег. № *** е собственост на ищеца. Твърденията в исковата молба са, че на
неустановена дата преди 03.09.2018 г. в с. Т., общ. А., ответникът и
малолетните му деца са увредили лекия автомобил, като се качили върху тавана на
лекия автомобил и увреждането се изразява в огъване на тавана и счупване на
стоповете.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р. К. и О.О. се установява, че
ищецът не живее в с. Т., макар да посещава имота си там от време на време.
Преди 3-4 години докарал лекия автомобил в с. Т., като го оставил паркиран навън
– на улица без настилка в затревена площ пред оградата на имота си. Свидетелят Р.
К. посещавал имота заедно с ищеца няколко пъти през годините, като от
показанията му става ясно, че като цяло местоположението на лекия автомобил е
било все едно също. Никога не го е виждал в движение. През месец септември 2018
г. свидетелят Р. К. отново придружил ищеца в с. Т., като заедно констатирали
огъването на тавана на лекия автомобил. При това посещение стоповете били
здрави, като едва по-късно във времето ги видял, че са счупени. Свидетелят О.О. потвърждава, че местоположението на лекия автомобил не е
било променяно от години, като стоял паркиран под едно сливово дърво отвън пред
оградата на имота. Децата от цялата махала се събирали и се качвали на него, за
да берат сливи. Според него лекият автомобил е бил в лошо състояние още с
оставянето му от ищеца в с. Т. и почти няма забележима промяна по отношение на
външния вид на лекия автомобил, вкл. тавана.
От заключението на вещото лице се установяват
твърдените увреждания по лекия автомобил – деформиран таван и счупени задни
блок светлини, но по делото няма събрани категорични доказателства относно
авторството и механизма на деянието. Установява се също така, че лекият
автомобил е с лош външен вид, с наличие на ръжда по отделни елементи на
каросерията – врати, особено в долния им край, веждите на калниците, като на
отделни места детайлите са попълвани с кит, ръждясала челна повърхност на
предния капак, избила ръжда по цялата повърхност на капака на багажника и в
зоната на декоративната решетка, рамката на задното стъкло е изгнила отдясно и
каналите за отвеждане на водата от тавана са покрити с ръжда. Вещото лице е
категорично, че не може да се ангажира с определяне на времевия период на
нанасяне на щетите, описани в исковата молба и констатирани от него при
извършения оглед, а в съдебно заседание от 15.07.2019 г. допълва, че няма
критерий, по който да се определи дали констатираните щети по тавана са в
резултат на еднократен акт или в резултат на по-продължително действие от
повече хора.
Ответникът потвърждава, че на представената с исковата
молба снимка се намира той заедно с детето си, седнали върху капака на лекия
автомобил, но оспорва основателността на исковата претенция, отричайки
уврежданията да се причинени от неговите действия и тези на детето му.
По представената преписка от РП-А. се установява, че с
молба - заявление с вх. № 237000-2518 от 05.09.2018 г., находяща
се на л. 28 от делото ищецът е уведомил за констатираната от него на 03.09.2018
г. деформация на тавана. На самата молба-заявление е вписана датата 03.09.2018
г. По късно с допълнително сведение, находящо се на
л.29 от делото, е посочил, че след подаване на въпросното в РУ-А., на следващия
ден 04.09.2018 г. около 12.00 часа при отиване до лекия автомобил е видял, че
стоповете на същия са счупени, като сведението е с дата от 05.09.2018 г.
Разходите по възстановяване на вредите според сведението му възлизат на 30 лева
за двете стоп светлини, които вече бил закупил.
При горните
фактически данни исковата претенция се явява частично основателна, като
съображенията на съда са следните:
Съдът е сезиран с иск по чл.45 и чл.48 от ЗЗД. Твърденията
в исковата молба са, че на неустановена дата преди 03.09.2018 г. в с. Т., общ. А.,
ответникът и малолетните му деца са увредили лекия автомобил, като се качили върху
тавана на лекия автомобил и счупили стоповете, съответно увреждането се изразява
в огъване на тавана и счупване на стоповете. Иска се да бъде осъден ответника
да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на установяването им – 03.09.2018 г., както и сторените по делото
разноски.
Относно деформацията
на тавана на лекия автомобил: От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е собственик
на лекия автомобил и че на 03.09.2018 г. е констатирал деформиран таван, но
няма събрани доказателства, които да установяват, че вредата е причинена от действията
на ответника и/или неговите деца. Лекият автомобил е бил оставен за дълъг
период от време без надзор на общодостъпно място в с. Т.. Свидетелят О.О. е категоричен, че там са се събирали деца от цялата
махала, които са се качвали на него, за да берат плодове от сливовото дърво,
под което бил паркиран. Макар да е баща на ответника, съдът няма основание да
не възприеме показанията му в тази част, тъй като същите са логични и
кореспондират с гласните и писмените доказателства относно местоположението на
лекия автомобил, което е останало непроменено с години. При това същият е съсед
на имота на ответника и има преки впечатления от случващото се с лекия
автомобил. Безспорно свидетелят твърди, че няма голяма промяна в тавана на
лекия автомобил, но предвид категоричните данни относно влошения външен вид на
лекия автомобил, то съдът намира, че това твърдение не дискредитира неговите
показания в цялост, а е само израз на впечатленията, които има относно влошения
вид на лекия автомобил още със самото му докарване в с. Т.. Все пак се касае до
стар лек автомобил, каквито са данните по заключението на вещото лице, който
при това не е бил употребяван активно и е оставен паркиран на открито в период
от няколко години. Вещото лице е категорично, че не може да се установи дали
увреждането на тавана се дължи на еднократен акт или по-продължително
въздействие. Поради това само от факта, че ответникът и детето му са били
качени върху тавана на лекия автомобил еднократно за снимка, в която връзка са
обясненията на ответника в съдебно заседание, не може да се обоснове извод, че
деформацията е настъпила в резултат на тези техни действия. Няма доказателства
относно причинната връзка, т.е. не е категорично установено по делото при
условията на пълно и главно доказване, че сядането на ответника и детето на
тавана на лекия автомобил с цел обща снимка е довело до констатираната
деформация на тавана на лекия автомобил. Други предположения и изводи относно авторството
и механизма на деянието съдът не може да прави без наличие на категорични
доказателства, като същевременно следва да не излиза извън заявените в исковата
молба фактически твърдения, представляващи основанието на исковата претенция, с
която е сезиран. Ето защо исковата претенция в тази част следва да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Относно
счупените стопове на лекия автомобил:
Съгласно чл.48, ал.1 от ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват
родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях. В случая няма спор, че ответникът А.О.А.
е баща на непълнолетното дете О.А.О., чийто сведения, дадени в присъствието на
родител, са приложени към изисканата преписка от РП-А. – на гърба на л.30 от делото. Във връзка със счупените стопове освен
сведения от малолетното дете по делото са приложени сведения от А.О.О., находящи се на гърба на л.29 от делото. Независимо
че е вписан с фамилно име О. в сведението предвид идентичността на останалите
имена и ЕГН, то няма спор между страните, че се касае до документ, изходящ от
ответника А.О.А. с ЕГН **********. В тях същият в качеството на родител на
малолетното дете е потвърдил обстоятелството, че стоповете на лекия автомобил
са счупени от неговия син О., но няма възможност да възстанови вредите поради
липса на средства. Сведенията
представляват частен документ, който няма материална доказателствена
сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има
силата на извънсъдебно признание.
Следователно налице е извънсъдебно признание от ответника относно увреждането,
причинено от неговото малолетно дете, като съгласно чл.48, ал.1 от ЗЗД отговорността
за възстановяване на щетите от деянието на малолетното дете следва да се понесе
от родителя. Ето защо съдът намира, че предявеният иск в тази част е частично основателен,
но до размера от 30 лева, посочен от ищеца в сведение от 05.09.2018 г. на л.29 от делото. В заключението на
вещото лице е прието, че стойността на блок светлините възлиза на 80 лева, но
при наличие на извънсъдебно признание от ищеца, съдържащо се в сведенията, че
вече е закупил стопове за сумата от 30 лева общо за двата стопа, то съдът не
може да присъди повече от това като стойност на стоповете, тъй като би се
стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, а не репариране на вредите,
каквато е целта на института на непозволеното увреждане. Трудът за подновяване
на блок светлините съгласно таблицата на вещото лице по заключението на л.65 от делото възлиза на 15, 60
лева (0, 78 х 20), поради което общата дължима сума от ответника като
обезщетение за причинените от малолетното му дете вреди следва да се определи
на 45, 60 лева, включваща стойността на закупените стопове и стойността на
труда за тяхното подновяване. Относно стоповете, въз основа на сведенията,
дадени от ищеца по преписката, образувана по негово заявление, се установява,
че датата на установяване на деликта е 04.09.2018 г.,
поради което именно от тази дата следва да се присъди законната лихва.
В обобщение, исковата претенция
следва да се уважи до размера на 45, 60 лева, а в останалата част над уважените
45, 60 лева до претендираните 600 лева следва да се
отхвърли като недоказана и неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските, дължими на
ищеца, съобразно уважената част на исковата претенция възлизат на 44,07 лева от
общо 580 лева съобразно представения списък от процесуалния представител, а на
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските, дължими на ответника, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция възлизат на 489, 70 от общо 530 лева
съобразно представения списък от процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.О.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Х.К. с
ЕГН ********** ***, сумата от 45, 60 лева, представляващи обезщетение за
причинените имуществени вреди (счупени стопове) в резултат на увреждане на л.а.
„***“ с рег. № ***, собственост на ищеца Н.Х.К. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на установяване на увреждането – 04.09.2018
г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения Н.Х.К. с ЕГН ********** *** срещу А.О.А. с ЕГН **********
*** иск в останалата част - за размера над уважените 45, 60 лева до заявените с
исковата молба 600 лева, претендирани като обезщетение
за причинените имуществени вреди в резултат на увреждане на собствения му л.а.
„***“ с рег. № ***, изразяващо се в огъване на тавана и счупване на стоповете,
ведно със законната лихва, считано от деня на установяване на уврежданията –
03.09.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.О.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Х.К. с
ЕГН ********** ***, сумата от 44,07 лева, представляващи сторени по делото
съдебно деловодни разноски съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Н.Х.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.О.А. с
ЕГН ********** ***, сумата от 489, 70 лева, представляващи сторени по делото
съдебно деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: